№ 103
гр. П., 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500152 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл.122 ГПК.
Делото е образувано по повод повдигната с Определение
№3172/14.03.2023г. по гр.дело №3449/2023г. на РС-П. препирня за
подсъдност между РС-П. и ОС-П..
С горепосоченото определение, районният съд прекратява
производството по гражданско дело № 3449/2023 г. по описа на Районен съд -
П., XVIII гр.с., повдига спор за подсъдност между Районен съд - П. и
Окръжен съд - П., по повод искова молба на Н. против Община А., пред
Апелативен съд – П., като изпраща гр.д. № 3449/2023 г. по описа на ПРС,
XVIII гр.с. на Апелативен съд - гр. П..
По повдигнатата препирня за подсъдност, Пловдивският апелативен съд
намира следното:
От материалите по делото се установява, че спорът по исковата молба
на Н. против Община А. първоначално е образуван първоначално пред ОС-П.,
като с исковата молба са предявени два осъдителни иска – иск за сумата от
6210 лв, дължима по договор за обществена поръчка от 26.07.2021г. и иск за
сумата от 18583,38 лв, дължима по договор за обществена поръчка от
01.07.2021г. След прекратяване на делото в една част, поради оттегляне на
иска за сумата от 18583,38 лв, окръжният съд е приел, на основание чл.103,
вр. чл.104, т.4 ГПК, че с оглед цената на другия иск (6210 лв), по който
1
производството не е прекратено, делото следва да се разгледа от районния
съд съобразно правилата на родовата подсъдност, след като цената на иска е
под 25000 лв, независимо че се касае за искове с предмет право или
правоотношение, посочени в чл.365 ГПК.
За да повдигне спора за подсъдност, районният съд е изложил
съображения, че тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 365, т. 2 ГПК, по реда
на производството за търговски спорове, окръжният съд разглежда като първа
инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или
отнасящо се до приватизационен договор, договор за обществена поръчка и
концесионен договор и тази разпоредба се явява специална спрямо тази на чл.
104, т. 4 ГПК, родово компетентен да разгледа депозираната искова молба, е
Окръжен съд — П., независимо от цената на исковете.
Настоящата инстанция намира, че действително, чл. 104, т. 4 ГПК има
характер на обща норма относно правилата за подсъдността по граждански и
търговски дела, а с чл.365 и сл ГПК се уреждат специални правила за
разглеждане на търговски спорове от окръжния съд като първа инстанция.
Съотношението им обаче не е точно на обща към специална норма по
смисъла, даден от районния съд, при което специалната да изключва
приложението на общата. Това е така, тъй като в чл.365 ГПК не се урежда
специална подсъдност, а се предвижда специален съдопроизводствен ред при
разглеждането на търговски спорове от окръжния съд като първа инстанция,
образувани по искове с предмет право или правно отношение, породено или
отнасящо се до визираните в т.1-5, без обаче да се изключват общите правила
за подсъдност, в това число предвидената в чл.104, т.4 ГПК минимална цена
на иска по граждански и търговски дела над 25000 лв.
Така например, ако е налице спор, с предмет право или правно
отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, т.е. търговски
спор, той би подлежал на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция,
по реда на чл.365 и сл. ГПК, само ако е с цена на иска над 25000 лв.
Съответно, ако цената на иска е под посочения минимум, спорът пак е
търговски, но се явява родово подсъден на районен съд и ще подлежи на
разглеждане по общия исков ред.
Ако в специален закон обаче е предвидена изрично подсъдност на
спорове от определен вид на окръжен съд, тогава, вкл. по арг. от чл.104, т.7
2
ГПК, искът би бил подсъден на окръжен съд като първа инстанция,
независимо от цената му. Пример за това може да бъде даден със специалните
искове по чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ, както и тези по чл.694 ТЗ, попадащи
в хипотезата на чл.365, т.4 ТЗ, които се предявяват пред съда по
несъстоятелността по силата на изрични законови разпоредби (чл.649, ал.5
ТЗ, чл.694, ал.6 ТЗ), също исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ (за
установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство) и исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ,
попадащи в хипотезата на чл.365, т.3 ГПК, за които е предвидено, че се
предявяват пред окръжния съд по седалището на търговеца.
В конкретния случай, предмет на предявения пред РС иск, е вземане,
произтичащо от договор за обществена поръчка. В специалния закон,
уреждащ условията и реда за възлагане на обществени поръчки (Закон за
обществените поръчки) не е предвидена специална подсъдност на тези
спорове на окръжен съд като първа инстанция, поради което и няма
основание да се дерогира общото правило на чл.104, т.4 ГПК относно
минималния размер на цената на иска, както и на чл.103 ГПК, според който на
районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези,
които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Специални правила относно подсъдността при разглеждане на спорове,
свързани с приватизационен или концесионен договор, не се съдържат и в
Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и Закона за
концесиите. В закона за защита на конкуренцията също не е предвидена
специална подсъдност по искове, свързани с картелни споразумения, решения
и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна
конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение,
поради което и в тези хипотези са приложими общите правила на чл.104 ГПК,
т.е. искът ще е подсъден на окръжен съд само ако е с цена над 25 000 лв,
съответно само тогава би подлежал на разглеждане по реда на чл.365 и сл.
ГПК. В останалите случаи, районният съд разполага с родова компетентност
да разгледа съответния спор с цена под 25 000 лв.
В заключение, Пловдивският апелативен съд намира, че искът на Н.
против Община А., пред Апелативен съд – П. за заплащане на сумата от 6210
лева — главница, представляваща неплатено възнаграждение за доставен
3
топъл обяд по сключен, след проведена обществена поръчка, по Договор с
предмет „П. на Община А. по Оперативна програма за храни и/или основно
материално подпомагане от фонда за Европейско подпомагане на най-
нуждаещите се лица в България, Операция В. „3.1 - Топъл обяд в условията на
пандемията от С.“, формирана от сбора на фактура № ***/16.10.2021 г. на
стойност 3240 лева и фактура № ***/01.09.2021 г. на стойност 14850 лева, с
неплатен остатък от 2970 лева, по който е образувано гр.д. № 3449/2023 г. по
описа на Районен съд-П., XVIII гр.с. е родово подсъден на районен съд и
следва да се разгледа от Районен съд-П., на когото следва да се изпрати
делото по компетентност.
Мотивиран от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд-гр.П. за родово компетентен съд, който да
разгледа иска на Н. против Община А. за заплащане на сумата от 6210 лева
— главница, представляваща неплатено възнаграждение за доставен топъл
обяд по сключен, след проведена обществена поръчка, по Договор с предмет
„П. на Община А. по Оперативна програма за храни и/или основно
материално подпомагане от фонда за Европейско подпомагане на най-
нуждаещите се лица в България, Операция В. „3.1 - Топъл обяд в условията на
пандемията от С.“, формирана от сбора на фактура № ***/16.10.2021 г. на
стойност 3240 лева и фактура № ***/01.09.2021 г. на стойност 14850 лева, с
неплатен остатък от 2970 лева, по който е образувано гр.д. № 3449/2023 г. по
описа на Районен съд-П., XVIII гр.с.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото за разглеждане на Районен съд-П..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4