№ 134
гр. Плевен , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Г. Бетова
при участието на секретаря Д. Цв. Г.
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Гражданско дело №
20204400100629 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.
Постъпила е искова молба от И. Г. А. от с.К., Пл. област, подадена
чрез пълномощника му адв. В. М. от АК-Плевен против Р. Г. А. от с.с., в
която се излагат твърдения, че ответницата е сестра на ищеца, че същата през
2017г., след падане от три метра височина и тежка контузия на главата е
изпаднала в много тежко състояние. Освидетелствана е била от ТЕЛК при
„УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, с решение № *** с 95% ст. на
увреждане с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза последици от
мозъчен инфаркт.В исковата молба се твърди също, че след злополуката
ищецът е започнал да се грижи за сестра си, тъй като тя не може да става от
леглото, не може да се обслужва и не комуникира, не го разпознава и на
практика е във вегитиращо състояние.Не може да се грижи за себе си и да
защитава интересите си.
В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което
по реда на чл.336 ГПК, след като бъде установено, че ответницата е
неспособна да се грижи разумно за своите работи, тя да бъде поставена под
пълно запрещение. Към исковата молба са приложени следните писмени
доказателства: Експертно решение на ТЕЛК при „УМБАЛ“Д-р
1
Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, с № ***; епикриза с изх.№ ***, изд. от
„УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, Клиника по неврохирургия и
Удостоверение за съпруга и родствени връзки, с изх.№ *** изд. от кметство
с.К., Община Д.М., Пл. област.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответницата по предявения иск Р. Г. А..
Ищецът, чрез пълномощника си адвокат В. М. от ПлАК
поддържа в открито заседание иска си.
Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурора Иван Шарков
изразява становище, че молбата за поставяне на ответницата под запрещение
е основателна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените
по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице
/комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от
слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна
или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически
критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани
да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това
са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от
това.Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора.
Безспорно е, а се установява и от Удостоверение за съпруга и
родствени връзки, с изх.№ *** изд. от кметство с.К., Община Д.М., Пл.
област, че ответницата е сестра на ищеца и следователно като близък роднина
той има право да иска поставянето и под запрещение, т.е. молбата и е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
За установяване на обстоятелствата страда ли ответницата от
слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли
свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са
събрани писмени и гласни доказателства. От приложените с исковата молба
документи, се установява, че ответницата е била освидетелствана с експертно
решение на ТЕЛК при „УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, с № ***, с
водеща диагноза последици от мозъчен инфаркт. От мотивите на решението
се вижда, че ответницата е приживяла черепномозъчна травма, с
невъзможност за изследване на двигателна система, походка и координация,
обслужва се на легло, заема ембрионално положение и има контрактура във
всички стави, за което и е призната 95% ст. на увреждане с чужда помощ.
Била е лекувана в Клиника по Неврохирургия за периода 18.10.2017г.-
30.10.2017г., видно от епикриза с изх.№ ***, изд. от „УМБАЛ“Д-р
Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, след падането и от три метра височина, при
което си е ударила главата. В епикризата е посочено, че при Рентген на глава
е установено базо-темпорална фрактура на черепа, фрактура на зигоматичната
кост в ляво и на максиларната в ляво.Направени са и консултации с други
специалисти
Установява се от показанията на разпитания свидетел А. И. А.,
който е син на ищеца и племенни на ответницата, че не е присъствал при
падането на лелея си, но знае, че се е спънала и е паднала от плоча на сграда,
на височина близо 3 метра. Непосредствено след този инцидент леля му е
била откарана в Бърза помощ – гр. Плевен, а след това – приета в болницата.
След изписването и е била неподвижна, като най-сериозните и увреждания са
били на главата, поради оток на мозъка. Свидетелят дава показание, че леля
му общува основно с баща му. Твърди, че него не го познава и че няма
промяна в състоянието оттогава. Обръща се към него с „батко“. Твърди
също, че е увредена и дясната ръка и че не може да си служи с нея.
Необходимостта да бъде обслужвана на леглото произтича и от травмата на
главата от това, че е неподвижна и не може да седи на стол - свлича се и пада.
Изцяло обслужването - хигиена, хранене, се случва на легло и баща му се
грижи за нея от 3 години. Свидетелят дава показание, че леля му говори сама
„общи приказки“, пита кога ще яде, кога е топло, студено, може да си
поиска вода.
3
Свидетелката Я. М. М. –съседка на страните установява, че от
падането преди 2-3 години Р. живее при брат си И. и той се грижи за нея.
Установява, че след травмата на главата , Р. вече не я познава, пита коя е.
Разговарят, но не може да я разпознае. На въпроса „Коя съм аз?“, отговаряла
„Заминавай, заминавай!“ За последен път свидетелката я е виждала преди
година, когато е била в почти същото състояние след изписването и от
болницата. Твърди, че ответницата не може да става, не може да се обслужва,
а двамата мъже - брат И. и племенника А. я обслужват и тя също е
помагала. Не може да си контролира тялото, не се храни сама.
При изслушването на ответницата Р. А. и проведения съгласно
изискванията на чл.337, ал.1 ГПК разпит, съдът доби непосредствени
впечатления от нейното състояние. В разговора ответницата си казва името и
на въпроса кой се грижи за нея отговаря „Брата“
В заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза,
вещото лице д-р Л. Т. е констатирал, че Р. А. не е наследствено обременена с
психична болест. Психичното и състояние се дължи на тежка черепномозъчна
травма с кръвоизлив и масивна увреда на главен мозък.Вследствие на тази
травма е последвала и диагнозата Неуточнена деменция.Диагнозата се базира
върху констатираните тежки паметови снижения на функциите.Вещото лице
сочи, че деменцията е психична болест, която може да бъде отнесена към
заболяванията визирани в чл.5 от ЗЛС. Освидетелстваната не разбира
свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките
си.
Вещото лице дава заключение, че психичното заболяване на
освидетелстваната не и позволява да се грижи за своите работи и интереси и
да ги защитава, поради което тя е недееспособен и следва да бъде поставена
под пълно запрещение.Не може да полага елементарни грижи за себе си и да
задоволява свои жизненоважни потребности и е необходимо постоянно да
бъде обгрижвана.Заболяването и може да бъде приравнено към
продължително разстройство на съзнанието. Нарушена е психичната и
годност да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи.
4
При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на
ответницата под запрещение, е основателна. При анализа на събраните по
делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за
състоянието на Р. Г. А., съдът приема, че са налице основанията на чл. 5 ал. 1
ЗЛС и ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение, за
да се охранят нейните интереси.В съдебно заседание вещото лице посочва, че
не се очаква подобряване на психичното и състояние, като за това допринася
физическото и обездвижване.Поради всичко изложено по-горе, съдът приема,
че запрещението на ответницата следва да бъде пълно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Р. Г. А., с ЕГН
********* и с постоянен адрес гр.П., ул.“К.Б.“ № ***, и настоящ адрес - с.К.,
Община Д.М., Пл. област, ул.“Х.К.“ № ***, ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ ,
по молба на брат И. Г. А., ЕГН *********, от с.К., Община Д.М., Пл.
област, ул.“Х.К.“ № ***.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното
местожителство на ответницата при Община Плевен, за сведение и
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
5