Р Е Ш Е Н И Е
№ / 10.05.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 09.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №3958
по описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от БНП П.П.Ф. С.А. ***** срещу В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, за заплащане на:
1.Главница - 8100.60 лева;
2.Възнаградителна
лихва - 7 911.62 лева, за
периода от 20.12.2016г. до
20.08.2021г.;
3.Мораторна
лихва - 2 334.19 лева, за
периода от 20.01.2017г. до
датата на подаване на настоящия
иск - 31.03.2020г.
Моли се, да се
осъди ответника да заплати съдебните
разноски по настоящото дело, в размер на 733.85лв. (сто деветдесет и три лева и 0,84 стотинки) за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящото делото на основание чл.
78, ал. 8
ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба: С договор
за потребителски потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ *****от 16.08.2016г., ответнита дружество „БНП П.П.Ф."
е отпуснало паричен кредит в размер на 8000,00лв.(осем
хиляди лева) и закупуването на застраховка от 2688.00(две хиляди и шестнадесет
лева) лева. Сумата, предмет на горепосочения
договор е изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора,
с което „БНП П.П.Ф." е изпълнил
задължението си по него. На основание на чл.
3 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на
60 месечни вноски - всяка по 321.79(триста двадесет и един лева и 0.79 стотинки) лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите
- 41.73% и годишния лихвен процент - 33.43%, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът, според изнесеното, е преустановил плащането на вноските
по кредит № *****на 20.12.2016г. (първа
неплатена вноска), като към тази
дата са погасени
3 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането
на „БНП П.П.Ф." се сочи, че става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи
две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората
пропусната месечни вноска, която в настоящия случай е 20.01.2017г.
Предвид изложеното, ответникът следвало да изплати остатъка
по заема в размер на 18
342.03лв. (осемнадесет
хиляди триста четиридесет и два лева и 0.03 стотинки) лева, представляващ оставащите 57 броя погасителни вноски към 20.01,2017г., към която дата е станал
изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението
си. Това е принудило кредитора
да изпрати покана за доброволно
изпълнение, в която вземането изрично е обявено за предсрочно
изискуемо и е отправена покана до длъжника
за доброволното му погасяване. Поканата е изпратена на адреса,
който е деклариран в договора, а съгласно чл. 9, във
вр. с чл.14, ал.2 от ЗПК от същия,
всички изявление на кредитора се
считат за узнати от кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адреса,
посочен в договора.
След обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, се сочи, че е постъпило едно плащание от В.И.В., а именно: На 25.09.2017г. - погашение, в размер
на 300.00лв. (триста
лева). Постъпилата сума е приспадната
от задължението в реда на чл.
76 ЗЗД.
В.И.В., се сочи, че дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, а именно: 2 334.19 лв. (две
хиляди триста тридесет и четири лева и 0.19 стотинки) за периода от
настъпване на изискумостта на кредита - 20.01.2017г. до датата на подаване на
настоящия иск -
31.03.2020г.
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството
следните суми:
1. Главница - 8100.60 лева;
2. Възнаградителна лихва - 7 911.62 лева, за периода от
20.12.2016г. до
20.08.2021г.;
3. Мораторна лихва - 2 334.19 лева, за периода
от 20.01.2017г. до
датата на подаване на настоящия
иск - 31.03.2020г.;
ОБЩО: 18
346.41 ЛВ.
Моли се, в случай че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
Посочва се Банкова сметка,
***ата сума: IBAN:***, BIC/***:CITIBGSF,
**** АД, клон България.
Моли се да се има предвид,
че „БНП П.П.Ф." С.А., per. № **** - Търговски и фирмен регистър на ***, е дружество, съществуващо по законите на Френската
република, със седалище и адрес на управление: ********** (универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф." ЕАД, ЕИК: *****), упражняващо
дейност в Република България, чрез „БНП П.П.Ф."
С.А., клон България, ЕИК: *****, вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление******.
С уточнителна молба №
27558/15.05.2020г., са направени следните уточнения:
1. Главницата в размер на 8100.60
лева се претендира въз основа на сключен между страните и неизпълнен от
кредитополучателя договор за кредит *****. На основание на чл. 3 от договора за
ответника е възникнало задължението да погаси кредита на 60 месечни вноски -
всяка по 321.79 лева, като към настоящия момент В.В. е направил три плащания за
погасяване на задължението както следва:
- на 07.11.2016 г. - 667.58 лева;
- на 18.01.2017 г.- 322.00 лева;
- на 25.09.2017 г. - 300.00 лева.
Предвид изложеното и от ищеца се
претендира главница в посочения размер, представляваща непогасения остатък от
предоставения на ответника капитал по договор за кредит *****, в подкрепа на
което като доказателство по делото е приложено извлечение от погасителен план
по кредита.
2. Мораторната лихва е начислена
върху главницата в размер на 8100.60 лева за периода от 20.01.2017г. до
31.03.2020година, като същата е равна на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс
10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли
са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение.
3. Съгласно чл. 3 от договора
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Претендираната възнаградителна
лихва е формирана от годишен процент на разходите (ГПР) и годишен лихвен
процент (ГЛП). ГПР се изчислявал индивидуално по всеки един кредит като
имплементираната система за обработка на кредитите (СИКЛИД) взима предвид
точния брой дни между датата на усвояване на кредита и първата падежна дата.
Целта е да се отрази в максимална степен принципът на нетната сегашна стойност.
Нетната настояща стойност представлява метод, при който се съпоставя
инвестицията от настоящия момент с бъдещите парични постъпления.
ГПР показва действителното
оскъпяване на всеки един кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата
на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на
кредита, като например - такса одобрение, застраховка живот, комисионна за
обработка и др. ГПР включва както лихвата, така също таксите и комисионните,
косвени разходи, застраховки и други разходи, пряко свързани с отпускането и
обслужването на кредита, които кредитополучателя трябва да заплати. ГПР
представлява реалната цена на потребителския заем и е изразен като годишен
процент от общия размер на кредита. Съгласно договора ГПР е в размер на 41.73%.
ГЛП е цената, която потребителят
заплаща за използване на кредита за период от една година, като в конкретния
случай неговият размер е 33.43%.
4. В изпълнение на дадените от
съда указания посочва се следната банкова сметка, ***ните суми: ***** BIC/***: **** АД
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.И.В., ЕГН **********
е
депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв.К.К.. Счита
се, че предявените искове са недопустими и неоснователни, поради което се
настоява да се оставят без уважение.
Съображенията са следните:
Сочи се, че предявените искове са недопустими и
неоснователни по размер. Съгласно Договор за потребителски паричен кредит ****-
от 16.08.2016 г. на страница първа в табличен вид със заглавие: Параметри и
условия е посочено, че: размерът на кредита е 8000 лева. В исковата молба и в
уточняващата е посочено, че претендираната от ищеца главница е в размер на
8100,60 лева. Налице е противоречие в исковата молба и в уточняващата такава със
приложения договор, цитиран по горе. Ищецът се сочи, че признава, че ответникът
е извършил плащания по в размер на 1289,58 лева, които неясно къде са отнесени и кое са погасила,
главница, лихва, такси или разходи.
Договор за потребителски паричен кредит *****- от 16.08.2016
г., се сочи, че е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл11, т.9, т.9а,
т.10 и т.11, чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит в редакцията
му към момента на сключване на договора.
Сочи се, че
ищецът претендира, възнаградителна лихва в размер на 7911,62 лева, като обосновава
претенцията си на чл. 3 от договора погасителните вноски, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора.
Счита се, че тази клауза визирана в
чл. 3 от договора е неравноправна.
Съгласно чл. 143 от Закона за защита
на потребителя гласи, че неравноправна клауза в договор сключен от потребител е
1/ всяка уговорка в негова вреда, 21 която не отговаря на изискването за
добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Изпълнена е и специфичната хипотеза
на чл. 143 т. 5 ЗЗП, съгласно която „задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
което е претендирано от ищеца по Договор за потребителски кредит *****- от
16.08.2016 г., наименувано обща стойност на плащанията, а претендирано като
възнаградителна лихва.
Сочи се, че е налице и заобикаляна
не материално правна норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК- (4) (Нова - ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Целта е да се преустанови
начисляването на непосилно високи лихви, като съгласно цитираната по горе разпоредба
се създаде изискването годишният процент на разходи на потребителските кредити,
да не надвишава с 50% законната лихва.
В Договор за потребителски кредит *****-
от 16.08.2016г. е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главница по кредита, заедно с надбавка, покриваща разноски на Кредитора с
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба
на Кредитора.
Сочи се, че по делото не са
представени доказателства, които да установят, че ищецът е извършил каквито и
да е разноски по подготовка, обслужване на кредита и определена добавка, което
да обуслови претендираната сума. Което от своя страна създава предпоставка за
неоснователно обогатяване на Заемодателя, спрямо Заемополучателя. Това е в
противоречие със задължението за договаряне, съобразно принципа за спазване на
добрите нрави.
В настоящия случай при предоставен
заем в размер на 8000 лева, се дължи възнаградителна лихва в размер на 7911,62
лева, което е почти 100 % от предоставения заем.
Сочи се, че съгласно чл.146 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В настоящия договор, се счита, че клаузите на договора и по точно
в т. 3 не са уговорени индивидуално. Не са били изготвени предварително и
поради това ответника -потребителя, не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Сочи се, че съгласно чл.5 от ЗПК,
преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя
съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит. Информацията по ал.1 се предоставя във формата
на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2. Представеното към договора
Предложение за сключване на договор за паричен заем, е подписано на датата на
договора -1б.08.2016г. Клаузите на договора, се настоява, че не са разяснени на
ответника, като същият не е разбрал
какви са задълженията му по договора. Формулярът представлява типов модел и не
съдържа данни от които да е видно, че на ответника са разяснени конкретните разпоредби
в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП в чл.З от договора.
Счита се, че Договор за
потребителски кредит *****- от 16.08.2016г. е нищожен и на основание чл. 26 от
Закона за задълженията и договорите, като противоречащ на добрите нрави и
поради липса на съгласие. Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Настоящият договор е
договор, сключен с потребител, тъй като кредитополучтелят е физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, съответно отношенията между
страните се уреждат от Закона за потребителския кредит.
На основание чл.22 от ЗПК,
ответникът прави възражение за недействителност на договора за потребителски
кредит, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл.11,т.9, т.П и т.
12 от ЗПК.
Договорът, се сочи, че не съдържа:
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставяла за всички приложими лихвени проценти. В договора процедурите
по прилагането на всички лихвени проценти, както и тяхното изменение, се сочи,
че са неясни и поставени единствено в преценката на ответното дружество,
доколкото обективно не се съдържала информация по разбираем и безсъмнен начин.
Оспорва се от ответникът начина на
формиране на годишния процент на разходите в договора, тъй като същият не е бил
съобразен с императивните разпоредби на ЗПК; т.3, 4 и 5 - условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Сочи се, че в договора е посочен в
табличен вид т. нар. погасителен план, от който не става ясно как е определен
размерът на дължимата вноска и какво включвала тя - не са конкретизирани лихва
и главница, т.е. планът не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разноски; т. 12-информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочвал дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, била валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за креди.
Ответникът прави възражение за
нищожност на определените от дружеството- кредитор по договора „Годишен лихвен
процент", който е в размер на 33,43 % и „Годишен процент на
разходите", който бил в размер на 41,73%. Съобразно посоченото в договора,
лихвените проценти се дължат кумулативно и се явявали нищожни, като
противоречащи на добрите нрави и на формираната съдебна практика. Определеният
едностранно от кредитора размер на лихвата и начинът й на начисляване
противоречат на морала и били нищожни съгласно чл.26 от ЗЗД.
Сочи, че очевидно е, че уговореният
лихвен процент излиза от общоприетите установени в обществото критерии за норми
за поведение, които били възприети и се съобразявали от значителна част от
хората.
Моли съда да остави без уважение
исковите претенции на ищеца, като изцяло неоснователни и недоказани по
основание и размер.
Оспорва твърдението на ищеца че
ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. към исковата
молба е представена покана за доброволно изпълнение, но не са представени
доказателства от които е видно че ответника е получил такава покана.
По отношение на представените
доказателства - договори с трети лица, търговски дружества, заявява, че изцяло
оспорва представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, касаещи
поканата за доброволно изпълнение и нейната основателност, като не се установява,
същата да е връчена на ответника.
Оспорва твърденията, свързани с
комуникацията между страните по електронен път.
Предвид гореизложеното, се отправя
искане, след като се вземат предвид всички изложени твърдения, представените по
делото доказателства, направените оспорвания и доказателствени искания, да се
постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят предявените срещу ответника
искове, като неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
При
служебно извършена справка в Търговски регистър се установява, че „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, с ЕИК **** се е вляло в „БНП П.П.Ф.“ С.А., *** с номер в Търговски и
фирмен регистър ****
Видно от приобщения по делото Договор за
потребителски потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ *****от 16.08.2016г., ответнита дружество „БНП П.П.Ф."
е отпуснало паричен кредит в размер на 8000,00лв.(осем
хиляди лева) и закупуването на застраховка „защита на плащанията“ от
2688.00(две хиляди и шестнадесет лева) лева. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора,
с което „БНП П.П.Ф." е изпълнил
задължението си по него. На основание на чл.
3 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на
60 месечни вноски - всяка по 321.79(триста двадесет и един лева и 0.79 стотинки) лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите
- 41.73% и годишния лихвен процент - 33.43%, посочени в параметрите по договора.
Представени са Общи условия и Стандартен европейски
формуляр.
Съгласно Сертификат № *****,
ответникът е застраховано лице по пакет "Защита на плащанията" и по
пакет "Комбинирана защита".
Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в
цитираните документи не е оспорена от ответната страна.
Крайният падеж на договора е определен на 20.08.2021г.
Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза от 23.12.2020г./л.95 и сл./, усвояването
на предоставения кредит по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****от 16.08.2016г. с
кредитополучател В.И.В., ЕГН **********, е извършено с
банков превод от кредитодателя на сума от 7720,00 лв. (8000,00 лв. - 280,00
лв. „Такса ангажимент" = 7720,00 лв.) на 17.08.2016г.
по сметка *****
в **** АД с титуляр В.И.В. /Приложение 4/. Допълнително
заключение по ССЕ, депозирано пред ВРС на 05.02.2021г., което съдът кредитира
като компетентно дадено, ясно и обосновано допълнително с отчитане на факта,
че за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. съгласно
Закона за извънредното положение от 2020 г., не се
начисляват лихви, сочи, че непогасените задължения по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *****от 16.08.2016 г. преизчислени
върху усвоената част от кредита в размер на 7720,00 лв. към 07.04.2020 г. (31.03.2020 г.) -
датата на исковата молба и предвид Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020
г., са в размер на 14477,49 лв. в т.ч.
главница в размер на 7623,40 лв., договорна /възнаградителна
лихва начислена за периода от 20.12.2016 г. до 07.04.2020 г. (31.03.2020 г.)
в размер на 6339,12 лв. и лихва за забава/мораторна
лихва начислена за периода от 20.01.2017 г. до 07.04.2020 г. (31.03.2020 г.)
в размер на 514,97 лв., подробно описани по дати и
суми в приложение 1, 2
и 3.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на осъдителен иск с правно основание
чл.240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно
и главно доказване съществуването на
твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по размер, длъжник и
падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест
на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски паричен кредит с номер № *****от
16.08.2016г., ищецът е предоставил паричен заем на ответника
в размер на 8000,00 лева. Договорът е подписан от ответника В.И.В., в качеството му на заемополучател,
като не е оспорен подписа на заемополучателя в процесния договор. Представеният
договор представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно
чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни
условия по заема в договора.
Съгласно чл. 2 на
договора, кредитополучателят заплаща и "такса ангажимент", срещу
която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса
се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа
от общия размер на кредита.
В чл. 5 на договора
за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на
вземането. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 9 на
договора, всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се
считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени
по факс или на ел. поща, или съобщени по телефон, предоставени от
кредитополучателя.
В края на договора се
съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява, че е получил
посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна информация в
съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Следователно, съдът намира, че
безспорно по делото се установява факта на възникнало облигационно
правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, в качеството на
кредитополучател, от сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит
с № *****от
16.08.2016г., по силата на който на 16.08.2016г. е отпуснат кредит за потребителски цели в размер на
8000,00 лв. и кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията"
в размер на 2688,00лв. и такса ангажимент 280,00 лева.
Приложено е копие на
"последна покана" от 11.05.2017г., изходяща от ищцовото дружество и
адресирана до ответника, в която е посочено, че е обявена предсрочна изискуемост
на кредита, както и че ответникът е поканен да изпълни доброволно задълженията
си в 7-дневен срок, но липсват доказателства тази покана да е получена от
ответника преди завеждане на настоящото дело.
В случая ответникът
не е бил уведомен преди завеждане на делото за обявената от кредитора
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, но това е станало с
връчване на преписите от исковата молба и приложените към нея доказателства,
включително преписа на адресираната до него покана от 11.05.2017г.
Видно от заключението на вещото
лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, отпуснатия кредит е усвоен на 17.08.2016г. от кредитополучателя, чрез превод по разплащателната му сметка/с
банков превод от кредитодателя на сума от 7720,00 лв. (8000,00
лв. - 280,00 лв. „Такса
ангажимент" = 7720,00 лв.) на 17.08.2016г. по сметка ***** в ***** АД
с титуляр В.И.В., с което кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатия кредит за
потребителски цели. Размерът на отпуснатия кредит за покупка на застраховка
"Защита на плащанията" е платен директно от кредитора на
застрахователния агент "Директ сървисис" ЕАД.
Вследствие на изложеното съдът
намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по
кредита, предвид което за ответника - кредитополучател е възникнало насрещно
задължение за връщане на отпуснатия кредит в общ размер от 7720,00 лева .
Отпуснатият заем на ответникът В.И.В., като физическо
лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, поради което правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК
- и в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Съдебният състав констатира, че при
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 1-8 ЗПК
- съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР и допусканията при
изчисляването на същия /посочени са в условията към договора/, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК. Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на
потребителски кредит, както под формата на паричен заем, така и под формата на
финансиране на услуга – сключване на застраховка, т. е. приложените Сертификат
и Общи условия за застраховка "Защита на плащанията" съдържат уговорки
относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна
премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите съставлява
елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените
законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че
договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени
в различен по размер шрифт - 11, като в застрахователните документи този шрифт
категорично е в размер много по-малък от 12 и е трудно четлив.
Действително ЗПК е въвел
изискването за шрифт 12 в договор за кредити, без такова изискване да е
поставено в Директива
2008/48/ЕО, В последната не са поставени изисквания относно формата
на договора за потребителски кредит и на основанията за недействителност, но
директивите дават насоките и търсената цел с тях при хармонизиране на
националното законодателство на държавите членки с европейското законодателство
и всяка държава -членка сама преценява как ще изпълни тези насоки, с какви
конкретни средства/ закони или други нормативни актове/, за постигане целите на
ЕС посочени във всяка европейска директива. Българският законодател е преценил
и в ЗПК е предвидил по-висок стандарт на
защита, тъй като на практика е въведена писмена форма на кредити със специални
технически изисквания, което не е забранено от директивата и не е уредено от
нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност държавите да
въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на разпоредбата на
ЗПК е да важи за всички клаузи, които са от съществено значение за правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради което
следва да важи и за всички свързани договори с договора за кредит. Затова, в
случая, се приема, че е налице нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на
договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не
по-малък от 12 по отношение на елементите на договора, и тези, касаещи
финансираната услуга за застраховане.
На следващо място, скледва да се
има предвид, че в договора е обективиран погасителен план, който съдържа
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница съобразно изискванията на чл. 10, ал.
1, т. 11 ЗПК, но липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал.
1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
Процесния договор за кредит не отговаря на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа "годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин".
В конкретният случай е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/ от 41,73%, но единствено като абсолютна процентна стойност.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор за потребителски кредит № *****от
16.08.2016г., между "БНП П.П.Ф."
ЕАД, гр.София и В.И.В., е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи по кредита.
В случая чистата стойност на заетата сума по
смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 7720,00 лева. Вещото лице по допълнителната ССЕ, която съдът
кредитира като компетентно датета, предвид че взема под внимание, че за периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., съгласно Закона за извънредното положение лихви
не се начисляват, неплатената главница възлиза на 7623,40лв.
При констатираната недействителност на договора,
възнаградителната лихва, мораторната лихва и такса ангажимент, се явяват
недължими по смисъла на чл. 23 ЗПК,
а размерът на такса ангажимент не следва да бъде включван в дължимата от
ответника чиста стойност на кредита. Така предявеният иск се явява основателен
и доказан за неплатената главница възлиза на 7623,40лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски,
съгласно представен по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, представен по
делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство
ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер на 733,85лв.,
депозит за вещо лице в размер на 150,00лв., и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв., или общо 983,85лв., от които следва да бъдат присъдени разноски в редуциран размер
съразмерен на уважената част от исковете, т.е. в размер на 408,81лв.
Ответникът претендира разноски за адв.възнаграждение
700.00лв. и за депозит за в.лице 100.00лв. или общо 800,00 лева, от които в
редуциран размер, съразмерен на отхвърлените части от предявените искове му се
дължат разноски от общо 467,58лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.240 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БНП П.П.Ф. С.А.*****, сумата от 7623,40лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № *****от
16.08.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
присъждане на главница за горницата над посочената сума до претендираната
такава от 8100,60лв., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД във врз с чл.240 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, за осъждане на
В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БНП П.П.Ф. С.А.*****, следните суми: сумата от 7911.62лв., представляваща
възнаградителна лихва начислена за периода от 20.12.2016г. до 20.08.2021г.; както и сумата
от 2334.19лв., представляваща
мораторна лихва,
начислена за периода от 20.01.2017г. до
31.03.2020г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БНП П.П.Ф. С.А.*****, сумата
в размер на 408,81лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК БНП П.П.Ф. С.А.*****,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 467,58лв., представляваща
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото исково
производство, съразмерно на отхвърлените
части от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните
, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: