Р Е Ш Е Н И Е № 834
гр.Видин, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 5 – ти граждански
състав, в публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди двадесета година, в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при секретаря П.Йорданова като разгледа докладваното от съдията Попиванов гр.дело
№ 3389 по описа за 2019год.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Т.В. О. – Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, против М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен установителен иск по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
и при евентуалност, осъдителен иск по чл.534 от ТЗ.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права са: че ответницата е издала в полза на ищцата запис на заповед, с който
се е задължила безусловно, неотменимо и без протест на 30.04.2014г., да й
заплати сумата в размер на 10 000 лева, с падеж на плащането –
30.04.2015г.; че поради неплащането в срок, ищцата подала заявление по чл.417
от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 2691/2019г. по
описа на ВРС й е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която
ответницата е възразила, поради което у ищцата е налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата съществуването на изискуемо вземане в размер
на 10 000 лева, произтичащо от записа на заповед, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.09.2019г. до изплащане
на вземането, а при евентуалност – да осъди ответницата да й заплати сумата в
размер на 10 000 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила
във вреда на ищцата, в случай, че последната е загубила поради давност или
неизвършване на необходимите действия правата си по записа на заповед, ведно
със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до окончателното издължаване.
Претендират се направените разноски по производството.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който оспорва предявения установителен
иск по основание и по размер, като поддържа от своя страна, че по отношение на процесната менителница е въведен каузалитет
и липсва безусловно поемане на задължение да се плати определена сума пари,
поради което същата не представлява запис на заповед по Търговския закон /ТЗ/,
както и че е изтекла тригодишната погасителна давност за предявяване на процесната менителница. Оспорва се по основание и по размер
предявения осъдителен иск, също поради изтичане на погасителна давност искът да
бъде предявен не по – късно от 10.12.2018г., а също, тъй като процесната запис на заповед не е произвела действие и въз
основа на нищожния менителничен ефект – не може да се
претендира неоснователно обогатяване по него. Иска се от ответницата, искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по
производството.
Не са налице обстоятелства, които се признават от ответната страна и
обстоятелства, които да не подлежат на доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на
страните: че в тежест на ищцата е да
докаже, че ответницата се е задължила с процесния
запис на заповед за заплащне на сумата в размер на
10 000 лева; че е проведено заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, в което й е издадена заповед за незабавно изпълнение, както и че
ответницата е възразила в предоставения й срок, а по евентуалния иск – че
ответницата се е обогатила за нейна сметка с процесната
сума в размер на 10 000 лева, както и предвид разкритото от ищцата
каузално правоотношение – че процесната сума е
предоставена от ищцата в полза на ответницата за изплащане на задължение на
последната по изпълнително дело, по което е била наложена възбрана върху
недвижим имот, върху който е била учредена ипотека.
По делото са събрани
писмени доказателства.
С оглед данните по
делото съдът намира за установено
следното по допустимостта
на исковате, от фактическа
и правна страна:
- Че ищцата претендира
установяване на вземане, за
което й е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д .№ 2691/2019г. по описа на
ВРС, против която ответницата
– длъжник в заповедното
производство е възразила, поради
което искът с правно основание чл.422 от ГПК, предявен
в едномесения срок, указан от съда,
е допустим;
- Че ищцата претендира
при евентуалност, неоснователно
обогатяване в полза на ответницата на процената сума по процесната записа на заповед, поради което и този иск е допустим;
- Че по делото е прието като доказателство
представен от ищцата писмен документ /лист 17 от делото/,
наименовен «Запис на заповед», неоспорен от ответната страна по съдържание и
авторство, поради което безспорно се установява, че документът е издаден от ответницата М.В.С. и че с него последната
се е задължила за заплати на ищцата
получена сума в размер на 10 000 лева;
- Че горепосоченият документ не
съдържа всички реквизити на чл.535 от ТЗ, като съдържа: наименованието «запис на заповед» в текста на
документа; падеж – 30.04.2015г.; място на плащането – гр.Видин; името на лицето, на което трябва да се плати – ищцата; дата и място на издаването – 30.04.2014г. в гр.Видин,
и подпис на издателя М.В.С., но не съдържа безусловно обещание да се заплати определена сума
пари, тъй като в документа
е вписано, че издателят е длъжен
да залати получената от
него сума в размер на 10 000 лева след получаване
обратно на заложен нейн апартамент в полза на ищцата, поради което е основателен доводът на ответницата, че документът не съставлява запис на заповед на основание
чл.536 от ТЗ – съответно - ищцата
няма право да претендира вземане по него по реда на чл.417
от ГПК, съответно – да иска, установяване
на вземане по запис на заповед;
- Че записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят
е поставил строги изисквания относно
реквизитите му, които са посочени
изчерпателно в императивната
правна норма на чл.535 от ТЗ, и липсата
на някое от тях води до недействителност на ценната
книга. Правната сигурност е
наложила необходимостта от строгите
изисквания към формата му – да има достатъчна
определеност, както и безусловност на задължението, което в случая не е налице;
-Че дори да се приме, че процесния документ, от който произтичат претендираните от ищцата права, е запис на заповед по смисъла на ТЗ, което в случая не е налице, то към датата на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение - 25.09.2019г. е изтекла
тригодишната погасителна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, считано от датата на падежа й – 30.04.2015г., тъй
като исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа – в
случая – до 30.04.2018г.,
Поради това, искът
с правно основание чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на парична сума по запис на заповед е неоснователен и следва
да пъде отхвърлен.
По отношение на евентуалния осъдителен иск с правно основание
чл.534 от ТЗ, съдът го намира също за неоснователен, тъй като, за да се претендира неоснователно обогатяване по този ред, следва менителничния
ефект да е валиден, записът
на заповед да е породил действие, но приносителят на ценната книга да
е загубил исковете си по нея
или да не е предприел необходимите
действия за запазване на правата
си по нея. Правната норма
визира действителен минителничен ефект.
В настоящия случай, след като
документът, въз основа на който се претендира неоснователно обгатяване не представлява запис на заповед по смисъла на ТЗ, то искането на ищцата за пресъждане на вземане по този документ по реда на чл.534
от ТЗ, също е неоснователно.
По делото по делото следва да се отбележи и следното: приложено е изп.Д. № 316/2012г. По описа на
ЧСИ с район на действие ОС – Видин – В.Томова, от което не се установява апратнамент, собственост на ответницата да е ипотекиран в полза на ищцата - условие, въведено в процесния документ като момент,
от който задължението на ответница става изисуемо, наред с падежа, посочен като дата на задължението, на която дата е вписано и предявяване
за плащане. Записът на заповед е абстрактна сделка, но същият
се издава по повод други, конкретни взаимоотношения между издателя и поемателя. Зад абстрактната правна сделка обикновено стои каузална такава.
В настоящия случай, вписването
в процесния документ, което
не го прави безусловен и
ценна книга /запис на заповед/,
разкрива наличието на евентуално заемно правоотношение поставено под условие – получена от издателя на документа
сума - да се върне след настъпването
на определен обективен факт. Ищцата
обаче, в хода на делото не поддържа наличието на каузална сделка между страните – паричен заем в полза на ответницата или друго договорно
правоотношение, заради което
е издаден документът. В
противен случай и съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. постановено по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако
някоя от страните в производството по чл.422 от ГПК, въведе
каузално правоотношение, въз
основа на което е изаден записът на заповед, ще е задължен да го докаже, което
в настоящия казус не е налице.
Неоспореният от ответницата
документ би могъл да се счита
за разписка, издадена от нея за получена парична сума и поето задължение същата да бъде върната на ищацта като кредитор, но основанието би
било връщане на парична
сума по заемно правоотношение, което
в случая не се претендира. Не се претнидира
също и неоснователно обогагяване по общия ред – на дадена парична сума на неосъществено основание – несбъдването
на условието, под което е сключено, видно от съдържанието
на процесния документ – получената
сума да се върне след получаване
обратно на заложен в полза на ищцата
апартамент на ответницата. В този
случай, правата на кредитора биха
могли да бъдат предявени
чрез иск с твърдение за наличие на каузално – заемно правоотношение
по Закона за задълженията и договорите.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските по делото следа да бъдат поставени в тежест на ищцата на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, а именно за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В. О. – Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
против М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата,
съществуване на изискуемо вземане в размер на 10 000 лева, произтичащо от
запис на заповед от 30.04.2014г. ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.09.2019г. до изплащане на вземането, за което й
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 2691/2019г. по описа на ВРС, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В. О. – Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
против М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
евентуален иск с правно основание, чл.534 от ТЗ, за осъждане на ответницата да
й заплати сумата в размер на 10 000 лева, с която ответницата неоснователно
се е обогатила във вреда на ищцата, поради загубване поради давност или
неизвършване на необходимите действия правата си по запис на заповед от
30.04.2014г, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до
окончателното издължаване, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Т.В. О. – Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1800
/хиляда и осемстотин/ лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: