МОТИВИ
по Н.О.Х.Д. № 852/2021г.
по
описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу:
І. Н.П.З. за това, че:
1. на 10.10.2018 година, в гр.
София, ж.к. “ ***********употребил сила
- / блъснал с
ръце в областта на гърдите полицейския орган - св. И.В.Д., който непосредствено
преди това му се представил и легитимирал със служебна карта, след което
побягнал и не се подчинил да дадените му устни разпореждания от св. И.Д. “ Стой
полиция “ /, с цел да принуди орган на властта - св. И.В.Д.,
който с акт
за встъпване в длъжност на 01.11.2017 година, съгласно M3 с per. № ************ / 27.10.2017
година, встъпил на длъжността “ разузнавач VI - та степен “, в 01 група “
Престъпления против личността “, сектор “ Противодействие на криминалната
престъпност “, към 05 РУ - СДВР, със специфично наименование на заеманата
длъжност “ инспектор който в изпълнение на служебните си задължения на
10.10.2018 година в гр. София се намирал на посоченото по - горе място -/ бил
изпратен да наблюдава района по повод данни за разпространение на високорискови
наркотични вещества/, да пропусне нещо по служба - / да не извърши полицейска
проверка по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР за установяване
самоличността на обв. Н.П.З. /, явяващо се престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК
и
2. на 10.10.2018 година, в гр.
София, ж.к. “ ***********без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество,
съгласно ФХЕ
№ 616 - X / 2018 - коноп / марихуана /, с тегло - 989, 21 грама, с
процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол - 8%, с цена за
грам - 6,00 лева, на стойност - 5,**5.26 лв. / пет хиляди деветстотин тридесет
и пет лева и двадесет и шест стотинки, като конопът / марихуана / е поставен
под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, Списък I - “ Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина “ от Наредба за
реда за класифициране на растения и вещества, като наркотични, явяващо се престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт.
1 от НК.
II. П.С.Ц. за това, че на
10.10.2018 година, в гр. София, ж.к. “ ******* “, в съучастие като съизвършител
с Т.Т.Н., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество амфетамин с общо тегло - 16,30 грама, на обща стойност
489,00 лева, както следва :
обект № 1, съгласно ФХЕ № 19 / НАР - 46 / 2019 -
амфетамин, с тегло 4.66 грама, с
процентно съдържание на активния компонент амфетамин - 15 %, с цена за грам -
30,00 лева, на стойност 139,80 лв.; обект № 2, съгласно ФХЕ № 19 / НАР - 46 /
2019 - амфетамин, с тегло 4.59 грама, с
процентно съдържание на активния компонент амфетамин - 15 %, с цена за грам -
30,00 лева, на стойност 137,70 лв.; обект № 3, съгласно ФХЕ № 19 / НАР - 46 /
2019 - амфетамин, с тегло 7.05 грама, с процентно съдържание на активния
компонент амфетамин - 15 %, с цена за грам - 30,00 лева, на стойност 211,50 лв.,
като амфетаминът е поставен под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Списък I - “ Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина “ от Наредба за реда за класифициране на растения и вещества, като
наркотични ”, явяващо се престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
III. Т.Т.Н. за това, че на
10.10.2018 година, в гр. София, ж.к. “ ******* “, в съучастие като съизвършител
с П.С.Ц. ЕГН **********, без надлежно разрешително, държала с цел
разпространение високорисково наркотично вещество амфетамин с общо тегло -
16,30 грама, на обща стойност 489,00 лева, както следва : обект № 1, съгласно
ФХЕ № 19 / НАР - 46 / 2019 - амфетамин, с тегло 4.66 грама, с процентно
съдържание на активния компонент амфетамин - 15 %, с цена за грам - 30,00 лева,
на стойност 139,80 лв.; обект № 2, съгласно ФХЕ № 19 / НАР - 46 / 2019 -
амфетамин, с тегло 4.59 грама, с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин - 15 %, с цена за грам - 30,00 лева, на стойност 137,70 лв.; обект №
3, съгласно ФХЕ № 19 / НАР - 46 / 2019 - амфетамин, с тегло 7.05 грама, с
процентно съдържание на активния компонент амфетамин - 15 %, с цена за грам -
30,00 лева, на стойност 211,50 лв., като амфетаминът е поставен под контрол,
съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, Списък I - “ Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина “ от Наредба за реда за
класифициране на растения и вещества, като наркотични ”, явяващо се престъпление по чл.354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С определение на СГС, НО, 25 с-в от
08.06.2021г. по НОХД № 2044/2021г. са одобрени споразумения за решаване на
делото спрямо подсъдимите П.С.Ц. и Т.Т.Н. и спрямо тях наказателното производство
по делото е прекратено на осн. чл. 24, ал.3 от НПК.
Наказателното производство спрямо
подс. Н.П.З. е продължило по общия ред.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура не
поддържа повдигнатото спрямо подс. З. обвинение за извършено престъпление по
чл. 269, ал.1 от НК, считайки го несъставомерно от обективна и субективна
страна. В подкрепа на тезата си прокурорът посочва, че по делото е установено
наличието на физически контакт между подсъдимия и св. Д., но неговия
интензитет следва да бъде преценен с
оглед желанието на З. да избяга, а не като самостоятелно посегателство срещу
полицейския служител с цел да пропусне нещо по служба. Пледира подсъдимия да бъде
оправдан по това обвинение. Касателно обвинението за извършено престъпление по
чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК прокурорът поддържа обвинението и го
намира за доказано от обективна и субективна страна. Според прокурора
авторството на деянието се установява от показанията на полицейските служители,
а естеството на субстанцията – от заключението на ФХЕ. Предлага на съда да
постанови осъдителна присъда по това обвинение и да отчете като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство необремененото му съдебно минало, а
като отегчаващо – голямото количество наркотично вещество, като счита за
справедливо налагането на наказание 3 години „лишаване от свобода“, с
евентуално приложение на института по чл.66 от НК, както и наказание „глоба“ в
минимума, предвиден в закона.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия З. - адв. М.К. намира, че и двете повдигнати спрямо подзащитния й
обвинения не са доказани и моли за
неговото оправдаване от съдебния състав. Относно обвинението по чл. 354а, ал.1
от НК защитникът се позовава на установените по делото факти, че автомобилът,
където е намерено наркотичното вещество
не е собственост на подсъдимия, че автомобилът е бил ползван от множество лица,
които са имали достъп до ключовете от него, че вещите, намерени в багажника му
са били собственост на св. Н., че липсва връзка между подзащитния й и осъдените
по настоящото делото лица, че спрямо подзащитния й липсват данни да се занимава
с разпространение на наркотични вещества.
Анализът на тези факти според защитника води до извод, подзащитният й не
е държал откритото в лекия автомобил наркотично вещество и не е знаел, че то се
намира в багажника на МПС. По обвинението за извършено престъпление по чл. 269,
ал.1 от НК адв. К. се позовава на показанията на св. Д., който заявява, че не е
претърпял неблагоприятно въздействие и че съприкосновението е било леко и не се
чувства жертва или засегнат; според защитника липсва и специалната цел, като в
тази насока се позовава на цивилния вид на полицейските служители.
Поради изложеното адв. К. пледира
съдът да оправдае подзащитния й и по двете му повдигнатите обвинения.
Подс. З. се възползва от правото си да даде
обяснения по повдигнатите му обвинения и заявява, че към инкриминирания период
заедно със св. Н., с когото са приятели, предприели съвместно бизнес начинание,
свързано с откриването на заведение в гр.София. Поради тази причина подсъдимият
живеел под наем в гр. София, а автомобилът, с който се придвижвал, бил
използван като служебен такъв от работниците в обекта, които били между 10 -12
души. Ключовете от автомобила стояли на бара в обекта и който от работниците
искал – ги е взимал и ползвал автомобила. На инкриминираната дата той се
придвижвал с него към магазин „ Декатлон“ в ж.к. „*******“, като използвал за
ориентиране навигационната система на колата, като му се доходило по малка
нужда и спрял автомобила между най –
близките блокове, където решил да уринира до някое дърво. Разходил се до блока, пишейки с приятелката си,
когато някакъв мъж с фланелка „Пулев“ се
обърнал към него. Тъй като подсъдимият носел в себе си голяма сума пари, той се
уплашил да не му ги вземат, поради което побягнал. По време на тичането не е
чувал викове „Полиция“. Преди отиването
към магазин „Декатлон“ не е отварял багажника на автомобила и не е знаел, че
там има наркотично вещество. Не е усещал специфична миризма на марихуана. Не знае на кого принадлежи чантата с надпис
„Икеа“.
В хода на съдебните прения подсъдимия
поддържа доводите, наведени от защитника му и не излага собствени такива.
В предоставената му последна дума моли да
бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира
за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Н.П.З. е
роден на *** г. в гр. Плевен, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан, управител на Траурна агенция „А.“, живущ ***, с
ЕГН **********. За същия по делото са събрани добри характеристични данни.
През м. 10.2018г.
подс. З. и приятелят му св. Н. съвместно ремонтирали заведение в гр.София, ж.к.
„Студентски град“, поради което св. Н. предоставил собствения си л.а. марка “
Ауди “, модел „А 6“, с ДК *******КН за
ползване от подсъдимия и работниците за нуждите на ремонта. Така св. Т.И.,
който изпълнявал бояджийски услуги на обекта, използвал посоченото МПС, за да
закупува необходимите му материали, като ключът от автомобила се намирал на
бара на обекта, а документите – в жабката на колата.
Също през
месец 10.2018г. в 05 РУ-СДВР била получена информация за разпространение на наркотични вещества от осъдените
понастоящем Ц. и Н., поради което следобеда на 10.10.2018г. била проведена СПО спрямо
тях на адреса, който обитавали – гр. София, ж.к. „*******операцията по
оперативно наблюдение участвали полицейските служители св. И.Д., св. Г.С., св. М.К. и
св. В.П., които в цивилно облекло се придвижили до адреса, обитаван от Ц. и Н..
Около 16.00 часа на същата дата
св. М.К. и св. В.П. излезли от входа, намирайки се на около 20 метра от него, а
св. И.Д. и св. Г.С. останали в него, като застанали на партерния етаж. И
четиримата полицейски служители възприели, че на паркинга пред вх.В на бл.
** спрял л.а. марка “ Ауди “, модел “ А 6“, с ДК *******КН и от колата излязъл непознат за тях мъж, който бил подс. Н.З..
Той извадил мобилния си телефон, скрил се до едно дърво и започнал да се
оглежда,
създавайки впечатление, че чака някого. Изглеждал притеснен и напрегнат, тъй като в багажното отделение на
автомобила, който паркирал, се намирало високорисково наркотично вещество коноп /
марихуана / с тегло 989, 21 грама. После подс. З. се
преместил пред вх. “ Г“ на блок ** и започнал да чака. Поведението му се сторило
подозрително на св. Г.С. и св. И.Д., които решили
да му извършат проверка. Точно в този момент обаче вратата на асансьора във
входа се отворила и от кабината излязла осъдената Т.Н.. Тогава св. Г.С. се легитимирал и я задържал. Същевременно св. И.Д.
излязъл отвън пред входа, за да извърши полицейска
проверка на подс. Н.З.. Когато го приближил, св. И.Д. му се представил, заявявайки имената и длъжността
си , като едновременно с това извадил служебната си карта, която показал на подс. З.. След това св. Д. поискал личната карта на подсъдимия З. и изразил
намерението си да извърши проверка на самоличността му. Уплашен от предстоящата
проверка поради държаното от него високорисково
наркотично вещество, подс. З.
решил да
избяга от местопрестъплението, поради което леко блъснал с ръце в областта на
гърдите св. Д., който от това блъскане отстъпил една крачка. Незабавно след това подс. З. минал покрай него и побягнал. Възприемайки поведението на
подсъдимия св. В.П. и св. М.К. веднага започнали да го гонят, като към тях се
присъединил и св. Д.. Гонитбата на подс.З. продължила няколкостотин метра ( между
300 и 500), като по време на нея няколкократно полицейските служители на висок
глас издавали устни разпореждания
“ Стой! Полиция
“, които З. игнорирал и продължавал да тича. В крайна сметка подсъдимият бил догонен от св. П., който го блъснал в гърба и З. паднал на земята
и задържан. При задържането той оказал съпротива и се наложило да бъдат използвани
помощни средства - белезници, които му били поставени.
След като подс. З. бил задържан,
св. И.Д., св. М.К. и св. В.П. му разпоредели да върви заедно с тях. После
всички те се върнали пред горепосочения бл. **. В 18.50 часа на 10.10.2018 г.
било извършено претърсване на л.а. марка “ Ауди “, модел “ А 6 “, с ДК *******КН,
който бил паркиран от подс. З. *** *******. В багажното отделение била намерена
чанта с надпис „Икеа“, в който имало полиетиленов черен плик, в който била
поставена растителна маса, за която впоследствие било установено, че е
високорисковото наркотично вещество коноп / марихуана /. Въпросната растителна
маса и предметите, в които се съхранявала били иззети, както и автомобила и
съдържащите се в него вещи, вкл. прахосмукачка „Рио“, предоставена на подсъдимия от св. Н. Т..
Претърсването приключило в 19.30 часа на 10.10.2018 г. На с.д. подс. З. предал
доброволно за нуждите на разследването носените от него сума от 3 000лв. и 1 бр. автомобилен ключ.
От заключението на
изготвената физикохимична експертиза № 616-Х/2018 е установено, че иззетата при извършеното
претърсване на л.а. „ Ауди“ растителна
маса, представлява коноп (марихуана), с
общо нето тегло 989.21 грама, с процентно съдържание на активно действащия
компонент тетрахидроканабинол 8 % на стойност 5 **5.26лв. при цена за грам 6.00 лева.
Според заключението
на изготвената СМЕ по метода на ДНК профилиране № 20/ДНК-166 са установени ДНК
профили на лица от мъжки пол, които не съвпадат с профил на лице или следа,
регистриран в националната ДНК база данни ( подс.З. не е регистриран в ДНК данни).
Дактилоскопното изследване ( експертиза
по протокол № 19/ДТК -196) на транспортните опаковки на високорисковото
наркотично вещество и други вещи ( чанта
с надпис „Икеа“, 3 бр. полиетиленови плика с дръжки, устройство с 4 антени,
несесер с надпис „ Луис Вуитон Париж“ и 4 бр. мобилни телефона) не е установило
наличие на годни дактилоскопни следи.
С приемо -
предавателен протокол № 59678/07.12.2018г. инкриминираното наркотично вещество
било предадено за съхранение на служител в ЦМУ, отдел “МРР-НОП”.
Конопът (марихуаната) е наркотично вещество, което е под контрол съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и е включен в
Списък І „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина” - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета с ПМС № 2** от 27.10.2011г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП. Подс. З.
не притежава надлежно разрешително за придобиване, държане и отчуждаване на
наркотични вещества съгласно ЗКНВП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената
фактическа обстановка, съдът намира за установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – обясненията на подс. З., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетелите М.К., В.П., Г.С., И.Д., Г.Г., Н.
Т., Т.И., М.Н. и П.В., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от
св. К. в досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК ( л.л.35-36 от т.
1 на д.п.), на св. П., приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК ( л.л.37-39 от т. 1 на д.п.), на св. Г., приобщени по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК ( л.34 от т. 1 на д.п.), на св. В., приобщени по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК ( л. 32 от т. 1 на д.п.), заключенията
на изготвените на досъдебната фаза на производството експертизи, потвърдени при
разпита на експертите в о.с.з., а именно: дактилоскопна експертиза по протокол
№ 19/ДТК - 196 ( л.л. 46-48 от т.2 на д.п.), физикохимична
експертиза по протокол № 616-Х/2018 ( л.л.101-103 от т.1 на д.п.), СМЕ по
метода на ДНК профилиране №20/ДНК-166 ( л.л. 35 – 40 от т.2 на д.п.), писмените
доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за полицейско
задържане от 10.10.2018г. ( л.7 от т.1
на д.п.), 1бр. протокол за полицейски обиск от с.д. ( л.л.8 от т.1 на д.п.) на
подс. З., 2бр. определения на СГС, НО, 26 с-в от 11.10.2018г. ( л.л. 55-56 от
д.п.) за одобряване на извършени обиск/претърсвания и изземване, протокол за
претърсване и изземване от 10.10.2018г. ( л.л. 26-27 от т.1 на д.п.) с приложен
албум с фотоснимки ( л.л. 194- 195 от т.1 на д.п.), 1 бр. протокол за доброволно
предаване от 10.10.2018г. (л. 29 от т.1 на от д.п.), фотоалбум ссъс снимки ( л. 108 – 110 от т.1 на
д.п.), приемателен опис за иззето МПС ( л. 130 от т.1 на д.п.), 2 бр.справки от КАТ ( л.237 и л.л. 245 – 259
от т.1 на д.п.), справка и длъжностна характеристика на св. Д. ( л.л. 241 – 244
от т.1 на д.п.), протокол за оценка на наркотични вещества ( л.182 от т.1 на д.п.), приемо - предавателен
протокол № 59678/07.12.2018г. на ЦМУ,
сектор „НОП” ( л. 173 от т.1 на д.п.), протокол на СГС, НО, 25 с-в от
08.06.2021г. ( л.л. 90 – 94 от съд.дело), писмо от МВР- СДВР – 05 РУ от
02.08.2021г. ( л. 133 от съд.дело), свидетелство за съдимост на подс. З. ( л. 88
от т.1 на д.п.), както и веществените доказателства.
С оглед на
одобрените споразумения за Ц. и Н., имащи последиците на влезли в сила присъди,
съдът не обсъжда доказателствата, имащи отношения към тяхната инкриминирана
деятелност, поради прекратеното спрямо тях на осн. чл. 24, ал.3 от НПК
наказателно производство.
Относно
съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото съгласно
чл.102, т.т.1-3 от НПК, съдът констатира
съществени противоречия в събрания по делото доказателствен материал относно
обстоятелствата по задържането на подс. З. и наличието на знание от негова
страна, че в управлявания от него автомобил държи високорисково наркотично
вещество, като противоречията са между дадените от подсъдимия обяснения и показанията
на свидетелите Д., П. и К..
Анализът на данните, съдържащи се в
показанията на св. Д.,
св.П., св. С. и св. К. ясно и еднозначно разкрива събитията, предхождащи
инкриминираното по делото деяние – наличието на оперативна информация за извършвана
противоправна дейност от осъдените Ц. и Н. и предприетите от органите на реда
действия по установяване истинността на данните, включващи визуалното
наблюдение на адреса, който те са обитавали – гр. София, ж.к. „*******“, бл.******
Също безпротиворечиво от
обясненията на подс. З. и показанията на св. Н. и св. И.се установи о делото,
че към инкриминирания период л.а. марка
“ Ауди “, модел „А 6“, с ДК *******КН (
собственост на св. Н.) е бил ползван от подсъдимия и други лица ( вкл. св.И.)
във връзка с ремонтирането на заведение, намиращо се в гр. София, именно поради
която причина и подсъдимият е пребивавал в гр. София.
Не е спорно по делото, че в
багажното отделение на горепосочения автомобил на инкриминираните дата и място
е установено високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), като вида и
теглото му са били предмет на експертно изследване на ФХЕ №616-Х/2018, като в
тази насока показанията на полицейските служители, на поемните лица В. и Г. и констатациите,
съдържащи се в протокола за претърсване
и изземване от инкриминираната дата са напълно еднопосочни и синхронни.
От посочената доказателствена съвкупност се установява и че подс. З. е бил
водач и единствен ползвател на МПС, което намира потвърждение и в протокола за доброволно
предаване, с който е същият е предал автомобилния ключ за автомобила.
Констатираното съществено противоречие в
гласните доказателствени средства се състои в обстоятелствата, предхождащи
задържането на подс. З. и неговото поведение при предприетите действия по
задържането му, от които и следва наличието на представа в съзнанието му, че е
държал високорисково наркотично вещество.
Както бе посочено по
–горе в изложението, в обясненията си подс. З. оспорва знанието за наличие на
наркотици в багажното отделение на колата; обяснява присъствието си пред бл. **
в гр. София, ж.к. „*******“, бл.** с удовлетворяване на
физиологична нужда, а бягството при опита за снемане на самоличността му – със
страх да не бъде ограбен. И действително, твърдението му, че е носил в себе си
голяма сума пари намира потвърждение в предадените доброволно от него за
нуждите на разследването банкноти с номинална стойност 3 000 лв.
Тази версия на подс. З.
съдът намери за недостоверна, обслужваща единствено защитната му позиция, че не
е знаел, че в автомобила превозва
наркотични вещества, поради което и не
кредитира обясненията му в тази им част.
На първо място версията
на подс.З. е вътрешно противоречива - едновременно той твърди, че е изпитвал
притеснение за носената от него значителна сума пари, а от друга сочи, че е
спрял автомобила на неоживено място, междублоково пространство в краен столичен
квартал, за да уринира, вместо да стори това във всеки по – голям търговски обект,
включително бензиностанция или на предназначено за това място. Ноторно е, че
данни за близкото наличие на такива обекти се обективират на дисплея на навигационната система на
автомобила, която подсъдимият твърди, че е ползвал за ориентирането си на
територията на гр. София. Очевидно е, че притеснението за наличната в него
парична сума е несъвместимо с отиването на подсъдимия на място, където
отнемането й от него е с по - висока степен на вероятност.
На следващо място
версията на подс. З. се оборва от останалия събран по делото доказателствен
материал – показанията на полицейските служители св. Д., св. П. и св. К.. И тримата
свидетели описват поведение на подс. З., което е било съмнително и именно затова е провокирало св. Д. да пристъпи към неговата полицейска
проверка – същият безцелно е обикалял
пространството пред блока, ползвал е мобилния си телефон и е чакал лице от
наблюдавания от тях вход ( срв. показанията на св. К.: „…скри се под едно дърво
срещу блока и очевидно чакаше някого. Седя там около пет минути.…и зачака пред
входа…“; св. П.: „ Шофьорът излезе от
автомобила и започна да обикаля, като правеше кръгове между двата входа /Г и
В/…след това отиде зад едно дърво. След около минута отиде и застана пред вход
Г…….Не сме засичали г-н З. друг път на адреса. Имахме информация само относно
неговия външен вид. Момче на около 25 – 30 години със здраво телосложение, тази
информация е във връзка с това, че ходи да се вижда с Т. и с П.….излезе, после
обикаляше малко градинките и застана пред входа…“ и св. Д.:“ … автомобилът мина
на паркинга, завъртя и спря някъде, след
около 2-3 минути въпросното лице, подсъдимия, излезе от колата, като застана на
паркинга срещу входа…“). От така посочените показания се установява поведение
на подсъдимия, свързано не със задоволяването на физиологична нужда, а
комуникация и очакване на среща с някого ( действително по делото, какъвто
довод наведе и защитата, не е установена връзка и координираност между
престъпната деятелност на осъдените Ц. и Н. и поведението на подс. З.;
наличието на еднородност на дейността на тримата по държане на високорискови наркотични вещества е
основание за предположение, че е налице
съгласуваност на поведението им, а законът забранява осъдителната присъда да
почива на предположения, поради което и съдът не прие за установено по делото
такава връзка между тримата). На следващо място съдът напълно се доверява на
показанията на посочените полицейски служители, еднопосочно описващи
обстоятелството, че св. Д. при приближаването си към подс. З. вербално се е
легитимирал като полицейски служител, удостоверявайки това обстоятелство и посредством
показването на официален удостоверителен знак – полицейска карта ( срв. показанията на св. Д. „ …аз излязох
пред блока и му се представих на подсъдимия, както се представям, вадя
служебната карта, показвам я, казвам: „От криминална полиция, И.Д.“. И нали му
исках лична карта и документи за проверка…
При първият ми досег
с г-н З. показах полицейската си карта и значка, то всичко е на едно, вадя и се
виждат служебна карта и се вижда полицейска значка. Те са в едно и също портмоне),
съответно не кредитира обясненията на подс. З., че полицаят не му се е
легитимирал. От изложеното и последващата реакция на подсъдимия З., изразяваща
се в блъскането на св. Д. и побягването му не намират друго логично обяснение,
освен страха му да не бъде разкрита неговата противоправна деятелност,
изразяваща се в държането на високорисково наркотично вещество. Още повече, че
и тримата (Д., П. и К.) полицейски служители са го преследвали немалко
разстояние от около 300 – 500 метра, пред което няколкократно са го приканвали
да спре и са обозначавали вербално полицейския си статут, като отново
подсъдимият не е преустановил отдалечаването си от местопрестъплението. Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която същият не описва
физическа въздействие спрямо св. Д., като отново основава изводите си по
фактите въз основа на свидетелите – очевидци Д., П. и К., които са напълно еднопосочни относно
тази реакция на подсъдимия. Касателно интензитетът на упражнената от подс. З. сила
по отношение на св. Д., показанията на последния са най – точни и се възприемат
от съда, тъй като именно той е изпитал непосредствено физическо въздействие от
нея – „ …просто леко ме блъсна и започна да бяга…Реакцията му, лека усмивка
видях в първия момент и след което той леко ме блъсна и започна да бяга, това
беше. Блъсна ме в областта на гърдите, с ръце. Не паднах, не залитнах, просто
отстъпих една крачка назад, после тръгнах след него….С оглед работата ми много
пъти съм задържал лица. Тука беше много леко блъскане. Имали сме доста
боричкания с лица, които притежават наркотични вещества и лицата в 90% от
случаите бягат от полицията. Може и повече….“.
Съобразявайки установените в
съдебната практика критерии при преценка достоверността на гласните
доказателствени средства – качествена характеристика на източника на
доказателства, вътрешна убедителност, изводима от безпротиворечивостта и
конкретиката на разказа и подкрепеността им от други източници на доказателства,
съдът изгради изводите си по фактите, ценейки в пълна степен заявеното от
свидетелите Д., П. и К., за които
липсват данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото, не се
констатира тенденциозно отношение спрямо подсъдимия, а разказът им е ясен,
конкретен и безпротиворечив. Обясненията на подсъдимия в коментираната част
изхождат от най – заинтересуваното от благоприятен за него изход на
наказателното производство, вътрешно противоречиви са и са оборени от останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което и съдът ги прие за
недостоверни – израз единствено на правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
Съпоставката на несъмнено
установените факти – наличието на голямо количество високорисково наркотично
вещество в л.а., управлението и ползването му единствено от подс. З., легитимирането
на полицейски служител в близост до
мястото на съхранение на забраненото
вещество и незабавната реакция на подсъдимия, изразяваща се в бягство от
местопрестъплението, според настоящия съдебен състав еднозначно и категорично
обективират представата на З., че е извършил престъпление и желанието му да
избегне последиците от противозаконното си поведение чрез укриването си.
В заключение, съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели ( показанията на поемните лица В.
и Г. не способстват особено за изясняване на интересуващите делото факти извън
мястото на престъплението) и частично
обясненията на подс. З. ( които не цени в частта, която се явява оборена от
показанията на св. . Д., св. П. и св. К.).
Съдът цени в цялост заключенията
на изготвените в д.п. експертизи, неоспорени от страните, като въз основа на
тях прие за установени вида и теглото на
установеното наркотично вещество, а въз основа на протокола за оценка - и неговата стойност.
Писмените и веществени
доказателства по делото са в унисон с установените чрез гласните доказателства
факти, като способстват както в качеството им на контролни факти, така и
самостоятелно внасят в процеса яснота относно включените в предмета на
доказване обстоятелства, включително съдебното минало на дееца, поредността на
действията при задържането на подсъдимия на инкриминираната дата и носените от
него вещи.
Приетата
за установена въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка,
мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА
СТРАНА:
І. относно
престъплението по чл. 269, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК:
Подс. З. не е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по посочената квалификация, изразено в това, че
на 10.10.2018 година, в гр. София, ж.к. “ ************, употребил сила
- / блъснал с ръце в областта на гърдите полицейския
орган - св. И.В.Д., който непосредствено преди това му се представил и
легитимирал със служебна карта, след което побягнал и не се подчинил да
дадените му устни разпореждания от св. И.Д. “ Стой полиция “ /, с цел да принуди орган на властта
- св. И.В.Д.,
който с акт за встъпване в длъжност на 01.11.2017 година,
съгласно MЗ с peг. № ************ / 27.10.2017 година, встъпил на длъжността “ разузнавач VI -
та степен “, в 01 група “ Престъпления против личността “, сектор “
Противодействие на криминалната престъпност “, към 05 РУ - СДВР, със специфично
наименование на заеманата длъжност “ инспектор който в изпълнение на служебните
си задължения на 10.10.2018 година в гр. София се намирал на посоченото по -
горе място -/ бил изпратен да наблюдава района по повод данни за
разпространение на високорискови наркотични вещества/, да пропусне нещо по служба - / да не извърши
полицейска проверка по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР за
установяване самоличността на обв. Н.П.З. /.
Установените по делото факти сочат, че упражнената от
подс. З. сила спрямо св. Д. е била с много нисък интензитет и обективно не е
била в състояние да попречи на полицейския орган да извърши проверка на
самоличността му; също така се установи, че блъскането на св. Д. от страна на
подсъдимия е извършено не с цел да го принуди да не извърши полицейска
проверка, а единствено с цел да избяга от мястото на престъплението и да се
укрие, като по този начин да осуети разкриването на престъплението и участието
си в неговото извършване. Представителят на държавното обвинение също не
поддържа това обвинение, което е с насоченост против реда на управлението, тъй
като установените по делото факти сочат на извършено престъпление против
народното здраве и физическа реакция на дееца по отстраняване на препятствие с
цел бягство от местопрестъплението, а не целенасочено поведение по осуетяване
посредством сила на служебно задължение на полицейския орган.
Ето защо и съдът приложи последиците, визирани в чл. 304
от НПК и оправда подс. З. по обвинението за извършено престъпление по чл. 269,
ал.1 от НК.
ІІ. относно
престъплението по чл. 354а, ал. 1 , изр.1, пр.4, алт.1 от НК:
Подс. З. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1 , изр.1, пр.4,
алт.1 от НК.
От обективна страна
на 10.10.2018 г., в гр.
София, ж.к. „************ подс. З.
е държал
високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с общо нето
тегло 989, 21 грама, с процентно съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол - 8% на стойност 5,**5.26 лв. с цел
разпространение.
Изпълнителната форма на престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК – “държането” е от категорията на т.нар. „продължени престъпления”, при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно “държане” по чл. 354а,ал.1 от НК е
налице, когато за наркотичното
вещество няма надлежно разрешение и то обективно се намира във
фактическа власт на дееца. В случая безспорно се установи, че наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия ( в багажника на управлявания от
него автомобил, ключ от който е имал) , т.е. е
било в негова фактическа власт.
На следващо място държането на наркотичното вещество е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл.32 от ЗКНВП. Предвид
характера на наркотичните
вещества, чието държане би могло да доведе до причиняване на
увреждания на здравето и човешки жертви,
законодателят е въвел специален разрешителен режим с оглед упражняването на
строг контрол върху тяхното придобиване
и държане, като както конопът ( марихуаната), така и кокаинът са включени в Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС № 2** от 27.10.2011г. на основание
чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, като за държането им е въведен специален разрешителен
режим с оглед упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане. Подс. З. не се е
съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗКНВП и държал наркотичните вещества без надлежно разрешение.
Подс. З. е държал
инкриминираните наркотични вещества с цел разпространение. Наличието на
специална цел за държането на високорисковото наркотично вещество от подсъдимия
се установява от неговото тегло от близо 1 кг., изключващо категорично
държането му за лична употреба ( още повече, че липсват данни по делото
подсъдимия да употребява наркотични вещества, а теглото му от 1 кг. би значело
близо 1000 единични употреби чрез саморъчно свиване на цигари с марихуана).
От субективна страна, съдът прие, че деянието по чл. 354а,ал.1,изр.1, пр.4, алт.1
от НК е осъществено при пряк умисъл от страна на дееца – подс. З. е съзнавал
всички елементи, обхванати от обективната страна на деянието по чл. 354а, ал.1 НК, съзнавал е противообществения характер на осъщественото деяние, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване,
като изводи за наличието на интелектуалния момент на изискуемия от закона пряк
умисъл се извеждат от описания механизъм на установяване на престъплението,
реакцията на дееца при полицейската проверка и неуспешния му опит за бягство от
местопрестъплението.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението, за което подсъдимият Н.П.З. бе признат за виновен, видно от разпоредбата на чл.354а, ал.1, изр.1
от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от две до осем години и „глоба”
от 5 000 до 20 000 лв., и съдът, при определяне на наказанието, е
обвързан с тези рамки. При индивидуализацията на наказанието за престъплението съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия З.
необременото му съдебно минало, добрите
характеристични данни ( предоставени чрез разпитите на св. Н., Т. и И.за
неговата личност), видът на държано от
него високорисково наркотично вещество – марихуаната е т.нар. „мек” наркотик, както
и неговата трудова ангажираност. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство
съдът прие единствено високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, изразена в значителното количество и съответно високата стойност на предмета
на престъплението - 989, 21 грама марихуана на стойност 5,**5.26 лв.
Балансът и относителната тежест
между отегчаващото и смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства води до
извод за значителен превес на смекчаващите такива, но и съдът не намери
основания за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не са налице
нито многобройни, нито изключително смекчаващи обстоятелства, а и с оглед
обсъденото по-горе отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и
основния коректив за съответствие на наказанието с тежестта на престъплението (
чл. 35, ал.3 от НК), съдът не намира, че
най-лекото наказание, предвидено в закона се явява несъразмерно тежко.
Предвид изложеното за престъплението
съдът наложи наказания близо до законовия минимум, като счете за
справедливи наказанията от 3 (три) години „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 6
000 (шест хиляди) лева, съобразявайки и обстоятелството, че стойността на
инкриминираното високорисково наркотично вещества е значителна. Определянето на
наказания в посочените рамки се явява
съобразено с балансът между смекчаващите и отегчаващо отговорността наЗ.обстоятелства,
значително под средния, предвиден в закона размер.
По отношение на наказанието
„лишаване от свобода” съдът счете, че не се налага неговото ефективно
изтърпяване, а целите на наказанието ще бъдат постигнати и с приложението на
института на условното осъждане, визиран в чл. 66 от НК. На първо място формалното наличие на предпоставките на чл.
66, ал.1 от НК – наложеното наказание е 3 ( три) години „лишаване от свобода”,
а деецът З. е неосъждан ( реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал.1, т. 2 от НК по предходното му осъждане) – е меродавно. На следващо място и като отчете
данните за личността на подсъдимия съдът прие, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо той да изтърпи
ефективно наказанието, тоест че е налице и другата предпоставка, подлежаща на
конкретна преценка, за приложението на института на условното осъждане. В принципен
план, в съвременното демократично общество е утвърден принципът на хуманност
при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те са насочени предимно
към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и
добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други престъпления. В
генерален – към оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху
останалите членове на обществото. Легитимните цели на наказанието,
следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при
индивидуализацията му. Във всеки
конкретен случай съдът дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли
е изолацията на подсъдимия от останалите членове на обществото, за да бъде той
поправен и превъзпитан, и необходима ли е подобна мяра за постигането на
генералните цели на наказанието. Лишаването от свобода е едно от най-тежките
наказания и ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато целите на
наказанието не могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е
застрашено от личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно
изолиран, за да не върши други престъпления.
При зачитане на тези отправни
положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените
цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия З. и без
въдворяването му в местата за лишаване от свобода, а само с определянето на
изпитателен срок от 5 (пет) години, в рамките на който, под страх от
активизиране на наказанието, той ще е мотивиран да се въздържа от други
престъпни деяния и ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към
спазване на законите и добрите нрави.
При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете тежестта на
стореното и прие, че следва да определи изпитателен срок в размер на
максималния предвидения, а именно 5 (пет) години. За това разрешение съобрази и
целите на генералната превенция.
Съдът отчете, че подсъдимият З. работи
и макар и тежко, деянието не е против
телесната неприкосновеност и живота, тоест, че с него не е засегнато такова
благо, налагащо непременно изолацията на дееца, поради което и намери, че да се постанови ефективно изтърпяване на
лишаването от свобода би надхвърлило легитимните цели на наказанието, които в
този случай са отлично реализуеми и с приложението на института на условното
осъждане. Ето защо съдът прие по категоричен начин, че следва да приложи чл. 66 НК и постанови акта си в същия смисъл.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът намери,
че подс. З. следва да бъде осъден да заплати в полза на републиканския бюджет и
по сметка на СДВР съответстващата част от направените на д.п. разноски по
делото - 658.49 лв. (шестстотин петдесет
и осем лева и 49 стотинки).
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови, на основание
чл.354а, ал.6, вр. чл. 53, ал.2, б.”а” от НК, отнемане в полза на Държавата на веществени
доказателства по делото – наркотичните вещества, инкриминирани по делото и описани
в приемо - предавателен протокол № 59678/07.12.2018г. на ЦМУ, сектор „НОП”, тъй като притежаването
им е забранено и се явяват предмет на престъпление.
Съдът върна на подс. З.
веществени доказателства – вещи и банкноти, описани в протокол за
претърсване изземване от 10.10.2018г. /
л. 26 - 27 от т.1 на д.п./, както и сумата от 3 000 /три хиляди/ лева и 1 бр. автомобилен ключ, описани в протокол
за доброволно предаване от 10.10.2018г. /л. 29 от т.1 на д.п/, тъй като
веществените доказателства са предадени от него за нуждите на настоящото
наказателно производство и липсват данни сумата пари да са облага, придобита
чрез престъплението с оглед извършването на преценка по реда на чл. 53, ал.2,
б. „б“ от НК.
Съдът върна на св. М.Б.Н. с ЕГН ********** веществено
доказателство л.а. „Ауби А6“ с рег. № *******, ведно със съдържащите се в
автомобила вещи, тъй като МПС е негова собственост, като се презумира същото и за
намиращите се в него вещи - принадлежности.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Съдия в
СГС: