О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 24.06.2020год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание
на двадесет и четвърти юни, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ***А
при секретаря ……. ………………………….….……………….в
присъствието на
прокурора ………………
………..…………………………….………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА
БЕТОВА…..Ч.гр..д. N 389 по
описа за 2020год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК .
Производството пред Плевенския окръжен съд
е образувано по частна жалба на М.М.З. ***, подадена чрез особения и
представител адв. Я.А.. В жалбата
се твърди, че жалбоподателката
не е доволна от решението с характер на определение постановено на 09.04.2020г.
по гр.д. № 6773/2018г. по описа на Плевенски РС. Счита за неправилни и необосновани мотивите на
РС, с които съдът е приел, че иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ е недопустим. Счита,
че при обективно комулативно съединяване на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ с иск
по чл.344, ал.1, т.4 КТ, иска по т.4 е недопустим, тъй като една от правните
последици при уважаването на иска за отмяна на уволнението е тази установена в
чл.346 от КТ-вписването на отмяната.Счита че РС не е обсъдил и правилно
обосновал липсата на правен интерес за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.4
и връзката на чл.344, ал.1, т.4 с последиците указани в чл.346 от КТ. Моли да
бъде отменено решението от 09.04.2020г. като необосновано и неправилно. С разпореждане
№ 795 от 04.06.2020г. частната жалба е оставена без движение, като е дадено
указание на жалбоподателката З. да уточни и допълни искането си, което е неясно
с оглед изложените в жалбата аргументи. С уточнението постъпило на 16 юни
жалбоподателката е повторила искането си за отмяна на обжалвания съдебен акт,
но не е заявила какво е искането относно произнасянето на Плевенски ОС по
спора, след като акта бъде отменен. В тази връзка е направен допълнителен
довод, че Плевенски РС е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е
произнесъл по същество на предявения иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, въпреки
указанията на въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба „***“ ООД гр.Плевен, чрез пълномощникът си адв. С.М.
също не е разбрал искането на жалбоподателката - „дали делото да се върне за да
бъде разгледано от първоинстанционният съд или въззивният съд да се произнесе и
по същество“. Взел е становище, че и в двата случая - и ако съдът приеме, че
иска е недопустим и потвърди обжалвания съдебен акт и ако отхвърли иска по
същество /при влязло в сила обуславящото решение по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отхвърляне на иска/, му се дължат разноски съобразно списъка с разноските и
договора за правна помощ и съдействие, в размер на 200лв.
Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Производството по гр.д.№6773/2018г. на Плевенски РС е образувано по искова молба на М.М.З. *** срещу „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя М.***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1, КТ да бъде признато за незаконно прекратяването на ТПО на ищеца с ответника, извършено със Заповед №7479/24.07.2018 г.; иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ за сумата 1704,30 лева, представляващи неплатено трудово възнаграждение; иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за сумата 650,81 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и иск с правно основание чл.162, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева по ползван болничен лист.Предявен и е и насрещен иск с правно основание чл. 220 ал.1 КТ с цена 852.15лв. Съгласно приетия без възражения доклад на съда, други искове не са предявявани.
С решение № 588/27.03.2019 г. на Плевенски районен съд искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен, тъй като атакуваната заповед за прекратяване на ТПО е приета за законосъобразна на посоченото в нея основание - чл.326, ал.1 КТ. С решение № 299/11.07.2019г. на Плевенски ОС по в.гр.д. № 2768/2019г. решението е потвърдено в тази му част, като въззнивния съд е постановил връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК по предявен от въззивницата М.М.З. срещу въззиваемия „***“ ООД, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка.В мотивите си, съдът е посочил, че в заседанието на 12.02.2019 г. ищцата е заявила, че поддържа иска по чл.344, т.4 КТ за промяна на основанието за прекратяването на трудовото правоотношение от чл.326 КТ на чл.325, т.9 КТ. Във въззивната жалба и писмена защита на М.З. също било направено искане за уважаване на заявеното в ИМ правно основание-чл.325, т.9 КТ, респ. чл.327, т.1 КТ и за произнасяне по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, каквото първоинстанционния съд не е сторил.Въззивната инстанция е указала, че при отхвърляне на главния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, първоинстанционният съд дължи произнасяне по същество по евентуално съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, като в този случай при липса на произнасяне по съединената при условията на евентуалност претенция защитата срещу него е по реда на чл.250 ГПК - чрез допълване на решението.Разяснено е, че с иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ не се установяват правните възможности, при които страните по трудовото правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха могли да прекратят трудовото правоотношение, а правната квалификация на действителното основание (осъществените юридически факти), при които това е сторено и че искът е конститутивен, като се постига правна промяна по силата на съдебното решение, при несъответствие между основанието, вписано от работодателя и действителното правно положение.Отмененото незаконно уволнение при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и промененото основание за уволнение при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ, трябва да бъдат вписани в трудовата книжка.
След влизане в сила на решение № 299/11.07.2019г. на Плевенски ОС по в.гр.д. № 276/2019г., Плевенски РС се е произнесъл по искането за допълване, като е приел, че такова не се дължи, тъй като иска по чл.433, ал.1, т.4 от КТ е недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат е приел, че обективно кумулативно съединяване на иск по чл.433, ал.1, т.1 с иск по чл.433, т.4 от КТ е недопустимо.Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение и той може да се предяви наред с иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ само при алтернативно съединяване, като ищецът посочи кой е предпочитания от него иск.
Въззивният съд приема, че с иска по чл.344, ал.1,
т.4 от КТ се установява правната квалификация на действителното основание и
ищецът има избор при решението си как най-ефикасно да защити правата си - дали
да се съгласи с настъпилито прекратяване на ТПО, като поиска само поправка на
основанието за прекратяване с иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, ако има правен
интерес от таковава или да атакува самото прекратяване и при отмяната му да
постигне и заличаване на вписаното основание. В случая ищецът е избрал втората
възможност.Съдът се е произнесъл като е приел, че прекратяването на ТПО е
законосъобразно на посоченото в заповедта основание и е отхвърлил иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ. Решението му в тази част е потвърдено от Плевенски ОС,
като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на
чл.250 ГПК по предявения иск от въззивницата М.М.З. срещу въззиваемия „***“
ООД, с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за
уволнението, вписано в трудовата книжка. След влизане в сила на решението на
ПОС, ПРС е следвало да се произнесе по молба на ищеца за допълване на първоинстанционното
решение, която въззивната инстанция е приела, че се съдържа в подадената до нея
въззивна жалба. Доколкото обаче задължителните указания на ОС са стигнали
по-далече, с посочване в мотивите на акта, че молбата за допълване е
основателна, т.е. решението се нуждае от допълване, тъй като липсва произнасяне
по предявен /като евентуален/иск, ПРС е прекратил производството по делото в
тази му част, като е приел, че е недопустимо разглеждането и произнасяне при
условията на кумулативно съединяване на искове - едновременно и на иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ и на иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ. Указанията са в с смисъл,
че са били предявени и обективно съединени двата иска, но не при условията на
кумулативно, а на евентуално обективно съединяване на искове и разглеждането на
искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е в зависимост от произнасянето по главния иск
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, при което би следвало при отхвърляне на главния иск
по чл.344, ал.1, т.1 КТ първоинстанционният съд да може при произнасянето си по
евентуалния по чл.344, ал.1, т.4 КТ да приеме, че законосъобразна заповед за
прекратяване на ТПО не е издадена на посоченото в нея основание за
прекратяване, а на друго основание. Съобразно
по-новата практиката на ВКС, Първо ГО-определение № 150/19.03.2014г. по
ч.гр.д.№ 808 по описа на съда за 2014г., това е възможно когато работникът или
служителят е несигурен за това кое от двете упражнени конкуриращи насрещни
волеизявления е прекратило ТПО и единствено адекватно средство за защита на
неговите права е предявяването и на двата иска. С определението се приема, че обективното
съединяване на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ с иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ е
допустимо, като съотношението на двата иска е на главен към евентуален – искът
по чл.344, ал.1, т.4 КТ е съединен под отрицателното процесуално условие
неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.Ето защо и в съответствие с
указанията на Плевенски ОС по в.гр.д. № 276/2019г. следва да бъде разгледан по
същество от районния съд и иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, чието съединяване с
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е допустимо и подлежи на разглеждане след като
главния иск е бил отхвърлен. Поради това, обжалваното определение за
прекратяване на делото се явява неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
върнато делото на районен съд за постановяване на съдебен акт по същество на
спора.Страните не си дължат заплащането на разноски, тъй като имащата право на
разноски жалбоподателка не е направила и поискала заплащането на такива.
Водим от горното,Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 588, с характер на определение,
постановено на 09.04.2020г. по гр.д. № 6773/2018г. по описа на Плевенски РС и
ВРЪЩА делото на Плевенски РС за разглеждане по
същество на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: