Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 3729
Дата: 19 септември 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247260700172
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3729

Хасково, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
   

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700172 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

 

Образувано е по жалба на „ПЕРПЕРА ТУР“ ЕООД, ЕИК :***********, седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Хасково, представлявано от управителя Е. Г. С., подадена чрез адв. В. Л., срещу Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-14-99/31.01.2024 г. на Ръководителя на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ - V-А Гърция – България 2014 - 2020 г.

 

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, че е необосновано и лишено от мотиви. От съдържанието му не ставало ясно какво е установил Националният орган (НО) като нередности, които да представляват основания за извършване на финансови корекции. Освен това не се установявало по какви критерии и показатели НО определил размера на финансовата корекция. Твърди се, че същата била определена в нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Определената финансова корекция не съответствала на тежестта на нарушението, като се имало предвид, че демонтажът бил извършен само на 240.25 кв.м., тоест на едва 1/3 от цялата предвидена и монтирана настилка от 785.00 кв.м. по процесния договор. Неправилен и в нарушение на закона бил изводът, че дружеството нарушило принципите на добро финансово управление и усвояване на средства от бюджета на Общността. Всички основания за налагане на финансова санкция били изведени на базата на съмнения. Не било вярно твърдението, че в случая демонтирането на настилка „шокпад“ от 240,25 кв. м. крие риск от невъзможност за последваща употреба по предназначение и че с действията си бенефициерът компрометирал качественото изпълнение на ударопоглъщащата настилка. Никъде в материалите по преписката нямало доказателства, че е извършена проверка, обосноваваща извода за некачествени дейности, извършени от дружеството.

Неправилна и в противоречие със закона била и констатацията на НО, че от страна на „ПЕРПЕРА ТУР“ ЕООД бил нарушен принципът за добро финансово управление, тъй като този извод бил базиран на проучване в интернет.

Дружеството – жалбоподател било бенефициент по Програма за сътрудничество Интеррег V-A Гърция-България 2014-2020 и Договор за субсидия B5.3d.32, сключен с МРРБ и Министерство на развитието и инвестициите на Р. Гърция. Този договор включвал две процедури: първата била СМР, втората - доставка. По първата процедура бил избран за изпълнител на СМР „ВиК Бунар“ ЕООД - Х.. Бенефициерът „Перпера Тур“ ЕООД сключил на 26.05.2021 г. договор за извършване на строително-ремонтни работи за изграждане на спортен комплекс - мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални - контейнери, с „ВиК Бунар“ ЕООД, на стойност 280 027,96 лв. без ДДС. Съгласно договорните клаузи, всички плащания се извършвали поетапно - след всеки завършен и приет от възложителя етап, въз основа на изброени в жалбата документи. Посочената дейност по „доставка и полагане на подложка под трева („шок пад“)“ била актувана от бенефициера като позиция със „скрити работи“, които подлежат на закриване, за което били съставени и съответно били налични актове образец 12 от дати 21.07.2021 г. и 18.07.2022 г. Съгласно представените актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване (Образец 12), дейностите по монтаж за позиция „Доставка и полагане на подложка под трева (шок пад)“ били извършени поетапно и частично в период от две години, като на 17.07.2021 г. били монтирани 15,74 кв.м. от настилката, а на 18.07.2022 г. още 224,61 кв. м. или общо 240,25 кв.м от предвидените по процесния договор 785,00 кв. м. Малко след като била монтирана настилката от „шок пад“, закъсняла доставката на подложката „трева“, която се поставяла върху монтираната вече настилка „шокпад“. Поради това се наложило настилката от „шокпад“ да бъде демонтирана от изпълнителя и прибрана на съхранение в склад, собственост на дружеството жалбоподател, тъй като стоенето продължително време на слънчева светлина нарушавало качествата на последната. След доставката на подложката „трева“, СМР били възстановени и била поставена настилката от „шокпад“ от 785,00 кв. м., съгласно договора с изпълнителя, поставена била и подложката от трева върху настилката от „шокпад“ и в края на месец ноември 2023 г. приключили всички дейности по договора. На 01.12.2023 г. било извършено окончателно плащане по издадена фактура от изпълнителя „ВиК Бунар“ ЕООД - Х. от бенефициента „ПЕРПЕРА ТУР“ ЕООД по договора от 26.05.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че видно от оспорения административен акт, правното основание за определяне на процесната финансова корекция било чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент № 2018/1046. За да обоснове този извод, органът приел, че при демонтиране на положената настилка в размер на 240,25 кв.м. се компрометирало нейното качество и че производители на такъв тип настилки изрично обръщали внимание, че ако омекотителната подложка се деформира поради нейното неправилно съхраняване, това ще затрудни не само монтирането, но и ще окаже негативно влияние върху изискваните критерии за безопасност. Тези изводи на НО се оспорват от жалбоподателя като неправилни. Цитират се чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, чл. 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, член 33, параграф 1 от Регламент № 2018/1046, като се сочи, че принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена. Административният орган не мотивирал кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не били предоставени по този начин. Сочи се, че направеният извод, че с действията си бенефициерът компрометирал качественото изпълнение на ударопоглъщата настилка, което било проява на нарушение, в частност на принципа на икономичност, можело да бъдат съотнесени към този принцип, но не били налице нито доказателства за направените проверки, нито мотиви защо органът счита принципа за нарушен, като не било мотивирано кое обстоятелство налагало извод, че ресурсите не са предоставени своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена.

От друга страна, принципът на ефикасност изисквал да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. В конкретния случай не било обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, както и при така използваните ресурси кои са неефикасно предприетите дейности от бенефициера.

Принципът на ефективност, от своя страна, изисквал да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. Твърди се, че в обжалвания административен акт органът не посочил кои са предприетите действия от бенефициера, които не съответстват по степен на поставените цели. Не било посочено защо се счита, че действията на бенефициера водят до непостигане на заложените цели. Не било обсъдено какви са тези цели и кой според органа бил най-добрият начин за тяхното постигане, респективно защо избраният такъв не способствал за това. Не била анализирана, с оглед предписанието на чл. 33, параграф 1, б. "в” Регламент № 2018/1046, и степента, в която били постигнати заложените цели. В чл. 33, пap. 1 от Регламент № 2018/1046 на ЕП и на Съвета също били регламентирани принципите на добро финансово управление, изписани като нарушени от органа, но те не били анализирани. Пренасянето в оспорения акт от органа на текста на нормата, касаеща тези принципи, с изброяването им не значело отнасяне на фактите към правната квалификация в частта за всеки принцип.

Твърди се, че в случая административният орган приемал нарушение на принципа на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., без да посочи кой принцип на Финансовия регламент бил нарушен. В административния акт били изброени трите принципа - на икономичност, на ефикасност и на ефективност, без да ставало ясно кои факти административният орган счита, че са относими към нарушение на съответния принцип. Установяването на фактическото основание означавало органът да докаже наличието на конкретните правно релевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не било сторено.

С оглед на така изложените съображения, се счита, че не било доказано наличието на основание за определяне на финансова корекция.

Твърди се също, че в оспорения акт не били изложени конкретни мотиви за определяне размера на финансовата корекция, което препятствало проверката на законосъобразността на акта в тази му част. Липсвали мотиви защо следва да се приложи процентен показател на финансовата корекция - 100 % или в размер на 34 979,60 лева, при положение, че НО посочил, че били демонтирани само 240,25 кв.м. от общо предвидените за монтиране 785,00 кв.м. настилка по процесния договор.

Предвид изложените съображения, се моли за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

 

Ответникът – Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ – V-А Гърция – България 2014 – 2020 г., в писмо вх. № 1609/27.02.2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е постъпила административната преписка, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище посочва, че в случай, че насрещната страна е поискала адвокатско възнаграждение над установените минимални размери, заявява възражение за прекомерност.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 15.12.2020 г. в [населено място], Гърция, е сключен Договор за субсидия В5.3d.32, между Управляващия орган на Оперативна програма „Европейско териториално сътрудничество“ на Министерство на развитието и инвестициите, действащ като Управляващ орган на Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България 2014 – 2020 г.“, представляван от г-н Г. З., Специален секретар по Програмите на Европейския фонд за регионално развитие и Структурни фондове към Министерството на развитието и инвестициите, като „Възлагащ орган“, от една страна, „[населено място] – Д. Бардакидис“ GP, находящ се в Ксанти, Гърция, представляван от г-н А. С., законен представител, като Водещ бенефициент, и „Перпера Тур“ ЕООД, находящ се в [населено място], България, представлявано от г-н Е. С., законен представител, като Бенефициент на проекта. Договорът е подписан от представители на управляващия орган, водещия бенефициент и бенефициента по проекта.

В чл. 1, т. 1.1. от договора е уговорено, че за изпълнението на проекта на Водещия бенефициент и Бенефициента на проекта се предоставя субсидия. В т. 1.2. е предвидено, че договорът определя условията за финансиране на цялото партньорство, като Водещият бенефициент се подчинява на условията, посочени в договора и приложенията към него и поема задължението да изпълни проекта в сътрудничество с Бенефициента на проекта. Съгласно т.1.3, общият бюджет за одобрения проект възлиза на 464 661,80 евро. Общата сума за финансиране и размерът на вноската от ЕФРР са посочени в таблица. От отразеното в таблицата е видно, че за бенефициента по проекта – „Перпера Тур“ ЕООД, България, е предвиден общ бюджет 276 647,69 евро (от тях вноска от ЕФРР – 152 847,85 евро, Национална вноска – 26 973,14 евро и Собствена вноска – 96 826,70 евро).

В чл. 5, т. 5.1 от Споразумението за партньорство, сключено между Водещия бенефициент - „[населено място] – Д. Бардакидис“ GP, и Бенефициента по проекта – „Перпера Тур“ ООД (л. 324 и сл.), в който текст са формулирани отговорностите на бенефициента, е посочено, че Бенефициентът е отговорен за (d.) – връщане на всеки неправомерно получен ЕФРР, съгласно съответните инструкции на НО/Сертифициращия орган (СО), а в чл. 16.1 от споразумението е предвидено, че в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията на някой от бенефициентите по проекта или в случай на съществени грешки в ефективното изпълнение на дейностите по проекта и след решение на НО или Комитета за наблюдение, свързано с изпълнението на проекта, всеки съподписал член на споразумението за партньорство, поема задължението да върне на НО/СО всички средства от ЕФРР, които са били неправомерно получени, съгласно съответните инструкции на НО/СС.

От „Перпера Тур“ ЕООД е обявено решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез избор с публична покана (л. 128), с предмет на процедурата: „Извършване на СМР в изпълнение на дейност 1.10. по проект от 5-та покана за набиране на проектни предложения на програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България 2014-2020 г.“ за изграждане на спортен комплекс – мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални – контейнери на партньора по проекта фирма „Перпера Тур“ ЕООД“.

На 26.05.2021 г. между „Перпера Тур“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Г. С., като възложител, и „ВиК Бунар“ ЕООД, [населено място], ЕИК :***********, представлявано от управителя Ф. М. В., като изпълнител, е сключен Договор № В5.3d.32/Construction, по силата на който (чл. 1 от Договора) изпълнителят приема да извърши на свой риск, срещу възнаграждение, изпълнението на договор с предмет: Извършване на СМР в изпълнение на дейност 1.10. по проект от 5-та покана за набиране на проектни предложения на Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – V-А Гърция – България 2014 – 2020 г.“ за изграждане на спортен комплекс – мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални – контейнери на партньора по проекта фирма „Перпера Тур“ ЕООД, на определената строителна площадка в непосредствена близост до комплекс „Перпера“ в имот № 000223 в землището на [населено място], Община С., Област Хасково, в своята съвкупност наричана „СМР“, съгласно условията на Документацията за участие в процедурата включително, но не само – Техническите спецификации и Офертата на изпълнителя, представляващи неразделна част от Договора. Посочено е, че СМР се финансират по Договор за безвъзмездна финансова помощ № В5.3д.32 от 15.12.2020 г., по проект от 5-та покана за набиране на проектни предложения на програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – V-А Гърция – България 2014 – 2020 г.“, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и съфинансирана от Националния бюджет. Уговореното възнаграждение по договора възлиза на сума в размер на 280 027,96 лв. без ДДС. В чл. 10, ал. 1 от договора е описан начина, по който възложителят се разплаща с изпълнителя. Изрично е посочено, че всички плащания се извършват поетапно – след всеки завършен и приет етап, представяне на надлежно оформена фактура от изпълнителя и подписан приемо-предавателен протокол, в срок до 30 дни от датата на представянето им.

С Допълнително споразумение към Договор № В5.3d.32/Construction – 26.05.2021 г., подписано на 07.06.2021 г. между „Перпера Тур“ ЕООД и „ВиК Бунар“ ЕООД, договорът е изменен. Страните са се споразумели, че срокът за изпълнение на Договора с № В5.3d.32/Construction – 26.05.2021 г., посочен в чл. 14 от Раздел V. Срок на договора, се удължава с краен срок за изпълнение 01 декември 2023 г. Изрично е отбелязано, че допълнителното споразумение влиза в сила от 07 юни 2021 г., а всички останали клаузи на договора остават непроменени и запазват действието си.

Междувременно, във връзка с извършен контрол от контрольор в Звено за осъществяване на първо ниво на контрол към Дирекция „УТС“, в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е получен сигнал вх. № УТС-2322/07.11.2023 г. (л. 79 и сл.) – уведомление за съмнение за нередност/измама, в който са изложени данни за следното нарушение: По сключен договор № В5.3d.32/26.05.2021 г. с „ВиК Бунар“ ЕООД за строителство „За извършване на СМР в изпълнение на дейност 1.1“ са отчетени фактури:

- По фактура № **********/23.12.2022 г. на стойност 18 000,00 лв. с ДДС в Протокол № 19-8 от 22.12.2022 г. в част Архитектура в т. 2 „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“ на стойност 11 163,20 лв. с ДДС. При извършване на проверката на място на 25.10.2023 г. отчетеният разход в т. 2 не е видян на обекта, а в представените документи е изписан като СМР, подлежащи на закриване в акт образец 12 от дата 18.07.2022 г.

- По фактура № **********/21.07.2021 г. на стойност 14 290,80 лв. с ДДС в Протокол № 19-5 от 21.07.2022 г. в част Архитектура в т. 2 „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“ на стойност 701.37 лв. с ДДС. При извършване на проверката на място на 25.10.2023 г. отчетеният разход в т. 2 не е видян на обекта, а в представените документи е изписан като СМР, подлежащи на закриване в акт образец 12 от дата 21.07.2021 г.

В сигнала е посочено, че от направено проучване в интернет относно технологията за изграждане на изкуствени терени, се констатирало, че процесният материал „шок пад“ се поставя под тревата, а не под цимента, каквото обяснение дал бенефициерът. Отбелязано е, че към момента на проверката, обектът е бил единствено с положена стоманобетонна (СТБ) настилка, но с никакви слоеве над същата, тоест не били налични нито изкуствена трева, нито шокпад настилка под нея. Предвид обстоятелството, че бенефициерът не предоставил допълнителни доказателства за доставката и полагането на въпросната подложка, направеното твърдение, че същата се намира под бетона, не можело да се отнесе за нея. Отбелязано е, че във връзка с проверката са поискани писмени обяснения от бенефициента и е коментиран получения отговор. Направен е извод, че подложката се поставя върху основа (в случая на проекта – бетонна) и под изкуствената трева. Контрольорът е счел, че е налице нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., представляващо нередност по т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата, за което е предложена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на договора.

С писмо изх. № 99-00-3-4/15.01.2024 г. (л. 71 и сл.), изпратено с обратна разписка (л. 78), бенефициерът е уведомен относно сигнала за нередност, становището на НО, както и за правото да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция или срещу нейния размер. Писмото е получено от същия на 17.01.2024 г. (л. 78).

В законоустановения срок в Министерство на регионалното развитие и благоустройството е депозирано Възражение с вх. № 99-00-3-4-1/24.01.2024 г. (л. 69-70). Във възражението са изложени твърдения, че служителят, който е водил кореспонденцията за предоставяне на допълнителни документи и разяснения с контрольора, е дал обяснения, че „шок пад“-а е останал под бетона, защото не е бил запознат с технологията на монтиране на шокпад, тъй като това не била често срещана строително-монтажна дейност. Във възражението е обяснено, че частично шокпадът бил монтиран и актуван, но заради закъсняващата доставка на тревата, бил наново демонтиран и завит на топ от страна на строителя и прибран в склад на дружеството, тъй като не трябвало да стои на пряка слънчева светлина. Във възражението управителят на „Перпера Тур“ ЕООД заявил, че няколко дни по-късно разговарял по телефона с контрольора и обяснил в детайли всичко, като посочил, че ако бил лично на проверката, щял да покаже прибрания в склада шокпад. Наведени са твърдения, свързани с липса на основания за налагане на финансова корекция.

С обжалваното в настоящото производство Решение № РД-02-14-99/31.01.2024 г., издадено от М. О. - Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, в качеството му на ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г., на дружеството-жалбоподател е наложена финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове и предвидени за дейност „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“ в размер на 34 979,60 лв. без ДДС, изпълнявана по договор от 26.05.2021 г. с предмет „Извършване на СМР в изпълнение на дейност 1.10. по проект от 5-та покана за набиране на проектни предложения на Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г.” за изграждане на спортен комплекс - мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални - контейнери, сключен с „ВиК Бунар“ ЕООД на стойност 280 027,96 лв. без ДДС.

В мотивите на решението е прието за установено, че бенефициерът „Перпера Тур“ ЕООД е сключил договор за извършване на строително-ремонтни работи за изграждане на спортен комплекс - мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални - контейнери, с „ВиК Бунар“ ЕООД на стойност 280 027,96 лв. без ДДС.

По повод искане за възстановяване на изплатени работи по строежа, бенефициерът представил на контрольора първо ниво на контрол:

- Протокол № 19-5 от 21.07.2021 г. и издадена към него фактура № **********/21.07.2021 г. на стойност 14 290,80 лв. с ДДС, в който по позиция 2 „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“, в част „Архитектура“ били отчетени средства в размер на 701,37 лв. без ДДС;

- Протокол № 19-8 от 22.12.2022 г. и издадена към фактура № **********/23.12.2022 г. на стойност 18 000,00 лв. с ДДС, в който по позиция 2 „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“, в част „Архитектура“ били отчетени средства в размер на 11 163,20 лв. без ДДС.

Посочената дейност по „доставката и полагане на подложка под трева („шок пад“)“ била актувана от бенефициера като позиция със „скрити работи“, които подлежат на закриване, за което били съставени и съответно били налични актове образец 12 от дати 21.07.2021 г. и 18.07.2022 г.

От извършен преглед на актовете образец 12 от дати 21.07.2021 г. и 18.07.2022 г., се установявало, че доставката и монтажа на „шокпад“ настилката са били изпълнени в количествата, актувани и отчетени от „Перпера Тур“ ЕООД. Тоест съгласно разглежданите актове, обр. 12, можело да се приеме, че отчетените количества СМР са реално изпълнени. Паричната стойност на разходите и на начисленото ДДС не била спорна и била удостоверена с цитираните по-горе фактури, тоест налице били условията за допустимост на средствата. С оглед предоставеното от бенефициера обяснение обаче, че „частично „шокпадът“ е бил монтиран и актуван, но поради закъсняващата доставка на тревата, е бил наново демонтиран и завит на топ от страна на строителя и прибран в склад на бенефициера, тъй като не трябвало да стои на пряка слънчева светлина“, можело да бъде обосновано заключението, че отчетените средства са извършени в нарушение на принципите за добро финансово управление и изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

След направено проучване в интернет пространството относно поставянето на система от изкуствена трева за спортни цели, се установило, че същата представлява широко разпространена спортна настилка за външно приложение, която в комбинацията с „шок пад“ (омекотителна подложка), представлявала т. нар. „златен стандарт“ при изграждането на „омекотени площи“ за спорт, гарантирайки идеални игрални характеристики, добро сцепление и отскок на топката, и защита срещу различни потенциални опасности при падане на играчите. От съществено значение за изправността на системата от изкуствена трева бил именно правилният монтаж на омекотителната подложка. Видно от общодостъпната в интернет информация, „шок пад“ се монтирал към чиста и гладка бетонна настилка чрез внимателно наслагване и залепване на части от противоударната настилка една към друга чрез монтажна лента и пистолет с горещ въздух.

Съгласно представените актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване (Образец 12), дейностите по монтаж за позиция „Доставка и полагане на подложка под трева (шок пад)“ били извършени поетапно и частично в период от повече от две години, преди направената проверка на място от контрольора на 25.10.2023 г., като на 17.07.2021 г. били монтирани 15,74 кв. м. от настилката, а на 18.07.2022 г. още 224,61 кв. м. или общо 240,25 кв. м. от предвидените по процесния договор 785,00 кв.м.

Посочено е, че с оглед гореизложеното, не можело да бъде прието възражението на бенефициера относно забавяне в доставката на изкуствената трева, тъй като доказателства в тази посока не били ангажирани, а и защото твърдяната забава в период от повече от три години не била нито логически, нито житейски обоснована. На следващо място, нямало как да се демонтира положената настилка в размер на 240,25 кв. м., без да се компрометира нейното качество.

Посочено е също, че съгласно основните правомощия и отговорности на контрольорите първо ниво на контрол (в съответствие с чл. 23, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., чл. 125, параграф 4, буква “а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 26, параграф 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 897/2014), те следвало да удостоверят, че съфинансираните продукти и услуги са доставени, че декларираните от бенефициерите разходи са платени от тях и че системата е в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство, правилата на програмата и условията за подкрепа на проектите. Преценката относно дейност „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“ следвало да бъде извършена към датата на осъществената проверка на място (25.10.2023 г.), за конкретния отчетен период, в който бил поискан за възстановяване процесния разход.

Като нарушени са посочени разпоредбите на:

- чл. 33, параграф 1, буква „а“ и „б“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

НО е счел, че с действията си бенефициерът е компрометирал качественото изпълнение на ударопоглъщащата настилка, което е проява на нарушение на принципа на добро финансово управление, в частност принципа на икономичност - чл. 33, § 1, буква „а“ от Регламент № 2018/1046. Посочил е, че принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани за осъществяване на определени дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество, качество и при най-добра цена. В случая демонтирането на настилка със значителните размери от 240,25 кв.м., за която това не било предвидено, криело риск от невъзможност за последваща употреба по предназначение, което категорично не можело да обоснове извършените дейности като качествени.

За нарушен е приет и принципът на ефикасност при разходване на средствата от ЕСИФ, отнасящ се до най-доброто съотношение между използвани ресурси и постигнати резултати. В случая можело да бъде обосновано заключението, че извършените от бенефициера действия не били ориентирани към постигане на целения резултат, тъй като демонтирането на „шок пад“-а водело до компрометиране на настилката, което оказвало влияние върху качеството на осъществяваната основна дейност по проекта, а именно изграждане на спортен комплекс - мултифункционално игрище. Непредвиденият демонтаж на вече монтираната ударопоглъщащата настилка водел до нереализиране на набелязани конкретни цели - високо шумопоглъщане и ударопоглъщане, комфорт на спортуващите, както и мекота при падане, респективно планираните резултати не били постигнати. Като нарушен е посочен и чл. 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 г. от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

Нередността е класифицирана по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕФСУ.

Относно определянето на размера на финансовата корекция е посочено, че нарушението има финансово отражение, макар и да било обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово отражение на вредите, за да се определи точно разликата между разходваните средства при наличието, респективно липсата на констатираното нарушение. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, размерът на финансовата корекция е установен по пропорционалния метод. Заявено е, че за нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е предвидена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи. В тази връзка е прието, че следва да бъде определена финансова корекция в размер на 100 % или 34 979,60 лв. без ДДС от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предвидени за дейност „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“ в изпълнение на договор от 26.05.2021 г. с предмет „Извършване на СМР в изпълнение на дейност 1.10. по проект от 5-та покана за набиране на проектни предложения на Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г.” за изграждане на спортен комплекс - мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални - контейнери на партньора по проекта фирма „ПЕРПЕРА ТУР“ ЕООД“, сключен с „ВиК Бунар“ ЕООД на стойност 280 027,96 лв. без ДДС.

Решението е съобщено на оспорващия на 05.02.2024 г., видно от Известие за доставяне R PS 1040 80KUX5 A (л. 61). Жалбата срещу решението е подадена в Административен съд – Хасково на 19.02.2024 г. и заведена под вх.№ 1380/19.02.2024 г. по описа на съда (л. 2).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съставляващи преписката по издаване на акта и относими към компетентността на издателя му, както и документите – част от досието на обществената поръчка.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна в хода на производството бе назначена съдебно-техническа експертиза. В депозираното заключение, прието без възражения от страните, което заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че процесната ударопоглъщаща настилка „шокпад“ представлява слоя, установен на място между изкуствената трева и бетоновата настилка на спортното игрище в имот № 000223 в землището на [населено място], община Стамболово. Тази настилка била изпълнена от рулонна еластична подложка от серията Trocellen, от полиетиленова пяна. Еластичните подложки от серията Trocellen били приложими за спортни площадки с изкуствена трева. Отличавали се с отлични дренажни свойства, бърз и лесен монтаж. Поставяли се директно върху гладка нивелирана повърхност, под настилката от изкуствена трева.

Процесната ударопоглъщаща настилка „шокпад“ била поставена върху бетоновата настилка на игрището, като свързването на ролките било по дължина с лепяща лента. На място било установено влагане на настилка от два цвята - червен и бял, с дебелина 10 мм. Било дадено обяснение, че червената шокпад настилка била от първоначално доставената и положена партида. Бялата подложка била доставката през 2023 г. И двете подложки били от вида „шокпад-омекотител”, марка ProGame by Troscellen, изключително леки и издръжливи, използвани в различни спортни съоръжения.

Съгласно предвижданията на проекта, ударопоглъщащата настилка „шокпад“ била под покритието от изкуствена трева, над стоманобетоновата настилка. Предвидена била по цялата площ на спортното игрище, на площ 785,00 кв.м.

При проверката на място било установено, че спортното игрище е изцяло завършено с покритие от изкуствена трева. След разкриване на тревата на отделни места, било установено наличието на положена рулонна еластична подложка върху бетоновата настилка на игрището, като свързването на ролките било по дължина с лепяща лента, като служило за еластична подложка под изкуствената трева на игрището.

Можело да се счита, че ударопоглъщащата настилка „шокпад“ била изпълнена на място по цялата площ на игрището, върху площ от 785,00 кв.м. Положена била върху стоманобетонна настилка, в съответствие с технологията на изпълнение на системата изкуствена трева с еластична подложка, предвидена по проект.

На въпрос кога процесната ударопоглъщаща настилка „шокпад“ е била демонтирана и кога е била монтирана отново и дали при демонтирането й от изпълнителя „ВиК Бунар“ ЕООД и новото й поставяне се е стигнало до компрометиране на качеството на настилката и нарушаване на нейните показатели според предназначението й, вещото лице посочва, че в строителната документация по изпълнение на строеж „Спортен комплекс - мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални-контейнери” в имот № 000223 в землището на [населено място], община Стамболово, предоставен от жалбоподателя при проверката на място, не се съдържали съставени актове обр.12 за демонтаж на ударопоглъщаща настилка „шокпад“, с оглед на което вещото лице не може да посочи кога настилката е била демонтирана. Можело да се предположи, че за да бъде съхранена за полагане на по-късен етап, демонтирането е било навременно.

По технологията на изпълнение на системата изкуствена трева с еластична подложка по проект, подложката се полагала над стоманобетонна настилка. Според характеристиките на подложката, както и от технологията на полагане и установеното на място изключително лесно залепване и отлепване на ивиците със свързваща лента, вещото лице счита, че при демонтиране и последващо ново поставяне на тази подложка, не би се компрометирало качеството на настилката и не биха се нарушили нейните показатели според предназначението й. Данни кога настилката е била монтирана не били установени.

Съставеният и подписан от всички участници в строителството Констативен акт обр.15 от 01.12.2023 г. за установяване годността за приемане на строеж „Спортен комплекс-мултифункционално игрище за мини футбол и тенис на корт, фитнес площадка, площадка за мини голф и разполагане на съблекални-контейнери” в имот № 000223 удостоверявал, че строежът е завършен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти.

Към 01.12.2023 г. ударопоглъщаща настилка „шокпад“ била цялостно положена като част от системата изкуствена трева с еластична подложка.

На въпрос къде се е съхранявала ударопоглъщащата настилка „шокпад“ след демонтирането й и спазени ли са изискванията на производителя при нейното съхранение, вещото лице отговаря, че по информация от жалбоподателя на място, демонтираната настилка се е съхранявала в склад в [населено място], община С.. При огледа на място в склада било установено останало количество от подложката. Представлявали навити рула от лек материал, складирани едно върху друго, както по данни на жалбоподателя били съхранявани и демонтираните.

При направените проучвания и от предоставените от жалбоподателя декларация за съответствие и ръководство за полагане, специални изисквания за съхранение, указани от производителя, не били намерени, съответно можело да се приеме, че условията на съхранение били като обичайните складови за материали от този вид - в затворени складови помещения, подредени на подходящи палети, скари или стелажи.

На въпрос дали при монтирането и полагането на новата ударопоглъщаща настилка „шокпад“ са били спазени изискванията на производителя за нейното монтиране, вещото лице посочва, че съгласно Ръководството за полагане на рулонна еластична подложка от серията Trocellen, настилката „шокпад” се монтирала директно върху гладка нивелирана повърхност в същата посока като килима от изкуствена трева. Ролките се полагали една до друга на редове. Сглобяването на редовете било със залепваща лента, без припокриване.

При проверката на място в спортното игрище в имот № 000223 били разкрити отделни участъци, при което под изкуствената трева била установена положена ударопоглъщаща настилка „шокпад“. Изпълнена била върху бетоновата настилка, от ролки еластична подложка на редове, сглобени със залепваща лента, без припокриване. В някои крайни участъци била със снадки (парчета) от настилката, за допълване. Наредени били в посоката на килима от изкуствена трева. Видимо положената настилка от система изкуствена трева с еластична подложка била в много добро състояние, без пропаднали участъци или неравности, което свидетелствало за изпълнение в съответствие с технологията по проект.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ, обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление".

В чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ); реда за предоставяне на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд „Убежище, миграция и интеграция”, Фонд „Вътрешна сигурност” и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В раздел III от глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III.

В случая няма спор, че настоящият казус попада в приложеното поле на закона. Съгласно чл. 73, ал. 1 от същия, във връзка с § 5, т. 4 и § 70 от ДР, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Националния орган. В конкретната хипотеза обжалваното решение е издадено от М. О. - Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, в качеството му на ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г., предвид представената Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство (л. 57). Следователно оспореният акт е постановен от компетентен орган. Същият е издаден в предвидената от закона писмена форма (чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ).

Спазен е посоченият в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ едномесечен срок от представяне на писмените възражения по основателността и размера на финансовата корекция за издаване на решението.

Поддържаните във възражението доводи са обсъдени от органа, в изпълнение на задължението му по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, и след като ги е приел за неоснователни, същият е издал оспорения акт.

От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Доколко изложените фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на определената финансова корекция, е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Предвид липсата на допуснати от органа съществени процесуални нарушения, следва да бъде изследвана материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция и да бъде извършена преценка налице ли са възприетите от Ръководителя на НО основания за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция.

Настоящата инстанция намира, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от Регламент № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, която намира приложение в разглеждания спор, държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Според чл. 122, ал. 2 от Регламент № 1303/2013, държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Легалната дефиниция за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Наличието на първия елемент от определението за нередност е установен по делото, тъй като жалбоподателят има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент от № 1303/2013, участвайки в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, същият е извършил действия и осъществил дейност по разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Спорът по делото е осъществени ли са останалите елементи от определението за нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от посочените правни основания. В тежест на административния орган е да докаже извършеното нарушение. Видно от оспорения административен акт, правното основание за определяне на процесната финансова корекция е това по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, във вр. с член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент.

Съгласно чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

Съгласно § 2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква з) и член 247, § 1, буква д).

Според предписанието на чл. 33, § 3 от Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.

Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз, и в частност тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава част от бюджета на Съюза, която, представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния управляващ орган цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. А чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за двуетапно проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства. В този смисъл принципът за добро финансово управление, макар и формулиран към държавите членки, засяга пряко бенефициерите по проекти, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Установяването на конкретното фактическо основание означава органът да докаже наличието на правнорелевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което, според настоящата инстанция, в случая не е сторено.

Административният орган, в лицето на Националния орган по Програма Интеррег V-A Гърция – България 2014-2020, посочва в обжалваното решение, че са нарушени принципите на добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като в частност твърди, че са нарушени принципите по букви а) и б), а именно принципите на икономичност и ефикасност.

Принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра цена. Следователно този принцип би бил нарушен, ако ресурсът не е разходван за одобрена по проекта дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена.

Принципът на ефикасност, от своя страна, изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. Неговото спазване е преценяемо към момента на сключване на административния договор. Именно на този етап се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. В този смисъл описаният принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности, тоест не са налице други дейности, които при същия или по-малък размер на финансиране, да водят до исканите резултати.

В случая крайният извод на административния орган за некачествено изпълнение на извършените от бенефициера дейности, изразили се в това, че демонтирането на ударопоглъщаща настилка „шокпад“ на спортното игрище в имот № 000223 в землището на [населено място], община Стамболово, е довело до компрометиране на последващата й употреба по предназначение, е възпроизведен като мотив за нарушение и на двата горепосочени принципа – този на икономичност и ефикасност. Тоест фактическите обстоятелства, които се твърдят и които в случая следва да бъдат установени, са едни и същи, но те следва да бъдат разгледани в различен контекст, съобразно вложеното в двата принципа съдържание.

По отношение принципа на икономичност: както вече бе посочено, в контекста на разходването на безвъзмездна финансова помощ от бенефициера, за да се докаже нарушаване на принципа на икономичност, следва да се установи, че ресурсът не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена. В случая в обжалваното решение е заявено, че демонтирането на настилка със значителните размери от 240,25 кв.м., за която настилка такова демонтиране не е предвидено, крие риск от невъзможност за последваща употреба по предназначение, което категорично не можело да обоснове извършените дейности като качествени. Тоест твърди се, че от страна на бенефициера е разходван финансов ресурс при компрометиране на качеството на извършените дейности.

Настоящата инстанция обаче не възприема тази позиция на НО, доколкото от заключението на вещото лице, прието без възражения и оспорване от страните, се установява качественото изпълнение на извършените работи и в частност полагането на настилката. В това заключение вещото лице категорично посочва, че ударопоглъщащата настилка „шокпад“ е изпълнена на място по цялата площ на игрището от 785,00 кв.м. Същата била положена върху стоманобетонна настилка, в съответствие с технологията на изпълнение на системата изкуствена трева с еластична подложка, предвидена по проект. Изрично е заявено, че при демонтиране и последващо ново поставяне на тази подложка не би се компрометирало качеството на настилката и не биха се нарушили нейните показатели според предназначението й. В случая видимо положената настилка от система изкуствена трева с еластична подложка била в много добро състояние, без пропаднали участъци или неравности, което свидетелствало за изпълнение в съответствие с технологията по проект.

На следващо място НО посочва, че е нарушен принципът на ефикасност при разходване на средствата от ЕСИФ, доколкото извършените от бенефициера действия не били ориентирани към постигане на целения резултат. Твърди се, че демонтирането на „шок пад“-а води до компрометиране на настилката, което, от своя страна, оказва влияние върху качественото осъществяване на основна дейност по проекта - изграждане на спортен комплекс. Непредвиденият демонтаж на вече монтираната ударопоглъщащата настилка водел до нереализиране на набелязани конкретни цели, респективно планираните резултати не са били постигнати. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че макар и за неспазване на принципа на ефективност да няма твърдения, изложените от НО обстоятелства всъщност се отнасят именно до този принцип. Ефикасността се отнася до степента, до която ресурсите (време, пари, усилия) се използват оптимално за постигане на определени резултати. При оценката на ефикасността се обръща внимание на това дали инвестициите са направени с минимално възможно разходване на ресурси и дали резултатите са постигнати с най-ниската цена. Ефективността, от своя страна, се отнася до степента, в която целите са постигнати, съответно се преценя дали дейностите по проекта водят до планираните резултати и въздействия, без задължително да се акцентира върху използването на ресурси. Тоест разликата е, че ефикасността е свързана с оптималното използване на ресурси за постигане на резултати, а ефективността се фокусира върху постигането на самите резултати и тяхното въздействие. В случая е налице смесване на двата принципа, което съществено затруднява извършването на преценка за правилност на извода за неспазване на принципа на ефикасност. Твърди се, че е налице нереализиране на набелязани конкретни цели, респективно непостигане на планирани резултати, което обаче не само се отнася по-скоро до принципа на ефективност, който не се твърди да е нарушен, но се явява и опровергано като твърдение от събрания в хода на делото доказателствен материал. В случая не се установява да е налице компрометирана ударопоглъщаща настилка, съответно компрометиране на цялостната реализация на проекта. Напротив, от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че изпълнението отговаря изцяло на предвиденото в проекта.

В този смисъл съдът приема, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

Независимо от гореприетото, при хипотетично приемане, че установеното следва да се квалифицира като нарушение, то за същото следва да се установи, че е с потенциална възможност да предизвика вреда в бюджета на Съюза, а такава възможна (свързана и логично последователна) последица в случая не се установява. Действително, съгласно дефиницията за нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, не е необходимо доказването на точно финансово изражение, но това не означава, че не следва да има връзка между твърдяното нарушение и евентуалната възможност за вреда от начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. НО при вземане на решение за финансова корекция следва да е установил всички елементи от състава на нередността, включително наличието на реална или потенциална финансова вреда, тъй като вредата е елемент от състав на чл. 2, т. 36 от Регламент ЕС № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета. В случая естеството на установеното – така, както е описано по-горе в мотивите на решението, както и в самото оспорено решение, не могат да обусловят каквато и да било вреда в бюджета на Съюза. В този смисъл недоказан се явява и третият елемент от фактическия състав на нередността по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, а именно - нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, доколкото не се установява да са налице вредни последици, нито е имало вероятност от настъпването на такива.

Все в тази насока и не на последно място, следва да се отчита правното значение на принципа на пропорционалност, въведен в чл. 2, ал. 1 на ЗУСЕФСУ, който се свързва именно с естеството и сериозността на нередността, както и свързаните от нея финансови последици за бюджета на Съюза (съображение 22, 72, 129 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, чл. 5 от ДЕС). В този смисъл са и Насоките на ЕК за определяне на финансови корекции и решенията на СЕС, които визират, че корекции не се правят, когато нередността е само от формален характер без всякакви потенциални или реални финансови последици. Само формалното изпълнение на състава на нарушение не може да обоснове определяне на финансова корекция и това е така, тъй като последната не е въведена като санкция и не следва да изпълнява такива функции. В случая следва да се има предвид, че демонтирана е била част от настилката, както и че впоследствие същата е била изцяло положена, без това да се е отразило на качеството на изпълнените дейности – тоест дори и да се приеме, че е налице установен пропуск, от значение е, че същият е отстранен и то преди датата на издаване на оспореното решение.

При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая размерът на финансовата корекция не е мотивиран. В колона 2 на т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е предвиден процентен показател от 100 %. В съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството или тежестта на индивидуалното или системно нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. В случая административният орган е определил корекция в максималния размер от 100 %, без обаче да изложи мотиви, относими към този размер.

 

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целите на ЗУСЕФСУ, основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което същото следва да бъде отменено.

 

С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя, на същия на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за производството в общ размер на 2 185.80 лева, от които 335.80 лева - държавна такса за производството (л. 53), адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лева (л. 6) и 650 лева– възнаграждение за вещо лице (л. 187 и л. 216). Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е определено и внесено в размер, по-нисък от минималния, определен по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-14-99/31.01.2024 г. на Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ - V-А Гърция – България 2014 - 2020 г., с което на „ПЕРПЕРА ТУР“ ЕООД, ЕИК :***********, седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Х., представлявано от управителя Е. Г. С., е определена финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи, предвидени за дейност „Доставка и полагане на подложка под трева (шокпад)“ в размер на 34 979,60 лв. без ДДС по договор от 26.05.2021 г., сключен с „ВиК Бунар“ ЕООД.

 

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на „ПЕРПЕРА ТУР“ ЕООД, ЕИК :***********, седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Х., представлявано от управителя Е. Г. С., сумата от 2 185.80 лв. (две хиляди сто осемдесет и пет лева и осемдесет ст.) - направени разноски в производството по адм.дело № 172/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: