№ 8609
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110155266 по описа за 2021 година
Ищецът „ЗАД ОЗК З.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
марка „Волво“, модел „В40“, с рег. № СА 4006 РБ, рез.тат от ПТП на 11.10.2016 г. в размер
на 2 435,28 лв., причинено по вина на водача на МПС марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № С
4694 ХХ, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ЗД Б.
Инс“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на
платеното обезщетение – в размер на 2 435,28 лв. и 15 лв. за ликвидационни разноски. За
уреждане на взаимоотношенията между страните, ответникът направил изявление за
прихващане спрямо ищеца като след калк.ация на одобрените суми по претенциите между
дружествата, непогасена останала разликата от 467,19 лв., за която ищецът твърди, че се
дължи от ответника. Ищецът предявява частичен иск в размер на 1 лев. от общата сума в
размер на 467,19 лв., ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и за мораторна лихва в размер на 1 лев, частична претенция от общата
сума в размер на 142,37 лв. начислена за периода от 23.09.2018 г. до 23.09.2021 г. Моли да
се уважат исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че между страните
е извършено прихващане, с което отношенията между страните са уредени. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С протоколно определение от 11.05.2022 г. е допуснато изменение размера на исковете чрез
увеличаването им, като искът за главница се счита предявен за сумата от 467.19 лв., а искът
за лихва – за сумата от 142.37 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния рез.тат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото следните
обстоятелства: настъпването на 11.10.2016 г. на ПТП между МПС марка „Ауди“, модел „80“,
с рег. № С 4694 ХХ, управлявано от Мариян Радиев, и МПС марка „Волво“, модел „В40“, с
рег. № СА 4006 РВ, управлявано от Георги Атанасов Дончев; наличието на валидно
сключена застраховка „Каско“ на МПС марка „Волво“, модел „В40“, с рег. № СА 4006 РВ в
„ЗАД ОЗК З.“ АД с полица № 0020195201500295/12.12.2015 г., валидна от 18.12.2015 г. до
17.12.2016 г., наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
„ЗД Б. Инс“ АД и собственика на МПС марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № С 4694 ХХ към
момента на процесното ПТП; погасяване чрез прихващане на регресно вземане от „ЗД Б.
Инс“ АД на „ЗАД ОЗК З.“ АД в размер на 1983,09 лв. по щета № 0020-195-0134-2016.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства /протокол за ПТП,
уведомление, заключение/, и че ПТП е настъпило по вина на водача на МПС марка „Ауди“,
модел „80“, с рег. № С 4694 ХХ, който в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП се движел със
скорост, която не му позволила да спре своевременно и ударил спрелия на червен светофар
автомобил марка „Волво“, модел „В40“, с рег. № СА 4006 РВ. При установената
противоправност, вината се предполага.
Според заключението на автотехническата експертиза нанесените щети, описани при огледа
на лек автомобил Волво, са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума /и в рамките на застрахователната/.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 5867.71 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
2
Доколкото платената от ищеца сума е в рамките на установената от вещото лице средна
пазарна стойност на вредите, с платената сума се съизмерява регресното му право, като към
сумата следва да се прибавят и ликвидационните разноски от 15 лв., общо 2450.28 лв. При
приспадане на погасените от ответника 1983.09 лв., дължими остават претендираните от
ищеца 467.19 лв. Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва до
окончателното плащане.
За процесното вземане на ищеца моментът на настъпване на изискуемостта не е
равнозначен на момента на изпадането в забава. За това вземане не е приложима и
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като самият закон предоставя на длъжника срок, в
който следва да изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане
в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. В случая претенцията е предявена от ищеца до
ответника на 9.1.2017 г. с покана с приложени към нея документи, като ответникът не е
изискал допълнителни доказателства. При това положение забавата е настъпила с изтичане
на 30 дни. Лихвата се претендира от по-късна дата – 23.9.2018 г., считано от когато до
23.9.2021 г. тя възлиза на претендираните 142.37 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е изцяло основателна и следва да му се присъдят направените разноски за
държавна такса 50 лв., депозит за вещо лице 230 лв. и адвокатско възнаграждение 360 лв.
/което е в минимален размер с начислен ДДС/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., да заплати
на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, .. „Света София“ №
7, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 467.19 лв., представляваща неплатена
част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети
на МПС в рез.тат на ПТП, настъпило на 11.10.2016 г. по вина на водача на МПС марка
„Ауди“, модел „80“, с рег. № С 4694 ХХ, чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 24.09.2021 г. до изплащането
й, сумата от 142.37 лв. лихва за забава от 23.9.2018 г. до 23.9.2021 г., и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 640.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4