Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 55/14.4.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд,
пети състав, в публично заседание на 10 март две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от
съдията адм.д № 1 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Д.Г.К. ***, срещу Решение №2153-28-61/06.12.2019г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с
вх.№1012-28-291/07.11.2019г. против Разпореждане №РВ-3-28-00656186/01.10.2019г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено на Д.К. да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.07.2013г. до
28.10.2013г. в размер на 5975.91лева, от които 3698.91 лева – главница и
2 277.00 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на издаване на обжалваното разпореждане. Прието е, че обезщетението е
недобросъвестно получено, тъй като лицето е получило обезщетение за временна
нетрудоспособност въз основа на издадени болнични листи, като през сочения
период е било назначено по фиктивен трудов договор с „ТОП ФУУДС 1“ЕООД с ЕИК
********* и не е упражнявало трудова дейност. Твърди се несъответствие с материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона
и трайната съдебна практика по съображения, че е неправилен изводът на
административния и горестоящия контролен орган, че
оспорващата е работила на фиктивен трудов договор, тъй като производство по
обявяване на трудов договор за недействителен не е провеждано, на второ място -
неправилна е преценката, че оспорващата е действала недобросъвестно като е
знаела или предполагала, че няма да получи плащане, но с поведението си е
нарушила или е заобиколила установения правовия ред,
сочи се и изтекла погасителна давност – разпореждането за възстановяване на
сумите е издадено шест години след изтичане на периода, за който е отпуснато
обезщетение.
В съдебно заседание оспорващата - редовно
призована, не се явява, депозирано е писмено становище от адвокат П.К. от *,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата, с искане и за присъждане на
направените разноски по представения договор за правна помощ.
Ответната страна, Директорът на Териториално
поделение на НОИ – Ямбол, редовно призован, се представлява от старши
юрисконсулт А.С., която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата на Д.К.. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.В определения от съда срок е представила писмени бележки по
съществото на спора – поддържат се мотивите за издаване на Разпореждане
№РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Ямбол – установени обстоятелства при извършване на съвместна
проверка на органите на МВР, НАП и Инспекция по труда, съобразно които е
прието, че лицето няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО;
за същото работодателят „Топ Фуудс 1“ ЕООД, ЕИК ********* неоснователно е подал
данни за осигуряване, тъй като след 31.05.2013г. дружеството не е осъществявало
търговска дейност; в този смисъл и К. не
е извършвала реално трудова дейност въз основа на сключения трудов договор на
18.06.2013г.;Осигурителните данни за лицето са били заличени, поради което е
било разпоредено и възстановяване на недобросъвестно
получените суми за парично обезщетение за нетрудова злополука за периода
01.07.2013г.-28.10.2013г. във вид на главница и лихва. Решението на контролния орган
е издадено в изискуемата писмена форма,
в съответствие с целта на закона, в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на фактическите
основания за издаване на акта се прави позоваване на Протокол за извършена
проверка от „Инспекция по труда“-Ямбол, с извод, че трудовото правоотношение
между Д.К. и „Топ Фуудс 1“ ЕООД не е съществувало и не е възникнало.
Като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Решение
№2153-28-61/06.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Д.К. с вх.№1012-28-291/07.11.2019г. против Разпореждане
№РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено на Д.К. да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.07.2013г. до
28.10.2013г. в размер на 5975.91лева, от които 3698.91 лева – главница и
2 277.00 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на издаване на обжалваното разпореждане. Решението е връчено лично на
жалбоподателя с ИД на 16.12.2019г. Жалба е депозирана до съда чрез директора на
ТП на НОИ-Ямбол с вх.№2103-28-30/23.12.19г.С оглед на това съдът счита жалбата за допустима за разглеждане - подадена е в
предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението, от
неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг. от чл.118, ал.1
от КСО, съгласно който решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Спорът е
родово и местно подсъден за разглеждане от настоящия съд на осн.
чл.133, ал.1 от АПК.
По съществото
на спора съдът взе предвид следното:
С Разпореждане №РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, на основание
чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено на Д.Г.К. да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение при нетрудова злополука
за периода от 01.07.2013г. до 28.10.2013г. в размер на 5975.91лева общо, от
които 3698.91 лева – главница и 2 277.00 лева – лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Разпореждането е мотивирано от фактическа страна,
като са посочени четири периода: от 01.07.2013г. до 30.07.2013г., за който
лицето е получило парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради
нетрудова злополука, съгласно болничен лист №1245265 серия А2012, издаден за осигурено
лице за общо заболяване и майчинство в „ТОП ФУУДС 1“ЕООД с ЕИК *********; от
31.07.2013г. до 29.08.2013г., за който лицето е получило парично обезщетение за
временна нетрудоспособност поради нетрудова злополука, съгласно болничен лист
№3782176 серия А2012, издаден за осигурено лице за общо заболяване и майчинство
в „ТОП ФУУДС 1“ЕООД с ЕИК *********; от 31.08.2013г. до 28.09.2013г., за който
лицето е получило парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради
нетрудова злополука, съгласно болничен лист №3785291 серия А2012, издаден за
осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „ТОП ФУУДС 1“ЕООД с ЕИК
*********; от 29.09.2013г. до 28.10.2013г. , за който лицето е получило парично
обезщетение за временна нетрудоспособност поради нетрудова злополука, съгласно
болничен лист №3793017 серия А2012, издаден за осигурено лице за общо
заболяване и майчинство в „ТОП ФУУДС 1“ЕООД с ЕИК *********. При извършването на съвместна проверка с
органите на МВР, НАП и Инспекция по труда е установено, че „ТОП ФУУДС 1“ЕООД не
отчита и не декларира пред органите на НАП търговска дейност, но е подавало
данни в ТД на НАП офис Ямбол – уведомления за сключени трудови договори и
декларации Образец №1 „Данни за осигуреното лице“ и №6“Данни за дължими вноски
и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за различни лица, в т.ч. и за Д.Г.К., за които не са
били внасяни и дължимите осигурителни вноски.Неоснователно подадените данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО са заличени.Заличен е сключения трудов договор №61 от
18.06.2013г. в ТД на НАП офис Ямбол.В случая за лицето Д.Г.К. не е възникнало
осигуряване, понеже е било назначено по фиктивен трудов договор с „ТОП ФУУДС
1“ЕООД с ЕИК ********* и не е упражнявало трудова дейност. В нарушение на чл.40,
ал.1 от КСО на Д.Г.К. неоснователно са изплатени 3698.91лв., представляващи
парично обезщетение при нетрудова злополука.
Разпореждането е връчено на Д.Г.К. лично с ИД на 31.10.19г.Жалба срещу
същото е подадена до ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол с
вх.№1012-28-291/07.11.19г. Възразено е срещу
посоченото основание в разпореждането, че трудовият договор на лицето с
работодателя „ТОП ФУУДС 1“ЕООД е фиктивен, поради което и е прието, че
трудовото правоотношение не е възникнало.Възразено е
и в насока, че не са изложени обстоятелства някое от действията на оспорващата
да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл.114 от КСО.Счита
се, че изводите на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Ямбол не са в съответствие с материалния закон.
С Решение №2153-28-61/06.12.2019г. Директорът на ТП
на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на Д.Г.К., като е възприел изцяло
за правилни мотивите на Разпореждане №РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, допълнил е
същите с препращане към конкретни документи за разменена информация между ТД на
НАП и НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4 КСО, и за прихващане по чл.
114, ал. 5 КСО.Контролният горестоящ орган се
произнася по жалбите с мотивирано решение. Оспореното в настоящото съдебно
производство решение е издадено от Директора на ТП на НОИ-Ямбол, поради което
съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентно длъжностно лице
по чл.114, ал.3 от КСО - ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Ямбол.
Първоначалният и контролният акт са обективирани в писмена форма с излагане на мотиви от
фактическа и правна страна, съдържат ясно формулирана разпоредителна част.Страните
не спорят досежно размера и факта на полученото от Д.Г.К. по четирите болнични листи,
последователно издадени за непрекъснат период от 01.07.2013г. до 28.10.2013г..Такъв
не е вписан конкретно за всеки БЛ нито в разпореждането, нито в решението, а се
посочва обща сума размер на 5975.91лева, от които 3698.91 лева – главница и
2 277.00 лева – лихва, но в тази връзка по указание на съда от
административния орган се представи Справка за изплатени суми на Д.Г.К. по
болнични листи за периода януари
2007-декември 2017г., в която фигурират изчислените и изплатени суми по всеки
от процесните болнични листи, които сумарно възлизат на
5975.91лева, ведно с изчислената лихва, която сумарно възлиза на 2 277.00
лева.
Независимо от горното, съдът дължи проверка за
законосъобразност и на останалите основания по чл.146 от АПК. В тази връзка,
обратно на становището на ответната страна, съдът счита, че решението на
Директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО са издадени при съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.168, ал.4 от АПК – засегнатото лице е
било лишено от възможността да участва в производството по издаване на
административния акт, с който е преразгледан въпросът за отпуснатото му
обезщетение. На същото е връчен само крайния акт - Разпореждане
№РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Ямбол, но не и доказателствата, на които е основан, нито на
лицето е била дадена възможност за обяснения и възражения. Мотивиране на
актовете е извършено и без приобщаване на каквито и да са нови доказателства за
настъпили обстоятелства, станали известни на компетентните органи след плащане
на обезщетението. Мотиви на акта следва да се излагат само въз основа на
доказателства, приобщени в административната преписка, с които засегнатото лице
е запознато и при осигурена възможност за представяне на противопоставими
доказателства, което в случая не е сторено.Пропускът за приобщавате на
доказателства сочи на необоснованост на административния акт и представлява отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
При преценката за законосъобразност по същество, съдът
счита възражението за изтекла погасителна давност и за липсваща проверка досежно недобросъвестност на лицето, получило обезщетение
за основателни.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят;
изречение второ на същия текст регламентира, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В случая
издаденото разпореждане се отнася за недобросъвестно получено парично
обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.07.2013г. до 28.10.2013г. При
законовата регламентация на чл. 115, ал. 1 от КСО петгодишният давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014
г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Следователно, към момента на издаване на
разпореждането – 01.10.2019 г., петгодишният давностен
срок е изтекъл. Нито ръководителят на контрола по разходите на ДОО, нито
директорът на ТП на НОИ се позовават на обстоятелства по ал. 3 и ал. 5 на чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение
визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. При това положение се налага изводът, че по
отношение на процесните вземания е изтекла
петгодишната погасителна давност, на която оспорващата се позовава в жалбата.
Констатираното обстоятелство обуславя материалната незаконосъобразност на
разпореждането и на решението на горестоящия орган, с
което то е потвърдено.
В рамките на контролното производство Директорът на
ТП на НОИ дължи произнасяне и по спора за добросъвестност, по аргумент от чл.114,
ал.6 от КСО.Недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде безспорно
установена. В жалбата си по реда на чл.117 от КСО осигуреното лице е застъпило
становище, че за него не е ясно кое негово действие е квалифицирано като
недобросъвестно, тъй като в тази връзка в разпореждането не са посочени
конкретни обстоятелства.В оспореното решение липсват мотиви в тази част, не са
посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на
закона или поведение, целящо да заблуди административния орган относно
осигурителните му права. Липсата на мотиви в тази насока не може да бъде
преодоляна по пътя на съдебния контрол.
По изложените съображения съдът счита жалбата за
основателна, като Решение №2153-28-61/06.12.2019г. на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол следва да се
отменят на осн. чл.146, т.3 и т.4 от АПК.С оглед
изхода на спора се явява основателна претенцията за присъждане на разноски на
оспорващата, които възлизат на 350 лева и представляват заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, по представения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-28-61/06.12.2019г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане
№РВ-3-28-00656186/01.10.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Ямбол.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Ямбол,
гр.Ямбол, ул.“Г.С.Раковски“ №9, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.К. ***, направените разноски
по производството за заплатен адвокатски хонорар в размер на 350(триста и
петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете