№ 7205
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110149700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от В. М. Г. против Р. Т. К. иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху моторно
превозно средство бус *** с рег. № ***, с двигател № ***5, шаси № **** и за предаване на
владението върху така описаната вещ. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че през 2016 година ответникът се свързал
с ищеца, тъй като имал намерение да закупи от него процесния автомобил. Представителят
на страната поддържа, че В. Г. се съгласил да прехвърли правото на собственост върху вещта
на Р. К. без страните да уточнят точната продажна цена. Ответникът заявил, че за да вземе
окончателно решение за сключване на сделката искал да използва определено време
моторното превозно средство, като ищецът му дал пълномощно за управление на
автомобила и големия регистрационен талон. Ищецът поддържа, че ответникът нито върнал
автомобила, нито заплатил неговата цена, като въпреки многократно отправените искания Р.
К. не предприел каквито и да е действия за доброволно уреждане на спора. По изложените
доводи е направено искане ответникът да бъде осъден да предаде владението върху
процесното моторно превозно средство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба. В
първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва исковата претенция, като
излага твърдения, че между страните по спора бил сключен в устна форма договор за
продажба на процесния автомобил, като Р. К. се задължил да заплати на В. Г. продажна цена
в размер на 7000 лева, платима на части в размер на 100 лева на месец, след което ищецът
трябвало да прехвърли правото на собственост върху автомобила на ответника. Ответникът
поддържа, че ползва процесният бус от седем-осем години, като имал пълномощно от ищеца
да управлява моторното превозно средство. Р. К. излага твърдения, че заплащал регулярно
уговорената месечна вноска, за което обстоятелство ищецът водел записки в специален
тефтер. Ответникът поддържа, че му останало да заплати малка сума пари в погашение на
задължението, произтичащо от сключения договор и отношенията между страните по спора
се влошили.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от СДВР – Отдел „Пътна
полиция“ и справка за регистрация на МПС с ДК № ***, съгласно които автомобилът е
регистриран на 02.04.2008 г. на името на ищеца В. М. Г. и не са налице данни за промяна в
собствеността.
По делото е изискана и приета за послужване пр.пр. № 11160/2024 г. по описа СРП,
видно от която по повод сигнал на ищеца е извършена проверка за извършено от ответника
престъпление с предмет процесния товарен автомобил. Проверката е приключила с
постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура за отказ да бъде образувано
досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление,
като представителят на държавното обвинение е приел, че се касае за гражданскоправен
спор.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Ц.И.Л, който заявява, че му е известно, че процесният товарен автомобил е собственост на
ищеца. Свидетелят сочи, че макар да не е присъствал лично на разговор между страните по
спора знае от Р. К., че между ищеца и ответника съществувала уговорка за изплащане на
цената на моторното превозно средство на вноски, като за изплащане на всяка вноска се
водили записки в тетрадка държана от В. Г.. Свидетелят Т. К. ( син на ответника) сочи, че
процесното моторно превозно средство е собственост на В. Г., като между последният и
ответника бил сключен договор за продажба на буса, като цената следвало да бъде заплатена
на вноски. Свидетелят разкрива, че страните по спора постигнали съгласие продажната цена
на моторното превозно средство да бъде в размер на 7500-8000 лева, като правото на
собственост щяло да бъде прехвърлено при окончателно изплащане на уговорената цена. Т.
К. сочи, че ответникът забавил плащането на една от вноските, в резултат на което ищецът
започнал да го търси и отправял предупреждения, че „ще си вземе буса“. Гласни
докзателствени средства са събрани и чрез разпит на свидетелката И.И.С ( съпруга на
ищеца). Свидетелката заявява, че между страните по спора имало уговорка ответникът да
плаща определена сума на месец за процесния автомобил, както и че от години автомобилът
е във фактическа власт на Р. К.. Илияна Стоянова, че отношенията между страните се
влошили поради неплащане на уговорените суми от страна на ответника.
Съдът намира, че следва да цени свидетелските показания в частта относно
постигнатата между страните по спора уговорка да бъде сключен договор за продажба на
процесното моторно превозно средство, по силата на която ответникът следвало да заплати
продажната цена на части, като след изплащане на вземането ищецът щял да прехвърли
правото на собственост върху товарния автомобил. Същевременно съдът намира, че от
събраните по делото гласни доказателствени средства не се установява ответникът да е
изправна страна по така постигната устна договорка, тъй като нито свидетелят Ц.Г нито Т.
К. са присъствали лично да предаване на парични суми от страна на ищеца в полза на
ответника. Следва да бъде отбелязано, че свидетелите разпитани по искане на ответника
пресъздават обстоятелства споделени им от Р. К., а не лично възприети такива, поради което
същите не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Основателността на иск с правно основание чл. 108 ЗС се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху
индивидуално определен материален обект – вещ, същата да се владее или държи без
правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на
фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.
Съдът намира, че от представената по делото справка за регистрация на моторно
превозно средство, издадена от централна база на АИС КАТ, се установява, че ищецът
притежава право на собственост върху процесното моторно превозно средство. Изрично с
Решение № 37/05.03.2015 г. по гр. д. № 4786/2014 г. на ВКС е прието, че издаването на
2
свидетелство за регистрация, доказва придобивно основание на собственика, което следва от
изискването на чл. 143 от Закона за движението по пътищата, регистрацията на пътното
превозно средство да се извършва на името на собственика / Решение № 874 от 18.11.2009 г.
по гр. д. № 4074/2008 г . на ВКС, III г.о. в тълкувателната му част/. Следва да бъде
отбелязано, че събраните по делото гласни доказателствени средства не опровергават
извода, че собственик на процесния бус е именно ищеца. Напротив включително и
разпитаните по искане на ответника свидетели сочат, че собственик на моторното превозно
средство е именно В. Г..
По делото не е спорно, а и от събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния бус. Основният
спорен по делото въпрос се поставя върху обстоятелството дали е налице валидно правно
основание, на което ответникът да държи автомобила. Съдът намира, че макар от събраните
по делото гласни доказателствени средства да се установява, че между страните по спора е
съществувала устна уговорка за сключване на договор за покупко-продажба с предмет
процесното моторно средство, съгласно която ответникът в качеството на купувач се е
задължил да заплати уговорената продажна цена на части, същата не съставлява годно
правно основание за упражняване на фактическа власт върху вещта без съгласие на
собственика, поради следните съображения:
Поначало дефиницията на договора за продажба се съдържа в разпоредбата на чл. 183
ЗЗД, като този договор е освен, че е двустранен, възмезден, комутативен, е и консенсуален -
той е валидно сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта,
която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава
да заплати. От този момент страните са обвързани /облигаторно действие/, като
прехвърлянето на правото на собственост върху вещта настъпва по силата на самия договор
- чл. 24 ЗЗД /вещно действие/. Страните обаче могат да уговорят, че собствеността няма да
премине веднага върху купувача, а че последният ще стане собственик на продадената му на
изплащане вещ, само ако и след като изцяло изплати нейната цена. При наличие на подобна
уговорка, продавачът запазва собствеността върху движимата вещ, която продава на
изплащане. Т.е. обичайното действие на продажбата - преминаването на собствеността, е
отложено до сбъдването на условието /плащането/ - чл. 205 ЗЗД. В този случай законът
указва, че рискът преминава върху купувача не от момента на придобиване на
собствеността, което ще стане след пълното изплащане на цената, а от момента на
предаването и /чл. 205, ал. 1 ЗЗД/ - установено е изключение от правилото, че собственикът
носи риска от случайното погиване на собствената му вещ.
Съгласно чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) при прехвърляне
на собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните върху договора за
продажба в писмена форма съгласно ал. 1, следва да бъдат нотариално заверени. Не са
налице данни, нито от страните се твърдят обстоятелства, които да обосноват приложение на
предвидените в закона изключения по отношение на изискването за писмена форма с
нотариална заверка на подписите на договорите за прехвърляне на право на собственост
върху автомобили. Следва да бъде отбелязано във връзка с твърденията на ответника за
сключен договор за продажба на изплащане е, че за да бъде валидно сключена такава
сделка, е било необходимо страните да сключат същата в предвидената от закона форма –
писмена с нотариална заверка на подписите. Предвид това, съдът намира, че между страните
не сключен валиден договор за прехвърляне на собствеността на процесния товарен
автомобил, поради неспазване на изискуемата от закона форма. Съществуващата между
страните устна уговорка или евентуалното предаване на парични суми от страна на
ответника би могла да бъде основание за друга претенция, но не води до извод за наличието
на валидно правно основание ответникът да държи вещта.
За пълнота на изложението и по повод поддържаните от ответника твърдения, че
ищецът е следвало да прехвърли правото на собственост едва след пълното изплащане на
уговорената продажбена цена, дори и да се приеме, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на процесния товарен
3
автомобил от една страна не се установява с категоричност каква е уговорката относно
размера на задължението на купувача, респ. съдът е препятстван да извърши евентуална
преценка по чл. 206, ал. 1 ЗЗД, а от друга липсват доказателства Р. К. да е изправна страна по
твърдяното съглашение и да е заплатил уговорените суми. Напротив свидетелят Т. К.
разкрива, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си, вследствие на което ищецът
се е обърнал към съда и прокуратурата за уреждане на възникналия спор. Свидетелката И.С
също сочи, че ответникът не е заплащал редовно дължимите суми. На следващо място
следва да бъде посочено, че макар между страните да не се спори, че ответникът е имал
пълномощно от ищеца да управлява процесния автомобил, то това също не е валидно
правно основание за задържане на фактическата власт при противопоставяне от страна на
собственика на вещта.
Предвид изложеното доказана се явява и втората предпоставка за уважаване на
предявения ревандикационен иск – ответникът да държи вещта без правно основание,
поради което исковата претенция следва да бъде уважена.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени претендираните от ищеца разноски, които възлизат на сумата в
размер общо на 860 лева, от която 160 лева държавна такса (погрешно посочена от ищеца в
представения списък по чл. 80 ГПК като 460 лева) и 700 лева заплатено в брой съгласно
представен на лист 8 от делото договор за правна помощ и съдействие адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от В. М. Г., ЕГН **********, с адрес в
с. (АДРЕС) срещу Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС), иск с правно основание
чл. 108 ЗС, че ищецът притежава право на собственост върху моторно превозно средство
товарен автомобил *** с рег. № ***, с двигател № ***5, шаси № **** и ОСЪЖДА Р. Т. К.,
ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС), да предаде на В. М. Г., ЕГН **********, с адрес в с.
(АДРЕС) фактическата власт върху описаната вещ.
ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС), да заплати на В. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес в с. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 860
лева, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението представеният по делото оригинал на пр.пр.
№ 11160/2024 г. по описа на СРП да бъде върнат на Софийска районна прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4