Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,28.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно
заседание на двадесети трети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Ширкова гр.дело № 6127 по описа за 2020г., и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
Индустриална зона 128, представлявано от Изп.Директор ***против С.Д.Г. от с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, апартамент, находящ се в ***и като такъв се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4033/2020г. по описа на ПлРС. Представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза със задачи,
посочени в исковата молба. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
Ответникът чрез определения особен представител
оспорва исковите претенции.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото
като доказателство ч.гр.дело № 4033/2020г., ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника. За издадената заповед ответникът е уведомен чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът е указал на кредитора, че
може да предяви установителен иск за вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 15.10.2020г. и в едномесечния срок, на 16.11.2020г. (15.11.2020г.
е почивен ден), кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 4033/2020г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта
за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
(несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са
основателни.
Установява се от представеното
копие на нотариален акт №81 том IХ дело
1681/1995г. на нотариус при РС Плевен, че на 31.08.1995г. ***е станал
собственик на процесния имот, представляващ апартамент ***Представен е Договор
от 02.09.2002г., от който се установява, че ЕС, където се намира имота е
сключил договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение с топлинен
счетоводител, като ЕС във *** е представлявана от ***. С договора топлинния
счетоводител се е задължил да предостави и монтира 94 броя топлоразпределители
в трите входа на жилищния блок. На 15.10.2002г. между страните по договора е
изготвен споразумителен протокол, с който страните са се съгласили
фактурирането на изразходваната от абоната топлинна енергия да се извършва от
ищцовото дружество на база предоставени данни за разпределението на отчетената
от топломера в абонатната станция топлинна енергия от топлинния счетоводител „Холидей
и Райзен” ЕООД.
Представено е удостоверение за
наследници, от което се установява, че ***с ЕГН ********** е починал на ***и е
оставил свои законни наследници съпруга ***Г., дъщеря С.Д.Г. и син ***, починал
на ***. и оставил син ***и дъщеря ***Г..
Установява се от представеното
писмо от Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Плевен, че ответницата С.Г.,
след смъртта на баща си ***е подала декларация с Вх.№ 14001265/23.03.2015г. по
партида ***, с която е декларирала процесния имот.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието по делото. От
заключението се установява, че в имота има монтиран един водомер за топла вода
и три броя уреди за отчитане на топлоенергия, както и щранг лира в банята. Имотът
е с отопляем обем от 127,92 куб.м., което определя стойността на отдадената
топлоенергия за сградна инсталация. От заключението се установява, че за
периода 01.04.2018г. – 30.06.2020г. за имота има начислена използвана
топлоенергия на стойност 3459,58 лева. Топлоенергията е отчетена от монтираните
уреди, от щранг лира в банята, сградна инсталация, ползвана в имота топла вода,
начислена услуга дялово разпределение.
С оглед на така изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че ответницата е собственик на имота, като е
придобила собствеността по наследство. Декларирането на имота, съдът приема, че
представлява конклудентно действие, с което ответницата е приела наследството
от своя баща. „В кръга на тези действия не може да не се включат и подаването
на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на
постановлението на данъчните органи и плащането на данъка“ (Решение №54/03.05.1961г. по гр.дело 36/61г. на
ОСГК). Като собственик на имота, същата има качеството на ползвател на
топлинна енергия. Това доказва исковете по основание.
Независимо, че точния размер на съсобствеността
на ответницата в този имот не е доказана по делото (тя не би могла да бъде
предмет на същото, доколкото не се касае за дело за делба), съдът приема, че
ответницата притежава и е декларирала част от имота, който е придобила по
наследство. Притежаването на идеална част от собствеността обаче придава на
ответника качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл.156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Общите
условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на
чл.150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника.
Доказа се, че за исковия период е имало
потребление на ТЕ в имота, че то е отчитано съобразно действащата нормативна
уредба и е в общ размер на 3518,39 лв., от която 53,92 лева за дялово
разпределение. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период е
на ответника. Доказателства за плащане не са представени и доводи в тази насока
не са въвеждани.
По отношение на наличието на съсобственост,
съдът приема, че и при наличието на съсобственост в имота между ответницата и
трети лица, то тя се явява пасивно легитимиран ответник в производството,
касаещо задължения за незаплатена топлоенергия за имота, т.к. съсобствеността
има правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при
уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3
от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността, които не са установени в
настоящото производство.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на потребител на ответницата, доставеното и законосъобразно отчетено
количество топлоенергия и неизпълнението на задължението за заплащане на начислените
суми, се налага извода, че по делото се доказва, че исковите суми за главница
са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по
чл.33 ал.1 от ОУ на ищеца (45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят) - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
изложеното, исковете се явяват основателни и доказани, и следва да бъдат
уважени изцяло.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски. Ищецът претендира разноски в
настоящето производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 150 лева за
вещо лице и 113,80 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 363,80 лева. По отношение
на заповедното производство, длъжникът следва да заплати на ищцовото дружество
разноски в размер на 124,50 лева. Съдът констатира, че ищцовото дружество е
следвало да заплати по сметка на ПлРС депозит за назначения усоен представител
в размер на 491 лева, които не са внесени. Следва с решението да бъде
постановено, ищецът да внесе депозита в едноседмичен срок, като в тази част
решението има характер на определение.
По изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника С.Д.Г. от с ЕГН ********** ***, че
дължи на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 3459,58 лева главница,
дължима за периода 01.04.2018г. – 30.06.2020г., и сумата 269,56 лева лихва за
забава, за периода 04.06.2018г.-04.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2020г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2169/18.08.2020г. по ч.гр.дело № 4033/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА С.Д.Г. от
с ЕГН ********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата 363,80 лв.,
представляваща направени деловодни разноски, както и депозит за назначения
особен представител в размер на 491
лева.
ОСЪЖДА С.Д.Г. от
с ЕГН ********** *** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
124,50 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 4033/2020г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***да заплати по сметка на ПлРС депозит за назначен особен
представител в размер на 491 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: