РЕШЕНИЕ
№ 1614
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101086 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на З. Д. Г. против „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата
от 9000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от счупване на фибулата на десния крак, в
резултат на ПТП, настъпило на*****год. в гр.Бургас, на бул.“****“, до
автобусната спирка на УМБАЛ - гр.Бургас, по вина на водача на автобус
„******“ с рег. № *****, както и сумата от 310 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от посоченото ПТП (разходи за закупуване на нови
очила), ведно със законната лихва върху посочените суми, начиная от датата
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
Исковете черпят правното си основание от чл. 432 вр. с
чл.493, ал.1, т.1 и т.2 и чл.493а от КЗ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са
допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на
ищцата, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.
Процесуалният представител на „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД оспорва така предявените искове по основание и размер.
Съвокупният анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства налага извод за установеност на следната фактическа
обстановка:
На *** год., около *** часа, Г. е пътувала по линията ***в
автобус марка „***“, модел „***“, рег. № ***, собственост на ****. При
подхождане за спиране на автобусна спирка „УМБАЛ“ в гр.Бургас, в посока
към центъра на града, автобусът рязко е спрял, поради което, загубвайки
равновесие, ищцата е паднала на пода, в резултат на което й е причинена
контузия на десния крак.
В тази насока са представените справка от „***“ ЕООД,
относно валидираната абонаментна карта за пътуване в автобуса, както и
1
изходящите от управителя на „****“ ЕООД декларация и уведомление за
щета, депозирани пред ответния застраховател след проучане в дружеството.
Видно от представените и приети по делото амбулаторен и
болнични листове, при рентгеново изследване, проведено на същия ден в
*****- гр.Бургас, на Г. е поставена диагноза „Счупване на фибулата на десния
крак“, за което е прекарала отпуск по болест при домашно-амбулаторен
режим, считано от 24.09.2021 год. до 06.11.2021 год.
На 11.10.2021 год. Г. е закупила диоптрични очила на
стойност 310 лв., съгласно наличната фактура с № 1103 от същата дата,
издадена от „****“ ЕООД.
От показанията на св.Г* - съпруг на ищцата, се
потвърждава гореописания начин на увреждането, в т.ч. че при пътуването са
се държали за вертикалните дръжки, че шофьорът на автобуса е карал доста
бързо и непреценяйки разстоянието и скоростта си, при заобикаляне на спрял
на задната спирка автобус, използвал непремерено спирачките на автобуса,
поради което съпругата му и няколко от останалите пътници нападали на
пода. Свидетелят видял, че от падането, очилата на ищцата били смачкани, а
заради болка в десния крак се наложило да посети лекар и се установило
наличието на процесната травма. След инцидента около 35-40 дни се грижел
за нея, понеже тя била стресирана и не можела да се обслужва сама. Около
месец след това отказвала да пътува с автобус. Била изнервена, не спяла
добре, започнала курс по физиотерапия, приемала лекарства.
Показанията на този свидетел съдът кредитира, като
непротиворечиви и съответстващи на останалите, събрани по делото
доказателства.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието между „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и собственика на
автобуса е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Ищцата е депозирала искане пред „****“ ЕООД за
обезщетяване на претърпените вреди, което след окомплектоване, е било
препратено на ответния застраховател. Понеже отговор не е последвал,
пълномощникът на ищцата е отправил нарочна претенция до застрахователя,
на която е отговорено отрицателно, с общи формулировки - поради липса на
доказателства за обстоятелствата, причините за настъпване на
застрахователното събитие и прочее.
Въз основа на така установените факти, съдът намира
исковете за основателни по следните съображения:
Застрахователят по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за имуществени и
неимуществените вреди, вследствие на телесни увреждания, причинени на
трети лица (в т.ч. пътници) от застрахования водач, при управление на
автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. За целта,
при настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият
може да депозира претенцията си за обезщетяване направо пред
застрахователя и при отказ на последния - да я предяви пред съда.
Установено е, че застрахованият водач е предизвикал
настъпване на събитието, при управлявление на автобус, с който е пътувала и
увредената ищца.
Събитието е настъпило, поради допуснато нарушение на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП от страна на водача - с поведението си да не поставя в
опасност живота и здравето на хората. В тази връзка следва да се подчертае
дебело, че настъпването на застрахователното събитие би могло да се
доказва, а в настоящия случай се и доказа несъмнено, с допустимите по ГПК
доказателствени средства. Впрочем, на издавания от органите на МВР
протокол за ПТП не следва безкритично да се придава изключителност, т.к.
2
той не е единственото възможно доказателство, посредством което дадено
събитие да се докаже и пред застрахователя, респ. да обуслови
положителното или отрицателното произнасяне на същия. Поради това,
отказът на застрахователя, почиващ на посоченото основание, е меко казано
повърхностен, необоснован и произволен.
В резултат на събитието, на З.Г. са причинени
имуществени вреди - счупени очила, а също и неимуществени вреди,
изразяващи се е негативни физически и психически преживявания (болки и
страдания) от телесните й увреждания. Доколкото се касае за деликт, вината
на застрахования деликвент се предполага - чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Както се каза по - горе, застрахователят отговаря за
обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди от телесни увреди,
като при определяне на справедливия по см. на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението, дължимо за репариране на вредите от конкретното телесно
увреждане, съдът изходи от множеството обективни и установени по делото
критерии – възрастта на пострадалата, интензитета и сравнително краткия
оздравителен период до отшумяване на болките. Спазвайки правилото на
посочения законов текст за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът
намира, че на ищцата се следва обезщетение в размер на 4 000 лв., до който
претенцията за неимуществени вреди, като основателна, следва да се уважи, а
за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
Изцяло доказана, а оттам - основателна, е претенцията за
репариране на имуществени вреди в размер на 310 лв.
Основателността на исковите претенции налага
разглеждане на възражението на ответната страна - за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, но същото се преценя за
неоснователно, поради неговата недоказаност - не се установи пострадалата,
по какъвто и да било начин, с поведението си (действие или бездействие), да
е допринесла за настъпване на вредите. Тъкмо напротив - подобно твърдение
се явява напълно опровергано от депозираните гласни доказателства.
Основателността на главните претенции има за
закономерна последица уважаването на претенцията с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва върху дължимите обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, начиная от депозиране на исковата
молба на 23.02.2022 год., до окончателното им плащане.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат
разноски. Ответната страна дължи на ищцата разноски в размер на 856 лв.,
съобразно уважената част от исковете, в т.ч. адвокатски хонорар държавна
такса, като възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК се
преценя за неоснователно, предвид интереса и претендираното в размерите
по чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С адвокатско
възнаграждение. Ищцата дължи на ответното дружество разноски в
размер на 364 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК
Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. С*, бул. ****, представлявано от К. Ч. и Б. П., на
основание чл. 432 вр. с чл.493, ал.1, т.1 и т.3 и чл.493а от КЗ, както и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, да заплати на З. Д. Г. от гр.Б***, ЕГН - **********, сумата от 4
000 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Гражданска
отгоорност“, за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от
счупване на фибулата на десния крак, в резултат на ПТП, настъпило на
****год. в гр.Б*, на бул.“***“, до автобусната спирка на УМБАЛ - гр.Бургас,
3
по вина на водача на автобус „****“ с рег. № ****, както и сумата от 310 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП, ведно със законната
лихва върху посочените суми, начиная от датата на депозиране на исковата
молба - 23.02.2022 год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за горницата над уважения, до предявения размер от
9000 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на тази
главница.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на
З. Д. Г. деловодни разноски в размер на 856 лв.
ОСЪЖДА З. Д. Г. да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД деловодни разноски в размер на 364 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4