№ 13363
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110116057 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно при квоти 3/4 за Т. Н. А. и 1/4 за С. С. А.
сумата 1 906,25 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.03.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до изплащане на вземането, сумата 340,38 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2019 г. до 21.02.2022 г., сумата 28,96 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането и
сумата 6,78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горната главница за периода от 30.03.2019 г. до 21.02.2022 г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 14, находящ се в . Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия те дължат и
обезщетение за забавено плащане.
Ответникът Т. Н. А. не е депозирала отговор на исковата молба.
Ответникът С. С. А., чрез особения представител адв. К., е подал
отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва наличието на възникнала
облигационна връзка между наследодателя С. С. А. и ищцовото дружество.
Оспорва да е потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството
на наследник на С. С. А.. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач “Б. не излага становище по основателността на
претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е
да докажат погасяване на задълженията.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за
енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване
на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда-
етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
2
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
По делото е приета данъчна декларация за притежаваните недвижими
имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ, подадена от
С. С. А., ЕГН **********, видно от която процесният недвижим имот -
3
апартамент 14, находящ се в гр. . е деклариран като собственост на С. С. А. и
ответницата Т. Н. А. - при равни квоти, по 1/2 идеална част. Посочено е, че
имотът е придобит чрез покупка по силата на нотариален акт № ., издаден от
Софийска нотариална служба – II район.
От извършена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по искане № .
г., се установява, че С. С. А., ЕГН **********, е починал на 08.08.2020 г., като
след смъртта си е оставил за свои наследници по закон ответницата Т. Н. А.
/преживяла съпруга/ и ответника С. С. А. /син/.
Предвид изложеното и при липса на доказателства в различна насока,
съдът намира, че след смъртта на С. А. ответниците са придобили по пътя на
наследяването по 1/2 от притежаваната от техния наследодател 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот или по 1/4. Така ответницата е придобила
общо 3/4 идеални части от имота - притежаваната от нея 1/2 идеална част
плюс наследената от нейния съпруг 1/4. Предвид качеството на ответника С.
А. на законен наследник на С. А. и при липса на данни за извършен отказ от
наследство, следва да се приеме, че ответникът е придобил по наследство 1/4
идеална част от имота.
С оглед на изложеното съдът намира, че за процесния период /01.05.2018
г. – 30.04.2020 г./ клиенти на топлинна енергия са били наследодателят на
ответниците С. С. А. и ответницата Т. Н. А. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
качеството им на съсобственици. Както беше посочено и по-горе ответниците
са законни наследници на С. А., починал след исковия период, за който се
претендира заплащане на топлинна енергия и дялово разпределение. Предвид
изложеното следва, че задължението за заплащане на частта от процесните
суми, съответстваща на дела на С. А. в съсобствеността, е преминало към
ответниците по силата на настъпилото наследствено правоприемство,
респективно във връзка със собствеността и предвид отговорността за
задълженията на наследодателя, по отношение на процесния период те дължат
заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия за битови
нужди в съотношение 3/4 за ответницата Т. А. и 1/4 за ответника С. А..
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
4
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на “Б., съгласно представения протокол от общо
събрание на етажните собственици от 10.10.2001 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през
процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ в имота е имало 2 броя
отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. На 2
броя от отоплителните тела /в хол, кухня/ са поставени ИРРО. За периода 2019
г. – 2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. На 09.11.1999 г. е
изключено отоплението на стълбите. Вещото лице посочва, че дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от фирма “Б. на база
реален отчет на разпределителите (за сезон 2018 г. – 2019 г.) по т. 6.4 от
приложението към Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Експертизата
установява, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи за
главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията
от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. За периода 2019 г. – 2020 г. поради неосигурен достъп
ТЕ за отопление на имота е начислявана на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от Приложението
към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Съставени са и
протоколи да неосигурен достъп с подпис на свидетел. Експертът посочва, че
топлината от щранг-лирата е изчислявана по т. 6.5 от приложението към
Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Установява се, че топлата вода за
сезон 2018 г. – 2019 г. е изчислявана по реален отчет по т. 5.2 от
5
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.
Съставени са протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице,
подсигурило достъп, като показанията от протокола са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. За сезон 2019 г. – 2020 г. поради неосигурен
достъп топлата вода е изчислявана прогнозно. Топлината, отдадена от
сградната инсталация, е изчислявана по формула – т. 6.1.1 от Приложението
към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като ТЕ от
сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота –
157 куб. м. Вещото лице посочва, че заложената в подробните изравнителни
сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия
топломер. От експертизата се установява също, че през процесния период
топломерът е преминал метрологични проверки със заключение “съответства
на одобрения тип”, като на 21.10.2020 г. топломерът е подменен с нов модел
уред тип 603 KAMSTRUP, внос от Дания, с фабр. № ., с дистанионно
отчитане, който на 11.10.2021 г. топломерът е преминал метрологична
проверка със заключение “съответства на одобрения тип”. От заключението се
изяснява още, че дължимата сума за доставена топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период, изчислена съобразно приложимата
методика, е общо 1 877,00 лева, от които 770,63 лева за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. и 1 106,37 лева за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г.
Прието е и заключение по изготвена допълнителна съдебно-техническа
експертиза, като експертът е разделил изчисленията за дължими суми за
периоди, както следва: за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. сума в размер
205,56 лева и за периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г. сума в размер 1 671,44 лв.
Съдът намира, че заключенията на вещото лице по изготвените
експертизи следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като от една страна са
достатъчно задълбочени и се базират на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна
липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
6
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 1 877,00 лева,
като претенцията срещу ответницата Т. А. се явява основателна и следва да
бъде уважена за сумата 1 407,75 лева /3/4 от 1 877/, като бъде отхвърлена за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 429,69 лева. По
отношение на ответника С. А. се изяснява, че за частта, за която той отговаря,
за целия процесен период стойността на реално доставената топлинна енергия
е на стойност 469,25 лева /1/4 от 1 877/.
Съдът намира, че направеното от ответника С. С. А., чрез особения
представител адв. К., възражение за изтекла погасителна давност се явява
частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни
суми за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е 45-дневен след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната
й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/09.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е
изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП
/изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че
сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция
и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните
вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки периода, през който
давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на депозиране
на исковата молба в съда – 28.03.2022 г., погасителната давност за месечните
7
вземания, претендирани за исковия период от м.05.2018 г. до м.11.2018 г., е
изтекла.
Съобразно изложеното, претенцията срещу ответника С. А. за доставена
от ищеца топлинна енергия следва да бъде отхвърлена за периода м.05.2018 г.
- м.11.2018 г. за сумата 51,39 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и
съгласно заключението на приетите съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертизи, съответно да бъде уважена за периода
м.12.2018 г. – м.04.2020 г. за сумата 417,86 лева.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от
м.02.2019 г., поради което същото не е погасено по давност.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Размерът на дължимото от ответницата Т. А. обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г. възлиза на 264,08 лева, изчислен от
съда на основание чл. 162 ГПК. С оглед диспозитивното начало претенцията
срещу ответницата се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за
сумата 255,29 лева. С оглед разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, съгласно която лихва
не се дължи върху погасената по давност главница, акцесорната претенция
срещу ответника С. А. се явява основателна и следва да бъде уважена до
размера 75,31 лева, като бъде отхвърлена за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 85,09 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Доколкото в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, няма спор, че е въведена
система за дялово разпределение, следва да се приеме, че е дължима
8
претендираната сума за доставена услуга. Ето защо, предявените искове за
услугата дялово разпределение срещу ответниците се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло – претенцията срещу ответницата Т. А. за
сумата 21,72 лева, а претенцията срещу ответника С. А. – за сумата 7,24 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорните претенции срещу ответниците се явяват
неоснователни. В настоящия случай следва да се приеме, че ответниците не
дължат обезщетение за забавено плащане на това вземане, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че са били поканени или че е
следвало да заплатят дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, като на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените в
настоящото производство разноски. Разпределението на разноските между
ответниците следва да бъде съразмерно уважената част срещу всеки един от
така предявените искове, като ответницата Т. Н. А. следва да заплати на ищеца
сумата 303,20 лева – сторени разноски в настоящото производство за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. А. следва да заплати на ищеца сумата 613,90 лева,
представляваща сторени разноски за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. А. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати по сметка на СРС сумата 43,85 лева, представляваща направени
разноски за допълнителна съдебно-техническа експертиза от бюджета на съда,
съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове. На същото
основание ищецът следва да бъде осъден да заплати останалата част от
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер 6,15
лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД Т. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ НА “Т., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата 1 407,75 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 255,29 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г. и сумата 21,72 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1
429,69 лева и иска за сумата 5,08 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
30.03.2019 г. до 21.02.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент 14, находящ се в .
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ НА “Т., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата 417,86 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 75,31 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г. и сумата 7,24 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от
476,56 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г., иска за обезщетение за
забавено плащане до пълния предявен размер от 85,09 лева и иска за сумата
1,70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода от 30.03.2019 г. до 21.02.2022 г., които суми
10
касаят топлоснабден имот - апартамент 14, находящ се в .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на “Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата 303,20 лева – разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на “Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата 613,90 лева – разноски за държавна такса, депозит
за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
43,85 лева, представляваща разноски за експертиза, съразмерно на уважената
част от предявените срещу него искове.
ОСЪЖДА “Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата 6,15 лева, представляваща разноски за експертиза, съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на “Б. като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11