Решение по дело №178/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 211
Дата: 14 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20232110100178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Айтос, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20232110100178 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ЕСТРЕЯ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
г*** със законни представители Б.Й. – Директор и Д. Д. - Директор, чрез
пълномощник адв.И.М.Л., вписан в АК-С. против А. С. А. , ЕГН **********,
с адрес ***.
С исковата молба ищецът „ЕСТРЕЯ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** моли да бъде прието за установено
спрямо ответника А. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на
вземането по издадена по ч.гр.дело № 1017/2022 г. на РС-Айтос Заповед №
457 по чл.410 от ГПК от дата 21.11.2022г. за изпълнение на парично
задължение в размер на: - 10 000.00 лева /десет хиляди лева и 00 ст./ –
главница; - 763.76 лева /седемстотин шестдесет и три лева и 96 ст./ -
договорна лихва от 17.12.2021 година до 10.05.2022 година вкл.; - 947.78 лева
/ деветстотин четиридесет и седем лева и 78 ст./ - лихва за забава от
05.01.2022 година до 31.08.2022 година вкл.; - 208.33 лева / двеста и осем
лева и 33 ст./ - мораторна лихва от 01.09.2022 година до 14.11.2022 година; -
54.00 лева /петдесет и четири лева/ - такси и разноски във връзка с обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита; законна лихва от датата на подаване
на заявлението 18.11.2022 година до изплащане на вземането.
1
Ищецът претендира заплащане на направените по делото
разноски, както и разноските в заповедното производство, включващи:
държавна такса в размер на 239.48 лева /двеста тридесет и девет лева и 48 ст./
и адвокатско възнаграждение в размер на 898.69 лева /осемстотин деветдесет
и осем лева и 69 ст./.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно
производство – ч.гр.дело № 1017/2022г. на РС-Айтос във връзка със
задължения, произтичащи от неизпълнение по Договор за бърз потребителски
анюитетен кредит № 025734 от 17.12.2022, сключен между А. С. А. и
„Инвестбанк“ АД, като вземането е прехвърлено от банката - кредитор на
заявителя „ЕСТРЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 01.09.2022г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както
и преписи за връчване на ответника.
Направени са доказателствени искания, включително за
прилагане на ч.гр.дело № 1017/2022г. на РС-Айтос.

В допълнително писмено становище ищцовото дружество, чрез
проц.представител счита, че предвид депозираното заключение по
назначената Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) исковата претенция е
доказана и следва да бъде уважена. Представя списък за разноски по чл.80
ГПК като моли за присъждането им.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът А. С. А. не
изпраща отговор на исковата молба. Не излага становище по
основателността на иска. Назначеният му особен представител адв.С. Г. –
БАК депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта на исковата
претенция, а предявеният иск счита за неоснователен, поради което и моли за
прекратяване на делото или за отхвърляне на иска. Не представя писмени
доказателства и не заявява искания.
В съдебно заседание изложеното в отговора становище се
поддържа от адв.Г., който моли за отхвърляне на иска в цялост, поради липса
2
на доказателства за запознаване на ответника с Общите условия на процесния
договор за кредит.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл.410 от ГПК ищцовото дружество е поискало
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника А.
С. А.. В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело №
1017/2022 г. по описа на РС-Айтос е издадена Заповед за изпълнение №
457/21.11.2022 год., с която е разпоредено отв.А. С. А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на ищцовонта дружество парично задължение в
размер на: - 10 000.00 лева /десет хиляди лева и 00 ст./ – главница; - 763.76
лева /седемстотин шестдесет и три лева и 96 ст./ - договорна лихва от
17.12.2021 година до 10.05.2022 година вкл.; - 947.78 лева / деветстотин
четиридесет и седем лева и 78 ст./ - лихва за забава от 05.01.2022 година до
31.08.2022 година вкл.; - 208.33 лева / двеста и осем лева и 33 ст./ - мораторна
лихва от 01.09.2022 година до 14.11.2022 година; - 54.00 лева /петдесет и
четири лева/ - такси и разноски във връзка с обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита; законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 18.11.2022 година до изплащане на вземането, както
и направените разноски по делото, от които 239,48 лв. - държавна такса и
898,69 лв. - адвокатско възнаграждение.
В заповедта е отразено, че вземането произтича от неизпълнение
от страна на ответнака по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит
№ 025734 от 17.12.2022, сключен между А. С. А. и „Инвестбанк“ АД, като
вземането е прехвърлено от банката - кредитор на заявителя „ЕСТРЕЯ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне (цесия) на
01.09.2022г.
Представен е редовен от външна страна документ за
задълженията на длъжника по Договор за бърз потребителски анюитетен
кредит № 025734 от 17.12.2022, сключен чрез средства за комуникация от
разстояние между А. С. А. – в качеството му на кредитополучател и
3
„Инвестбанк“ АД – кредитор, при посочени финансови параметри и условия с
общ размер на отпуснатия кредит 10 000 /десет хиляди/ лева. Не е спорно, че
сумата по кредита от 9 685,00 е била преведена от банката-кредитор по
банкова сметка, открита на името на кредитополучателя А., като
едновременно с това е платена сума от 315,00 лв. (300 лв.първоначална и
15,00 лв. месечна такса по картова сметка), договорени като дължими при
подписване на договора. В този смисъл са и представените към и.м.
документи (кредитен пакет), видно от които договорът е подписан
електронно чрез електронен подпис, генериран от система на Евротръст
Технолоджис АД.
Съобразно ангажираните доказателства, приложени към исковата
молба, както и от събраните в хода на съдебното дирене, съдът приема
ищцовата претенция, за допустима, а разгледана по същество и за частично
основателна и доказана по следните съображения:

Предвид установеното от писмените доказателства, безспорно е
налице валиден Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 025734
от 17.12.2022, сключен чрез средства за комуникация от разстояние между А.
С. А. – в качеството му на кредитополучател и „Инвестбанк“ АД. Не е спорно,
че договореният кредит е бил в претендирания размер на главница от 10
000,00 лева, като същият е изцяло усвоен чрез превеждане на сумата по
разплащателна банкова сметка на ответника.
Неоснователно е направеното от ответната страна, чрез адв.Г.,
възражение за липса на доказателства за запознаване на ответника с Общите
условия на процесния договор за кредит, доколкото се касае за договор,
сключен чрез средства за комуникация от разстояние, т.е. чрез електронно
запознаване с целия кредитен пакет документи, вкл. Общите условия.
От предоставените банкови извлечения, след анализирането им от
експерта по назначена ССчЕ се установява, че по сключения договор от
ответника, от страна на последния не са извършени плащания към банката -
кредитор, като след образуване на заповедното производство (ч.гр.дело №
1017/2022г. на РС-Айтос) също не са постъпвали плащания в резултат на
доброволно погасяване на вземането на длъжника. В подкрепа на изложеното
са констатациите, отразени в неоспореното от страните и прието от съда
4
заключение на ССчЕ, като в обобщение според вещото лице Р.Д., вземането
на ищеца към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е в размер,
както следва: - 10 000.00 лева /десет хиляди лева и 00 ст./ – главница; - 763.76
лева /седемстотин шестдесет и три лева и 96 ст./ - договорна лихва от
17.12.2021 година до 10.05.2022 година вкл.; - 663.89 лева /шестстотин
шестдесет и три лева и 89 св./ (съставляващи част от претендираните 947.78
лева / деветстотин четиридесет и седем лева и 78 ст./) - лихва за забава от
05.01.2022 година до 31.08.2022 година вкл.; - 208.33 лева / двеста и осем
лева и 33 ст./ - мораторна лихва от 01.09.2022 година до 14.11.2022 година; -
54.00 лева /петдесет и четири лева/ - такси и разноски във връзка с обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се отбележи, че
заключението на ВЛ Р.Д., по назначената ССчЕ е обосновано и изготвени на
база на събраните доказателства. Същото не е и оспорено от страните. Ето
защо и доколкото по делото не се представиха доказателства, опровергаващи
информацията, отразена в заключението на експерта Р.Д. и предвид факта, че
същото е базирано на обективни данни, съдът намира, че следва да бъде
възприето досежно начина на изчисляване на процесните задължения –
главница и лихви. По изложените съображения и с установяване
съществуването и дължимостта на главното вземане, съдът намира, че следва
да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху главницата от 10 000
лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Досежно частта на лихвата за забава, уговорена като наказателна надбавка в
случай на неизпълнение (какъвто е настоящия) в размер на 10 пункта над
договорената лихва от 19,90% ВЛ е приело, че е указано, но съобразило, че не
може да бъде повече от законната лихва. При лихвен процент за периода на
изчисление 0,00%, публично обявен на страницата на БНБ, в заключението
на ССчЕ се изчислява лихва за забава за периода от 05.01.2022 година до
31.08.2022 година - сумата от 663,89лв. Предвид изложеното и по отношение
на искането за установяване на вземането за сумата от 283.89лева, т.е. за
размера над уважения от 663,89лв. до претендираните 947.78 лева,
съставляващи лихва за забава за горепосочения период от 05.01.2022 година
до 31.08.2022 година, съдът приема, че на база експертното заключение,
претенцията в тази й част е недоказана и следва да остане без уважение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при
частичното уважаване на исковата претенция, ответникът следва да заплати
5
част от сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски
(съразмерно с уважения размер), а именно от сумата 3 226,34 лева, посочено
в приложения списък по чл.80 ГПК (в настоящото и в заповедното
производство разноски), в размер на 3 149,55 лева ( три хиляди сто
четиридесет и девет лв. и петдесет и пет ст.).
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
„ЕСТРЕЯ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
*** спрямо ответника А. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, по издадена по
ч.гр.дело № 1017/2022 г. на РС-Айтос Заповед № 457 по чл.410 от ГПК от
дата 21.11.2022г. за изпълнение на парично задължение в размер на: - 10
000.00 лева /десет хиляди лева и 00 ст./ – главница; - 763.76 лева
/седемстотин шестдесет и три лева и 96 ст./ - договорна лихва от 17.12.2021
година до 10.05.2022 година вкл.; - 663.89 лева /шестстотин шестдесет и три
лева и 89 св./ (от претендираните 947.78 лева / деветстотин четиридесет и
седем лева и 78 ст./) - лихва за забава от 05.01.2022 година до 31.08.2022
година вкл.; - 208.33 лева / двеста и осем лева и 33 ст./ - мораторна лихва от
01.09.2022 година до 14.11.2022 година; - 54.00 лева /петдесет и четири лева/ -
такси и разноски във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 18.11.2022 година до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземането за сумата от 283.89лева (над
уважения размер от 663,89лв. до претендираните 947.78 лева) - лихва за
забава от 05.01.2022 година до 31.08.2022 година като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН ********** да заплати на „ЕСТРЕЯ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ***, направените в исковото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски в общ размер 3 149,55 лева ( три
хиляди сто четиридесет и девет лв. и петдесет и пет ст.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
6
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7