О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1813 Година 28.06.2018 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми юни Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р.гражданско дело номер 6273 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
като се запозна с подадения в срок отговор на особеният представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК на ответника, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а
предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито ответникът не е представял до сега по делото.
Следва
да бъде уважено искането на особеният представител на ответника и задължен ищецът
да представи годишните си данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017
г. заедно с приложение № 4 към тях за получените доходи от наем (чл. 190 ГПК).
Въпреки
неоснователните възражения за противното на особения представител на ответника,
следва да бъде уважено искането на ищеца и допуснато до разпит в качеството на
свидетел по делото посоченото в поправената му искова молба лице, тъй като
обстоятелствата, които иска да доказва с показанията му, са относими към
предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват
с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят
преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в поправената му искова
молба и изразяват по същество в това, че на 25.02.2015 г. сключил с ответника договор
за наем, въз основа на който му предоставил за временно и възмездно ползване собствените
си апартамент -, заедно с гараж -. В договора било уговорено, че за ползване на
този имот и гараж, наемателят дължи месечен наем 665 лева от първо до десето
число на текущия месец. При сключване на договора ответникът заплатил депозит в
размер на един месечен наем от 665 лева. Същият ползвал наетия имот и първоначално
плащал редовно дължимия наем, но през втората година започнал често да забавя
изпълнението на задълженията си и плащането на консумативните разходи за ток, вода,
телевизия, газ. Многократно му напомнял, че получавал съобщения за неплатени
сметки за ел.енергия, вода, газ и не получавал редовно месечния наем съгласно
уговореното в договора. Поради системното закъснение при плащането на наема от
ответника и натрупаните задължения за неплатен наем и консумативи, му отправил
уведомление за прекратяване на договора, считано от 30.04.2017 г. Уведомлението
било получено лично от ответника на 17.03.2017 г. Въпреки това не върнал
ползвания имот, предмет на договора. В телефонен разговор изразил съгласието си
ищецът да възстанови самостоятелно владението си върху имота, дори в
отсъствието му. Поради това на 01.05.2017 г. ищецът, заедно с М.М.П., влезли в
апартамента. При извършения оглед не установени липси, но било констатирано, че
жилището било изключително замърсено. Поради това ищецът възложил неговото
почистване на фирма, на която платил 280 лева за извършената работа. През
периода, през който ответникът ползвал имота, предмет на договора, употребил
вода и ел.енергия. Тъй като някои от разходите за ползването на имота - за
консумираното количество ел.енергия от 09.03.2017 г. до 06.04.2017 г. – 37.48 лева
и за вода от 13.12.2016 г. до 11.04.2017 г. включително – 114.41 лева, всички
общо 151.89 лева, останали неплатени от ответника при напускане на имота, се
наложило да бъдат погасени от ищеца. Към датата на прекратяване на договора за
наем, ответникът не бил заплатил и дължимия наем за периода от ноември 2016 г.
до април 2017 г. включително, като общият размер на неплатените шест месечни
наеми бил 3990 лева - по 665 лева за всеки от месеците от ноември 2016 г. до
април 2017 г. включително. При сключване на договора ответникът заплатил
депозит в размер на един месечен наем от 665 лева. При описаните по-горе
обстоятелства, след прекратяването на договора за наем, този депозит бил усвоен
за погасяване на произтичащи от договора негови задължения, както следвало: 280
лева за заплатеното почистване на имота,
поради неизпълнение на задължението му по чл. 5.1. от договора; 151.89 лева за
неплатените от него горепосочени разходи за ток и вода; и 233.11 лева за
частично погасяване на най-старото му задължение за наем за ноември 2016 г. След
това, неплатеният наем за ноември 2016 г. оставал в размер на 431.89 лева. Към момента
било останало неизпълнено от ответника задължение за заплащане на наеми общо
3756.89 лева, в това число – 431.89 лева неплатен наем за ноември 2016 г. и още
5 пълни неплатени наема по 665 лева всеки за месеците от декември 2016 г. до април
2017 г. включително.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 431.89 лева за главница от неплатен наем за ноември 2016
г. по договора за наем, сумата от 665 лева за неплатен наем за декември 2016 г.
по същия договор, сумата от 665 лева за главница от неплатен наем за януари
2017 г. по същия договор, сумата от 665 лева за неплатен наем за февруари 2017
г. по същия договор, сумата от 665 лева за неплатен наем за март 2017 г. по
същия договор, сумата от 665 лева за неплатен наем за април 2017 г. по същия
договор и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявените искове – нормата на чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор, особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника заема становище, че оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни. Направеното от ищеца извънсъдебно прихващане на 280 лева от
платения депозит било без основание. За ответникът нямало нормативно задължение
да плаща разходи за почистване. Договорът за наем също не съдържал такава клауза,
която да задължавала наемателя да плаща разходи за почистване при прекратяване
на договора за наем. Представените по делото платежни документи за 151.89 лева
заплатени консумативи за ел. енергия и вода, не доказвали факта, че плащанията били
извършени от ищеца, а не от ответника. Оспорвал изцяло и дължимостта на
претендираните наемни вноски за периода ноември 2016 - април 2017 г. В чл. 3.4
от договора страните постигнали съгласие за автоматично, тоест без предизвестие,
прекратяване при неплащане на една наемна вноска със забава над тридесет дни.
Наемодателят, въпреки твърдяна забава от пет месеца, не бил прекратил договора
по този текст, а отправил предизвестие, в което дори не се съдържала покана за плащане
на задължения, каквато била обичайната практика. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените срещу ответника искове с произтичащите от това законни последици. Общото
правило при облигационните искове било, че ищецът следвало да докаже качеството
си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следвало да докаже факта на плащането.
Тежестта за доказване на твърдените от страните
горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът
носи тежестта да докаже по делото всички твърдени от него горепосочени обстоятелства,
посочени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявените
искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички твърдени от
особеният му представител горепосочени обстоятелства, посочени в отговора му,
тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези
искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
наем от 25.02.2015 г.; протокол – опис № 1 от 25.02.2015 г.; уведомление от
08.03.2017 г.; лихвен лист за партида
051873; квитанция № **********/01.02.2017 г.; квитанция № **********/01.03.2017
г.; квитанция № **********/01.04.2017 г.; квитанция № **********/01.05.2017 г.;
ПКО от 07.05.2017 г.; системен бон от 02.05.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да
представи годишните си данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г.,
заедно с приложение № 4 към тях за получените доходи от наем, като му указва,
че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с
чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА
до разпит в качеството на свидетел по делото лицето М.М.П., което ищецът ще
води за разпит най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, за установяване на състоянието на наетия имот към датата на
прекратяване на договора за наем.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.09.2018
г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищецът да се изпрати и препис от отговора на
особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи н обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: