№ 465
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430107062 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от ИВ. Б. М. с ЕГН **********, чрез адв.
Н.Я. против ***, в която се твърди, че по депозирана на 13.08.2018 година
жалба до *** от *** било образувано на 27.09.2018г. досъдебно производство
с *** по описа на ***. Твърди се, че на 15.01.2019г. ищеца бил привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 325 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II във вр. с чл. I
от НК и чл. 198, ал. I от НК, както и му била взета мярка за неотклонение ***.
Излага се, че в хода на проведеното разследване били извършени множество
процесуалноследствени действия. Сочи се, че досъдебното производство
приключило с внасяне на обвинителен акт от *** на 28.01.2019г. срещу ИВ. Б.
М., *** М. и ***. Въз основа на същия било образувано *** по описа на *** и
делото било насрочено за 13.02.2019г. След проведено заседание на тази дата
било отложено за 14.03.2019г., когато делото било прекратено и върнато на
прокурора за отстраняване на процесуално нарушение. Прокурорът внесъл
отново Обвинителен акт на *** със същите обвинения срещу тримата
подсъдими. Били проведени общо 6 заседания в периода от 18.04.2019 до
01.10.2019г. С Присъда № ***, постановена по *** *** признал за невинен
1
ищеца ИВ. Б. М. и го оправдал по повдигнатите обвинения. Срещу
постановената присъда бил подаден протест на 07.10.2019г. от ***.
Въззивното прозводство по образуваното *** приключило с ***., с което
първоинстанционната присъда била потвърдена.
Навеждат се доводи за търпени от ищеца страдания вследствие
воденото срещу него наказателно производство, обезщетението за
възмездяване на които се определя според ищеца на 20 000лв. Твърдят се и
търпени имуществени вреди, съизмерими с платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца
сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
вследствие незаконното обвинение неимуществени вреди, както и сумата от
800лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 08.02.2019г. до окончателното
изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер.
В о.с.з. на 10.03.2022г. е допуснато уточнение на претенцията за законна
лихва върху главницата от 20 000лв., която се претендира, считано от
15.01.2019г.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното *** по описа на *** и съдържащото се в
него досъдебно производство *** по описа на ***, че с постановление на
прокурор при *** от 27.09.2018г. е било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
С постановление на прокурор от 15.01.2019г. ищеца е бил привлечен в
качеството на обвиняем за това за извършени престъпления по чл.198, ал.1 от
НК и по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, ал.1 от НК, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години - за първото и
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание – за второто престъпление. Взета му е била мярка за неотклонение
„подписка“.
2
На същата дата е бил разпитан в качеството на обвиняем.
На 29.01.2019г. в *** е бил внесен обвинителен акт, с който ищеца ИВ.
Б. М. е бил предаден на съд за престъпленията, за които е бил привлечен в
качеството на обвиняем, а именно: затова, че 1. на *** в съучастие като
съизвършител с *** М. и *** извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и 2. На *** в
съучастие като съизвършител с ИВ. Б. М. и *** отнел чужди движими вещи –
сумата от 800 евро с левова равностойност 1564,68лв. от владението на *** с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Въз основа на обвинителния акт е било образувано производството по
*** по описа на ***. По същото са били проведени две разпоредителни
съдебни заседания, в които ищеца И.М. се е явил, като в хода на второто на
14.03.2019г. е било постановено връщане на обвинителния акт на прокурора
за отстраняване на явна фактическа грешка.
На 20.03.2019г. е бил внесен отново поправен обвинителен акт.
Проведени са били шест открити съдебни заседания за периода от
18.04.2019г. до 01.10.2019г., в които ищеца И.М. се е явявал лично, като в
последното е била постановена присъда, с която е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатите му обвинения.
На 08.10.2019г. *** е депозирала протест срещу първоинстанционната
присъда, въз основа на който е било образувано производството по *** по
описа на ***. По същото са били проведени две о.с.з., в които ищецът се е
явил. Във второто такова на 12.02.2020г. е даден ход на съдебните прения и с
решение от 06.03.2020г. първоинстанционната присъда е била потвърдена,
като съдебния акт е влязъл в сила на същата дата.
Видно е от приложеното *** по описа на ***, че ищеца И.М. е
ангажирал защитник в наказателното производство с представен на
08.02.2019г. договор за правна защита и съдействие, по който е било
уговорено възнаграждение в размер на 800лв., платимо до 01.03.2019г. От
приложения към исковата молба препис на разписка от 15.02.2019г. е видно,
че уговореното възнаграждение е било изплатено.
От представения препис на епикриза И.З. №*** изд. от *** е видно, че
3
през периода от 19.09.2019г. до 21.09.2019г. ищеца И.М. е престоял и лекуван
в болничното заведение, където бил насочен поради акцелерация на
стенокардни оплаквания.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца. Свидетелят *** излага в показанията си, че се познавал
с ищеца, т.к. бил приятел на един от синовете му и по тази причина бил
запознат с воденото наказателно производство. Твърди, че към 2019г. ищеца
И.М. работел като ***, но след като срещу него започнало наказателното
преследване, в селото се питали как можело престъпник да заема такава
длъжност. Той се чувствал неприятно от ситуацията и бил напуснал. Това
поставило семейството във финансови затруднения и св.*** им давал
парични заеми. Същият свидетел твърди още, че ищеца имал и здравословни
проблеми през същия период, свързани със сърцето, поради което го карали в
болница. Излага, че ищеца се бил затворил и не искал да говори с никой.
Сочи, че самия той познавал И.М. като общественик, не бил враждебен човек.
Твърди, че след като се разбрало за оправдателната присъда, хората в селото
казвали, че за момент имали грешна представа за ищеца, отношението им се
променило и нещата се оправили.
Свидетелят *** излага в показанията си, че познавал ищеца от около
18години, т.к. бил женен за дъщеря му. Твърди, че от бившата си съпруга
разбрал за образуваното наказателно производство и по този повод отишъл в
*** да види семейството на ищеца, в което се включвали съпругата му и
синът му със своята съпруга и двете им деца. Твърди също, че се наложило да
им помогне финансово, т.к. ищеца бил спрян от работа, а преди това се
грижел и за издръжката на двама си внука. Св.*** твърди, че бил чул пред
магазин в селото съселяни на И.М. да си говорят за него, че бил престъпник, а
ги охранявал. Излага още, че ищеца се бил затворил в себе си, появили се
здравословни проблеми със сърцето и се наложило да го закарат в Спешна
помощ, а след това в болнично заведение.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се
излагат лични възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на
други събрани в хода на производството доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
4
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е отговорността на
държавата е обективна (чл. 4 от ЗОДОВ).
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от
ЗОДОВ - ищецът е бил обвинен в извършване на престъпления по чл.198, ал.1
от НК и по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, ал.1 от НК, като е бил оправдан по
същите с влязла в сила присъда по *** по описа на ПлРС.
Съдът счита, че ищецът неминуемо е претърпял неимуществени вреди,
т.к. всяко незаконно обвинение би се отразило на психическото състояние на
обвиненото лице. Спорно е какъв е обема, интензитета и продължителността
на търпените от ищеца болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с
конкретното незаконно обвинение и какъв е размера на обезщетението, което
би могло да ги репарира, при съобразяване законовия и обществен критерий
за справедливост.
Съобразно практиката на ВКС размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. От
значение за размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
5
увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие
(решение №18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г., ІV г.о.).
Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът съобрази по
в случая следните обстоятелства:
Ищецът е бил привлечен и обвинен за престъпления, едното от които е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Наказателното производство срещу него е продължило около една
година и два месеца – от привличането му в качеството на обвиняем на
15.01.2019г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 06.03.2020г.
Този срок може да се определи като разумен.
Извършените на досъдебното производство процесуални действия са
били свързани единствено с привличането на ищеца като обвиняем и разпит.
Взетата му мярка за неотклонение е била „подписка“, която не се установи
сама по себе си да е смутила нормалния му начин на живот. В хода на
съдебното производство се е явявал във всички съдебни заседания в това
число пред първа и въззивна инстанция.
Конкретните психо-емоционални състояния, които е преживял ищеца се
установиха от гласните доказателства. Стана ясно, че през периода на
воденото производство ищеца е търпял психични болки и страдания, които са
и нормални в случаите, когато срещу едно лице се води наказателно
преследване – притеснение; страх от осъждане; страх от сриване на престижа
му в общността, в която се е ползвал с добро име; неудобство пред хората в
населеното място, в което е живял, което го е провокирало да напусне и
заеманата длъжност като ***. Вследствие на това е станал по-затворен,
избягвайки контакти с хора извън семейството. Установи се от обсъдената
епикриза, изд. от ***, че е имал и здравословен кардиологичен проблем през
същия период, като е влязъл в болница на 19.09.2019г., но не може да се
приеме за доказано, че е бил провокиран единствено от преживяванията му,
свързани с наказателното преследване и не се установи настъпило трайно
увреждане в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство.
При съобразяване на гореизложените обстоятелства за
продължителността и интензитета на търпените от ищеца психически
страдания и последиците от тях, съдът намира, че размера на дължимото за
6
репарирането им обезщетение следва да се определи на 2 000лв. Съдът счита,
че този размер удовлетворява и обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената искова претенция се
явява основателна и доказана до размера на сумата от 2 500 лв. и като такава
следва да бъде уважена. В останалата част до пълният й размер от 20 000 лв.
претенцията се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли
като такава.
Исковата претенция за имуществени вреди се явява основателна и
доказана в претендирания размер от 800лв., която сума се установи, че
съответства на платеното адвокатско възнаграждение в хода на наказателното
производство.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 06.03.2020г., от който
момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и
в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради
това върху главниците за обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди следва да се присъди законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претенцията за
законна лихва за периода от 15.01.2019г. до датата на влизане в сила на
присъдата следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 10лв. за внесена държавна такса по
производството.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ИВ. Б. М. с ЕГН **********, от ***, ***, следните суми: сумата
от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
7
в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които е
оправдан с *** по *** по описа на ***, влязла в законна сила на 06.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.03.2020г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му
заплати сумата от 10лв., представляваща разноски за настоящото
производство за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълния претендиран размер неимуществени вреди от 20 000 лв. и за
присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 15.01.2019г. до
05.03.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8