Решение по дело №1075/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от Д. Н. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.4, ап.31, подадена чрез пълномощника му адв.П. Б. от АК – Стара Загора, уточнена с молба вх.№ 175/ 13.01.2025г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, отменена с влязло в сила Решение № 42 от 15.02.2023г., постановено по адм.дело № 443/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че от незаконосъобразното прилагане на принудителна административна мярка със Заповед № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г. е останал без свидетелство за управление на МПС за срок около 8 месеца /от 02.05.2022г. до 10.01.2023г./ и е бил лишен от възможността да изпълнява трудовите си задължения като шофьор на лекотоварен автомобил. Това му е причинило негативни изживявания, ограничило е възможността да води обичайния си начин на живот, а незаконното обвинение е рефлектирало върху честта и достойнството му. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати претендираното обезщетения за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявения иск, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт. По подробно изложени съображения за липсата на ангажирани от ищеца надлежни доказателства за твърдените като претърпени неимуществени вреди, както и че същите представляват пряка и непосредствена последица от релевираната като незаконосъобразна административна дейност, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. В условията на алтернативност е направено искане в случай, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде приет за доказан по основание, размерът на това обезщетение да бъде намален, като се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразно действително претърпените вреди.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за са наличие на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, но счита, че претендирания размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, по отношение на Д. Н. Х., на основание чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, считано от 02.05.2022г. От фактическа страна прилагането на ПАМ е обосновано с установено при извършена на 02.05.2022г. около 17.00часа в гр.Стара Загора проверка управление на МПС с рег.№ [рег. номер] от Д. Х. след употреба на наркотични вещества – отчетен положителен резултат за бензодиазепини при извършен тест с Дръгтест ARLK- 0072, проба №00016. Заповедта е връчена на Х. на 02.05.2022г., като на същата дата му е иззето и СУМПС, видно от собственоръчно направеното от Д.Х. отбелязване върху заповедта /л.7 от делото/. Ищецът е обжалвал издадената заповед за прилагане на ПАМ пред Административен съд – Стара Загора, във връзка с което е било образувано адм.дело № 443/ 2022г. по описа на същия съд. С Решение № 42 от 15.02.2023г., постановено по адм.дело № 443/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за издаване на обжалваната заповед при неправилно приложение на материалния закон, доколкото не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин съществуването на основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Въз основа на представения в хода на съдебното производство протокол за извършена токсико-химична експертиза № 22/ТХК-321/ 07.10.2022г. съдът е приел за опроверган резултатът от направения с техническо средство /Дръг Тест/ тест за наркотични вещества.

Към материалите по настоящото дело е приложено адм. дело № 443/ 2022г. по описа на АС – Стара Загора.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А. М. Х. и Д. П. П...

Свидетелката А. Х. (майка на ищеца, с когото живее в едно жилище), заявява, че синът й се е обадил, когато е бил задържан за наркотици. Тя веднага е отишла в полицията и е настоявала да му бъде направен втори тест, но са й отказали. На следващия ден Д. е трябвало да започне работа като шофьор, но заради това, че са му взели книжката са го понижили малко. След случилото се синът й е бил много напрегнат, не му се излизало, защото хората говорели, че е наркоман. Вечерно време ставал като сомнамбул и ходел из къщи. Заявява, че дори и сега, когато управлявал автомобил синът й се притеснявал да не го спрат и да не го проверят пак за наркотици.

Свидетелката Д. П., която живее на семейни начало с ищеца, заявява, че преди две години Д. й се обадил за да й каже, че са му взели книжката. Към онзи момент все още не са живеели заедно, но са били близки приятели от десетина години. Има преки впечатления, че след случилото се Д. е бил много разочарован, защото са щели да го назначават на работа като шофьор в понеделник, а в неделя са му взели шофьорската книжка. Затова не е бил назначен за шофьор, а за склададжия и на по-ниска заплата. След като му върнали книжката е започнал работа като шофьор. Много от приятелите му го мислели за наркозависим и той се е чувствал ужасно. Споделял й е, че често не можел да спи нощем. Върнали книжката на Д. след около осем месеца, когато излязъл отрицателния резултат от теста.

По делото е допусната по искане на ищеца, назначена и изпълнена съдебно-психологична експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. От него се установява, че отнемането на свидетелството за управление на МПС в значителна степен нарушило обичайния житейски ритъм на Д. Х.. Ищецът изпитал негативни емоции на раздразнение, безпомощност, обида и гняв от несправедливото обвинение. Бил много напрегнат, изпитал чувство на тревога и безпокойство, имал проблеми със съня. Тези негативни емоционални преживявания са настъпили по психогенен път – т.е. по пътя на психотравмата като в основата е продължителна фрустрация, на която Х. е бил подложен. Според експерта продължителността на наложените административни мерки подсилвала интензитета на негативните емоционални преживявания на ищеца. Ограничил социалните си контакти, защото се чувствал неудобно пред съседите и приятелите. Преживявал болезнено, че някои от приятелите му го „съдят“. Това оказало неблагоприятно въздействие върху живота му, но не се е достигнало до трайна личностова промяна и/или разгръщане на психично разстройство. Всичко това довело до промяна на обичайния стил на живот и затруднило пълноценното му личностово, трудово и социално функциониране. След отмяната на принудителните административни мерки тези преживявания отзвучали и Х. се е върнал към обичайния си стил на живот. При изслушване на вещото лице в съдебно заседания същото пояснява, че посочените в т.2 от заключението негативни емоционални преживявания на Д. Х. и тяхната продължителност са следствие на първо място от приложената спрямо него принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС, а след това и от другата приложена ПАМ – „свалянето на номерата на автомобила“.

От представената по делото Справка за нарушител/водач се установява, че СУМПС [номер] е върнато на Х. въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство № 4570/ 2022г от 10.01.2023г. на РП Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл. 205 от АПК/ и след отмяната на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал. 1 от АПК/.

Разгледан по същество, е частично основателен и доказан.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Понеже процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Следователно налице са първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен орган на държавата при изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл.4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД (приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.

В случая съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт и съотв. наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето (неимуществени вреди). Съображенията за това са следните:

Съгласно показанията на св. А. Х. и св.Д. П. в резултат на прилагането на принудителната административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ ищецът е изживял негативни емоции – бил е много напрегнат, имал проблеми със съня, не искал да излиза, защото хората говорели, че е наркоман. Това състояние е продължило около 8-9 месеца, а и все още изпитвал притеснение, когато го спрат за проверка полицаи. Заради взетата шофьорска книжка Д. Х. не е могъл да започне работа като шофьор, а са го назначили като склададжия на по-ниска заплата, поради което е чувствал разочарование. Търпял е и неудобство при придвижването, тъй като е трябвало да ходи пеш или майка му да го кара с нейния автомобил. Съдът напълно възприема тези показания като ясни, точни, обективни, дадени от очевидци с непосредствено впечатление от действителното психическо състояние на ищеца преди и след издаването на Заповед №22-1228-000-303/ 02.05.2022г., с която е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Сочените за претърпени от ищеца негативни емоции /раздразнение, безпомощност, обида и гняв от несправедливо обвинение/ се потвърждават и от изпълнената по делото съдебно-психологична експертиза. В резултат на незаконосъобразния административен акт е бил нарушен обичайния житейски ритъм на Х., като са настъпили личностни промени в поведението на лицето – нежелание да общува, защото се чувствал неудобно пред съседите и приятелите. Тези негативни емоционални преживявания не са нанесли трайни поражения върху психическото и физическото здраве на ищеца, тъй като след отмяната на ПАМ са отзвучали и Д.Х. се е върнал към обичайния си стил на живот, видно от заключението на съдебната психологична експертиза.

Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Според съда в случая негативните изживявания на Д. Х. във връзка с временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС следва да бъдат определени като претърпени от ищеца неимуществени вреди. Принудителното въздействие върху обичайния му начин на живот, следствие от невъзможността да управлява моторно превозно средство за период от осем месеца, несъмнено е причинило затруднения и неудобства, рефлектирали и върху емоционалното състояние на ищеца. В случая ищецът не претендира имуществени вреди – пропуснати ползи, въпреки твърдението, че не е могъл да започне работа като шофьор по сключения трудов договор от 03.05.2022г. /л.13 по делото/, като вместо това е полагал труд на по-ниско платена длъжност, съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели. Заемането на друга длъжност, различна от посочената в трудовия договор обаче не може да се докаже само със свидетелски показания, а е необходимо да се удостовери поне със заповед на работодателя, с длъжностна характеристика или с други документи, издадени от работодателя, с които се доказва полагане на труд в негова полза. Представеният по делото трудов договор се явява начало на писмено доказателство, поради което и бяха допуснати свидетелски показания за извършваната от ищеца трудова дейност през процесния период. Във връзка с трудовото правоотношение съдът приема, че отнемането на СУМПС е препятствало изпълнението на длъжността шофьор на лекотоварен автомобил, което без съмнение причинява неимуществени вреди – най малкото неудовлетворение и притеснение за запазване на източника на трудови доходи. Тези и останалите, установени от събраните по делото доказателства /свидетелски показания и заключение на съдебно-психологичната експертиза/, негативни емоционални усещания и изживявания - раздразнение, безпомощност, притеснения и безпокойство, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението и в емоционално състояние на лицето, дават основание същите да бъдат определени като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Съдът приема, че настъпването на тези неимуществени вреди, са в пряка причинно-следствена връзка на обусловеност от незаконосъобразния административен акт, на който се основава исковата претенция. Обстоятелството, че ищецът е търпял принудителна мярка отнемане на СУМПС едновременно с принудителна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС, като на датата на налагане на двете ПАМ е бил и задържан за срок от 24 часа, не препятства възможността да бъде извършена преценка от съда относно негативните изживявания, свързани именно с отменената като незаконосъобразна Заповед № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г. Естеството на процесната принудителната мярка от чието изпълнение се претендират неимуществените вреди се състои в отнемане на правото да се извършва управление на МПС, докато другата ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС засяга конкретно МПС, което не може да се използва за определен период от време. Задържането в поделенията на МВР е за кратък период от време, в рамките на не повече от 24 часа, след което правото на свободно движение не се ограничава. Сравнението между трите принудителни административни мерки сочи на извод, че най-продължително засягане на правата се постига с посочената в исковата молба мярка за отнемане правото на управление, тъй като лице което не притежава валидно СУМПС не може и да извършва тази дейност. Следователно ако лицето не бе подложено на въздействието на отменената като незаконосъобразна ПАМ по отнемане на СУМПС то би могло да управлява и друг автомобил, защото това право не се упражнява само чрез използване на собствени моторни превозни средства. До разрешаване на фактическия въпрос за управление след употреба на наркотични или упойващи вещества, лицето е било лишено от право без да са налице доказателства за извършено нарушение, което е и причината за отмяна на Заповед 22-1228-000-303/ 02.05.2022г. С оглед посоченото няма място за съмнение, че административният акт, който е способен да причини неимуществени вреди е именно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от Д. Х. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се явява доказана по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите, като обезщетяването не следва да представлява източник на неоснователно обогатяване. С оглед конкретиката на процесния случай за размера на обезщетението за неимуществени вреди правно значение има продължителността на изпълнение на незаконосъобразната принудителна административна мярка, както и причината за нейната отмяна, защото се касае за липса на основани за нейното налагане. Личното положение на ищеца като лице, което не е могло да се ползва от правото си на водач на МПС, осигурило му и възможността да сключи трудов договор за заемане на длъжност, изискваща притежаване на СУМПС, ведно с характера и продължителността /8 месеца/ на причинените негативни псохоемоционални изживявания и състояния на Д. Х., обуславят извода, че справедливото обезщетение е в размер на 800лв. Това е така, защото се установява че ищецът все пак е запазил трудовото правоотношение с работодателя. Трудовият му договор не е бил прекратен и Х. е бил назначен на длъжността „шофьор“ след прекратяване действието на ПАМ /в този смисъл са показанията на св.П./. Следователно в периода на нейното действие той е изпитвал притеснения за запазване на това трудово правоотношение, но те не могат да бъдат оценени на претендираната сума от 5000лв.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от Д. Х. неимуществени вреди следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение в определения от съда размер от 800 лева. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху главницата на присъжданото обезщетение, поради което искането за присъждане на законната лихва следва да бъде уважено считано от датата на предявяване на иска, както е заявено в исковата молба. В останалата си част и до размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв., предявеният срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Следва да бъдат уважени исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д. Х. направените от ищеца разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, както и за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковата претенция – в размер на 160 лева или общо разноски в размер на 170 лева. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, Д. Х. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на ответника в размер на 160 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д. Н. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.4, ап.31, сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със лихва върху главницата, считано от 16.12.2024г /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.4, ап.31, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000-303/ 02.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в частта му за горницата над 800 лева до претендирания размер на обезщетението от 5000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д. Н. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.4, ап.31, сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. Н. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.4, ап.31, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.