Решение по дело №1345/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260099
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20204230101345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

        260099

гр. Севлиево, 27.09.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1345/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров  срещу К.Н. Димитрова, с ЕГН **********,***.    

Ищеца твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч. гр. д. № 780/2020 г., по описа на PC - Севлиево. В предоставения му срок предявява иск за установяване на вземането си. Ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С. Г. Груп" ООД, което дружество, от своя страна, било цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД  прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което ищеца прилага. Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът  ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15442482001. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяло началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.  Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15442482001 от 13.07.2016 г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план c месечна абонаментна такса 19,99 лева и добавени удвоени MB на максимална скорост с месечна абонаментна такса 1,99 лв. и неограничени минути с месечна абонаментна такса 8,00 лв.. Срокът на договора бил за 24 месеца, съответно до 13.07.2018 г.. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с посочения индивидуален клиентски номер били издадени фактури.  С оглед на изложеното ищеца претендира признаване за установено по отношение на ответника съществуване вземания на ищеца, в размер на 104,63 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 15442482001 от 13.07.2016г., сключени между ответницата и „БТК" ЕАД, и мораторна лихва за забава в размер 27,30 лв. за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез особения си представинтел. Оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че за извършената цесия не са изпълнени изскванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и длъжника не е уведомен, за да е наясно на кого дължи изпълнение. В исковата молба се твърдяло, че следва с връчването на същата да се счита, че длъжникът е уведомен и прехвърлянето има действие за него, но това не било така, тъй като исковата молба е връчена на особения му представител. Нямало как да достигне до знанието му на кого да изпълни и да се освободи от отговорност. Активно легитимиран да води иск бил първоначалния кредитор БТК ЕАД. Искът се явявал недопустим, тъй като активната легитимация била абсолютна процесуална предпоставка. Иска прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа предявените искове по доводите изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установяват се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги с клиентски номер 15442482001, Общи условия на „БТК" АД и фактури, издадени от 15.05.2017 г. до  16.08.2017 г., за периода от 15.04.2017 г. до 15.08.2017 г., на стойност 104,63 лева, за незаплатени далекосъобщителни услуги, следните обстоятелства: К.Н.А. е сключила  с „БТК" АД твърдяният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482001 били издадени гореописаните фактури, като е уговорено периодът на заплащане на всяка фактура да е 15 дни от издаването ѝ.

Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. между „БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, представляващо извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., от договора за цесия от 01.10.2019 г. между "С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно за уведомяване и  уведомление за цесия, че са извършени посочените по -  горе, твърдяни от ищеца и описани в исковата молба действия по извършване на цесии.

От приложеното ч. гр. д. № 780/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 426/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 104,63 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 15442482001 от 13.07.2016г., и мораторна лихва за забава в размер 27,30 лв. за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от  16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор;  поставянето на ответника в забава; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника; както и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Установи се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги с клиентски номер 15442482001, Общи условия на „БТК" АД и фактури, издадени от 15.05.2017 г. до  16.08.2017 г., за периода от 15.04.2017 г. до 15.08.2017 г., на стойност 104,63 лева, за незаплатени далекосъобщителни услуги, че К.Н.А. е сключила  с „БТК" АД твърдяният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482001 били издадени гореописаните фактури. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния оператор, произтичащи от договора за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства за заплащането им. Настъпил е и уговорения падеж за сумите по всяка от фактурите - 15 дни от издаването ѝ. Процесните фактури за ползвани услуги не са оспорени изрично по настоящото дело. Същите се основават на вписвания в счетоводни книги, чията редовност съдът намира за установена, след преценка с оглед и на другите обстоятелства по делото, поради което процесните фактури установяват, че за ответника за възникнали задължения в посочените в тях размери /чл. 182 ГПК/. С оглед изложеното и след служебно извършено изчисление на претендираната законна лихва преди подаване заявлението по реда на чл. 410 ГПК, чрез сайта www.calculator.bg, съдът намира, че се установиха предпоставките за уважаване на предявените искове: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор и поставянето на ответника в забава. Установи се от представените договори за цесия и наличие на договори за цесия между ищеца и твърдените му праводатели. Установи се и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесиите са съобщени на ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по  т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с които настоящият състав се солидаризира, поради което намира за неоснователни възраженията в обратния смисъл в отговора на особения представител на ответницата.

С оглед изложеното, установи се основателност на предявените искове, за вземанията за които е издадена заповед за изпълнение, поради което исковете следва да се уважат.

Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 455,00 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника и за адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на исковете за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят разноски по същото - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, съществуват парични вземания за следните суми: 104,63 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, заведен под клиентски номер 15442482001 от 13.07.2016 г., сключен между ответницата К.Н.А. и „БТК" ЕАД, и мораторна лихва за забава в размер 27,30 лева за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжницата К.Н.А., с ЕГН **********,***, за което вземане е издадена заповед № 426/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 780/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Н.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, направени по гр. д. № 1345/2020 г.  по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 455,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Н.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, направени по ч. гр. д. № 780/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в следните размери: платена държавна такса 25,00 лева и платено адвокатско възнаграждение 180,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: