№ 11086
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110116076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. П. Т. срещу
С., с която са предявени обективно съединени искове да бъде признато за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № . от 23.12.2021 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „техник, механик/технически контрол” на МПС в 01
група „И., да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за това, че е останал без
работа за период от шест месеца от датата на уволнението – от 09.02.2022 г., до 09.08.2022 г.
в размер на 8 300 лв.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение, възникнало с ответника на
01.10.1991 г., е заемал длъжността „техник, механик/технически контрол” на МПС в 01
група „И.. Твърди, че размерът на последното получено от него брутно трудово
възнаграждение възлиза на 1384 лв. Поддържа, че със Заповед № . от 23.12.2021 г. на
работодателя трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Връчването на заповедта било оформено
с протокол от 09.02.2022 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като той не
отговарял на условията, визирани в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а освен това на
работа били оставени други служители, които действително отговаряли на изискванията на
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – нарушение на Закона за защита от дискриминация. Наред с това
заповедта му била връчена по време, когато ползвал отпуск по болест, а освен това имал
дъщеря – студентка, за която се грижил, а не било изискано разрешение от Инспекцията по
труда.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че трудовото правоотношение между
страните е законосъобразно прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ. Твърди, че ищецът към датата на издаване на Заповед № . от 23.12.2021 г. е
имал необходимия стаж и възраст за получаване на пенсия, нещо повече – той бил упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст още през 2018 г. Счита, че
1
разпоредбата на чл. 333 КТ е неприложима в случая с оглед основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. В тежест на ищеца е да
докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено
с оспорената заповед, размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец,
предхождащ месеца на уволнението, обстоятелството, че е останал без работа за посочения в
исковата молба шестмесечен период, както и че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението. Задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по
настоящото дело, като в негова тежест е да установи, че е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца при наличие на предпоставките на Кодекса за социално
осигуряване за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на
соченото в заповедта основание; че е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ, в случай че
посочената разпоредба действително е приложима; че е платил претендираното обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ на ищеца, респ. че същото не се дължи на друго основание.
Проверката на законността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът трябва
да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя да уволни работника/служителя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на
заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по
този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и
съдът ще се произнесе извън сезирането /в този смисъл – Решение № 92 от 14.04.2016 г. по
гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 174 от 13.10. 2016 г. по гр .д. № 659/2016 г.
на ВКС, III г. о.; Решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 160 от 01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 216 от
06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д.
№ 909/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /. Непредявените от ищеца обстоятелства, които
опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Съдът не може да обсъжда и
разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не
е предявил по надлежния ред. Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно
не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно
право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива.
По делото безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът е работил по
трудово правоотношение с ответника на длъжност „техник, механик/технически контрол” на
МПС в 01 група „И., което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед № .
от 23.12.2021 г. на директора на СДВР, връчена на служителя на 09.02.2022 г., ведно с
предизвестие рег. № 513р-111699/22.12.2021 г.; че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение служителят е бил в отпуск за временна неработоспособност, разрешен му с
болничен лист № ./17.01.2022 г.; че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса
на труда за исковия период възлиза на 8300 лв.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 10 КТ работодателят има право да прекрати
трудовия договор на работника с предизвестие при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално
осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на
науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
висшето образование. Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО Право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63
години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, както следва до 31 декември 2029 г. възрастта за
жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3
месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че работодателят е
изпълнил първото изискване, а именно – да отправи предизвестие до работника. По делото е
представено предизвестие с рег. № 513р-111699/22.12.2021 г., което е връчено на служителя
на 09.02.2022 г. при отказ – констативен протокол на л. 5 от делото. В подкрепа на този
извод са и показанията на свидетеля И., които съдът кредитира като пълни и вътрешно
непротиворечиви.
Между страните не се спори, че предизвестието не е било спазено, като това не води
до незаконосъобразност на уволнението, а единствено поражда право на ищеца да му бъде
изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, което е заплатено, видно от представената
платежна ведомост за месец февруари 2022 г.
Втората задължителна предпоставка, която следва да бъде доказана от работодателя, е
работникът да е имал необходимата възраст за пенсия, както и необходимия осигурителен
стаж. Като доказателство по делото е представена и неоспорена справка за трудов и
осигурителен стаж към 08.02.2022 г. на Т. П. Т.. В нея е посочено, че общият осигурителен
стаж на ищеца е 48 години, 1 месец и 18 дни, от които 17 години, 9 месеца и 10 дни общ
трудов стаж извън МВР и 30 години, 4 месеца и 8 дни в МВР. Към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът е бил на възраст 67 години, с оглед на което
безспорно ищецът е бил достигнал необходимата възраст и е имал натрупан необходимия
осигурителен стаж за правото на пенсия към тази дата. Съгласно представена по делото
справка от Национална агенция по приходите ищецът е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като началната дата за пенсията е 28.11.2018 г., т.е. преди
връчване на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Между страните не е спорно, че заповедта е била връчена на ищеца, докато той е бил в
разрешен отпуск. Закрилата при уволнение е уредена в чл. 333 КТ, като в нея са посочени
изрично случаите, при които служител може да бъде уволнен само с предварително
разрешение от инспекцията по труда. Действително в така уредените хипотези влиза и
случаят, когато работникът боледува от болест или когато ползва отпуск – чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ, но прекратяването на трудовото правоотношение поради навършена възраст за пенсия и
натрупан осигурителен стаж (чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ) не е сред изчерпателно изброените
хипотези на чл. 333, ал. 1 КТ – чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6. Ето защо, в
случая работодателят не е имал задължение да изисква предварително разрешение от
инспекцията по труда, за да прекрати трудовото правоотношение със служителя.
Ищецът е навел и довод, че уволнението му е извършено в нарушение на чл. 4 от Закон
за защита от дискриминация, тъй като на работа били останали други служители, които били
упражнили правото си на пенсия. Съдът намира, на първо място, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да установят, че ответникът е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца, поради наличието на притежавана от него
характеристика по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Не се установява от действията на
3
ответника, мотив, различен от обективните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ, за прекратяване на правоотношението с ищеца. Нещо повече, дори да беше
установено, че при ответника е имало и други служители, които са упражнили правото си на
пенсия и продължават да работят, това не може да доведе до извод за упражнена спрямо
ищеца дискриминация, доколкото, прекратявайки трудовото правоотношение с работника,
той упражнява едно свое законовоустановено право, като негова е преценката с кой
служител да прекрати правоотношението.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъдат
отхвърлени и предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като тяхната основателност е обвързано от иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ и законосъобразността на извършеното уволнение. С оглед на това тези искове
също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. В случая ответникът претендира единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая съдът счита, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 100,00 лв. С оглед на това ищецът следва
за бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ в размер на 100,00 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. срещу С., с
адрес: гр. С., искове с правно оснoвание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед № . от 23.12.2021
г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „техник, механик/технически контрол” на МПС в 01 група „И., както
и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 8 300 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 09.02.2022 г. до 09.08.2022 г.
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на С., с адрес: гр. С.,
сумата от 100,00 лева /сто лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл. 315, ал. 2 ГПК с въззивна
жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 13.10.2022 г.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5