Р Е Ш
Е Н И Е
№ 284/18.12. 2017г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и втори ноември Година 2017
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 354 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“, ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул.Твърдишки проход,
№ 23, ет.3, представлявано от У К К против решение № 246/04.04.2017г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1114/2016г.,
с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу „Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Е, за осъждането на ответника да му заплати сумата 254 605.96 лв., представляваща общо дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „Нейково“, обективирана в дебитно известие № 39/31.10.2015 г.,
към фактура № 31/31.08.2015 г. – 7659.34 лв., дебитно известие № 40/31.10.2015
г., към фактура № 32/30.09.2015 г. – 112678.79 лв. и част от сума по Фактура №
38/31.10.2015 г. – 134267.83 лв., определена съобразно т. 8 и 9 от Решение №
Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР и нетното специфично производство по т. 1.7 и 1.8 от
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, дължима по силата на Договор за изкупуване
№ 101/31.08.2009 г. и сумата 17507.98
лв., общ размер на обезщетение за забава,
както следва: - 517.54 лв., по дебитно известие № 40/31.10.2015 г., за периода
27.11.2015 г. – 26.07.2016 г.; - 6204.32 лв., върху цялата главница по Фактура
№ 38/31.10.2015 г., за периода 27.11.2015 г. – 02.05.2016 г. (деня предхождащ
частично плащане), - 3 172.41 лв., върху неплатената част от главницата по Фактура № 38/31.10.2015 г., за периода
03.05.2016 г. (извършено частично плащане) – 26.07.2016 г., - 7613.71 лв., по
дебитно известие № 40/31.10.2015 г., за периода 27.11.2015 г. – 26.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
29.07.2016 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 11 090.00 лв., направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради
постановяването му при нарушение на материалния закон и противоречие със
събраните по делото доказателства, както и поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, моли съда да го отмени и вместо
него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от
него искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие да установено следното :
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Уиндкрафт
Симонсфелд БГ“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, ул.Твърдишки проход, № 23, ет.3, представлявано от
Улрих Конрад Клингбахер претендира от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е ,
бул.“Вл.Варненчик“ № 258 при участието на подпомагаща ответника страна „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, заплащане на сумата 254 605.96
лв., представляваща общо дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ „Нейково“, обективирана в дебитно известие №
39/31.10.2015 г., към фактура № 31/31.08.2015 г. – 7 659.34 лв., дебитно
известие № 40/31.10.2015 г., към фактура № 32/30.09.2015 г. – 112 678.79 лв. и
част от сума по Фактура № 38/31.10.2015 г. – 134 267.83 лв., определена
съобразно т. 8 и 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР и нетното
специфично производство по т. 1.7 и 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР, дължима по силата на Договор изкупуване № 101/31.08.2009 г. и сумата 17 507.98 лв., общ размер на
обезщетение забава, както следва: - 517.54 лв., по дебитно известие №
40/31.10.2015 г., за периода 27.11.2015 г. – 26.07.2016 г.; - 6 204.32 лв.,
върху цялата главница по Фактура № 38/31.10.2015 г., за периода 27.11.2015 г. –
02.05.2016 г. (деня предхождащ частично плащане), - 3 172.41 лв., върху
неплатената част от главницата по
Фактура № 38/31.10.2015 г., за периода 03.05.2016 г. (извършено частично
плащане) – 26.07.2016 г., - 7 613.71 лв., по дебитно известие № 40/31.10.2015
г., за периода 27.11.2015 г. – 26.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2016 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски в производството.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът „Уиндкрафт Симонсфелд
БГ“, ЕООД е собственик и оперира Вятърна електроценетрала /ВяЕЦ/ „Нейково“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в
землището на с. Нейково, общ. Каварна, обл. Добрич, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на ел. енергия от 2009г. и е въведена в експлоатация на 26.08.2009 г. По
силата на сключения с ответника Договор
за изкупуване на ел.енергия №
101/31.08.2009 г. „Енерго-Про Продажби“ АД се е задължило да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. Съобразно клаузата на р. V, чл. 18, ал. 3
от договора, към момента на сключването му, цената определена с Решение на
ДКЕВР № Ц-04/30.03.2009 г., по която произведената от ищеца ел. енергия ще бъде
продавана на ответника, възлиза на 189.00 лв./МВтч, без ДДС, а според ал. 4 от същият текст, при достигане на 2 250
пълни ефективни годишни часове на работа на централата, за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година, цената се определя
на 172.00 лв./МВтч, без ДДС.
Безспорно
установени са още количествата активна ел.енергия, произведена от централата на
ищеца за месеците август, септември и октомври 2015г. и постъпила в
ел.разпределителната мрежа, както и цената, по която те са остойностени
съгласно издадените фактури и дебитни известия. Така съгласно фактура № 31/31.08.2015 г. произведената през
м. август 2015 г. ел. енергия в размер на 35.92 МВтч е остойностена по ед. цена
от 10.5955 лв./МВтч, без ДДС или общо 456.71 лв., с ДДС.
С издаденото на
31.10.2015 г. към фактурата дебитно известие № 39 стойността на енергията
произведена през м. август 2015 г. е преизчислено по ед. цена 177.6945
лв./МВтч, без ДДС или общо 7 659.23 лв.,
с ДДС. Съгласно фактура №
32/30.09.2015 г. произведената през м.
септември 2015 г. ел. енергия в размер на 522.90 МВтч е остойностена по ед. цена от
8.71648 лв./МВтч, без ДДС или общо 5469.42 лв., с ДДС. С издаденото на
31.10.2015 г. към фактурата дебитно
известие № 40 стойността на енергията произведена през м. септември 2015 г.
е преизчислено по ед. цена 179.57352 лв./МВтч, без ДДС или общо 112 678.79 лв., с ДДС. Съгласно фактура
№ 38/31.10.2015 г. част от произведената през м. октомври 2015 г. ел.
енергия в размер на 411.18 МВтч е остойностена по ед. цена от 188.29 лв./МВтч,
без ДДС, а останалата част в размер на 200.00 МВтч е остойностена по ед. цена
от 172.95 лв./МВтч, без ДДС или общо 141 191.74 лв., с ДДС. Остатъчната
непогасена главница по тази фактура е 134 267,83лв.
с ДДС.
Спорният
между страните въпрос е правен и се свежда до
това как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем
енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2 250 часа в рамките на
едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2 300 kWh – като
преференциална цена, съобразно т.8 и/или т.9 от Решение Ц -10/30.03.2011г. и
т.1.7 и/или т.1.8 от Решение № СП – 1/31.07.2015г. или като цена за излишък на
балансиращия пазар, съгласно чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ.
За да отговори на
този въпрос съдът съобрази следното :
Според Решение №
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетното специфично производство на ел.енергия за
съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с
Решение № Ц-010/30.03.2011г., следва да бъде установено въз основа на производителността
на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник,
които са взети предвид ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪОТВЕТНАТА
ПРЕФЕРЕНЦИАЛНА ЦЕНА, а именно чрез Решение № Ц-013/28.06.2006г. за ВяЕЦ,
работещи до и над 2 250часа. Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР определя преференциална
цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи,
съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност
на ветровата централа. По-нататък в решението се посочва, че в България, тези
ефективни часове на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна
гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може
условно да бъде разделена на две ветрови зони:
• зона с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа включително;
• зона с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на
горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за
ел.енергията, произведена от ветрови генератори – за ветрови генератори с пълни
ефективни годишни на работа до 2 250 часа и за такива с пълни
ефективни годишни на работа над 2 250часа.
Видно
от чл.18 ал.3 на процесния договор за изкупуване на ел.енергия цената на изкупуваната ел.енергия е 189 лв /МWh без ДДС. Съгласно Решение № Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР това е
първоначално определената цена за работа на ВяЕЦ с режим до 2250 пълни ефективни
годишни часове на работа. Следователно самият производител „Уиндкрафт
Симонсфелд БГ“, ЕООД първоначално е определил, че наличния ресурс на първичния
енергиен източник за неговата централа
по прогнозни данни е тя да работи до 2 250часа на номинална
мощност.
При това
положение съгласно пар.7 ал.1 от ДР на ЗЕВИ,
за ВяЕЦ на ищцовото дружество, въведена в експлоатация преди влизане в
сила на ЗЕВИ на 03.05.2011г.,
преференциалната цена за изкупуване на
произведената от тях ел.енергия е
188,29лв /МWh /без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011г.
на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250часа. Тази цена е същата и съгласно т.1.7 на Решение №
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.
Според
постигнатата в договора за изкупуване на ел.енергия договореност в чл.18 ал.2
при промяна на преференциалната цена от компетентен орган, променената цена се
прилага между страните без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора.
Следователно след
влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ договорът за продажба на ел.енергия, сключени
между страните е изменен от императивната разпоредба на закона и издаденото на
осн.пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване
количество ел.енергия и цената за това
изкупуване, посочена в чл.18 от договорите.
Следва да бъдат
съобразени и мотивите към законопроекта
за изменение на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в
които изрично е разписано, че замяната
на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично
производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да
бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални
цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да
постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост
на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който
изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните.
В тази връзка и изхождайки
от фактическата установеност по делото, че през месец август 2015г. ВяЕЦ на ищцовото дружество е достигнала нетното си
специфично производство от 2 000 КWh при цена от
188,29лв /МWh, която е заплатена именно като преференциална цена, а
произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на
балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от централата на ищеца ел.енергия за 2015г. е надлежно
заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция
на енергийния пазар, поради което и предявената от него искова претенция се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид на това
оплакването в жалбата за неправилност и несъответствие на събрания по делото
доказателствен материал с извода на съда, че процесната ВяЕЦ „Нейково“ попада в
групата на работещите електроцентрали до 2 250 ефективни часа годишно се
преценява като неоснователно.
Неоснователно е
и твърдението, че обжалваното решение е
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като
съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства. Преди всичко то е неконкретизирано и бланкетно. Липсва посочване
на онези доказателства, доводи и възражения, които според въззивника са
останали извън оценъчната дейност на решаващия първоинстанционен съд. Не се доказаха
релевираните в жалбата твърдения за неправилност и необоснованост на изводите
на първоинстанционния съд, предвид на което същите следва да бъдат споделени.
Като е
достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи с тези на
настоящия състав, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат
направените от нея разноски в размер на 8 376лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 246/04.04.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1114/2016г.
ОСЪЖДА „Уиндкрафт
Симонсфелд БГ“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, ул.Твърдишки проход, № 23, ет.3, представлявано от У
К К да заплати на Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“,
№ 258, Варна Тауърс – Е сумата от 8 376лв разноски за настоящата
инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Триадица“ № 8.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :