Решение по дело №6178/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6096
Дата: 15 август 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100506178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

гр.София,  15.08.2019г.

 

 

В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                  

                               

                                                          Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                 Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                 ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 6178/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

 

Подадена е жалба от длъжника „Е.М.“ ЕООД, ***, против постановление обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20199210400467 на ЧСИ С.П., с район на действие СГС, в частта за разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 280лв.

            Жалбоподателят навежда на прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и размера на задължението. Процесуалният представител на взискателя подал единствено молба за образуване на изпълнително дело, като посоченият в нея способ за изпълнение представлява реквизит на молбата и предпоставка за нейната редовност, поради което му се следвало възнаграждение единствено за образуване, но не и за водене на делото. Претендира разноски.

Взискателят В.В.Т.счита жалбата за неоснователна, тъй като освен молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалния му представител променял изпълнителните способи по делото и подавал допълнителни уточняващи молби до съдебния изпълнител, поради което има правото на възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима. 

Производството по изп.д. № 20199210400467 на ЧСИ С.П., с район на действие СГС, е образувано по молба от 08.04.2019г. на В.В.Т., чрез упълномощен адв.К.Б.-САК, въз основа изпълнителен лист от 12.11.2018г., издаден по гр.д.№ 15145/2018г. по описа на СРС, 162 състав, с който „Е.М.“ ЕООД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 317.50лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с уговорено възнаграждение от 280лв., съдържащ изявление на страните по него за заплащането му по банковата сметка на довереника. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат наложени запори върху движимите вещи на длъжника и притежаваните от него дружествени дялове, както и да бъдат възбранени недвижими имоти, които са негова собственост. С молба от 09.04.2019г. представителят на взискателя оттеглил искането за тези принудителни способи и поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 17.04.2019г., като с нея длъжникът е поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за адвокат на взискателя от 280лв. и 137.70лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. 

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/10 част от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200лв. В молбата за образуване са били посочени и конкретни изпълнителни способи, а с отделна молба е обективирано изявление за оттегляне на тези способи, като е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Този запор не е бил наложен поради ранния етап, в който длъжникът е подал жалба срещу разноските в изпълнителното дело и нейното администриране за разглеждане от настоящия съд. Посоченото действие е насочено към удовлетворяване на вземането. Жалбоподателят не твърди, а и в приложеното изпълнително дело не се съдържат данни задължението да е погасено чрез плащане преди или в срока за доброволно изпълнение /жалбата е подадена и администрирана преди неговото изтичане/, поради което към момента не може да се приеме еднозначно, че поисканият изпълнителен способ няма да бъде приложен, съответно да се наложи прилагането на други.

Вземането по изпълнителния лист е 317.50лв. и минималният размер на възнаграждението възлиза на сумата 31.75лв. съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата. Уговореният в договора за правна помощ и съдействие и платен размер от 280лв. не е прекомерен, тъй като, както вече бе посочено, производството по изпълнителното дело е в самото начало на етап покана за доброволно изпълнение, при който с оглед липсата на твърдения и доказателства за погасяване на задължението не може да се прецени неговата фактическа и правна сложност, съответно дали и какви изпълнителни действия могат да бъдат предприети от страна на взискателя. Предвид това съдът намира жалбата за неоснователни и като такава подлежи на отхвърляне.

Независимо от изхода на делото в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от горното Софийски градски съд      

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и управление *** П.-К.№ 6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6, против постановление обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20199210400467 на ЧСИ С.П., с район на действие СГС, в частта за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 280лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.