№ 17450
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110126145 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***********“ АД, чрез
адв. П.П., срещу „*********“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер
на 18700 лева, представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за
2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № *********9 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие
Софийски градски съд, поради погасяването им чрез прихващане с насрещно вземане на
ищеца в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., издаден по ч.
гр. д. № 8958 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 82
състав.
В исковата молба се твърди, че за процесните суми в общ размер на 18700 лева бил
издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. в полза на „********“ ЕООД. В същото време
банката имала вземане срещу посоченото дружество в общ размер на 320347,14 лева, за
което бил издаден изпълнителен лист от 24.02.2016 г. С оглед обстоятелството, че между
ищеца и „********“ ЕООД съществували две еднородни, насрещни, изискуеми и ликвидни
вземания, на 12.12.2018 г. банката направила надлежно изявление за прихващане до размера
на по-малкото. Същото било изпратено до „********“ ЕООД чрез ЧСИ Сия Халаджова и
било редовно връчено на дружеството на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 13.12.2018 г. С това
вземането на „********“ ЕООД към банката в размер на 18700 лева било погасено изцяло.
В тази връзка възразява, че към датата на сключване на договора за цесия от 17.12.2018 г.
между ответното дружество и „********“ ЕООД цедентът не е бил кредитор на банката и не
е притежавал прехвърленото вземане, тъй като същото вече е било погасено чрез
извършеното прихващане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
1
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
Д. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Твърди, че на 17.12.2018 г. между „********“ ЕООД и ответника бил сключен договор за
прехвърляне на вземанията в общ размер на 18700 лева, за които на 12.12.2018 г. бил
издаден изпълнителен лист. Още същия ден – на 17.12.2018 г. „***********“ АД било
уведомено за извършената цесия и цесионерът „*********“ ЕООД депозирал молба пред
ЧСИ Г.Д. за образуване на изпълнително дело по издадения изпълнителен лист.
Производството по изпълнително дело № *********9 било спряно по силата на поискано от
банката и допуснато от съда обезпечение на бъдещ иск. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба, че изявлението за прихващане било достигнало до „********“ ЕООД на
13.12.2018 г. Същото било връчено на управителя на посоченото дружество на 27.12.2018 г.,
т.е. след като вземането вече е било валидно прехвърлено на ответното дружество. Ето защо
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Страните не спорят, че на 12.12.2018 г. в полза на „********“ ЕООД бил издаден
изпълнителен лист срещу „***********“ АД за сумата в общ размер на 18700 лева,
представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски; че на 17.12.2018 г.
между „********“ ЕООД и ответното дружество бил сключен договор за прехвърляне на
вземане (цесия) с предмет вземанията на цедента срещу банката по изпълнителния лист от
12.12.2018 г.; че на 17.12.2018 г. по молба на ответника, в качеството му на цесионер, било
образувано изпълнително дело № *********9 по описа на ЧСИ Г.Д. с взискател „*********“
ЕООД и длъжник „***********“ АД; както и че банката имала вземане срещу „********“
ЕООД за сумата в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., въз
основа на който било образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ В.П.,
рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава
своите искания и възражения, включително извършеното извънсъдебно прихващане на
вземането на „********“ ЕООД по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. за сумата в общ
размер на 18700 лева със своето насрещно вземане по изпълнителния лист от 24.02.2016 г.
за сумата в общ размер на 320347,14 лева до размера на по-малкото, достигането на това
изявление до „********“ ЕООД и датата, на която посоченото дружество е получило
изявлението за прихващане.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително датата, на която извършената цесия е била съобщена на
2
банката.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 18700 лева,
представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № *********9 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие
Софийски градски съд, поради погасяването им чрез прихващане с насрещно вземане на
ищеца в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., издаден по ч.
гр. д. № 8958 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 82
състав.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 12.12.2018 г. в полза на „********“ ЕООД бил
издаден изпълнителен лист срещу „***********“ АД за сумата в общ размер на 18700 лева,
представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски; че на 17.12.2018 г.
между „********“ ЕООД и ответното дружество бил сключен договор за прехвърляне на
вземане (цесия) с предмет вземанията на цедента срещу банката по изпълнителния лист от
12.12.2018 г.; че на 17.12.2018 г. по молба на ответника, в качеството му на цесионер, било
образувано изпълнително дело № *********9 по описа на ЧСИ Г.Д. с взискател „*********“
ЕООД и длъжник „***********“ АД; както и че банката имала вземане срещу „********“
ЕООД за сумата в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., въз
основа на който било образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ В.П.,
рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч. Посочените обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което съдът намира, че НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания и възражения, включително извършеното извънсъдебно
3
прихващане на вземането на „********“ ЕООД по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. за
сумата в общ размер на 18700 лева със своето насрещно вземане по изпълнителния лист от
24.02.2016 г. за сумата в общ размер на 320347,14 лева до размера на по-малкото,
достигането на това изявление до „********“ ЕООД и датата, на която посоченото
дружество е получило изявлението за прихващане.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително датата, на която извършената цесия е била съобщена
на банката.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 31.05.2023 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да оспори истинността на представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4