Р Е Ш Е Н И Е

№146

 

гр. Р., 23.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 9 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на А. Д. В., ЕГН ******** – длъжник по изпълнително дело № 20188320400242, чрез адв. Д. И., срещу Разпореждане от 29.11.2019 г., постановено по изпълнително дело № 20188320400242 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 832 на КЧСИ, с което е отказано да бъде прекратено принудителното изпълнение по отношение на недвижими имоти на основание чл. 442 а ГПК и да се замени насочването на изпълнението върху друг имот на длъжника.

В жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на отказа на съдения изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по отношение на следните поземлени имоти: 1) ПИ с пл.№ 017047, с площ 4502.000 кв.м., в местността Д.м., област Р., община Сп., село С., с идентификатор *****; 2) ПИ пл. № 005045, с площ 12230.000  кв.м., в местността К., област Р., община Сп., село С., с идентификатор *****и 3) ПИ с пл. № 024004, с площ от 30739.000 кв.м., местност Ц.н., област Р., община Сп., село С., идентификатор *****. Твърди се, че наложените обезпечителни мерки, чрез налагане на възбрана върху посочените недвижими имоти не са съразмерни с размера на задължението на жалбоподателката по изпълнителното дело, по което нямала непогасени задължения, а процесуалното й поведение не създава опасност вземането на взискателя да остане неудовлетворено. Направена е съпоставка между приблизителната пазарна цена на възбранените имоти (около 43000 лева) с размера на задължението по изпълнителното дело – 330 лева на месец общо за децата Т.Ф. и Т.Ф., като се обръща внимание и на обстоятелството, че Т.Ф. на 10.12.2019 г. навършва пълнолетие. Направено е искане за отмяна на отказа на ЧСИ И.Х. да прекрати принудителното изпълнение по отношение на невижимите имоти и вдигне наложените възбрани.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от Т.Ф.С.– ***** Т. Ф., ЕГН **********, в което се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че длъжникът по изпълнителното дело не заплаща редовно и навреме месечната издръжка и до погасяването на натрупани задължения се е стигнало след налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти.

ЧСИ И.Х. е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Твърди се, че към момента на налагане на процесните възбрани е било налице неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на издръжка за двете деца за месеците юли, август и септември 2019 г. След узнаването за наложените възбрани длъжникът заплатил натрупаните задължения.Излагат се съображения относно необходимостта да бъдат обезпечени бъдещите вземания по изпълнителното дело предвид характера на вземанията за издръжка с периодичен платеж. Сочи се, че при преценката по чл. 422а от ГПК следва да се има предвид и поведението на длъжника, като по това изпълнително дело длъжникът е имал натрупани непогасени задължения за периода от 30.06.2016 г. до февруари 2018 г., когато след налагане на запор върху банковата сметка с погасени част от задълженията.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество. Относно допустимостта на жалбата за настоящия съд се явява задължително Определение № 41/05.03.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 50/2020 г., с което е отменено Определение № 110/24.01.2020 г. по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата и е върнато делото за произнасяне на окръжния съд по същество.

По основателността на жалбата Р.нски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20188320400242 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 832, с район на действие Р.нски окръжен съд, е образувано по молба на Т.Ф.С., ЕГН **********, като баща и законен представител на децата Т. Т. Ф. и Т. Т. Ф., въз основа на изпълнителен лист  № 378 от 29.01.2018 г. по гр.д. № 3761/2016 г. по описа на Р.нски районен съд срещу длъжника А.Д. С., ЕГН **********, за заплащане на ежемесечна издръжка на Т. Т. Ф., ЕГН ********** в размер на 180 лева и на Т. Т. Ф., ЕГН ********** в размер на 150 лева, считано от 30.06.2016 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Към момента на образуване на изпълнителното дело задължението на длъжника е било в общ размер на 8197.93 лв.

След наложен запор върху банкова сметка ***.04.2018 г., в изпълнение на запора по изпълнителното дело е постъпила сумата от 6149.85 лева.

На 01.11.2018 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника като съделител от публична продан по изп. дело № 20189140400076.

С молба с вх. № 23417 от 24.09.2019 г. взискателите, чрез своя законен представител са уведомили съдебния изпълнител, че длъжникът не е заплащал задължението си за издръжка от месец юли 2019 г., поради което се иска налагане на възбрана върху негови недвижими имоти. В изпълнение на тази молба е наложена възбрана върху процесните недвижими имоти, вписана в Имотния регистър с Акт № 125, том 7, дело № 12801/30.09.2019 г.

С молба с вх. № 24394 от 14.11.2019 г. длъжникът е поискал замяна на обекта на принудително изпълнение на основание чл. 443 от ГПК, като е предложил изпълнението да бъде насочено спрямо притежаван от него недвижим имот – А., с площ от 42 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***** в гр. В. Към молбата е представена и актуална справка от имотния регистър, от която е видно, че А.В. е придобила този имот на 13.11.2019 г.

С молба с вх. № 27775 от 20.11.2019 г. А.Д. С. се е позовала на несъразмерност на обезпечителните мерки и предприетото принудително изпълнение по отношение на възбранените имоти спрямо размера на нейното задължение.

 

При така установените факти, настоящият въззивен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК предвижда, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Съобразявайки критериите, заложени в цитираната разпоредба, настоящата инстанция намира, че наложените възбрани и бъдещото предприемане на принудително изпълнение спрямо притежаваните от длъжника три поземлени имоти, находящи се в село С., община Сп., с обща площ от около 47 дка са явно несъразмерни на размера на задължението по изпълнителното дело. Задължението е за заплащане на издръжка на непълнолетното дете Т. Ф., който към момента е на 16 години и остават 2 години до навършване на пълнолетие. Задължението на длъжника за заплащане на месечна издръжка за непълнолетното си дете за оставащото време до навършване на пълнолетие на детето е около 3600 лева. Предвид и обстоятелството, че другото дете – Т. Ф. е навършил пълнолетие, е налице очевидна несъразмерност между наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки с размера на бъдещото задължение.

Настоящата инстанция намира също така, че са налице и предпоставките за замяна на вещта, по отношение на която да бъде предприето принудително изпълнение по реда на чл. 443 от ГПК. Предложеният от длъжника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, по отношение на който да бъде предприето принудително изпълнение, е в състояние да удовлетвори взискателя, поради което такова следва да бъде предприето по отношение на този имот, а принудителното изпълнение спрямо поземлените имоти в село С. прекратено.

Предвид всичко изложено настоящата инстанция намира, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение спрямо процесните недвижими имоти и да замени насочването на изпълнение върху друг, собствен на длъжника имот, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

 

Воден от горните мотиви, Р.нски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.11.2019 г., постановено по изпълнително дело № 20188320400242 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 832 на КЧСИ, с което е отказано да бъде прекратено принудителното изпълнение по отношение на следните поземлени имоти: 1) ПИ с пл.№ 017047, с площ 4502.000 кв.м., в местността Д.м., област Р., община Сп., село С., с идентификатор *****; 2) ПИ пл. № 005045, с площ 12230.000  кв.м., в местността К., област Р., община Сп., село С., с идентификатор *****и 3) ПИ с пл. № 024004, с площ от 30739.000 кв.м., местност Ц.н., област Р., община Сп., село С., идентификатор *****, на основание чл. 442 а ГПК, и да се замени насочването на изпълнението върху друг имот на длъжника.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

   2.