Р Е Ш Е Н И Е
№106
06.08.2020
г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на втори юли две хиляди и двадесетата
година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА,
като разгледа докладваното от съдията т.д.№308 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано
по искова молба на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ №1 против Община
Б., БУЛСТАТ *******, с адрес гр.
Б., ул. „О.“ №**.
С молбата е въведен следния
петитум :
- да бъде осъдена Община Б.
да заплати на ищеца сумата от 92 87,33
лв., представляваща вземане по
главница по Договор за продажба на вземане от 21.10.2015 г., по
силата на който дружество „Б.П.“ ООД е прехвърлило на банката вземането си
спрямо длъжника Община Б., произтичащо от Договор от 27.04.2015 г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „Център за
временни изложения с туристическа цел по пешеходната алея о.т.160 до о.т.189 по
плана на гр. Б.“;
- да бъде осъдена Община Б.
да заплати в полза на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на 26 633,85 лв., представляващо
обезщетение за забавено плащане на главница в размер на 92 087, 33 лв., за периода от 20.12.2015 г. до 25.10.2018 г.;
- да бъде осъдена Община Б. да
заплати в полза на ищеца обезщетение за законната лихва върху главницата
в размер на 92 087,33 лв. за периода от предявяване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се разноските, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба на „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“АД („ББР“ АД) са изложени следните
обстоятелства:
Поддържа се, ме ищецът има
качеството на кредитор на ответника. Твърди се, че с договор за продажба на
вземане от 21.10.2015 г., търговско дружество „Б.П.“ ООД, ЕИК *******, прехвърлило
на ищеца вземането си спрямо Общината, произтичащо от Договор от 27.04.2015 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на СМР на обект:
„Център за временни изложения с туристическа цел по пешеходната алея от о.т.160
до о.т.189 по плана на град Б.“, финансирано по Договор № 36/3/3130566/16.05.2014
г. за безвъзмездна финансова помощ между Община Б. и Държавен фонд „Земеделие“
по ПРСР 2007 г. - 2013 г. и Решение № 38/07.04.2015г., както и от издадени във
връзка с договора проформа фактура № ******** г. и проформа фактура № *******
г. и Констативен акт от 08.09.2015 г. за установяване годността за приемане на
строежа. Сочи се, че дължимата сума към банката по прехвърленото вземане е била
в размер на 92 087, 33 лв.
Твърди се че, с писмо до
„ББР“ АД длъжникът Община Б., в качеството си възложител по цитирания договор
за извършване на СМР, изрично потвърдил, че дължи плащане на сумата от 92 087,
33 лв. с вкл. ДДС към
цедента, като това плащане било проверено и одобрено и към датата на издаването
на потвърждението общината нямала никакви възражения в тази връзка.Съгласно
същото писмо,падежът на плащане на сумата бил 20.12.2015 г.
Поддържа се, че длъжникът
бил уведомен по надлежния ред за новия кредитор по цесията. С писмо изх. №
08-796 от 22.10.2015 г. на „ББР“ АД, предишният кредитор „Б.П.“ ООД и новия
кредитор „ББР" АД уведомили по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД длъжника за сключения
Договор за прехвърляне на вземането от 92 087,33 лв., произтичащо от Договор за
СМР от 27.04.2015 г., сключен между цедента и Община Б.. Описаното писмо било
входирано в Общината с вх. № № ФД-1300 от 23.10.2015 г. Наред с това длъжникът бил
извършил признание на дълга и в друга своя кореспонденция с ищеца, а имено
съдържаща се в писма от Община Б. до „ББР“ АД съответно с изх. № ЕХП-874 от
22.12.2015 г., с изх. № ЕХП-231 от 07.04.2016 г. и изх. № АО-2617 от 23.11.2017
г.
Твърди се, че поради неплащане
на дължимите суми от длъжника с писмо
вх. № ФД-250 от 05.02.2018 г., Община Б., получила покана доброволно изпълнение
процесното задължение от 92 087, 33 лв., произтичащо от договора за цесия. В
отговор длъжникът изпратил писмо с изх. № ЕХП/122 от 26.02.2018 г., с който не
оспорил задължението по основание и размер, но уведомил кредитора за наличието
на затруднения при изпълнение на плащанията.
Поддържа се, че към датата
на депозиране на исковата молба задълженията на Община Б. не били изпълнени,
което обуславяло интереса на ищеца от завеждане на настоящото дело.
По реда на чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Б., в които искът се оспорва
както по основание, така и по размер.
Възразява се, че при
прехвърляне на въпросното вземане цедентът не е разполагал с ликвидно вземане
по договора за извършване на СМР, респ. за дължимостта на сумата по договора за
цесия към датата на сключването му - 21.10.2015 г. В тази връзка се развиват
съображения, че съгласно процесния договор за извършване на СМР, плащанията на
всички суми следвало да се извършват след изпълнение на възложената задача и
след предоставяне на лимит към възложителя (Община Б.) от Управляващия орган
(УО, в случая ДФ „Земеделие“), т.е. едва след одобрението на УО.
На следващо място се
възразява и че посочените в цесионния
договор два броя проформа-фактури с № **** г. и № ******* г. не били годни да
произведат ефекта на финансов документ, задължаващ другата страна да извърши
плащане само въз основа на него. Порази тази причина е въведено възражение,че
извършената цесия е недействителна поради липсата на предмет.
Отделно от изложеното се
прави и възражение за недължимост на исковата претенция поради обстоятелството,
че същата била платена на цедента „Б.П.“ ООД. Описано е, че на 26.10.2015 г. цедентът
издал две данъчни фактури с № *** - за сума в размер на 65 691.59 лв. и фактура
№*** - за сума в размер на 26 395.74 лв., които били идентични съответно с
проформа-фактури № ****** г. и № ****** г. Тези фактури били отнесени към
разплащащия се орган ДФ „Земеделие“.
Изложени са твърдения, че в края
на 2015 г. и през 2016 г. чрез средства, отпуснати от разплащателната агенция по
банков път към „Б.П.“ ООД били изплатени всички суми по цитираните две фактури,
идентични с проформа-фактурите, посочени и в договора за цесия. Плащанията били
извършени на два етапа. Първият - за сумите по двете фактури, но без начисления
в тях ДДС, който се заплащал едва след превода на основата. Разяснено е, че в
разглеждания случай сумите, отпуснати по проектите, управлявани от ДФ
„Земеделие“ били без вкл.ДДС. Уточнено е още, че плащанията на данъчните основи
по представените фактури можели да се извършват само към изпълнителя по договора,
за които управляващия орган е одобрил изпълнение (в случая „Б.П.“ ООД) и то до
размера на одобрените суми. По отношение на ДДС-то е изяснено, че същият се
заплащал от друг публичен разпоредител - Министерство на Финансите, но в
рамките на годината, следваща годината на плащане на данъчната основа.
Проследено във връзка с
твърденията за извършеното плащане, че на 16.12.2015г. били платени както сумата
от 54 742.99 лв., представляващи стойността на фактура №***** г., без ДДС, така
и 21 996.45 лв., представляващи стойността на фактура № ****** г. без ДДС. Остатъкът, представляващ начисления
ДДС върху сумите по двете фактури бил платен по график: По фактура №***** г.
- на 29.02.2016 г. – сумата от 5036.36
лв. (частично ДДС), на 06.04.2016г.- сумата от 3083.13 лв. (частично ДДС) и на
06.12.2016 г. - 2829.11 лв. (окончателно ДДС) или общо 10948.60 лв. По фактура
№****** г. - на 29.02.2016 г. - сумата от 2023.67 лв. (частично ДДС); на
06.04.2016 г. - сумата от 1238.84 лв. (частично ДДС) и на 06.12.2016 г. - сумата
от 1136.28 лв. (окончателно ДДС) или общо 4399.29 лева. По този начин данъчната
основа по фактури № ** и **** била платена на 16.12.2015 г., а дължимото ДДС – по
график през следващата 2016 г.
По описаният
начин на „Б.П.“ ООД били изплатени общо 92 087.33 лв., каквато е и
цената на главницата по иска. Затова не било налице задължение, което да е
годен предмет на сключения договор за цесия.
Аргументира се
на следващо място, че ответникът не е станал причина за предявяване на
разглеждания иск. Дори да се приемело, че бил сключен валиден договор за цесия,
цедентът неправомерно получил плащане на сумата след продажба на вземането си.
Освен че
липсвал предмет на договора за цесия, се възразява също и че липсвала воля за
сключването му.
Неоснователен бил акцесорния
иск за сумата от 26633,85 лв. В случая не била налице забава, поради което не
се дължало обезщетение по чл.86 ЗЗД.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба се оспорват изцяло обстоятелствата
и възраженията на ответната страна.
Оспорват се възраженията, че
в случая не било налице ликвидно вземане, предмет на договора за цесия. Това
възражение не кореспондирало с разпоредбата на чл.21,ал.4 от сключения между
цедента и ответника договор за възлагане на описаните СМР, според която
липсвало изискване плащанията на сумите по него да се извършват след одобрение
на ДФ „Земеделие“. По делото бил представен като доказателство констативен акт
за установяване годността за приемане на стоежа от 08.09.2015 г., който
удостоверявал възникване на основанието по чл.21, ал.4, т.3 от договора, за
заплащане възнаграждението на изпълнителя. Развити са подробни съображения, че
вземането е определено по своето основание, размер и признато от длъжника,
поради което е ликвидно.
Оспорва се възражението за
недействителност на договора за цесия. Сочи се, че цитираните в същия проформа фактури
отразявали стопанската операция по възникване вземането от ответника в полза на
„Б.П.“ ООД, във връзка с изпълнение на договора за СМР от 27.05.2015 г., който
е юридическият факт, породил задължението на Общината.
Възразява се също, че
цитираните от ответника фактури № ****и № **** били издадени след датата на продажба на вземането, респ. не можели да
бъдат предмет на договора за цесия от 21.10.2015 г., поради което били неотносими.
Развити
са съображения за неоснователност и необоснованост на възраженията, че съгласно
договора за възлагане на СМР, плащанията следвало да се извършват само към контрагенти,
за които УО е одобрил изпълнение.
Сочи се, че в случая
плащането към цедента „Б.П.“ ООД било извършено след съобщаване на цесията,
поради което възражението, че ответникът не станал причина за завеждане на
делото, било неоснователно, а освен това същият изрично признал за задължението
си в писмо от 07.04.2016г.
Неоснователно ответникът
възразявал, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет и на воля
за сключването му.
Във връзка с възраженията,
касаещи претенцията за обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД, се излагат
доводи, че представените доказателства за извършените плащания не обосновавали извода
за настъпване погасителен ефект по отношение дълга на Общината към ищеца.
Мотивирано е, че плащането, представляващо изпълнение към стария кредитор, е
извършено на 12.12.2015г., 29.02.2016 г., 06.04.2016 г. и 06.12.2016 г., т.е.
след като на 22.10.2015 г. Община Б. е надлежно уведомена за прехвърлянето на
дълга към новия кредитор.
В срока по чл.373 от ГПК от ответника Община
Б. е постъпил писмен отговор, с който се поддържат всички възражения,
оспорвания и доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор.
С определение № 349/03.06.2019 г. съдът е допуснал привличането на цедента „Б.П.“
ООД, като трето лице-помагач и е приел за разглеждане обратния иск на
Община Б. против това дружество за
осъждането му да заплати всички суми, с които неоснователно се обогатил.
В исковата молба по обратния иск на Община Б. се сочи следното:
Поддържа се, че сумата,
предмет на договора за цесия е била платена на „Б.П.“ ООД на 26.10.2015 г.
Цитираното дружество издало
две фактури с №**** и №*** идентични с проформа фактури № *** г. и № *** г., които
били посочени и предмет на договора за цесия. Фактура №***** г. била издадена
за сумата от 65 691.59 лв., идентична със сумата, посочена в проформа фактура №
******, а фактура № ****** г. - за сумата от 26 395.74 лв., идентична с
посочената в проформа фактура №****** г. Тези две фактури били отнесени към
разплащащия се орган ДФ„Земеделие“. Според клаузите на Договора между Община Б.
и „Б.П.“ ООД от 27.04.2015г.,плащането
на всички суми следвало се извършва след одобрението на УО (ДФ „Земеделие“).
Излагат се твърдения, че в
края на 2015 г. и през 2016 г. били извършени няколко плащания чрез средства,
отпуснати от разплащателната агенция, с които на фирма „Б.П.“ ООД били изплатени
всички суми по цитираните две фактури. Те съдържали същите суми, предмет на
двете проформа фактури, посочени и в договора за цесия. На 16.12.2015 г. били
изплатени, както сумата 54 742.99 лв., представляваща стойността на фактура № *****
г. без ДДС, така и сумата от 21996.45 лв., представляваща стойността на фактура
№****г. без ДДС. Т.е, плащането на задълженията към „Б.П.“ ООД на сумите без
ДДС по двете фактури, издадени в изпълнение на договора между страните и приети
от разплащателната агенция били изплатени на посочената дата - 16.12.2015 г.
Поддържа се, че остатъкът,
представляващ ДДС по двете фактури бил платен по същия график, описан от
Общината и в подадения от нея писмения отговор на исковата молба.
В обобщение се заключава, че
на трето лице е била изплатена сумата от 92 087.33 лв, каквато е предмет на
договора за цесия и на претенцията за главница по настоящото дело.
Сочи се, че „Б.П.“ ООД прехвърлил
вземането си преди получаване на плащанията, като по този начин към датата на
получаване на сумите вече не бил титуляр на вземането. Такъв бил цесионера по
договора за цесия „ББР“ АД. Поради тази причина ответникът по обратния иск
получил неоснователно сумата от 92 087,33 лева, а неправомерното му поведение
ощетявало Община Б..
С оглед на изложеното за този
ищец бил налице правен интерес от предявяване на обратен иск против цедента „Б.П.“
ООД с цена на претенцията от 118 721.18 лв., от които 92 087.33 лв. - главница
и 26 633.85 лв. -обезщетение за забава за периода от 20.12.2015 - 25.10.2018 г.,
с които суми третото лице неоснователно се обогатило за сметка на Общината.
В срока по реда на чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по обратния иск на „Б.П.“ ООД, в който на
първо място са развити съображения за недопустимост на претенцията.
Оспорва се също така както основанието,
така и размера на исковете.
Поддържа се, че предявеният
иск за сумата от 118 721,18 лева (92 087,33 лв. - главница и 26 633,85 лв. - обезщетение
за забава за периода от 20.12.2015-25.10.2018) е неоснователен, предвид следните
факти и обстоятелства:
Не се спори, че между „Б.П.“
ООД и Община Б. е бил сключен описания по-горе договор за изпълнение на СМР от
27.04.2015 г. Описва се, че за извършените дейности по него били съставени
необходимите протоколи за приемане на работата, както следва: 1) протокол за
приемане на извършени СМР №
1/13.07.2015г. и документ удостоверяващ вземането, проформа фактура №******г. на обща стойност 65
691,59 лв.; както и 2) протокол за приемане на извършени СМР № 2/ 07.09.2015 г.
и документ удостоверяващ вземането, проф. фактура № ****** г. на обща стойност 26 695,74 лв. Твърди се, че на
08.09.2015 г. е бил съставен Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа.
Поради липса на финансова
възможност за разплащане на задълженията по договора от Община Б., обаче „Б.П.“
ООД пристъпил към цедиране на вземанията си, като на 21.10.2015 г. сключил с
ищеца по главния иск „ББР“ АД два договора продажба на вземания, а именно 1) Договор
за продажба на вземане от 21.10.2015г. на стойност 92 087,33 лв.; и 2) Договор за
продажба на вземане от 21.10.2015 г. на стойност 63 520,51 лв.
Изложени са твърдения, че
Общината била надлежно уведомена за цесията на 22.10.2015 г. и потвърдила без
възражения правните последици, настъпили от прехвърляне на вземанията. В
подкрепа на това твърдение се сочат писмени доказателства – потвърждение,
подписано собственоръчно от Кмета на Общината. Поддържа се, че от своя страна „Б.П.“
ООД изпълнил всички задължения по смисъла на чл.99, ал. 3 ЗЗД, поради
което Общината следвало да изпълни задължението си за погасяване на задълженията
чрез плащане към „ББР“ АД, тъй като само точното изпълнение по отношение на този
кредитор можело да я освободи като длъжник по цесията.
Твърди се, че на 26.10.2015
г. след намаляване стойността на прехвърлените вземания със 7% „Б.П.“ ООД
получили от цесионера следните суми: 54 174,18 лв. по фактура **** г. и 78 537,70
лв. по процесните проформа фактури № **** и № *******.
След получаване на превода
от 78 537,70 лв., „Б.П.“ ООД издал данъчна фактура с №***** на стойност 65 691,59
лв., идентична с проформа фактура №*****г. и данъчна фактура с №******* г. на
стойност 26 395,74 лв., идентична с проформа фактура №******* г., които били връчени
на Общината.
Твърди се, че на 12.12.2015
г. от Община Б. по сметката на дружеството постъпил превод на 52 933,76 лв., с пояснение и цитирана
фактура *******, отнасяща се за договор и продадено вземане към „ББР“ АД. Твърди
се, че на 22.12.2015г. тази сума
била върната на Община Б..
На 16.12.2015 г. от Община Б.
по сметката на дружеството постъпили и други два превода - един в размер на 21
996,45 лв., с пояснение и цитирана фактура ********г., както и още един в
размер на 54 742,99 лв., с пояснение и цитирана фактура № ***** г., описващи, че
същите представляват данъчните основи на фактурите и касаят Договор и продадено
вземане към „ББР“ АД. Посочва се обаче,
че тези суми били прихванати с други дължими и изискуеми задължения на Община Б.
към „Б.П.“ ООД, а именно с частични задължения по данъчна фактура №****** г. на
стойност 91 915,10 лв., с остатък 15
175,66 лв.
Твърди се още, че на 01.03.2016
г. от страна на Общината по банкова сметка *** „Б.П.“ ООД постъпили също така и
сумите: 5036,36 лв. - на основание ДДС по проформа ф-ра№ ******г., и сумата 2023,67
лв. - на основание ДДС по проформа ф-ра № ******г. На 06.04.2016г. по банкова
сметка ***238,84 лв.- на основание ДДС по проформа ф-ра № **** и сумата 3083,13
лв. - на основание ДДС по проформа ф-ра №*****.
Твърди се, че съгласно уведомително писмо изх.№42/11.04.2016 г.,
входирано в Община Б. с вх. № ЕКП-246/11.04.2016, дружеството уведомило ищеца,
че преводите ще бъдат отнесени по други задължения на Общината в общ размер на
98 204,94 лв., както и че касаят договорите за продажба на вземането с „ББР“
АД. Твърди се, че до настоящия момент третото лице, не получавало от Общината
възражение по повод уведомлението за извършените прихващания.
Изложени
са твърдения, че след изпращане на това уведомително писмо, на 06.12.2016 г.
дружеството отново получило плащания от Община Б. още и за сумите от 1136,78лв.
– с основание ДДС по проформа ф-ра№ ****, и сумата от 2829,11 лв. – с основание
ддс проф.ф-ра№ *****.
С
ново уведомително писмо изх. №1/06.02.2017 и вх. № АО-356/22.02.2017 г. на
Община Б., дружеството по идентичен начин уведомило ищеца, че преводите ще
бъдат отнесени по други нейни задължения в размер на 7479,33 лв. и че касаят
договорите за продажба на вземане с „ББР“АД.
Допълва
се във връзка с развилите се между страните отношения, че на 11.04.2016 г., от цесионера
„ББР“ АД по сметка на „Б.П.“ ООД постъпили 5 352,22 лв., от който на 26.05.2016
г. на банката били върнати 5000,00 лв., а разликата от 352,22лв. била отнесла
по ф-ра № ****** г.
В
исковата молба е описан конкретния начин, по който третото лице извършило
рекапитулация на получените суми във връзка с договорите и фактурите, касаещи
продажбата на вземанията. Сочи се, че „Б.П.“ ООД платил по сключените договори
за продажба на вземания лихви в размер на 22 543,74 лв., отделно и дължимия
ДДС, и данък печалба за 2015 и 2016 г.
Отделно се излагат
съображения, че към 31.12.2018 г. Община Б. имала неуредено друго задължение
към „Б.П.“ ООД за сумата от 166 760,69 лв., във връзка с което третото лице
възнамерявало да упражни правата си по съдебен ред.
По отношение плащанията,
предмет на разглеждане в настоящото производство се сочи, че Общината се
съгласила с направеното волеизявление за прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД,
за извършването на което освен това били налице всички законови предпоставки. Твърди
се, че материалноправните последици от прихващане на вземанията настъпили,
поради което предявения обратен иск следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С отговора на исковата молба
отделно е направено и възражение за съдебно прихващане на насрещните вземания
на страните.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
Община Б..
Излагат се съображения, че в
случая ответникът не е имал правното основание да извърши прихващане на
получените плащания по фактура №******** и фактура № ***** г. Представените с
отговора на исковата молба уведомления за прихващане не можели да произведат
действие, тъй като от една страна съгласно договора за СМР от 27.04.2015 г. плащанията
по него се извършвали от разплащателния орган, а средствата били целеви и не можели
да се използват за други плащания освен за тези, за които са одобрени. Т.е. единствено
за погасяване на вземането по цитираните две фактури. Мотивира се от друга
страна и че към 2016г., от когато датират цитираните уведомителните писма с
изх.№ 1 и изх.№42, ответникът не е имал право да направи прихващане от този
превод с друго свое вземане, тъй като съгласно договора за цесия, процесното вземане
на „Б.П.“ ООД е прехвърлено на трето лице, което не е давало съгласие за
прихващане с тази сума. Не се сочат доказателства.
Поддържат се обстоятелствата
изложени в първоначалната искова молба.
В срока по чл.373 от ГПК от ответника „Б.П.“
ООД е постъпил писмен отговор, с който се поддържат всички възражения,
оспорвания и доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор.
В съдебно заседание страните
в процеса подържат изцяло наведените от тях доводи и възражения, както и представят
доказателства.
Съдът като съобрази
наведените от страните доводи и събраните в процеса доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорните факти в процеса
са следните:
Между „Б.П.“ ООД с ЕИК*******
и Община Б. бил сключен Договор от 27.04.2015 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „Център за временни изложения с
туристическа цел по пешеходната алея от о.т.160 до о.т.189 по плана на град Б.“,
финансирано по Договор № 36/3/3130566/16.05.2014 г. за безвъзмездна финансова
помощ между Община Б. и Държавен фонд „Земеделие“ по ПРСР 2007 г. - 2013 г. и
Решение № 38/07.04.2015г.
За извършените дейности по договора
били съставени необходимите протоколи за приемане на работата, както следва: 1)
протокол за приемане на извършени СМР №
1/13.07.2015г. и документ удостоверяващ вземането, проформа фактура №******г. на обща стойност 65
691,59 лв.; както и 2) протокол за приемане на извършени СМР № 2/ 07.09.2015 г.
и документ удостоверяващ вземането, проф. фактура № ******* г. на обща стойност 26 695,74 лв.
Няма спор и че на 08.09.2015
г. е бил съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа, който е подписан и от двете страни без възражение.
Безспорно е и че на
21.10.2015 г. между „Б.П.“ ООД и „ББР“ АД бил сключен договор за продажба на
вземане за сумата от 92 087,33 лв., в който е отразено, че вземанията
произтичат от договора за СМР от 27.04.2015 г., както и от проформа-фактури с №
**** г. и № ******* г., както и че за цесията Общината Б. е уведомена на
23.10.2015г.
От писмените доказателства
се установява, че между страните по делото е водена коренспондеция във връзка със
закъсняване плащането на задължението на Общината към ББР. Така от съдържанието
на писмо с изх.№231/07.04.2016г. на Община Б. и адресирано до ББР се
установява, че кмета е заявил намерение за плащане към ББР на дължимите суми по
два от договорите за цесия сключени с Б.П. ООД. От съдържанието пък на писмо с
изх.№ АО-2617/23.11.2017г., се установява, че към датата му не са
изплатени изцяло дължимите към ББР суми по двата договора за цесия поради което
и се отправя предложение за подписване на нов договор или споразумение за
удължаване на срока за погасяване до 30.03.2018г. Видно е от уведомително писмо
№576/02.02.2018г. изх. от ББР, че съгласие за отстрочване на вземанията не е
постигнато, тъй като банката е отправила покана за доброволно погасяване на
задълженията от страна на общината в 7-дн. срок от получаването на поканата. В
отговор на поканата, в свое писмо изх.№122/26.02.2018г. Общината Б. е уведомила
ББР, че процесните суми са изплатени чрез СЕБРА от ДФ „Земеделие“ директно на
изпълнителите, в случая на Б.П. ООД, на 16.12.2015г., както и начисленото ДДС съответно на датите 29.02.,
06.04. и 06.12.2016г. Тези изявления на кмета фактически представляват признаване
на вземането от негова страна. Признанието представлява
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че
е задължен към кредитора, като то трябва да е направено в рамките на
давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не
само до наличието на фактите, от които произхожда. В случая с двете цитирани писма Общината Б.
признава както размера на вземането, така и неговото основание. И двете са
отправени до кредитора, като оспорване на тези писмени доказателства не е
направено, респективно и доказано. Следователно вземането предмет на процесната
претенция е съществувало и е било ликвидно и изискуемо към датата на сключване
на договора.
От приетата СИЕ и
показанията на свидетелката Тодорова се установява, че двете процесни проформа
ф-ра №******г. и проформа ф-ра № ******* г. са осчетоводени от общината по
извънбалансова сметка, а издадените по – късно фактури с №*** и №****, и двете
от 26.10.2015г., които са напълно идентични с първоначално съставените проформа
фактури, не са осчетоводявани. Последно посочените фактури са включени в
дневника за покупки по ЗДДС за месец октомври 2015г. Средствата за плащането на
данъчната основа по двете фактури в размер на 76 739,44 лева са осигурени
от ДФЗ, като същите се разплащат директно на контрагента чрез системата СЕБРА.
Средствата за плащане на начисления ДДС в размер на 15 347,89 лева са
целеви и са осигурени от МФ, одобрени с ДБ за 2016г. Безспорно е, че и двете
суми надлежно са преведени по банкова извънбюджетна разплащателна сметка на
Общината Б., открита в търговска банка. Последната контролира наличните
средства постъпили по сметката, които са целеви, да бъдат разходвани целево в
изпълнение на конкретно одобрения проект, което всъщност е и сторено с
превеждане на сумите по сметка на Б.П. ООД съобразно съществуващия договор да
възлагане на обществена поръчка и при спазване на изискванията за финансова
дисциплина. Така към 29.10.2018г. – датата на подаване на исковата молба, в
счетоводството на общината няма отразено задължение по договор от 27.04.2015г.
към Б.П. ООД.
От своя страна Б.П. ООД са
осчетоводили надлежно двете фактури с №*** и №****, и двете от 26.10.2015г.,
които безспорно са напълно идентични с проформа фактурите с №№**** и ***(както бе
вече посочено). Извършените плащания по тях са отразени и са приспаднати с
други задължения на общината към дружеството по фактури №****г., № *****г., №****г.
в общ размер на 92 087,33 лева. По делото са представени копия единствено
на фактура №*****г., акт образец 19 и договор от 19.08.2015г. От същите е
видно, че между Общината Б. и Б.П. ООД е възникнало друга облигационна връзка
за извършване на СМР, като липсват доказателства насрещните престации да са
изпълнени. Сочените от ответника по обратния иск основания за възникване на
задължението, което е погасено с преведените суми по договора от 21.04.2015г.,
а именно фактури №****г., № ***г., №*****г. в общ размер на 92 087,33 лева
е породено не от тях, а от обстоятелството, че е приета извършената съобразно
сключения договор от 19.08.2015г. работа. Задължението за плащане възниква с
приемането и. А при липсата на акт за установяване на извършените строителни
дейности по договора, работата не може да се счита за приета, респ.
задължението за плащането й да е валидно възникнало. Представеният акт образец
19 касае приемането на част от СМР, а именно тези извършени до 30.10.2015г.
т.е. само част от договорените. Соченото задължение не се установява и от
приетите уведомителни писма ( на л.160,165 и 166 от делото), тъй като от същите
не става ясно дали описаните в тях задължения са тези по договора от
19.08.2015г. В този смисъл липсват доказателства за направено от Общината
изявление за приемане за валидно възникнали тези задължения.
При така установеното от
фактическа страна по главния иск се налагат следните правни изводи:
Същият е с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ал.1 от ЗЗД, като върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи факта, че е наличен
валиден договор за цесия, за прехвърлянето на който длъжника е надлежно уведомен от цедента
съгласно
изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, както и че прехвърленото
вземане е с настъпил падеж за изпълнение. Наличието на посочените
факти е установено по безспорен начин в процеса, като при решаването на спора
от съществено значение е и обстоятелството, че новият
кредитор е поставен в правното положение на стария и длъжникът може да направи
на новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на стария (така Решение № 37 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 50235/2016 г., IV г. о.). В този смисъл съдът счита, че следва да разгледа направените от
ответната община възражения:
Неоснователно
е възражението, че при прехвърляне на въпросното вземане цедентът не е
разполагал с ликвидно вземане по договора за извършване на СМР, тъй като
съгласно процесния договор за извършване на СМР, плащанията на всички суми
следвало да се извършват след изпълнение на възложената задача и след предоставяне
на лимит към възложителя (Община Б.) от Управляващия орган (УО, в случая ДФ
„Земеделие“), т.е. едва след одобрението на УО. Във връзка с това възражение съдът
приема, че ДФЗ не е страна в облигационните отношения нито между Община Б. и
изпълнителя „Б.П.“ ООД, нито между изпълнителя и ищеца по спора. Ето защо
отговорността на общината за престиране на задължението по процения договор за
извършване на СМР-та е тъкмо на това основание и не е взаимообусловено от решението
на ДФЗ за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Достатъчно е
възложителят - бенефициент да приеме работата без възражение по смисъла на чл.
264 ал. 1 от ЗЗД и съгласно чл. 266 ал. 1 от ЗЗД дължи безусловно заплащане на договореното
възнаграждение за престирания по договора за изработка трудов резултат. Безспорно
е, че тези предпоставки са налице предвид установеното в процеса приемане на
СМР със съставяне на 08.09.2015 г. на Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа, подписан без възражение,
както и извънсъдебното признание на общината за съществуване на вземането в
претендирания размер и падеж. Ето защо съдът счита, че към датата на договора
за цесия 21.10.2015г. вземането на цедента е било ликвидно и изискуемо.
Неоснователно е и възражението
на ответника, че издадените от Б.П. проформа фактури не пораждали задължение,
респективно договора за цесия с предмет същите проформа фактури бил
недействителен поради липса на предмет. В този смисъл съдът приема, че
задължението за плащане е породено не от тях, а от обстоятелството, че е приета
извършената съобразно сключения договор работа. Както бе посочено и по - горе задължението
за плащане възниква с приемането на работата, а не със съставянето на
счетоводен документ, който фактически само отразява вече възникналото
правотношение. Предметът на договора за
цесия не е проформа фактурите, а вземането на изпълнителя за възнаграждение по
договора от 27.04.2015 г. за извършване на СМР по финансирания от ДФЗ проект.
Ето защо съдът приема за неоснователно
въведено от ответната община възражение, че извършената цесия е недействителна
поради липсата на предмет.
Отделно
от изложеното се прави и възражение за недължимост на исковата претенция поради
обстоятелството, че същата била платена на цедента „Б.П.“ ООД. С оглед така
направеното възражение съдът съобрази, че съгласно чл.4.24 от Договор №
36/3/3130566/16.05.2014г., сключен между Общината Б. и ДФЗ, бенефициента е
задължен незабавно при настъпване на обстоятелства, които са от значение за изпълнението на договора да
уведоми Фонда. В случаят сключеният между ищеца и Б.П. ООД договор за цесия е
именно такова обстоятелство предвид промяната на кредитора на вземането и което между
впрочем не е в нарушение и на разпоредбата на чл. 42а от ЗОП (2004, отм.) и §
115, ал. 3 от ПЗР на същия закон. След като Общината Б. е била надлежно
уведомена по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД за цесията, респ. за промяната на
кредитора на вземането, то същата е следвало да уведоми ДФЗ съгласно вмененото
й задължение, а като не е сторила това, тя не може да черпи ползи от своето
недобросъвестно поведение, още повече и защото длъжникът не се освобождава от
отговорност за задължението в случай на плащане на дълга на лице, различно от
кредитора – чл.75 от ЗЗД. В този смисъл и това възражение на ответната община
се явява неоснователно.
Неоснователно
е и възражението за недействителност на договора за цесия поради липса на воля
на цедента Б.П. за прехвърляне на вземането на цесионера ББР АД след
получаването на сумата предмет на цесията от длъжника Общината Б., тъй като
същото не се покрива от нито една от хипотезите на чл.26 от ЗЗД.
Предвид
така изложеното до тук съдът приема, че е осъществен фактическия състав на
чл.99 от ЗЗД поради което и предявеният иск за заплащане на вземането в размер
на 92 087,33 лева, цедирано на ищцовата банка с договор за цесия от
21.10.2015г. от изпълнителя и представляващо възнаграждение по договора за
възлагане на обществена поръчка от 27.04.2015г. сключен между ответната община
(възложител) и Б.П. ООД (изпълнител) се явява основателен в пълния му
претендиран размер.
Изложените
по – горе съображения, че длъжникът не се освобождава от отговорност за
задължението в случай на плащане на дълга на лице, различно от кредитора, обуславят изводи и за основателност на
акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 20.12.2015г. – дата на падежа до 25.10.2018г. в размер на
26 633,85 лева така, както иска е заявен.
По обратният иск на Общината Б. срещу Б.П. ООД съдът съобрази следното:
Предявения обратен иск
намира правното си правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и е предявен при условията на
евентуалност – в случай, че съдът приеме иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.99 от ЗЗД за основателен. Ето защо и с оглед основателността на главният иск,
то съдът дължи произнасяне и по така предявения при условията на евентуалност
обратен иск.
Разпределението на доказателствената
тежест при предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1
предл. 3- то от ЗЗД се определя от въведените в процеса
твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането
на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на паричната сума, възникването на облигационното
правоотношение и прекратяването на облигационната връзка, а ответникът следва
да докаже основанието за задържане на полученото, в какъвто смисъл са и
възраженията направени от последния в хода на настоящето производство-
извънсъдебно прихващане на дължими от ищеца ликвидни и изискуеми вземания.
Безспорно се установи в
процеса, че плащането на сумата, предмет на обратния иск, е извършено в полза
на ответника Б.П. ООД на основание договор за възлагане на обществена поръчка
от 27.04.2015г. след като страните по договора за цесия надлежно са уведомили
на 23.10.2015г. длъжника Общината Б. за продажбата на същото вземане от Б.П.
ООД на ББР АД. Следователно с получаването на посочената сума Б.П.
ООД се е обогатило неоснователно за сметка на Общината Б. поради липса на
съществуващ източник на облигационна връзка между страните, по която се дължи
изпълнение към датата на плащането, поради отпадане качеството на кредитор на ответника
по обратния иск след цедиране на вземането на „Българската банка за развитие“
АД. Ето защо и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи
възстановяване на Общината Б. недължимо платената сума в размер на
92 087,33 лева.
В процеса е въведено от ответника
Б.П. ООД възражение за наличие на валидно извършено извънсъдебно прихващане с
негово ликвидно и изискуемо вземане към Общината Б.. Във връзка с това следва
да се съобрази, че разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД предвижда
възможността, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко от тях при изискуемост и ликвидност на своето вземане да го
прихване срещу насрещното си задължение като по този начин да погаси
последното. В случаят не се доказва
съществуването на насрещни взаимно дължими еднородни вземания, прихващането между
които да е породило твърденият погасителен ефект към момента на извършването
му. От представените в този смисъл относими доказателства се установява
наличието на облигационна връзка между страните по обратния иск на основание
сключен помежду им и друг договор за СМР от 19.08.2015г. Липсват обаче
безспорни доказателства работата на
изпълнителя по този договор да е приета от възложителя без възражение по
смисъла на чл. 264 ал. 1 от ЗЗД поради което и съгласно разпореденото в чл. 266
ал. 1 от ЗЗД възложителят
да дължи безусловно заплащане
на договореното възнаграждение за престирания по договора за изработка трудов
резултат. В случаят, предвид предмета на договора –
извършване на СМР, приемането им да се извършва с Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа, а при липса на такъв съдът намира, че не е налице приемане
на работата от страна на възложителя и затова и вземането за дължимото
възнаграждение не е установено като
ликвидно и изискуемо.
Дори и да се приеме, че
работата е приета без възражение от възложителя и същия дължи плащане на възнаграждението
за нея, то следва да се съобрази разпоредбата на материалния закон – чл.105 от ЗЗД предвид наведените от Общината Б. доводи, че с целеви средства, каквито са
преведените на ответника Б.П. ООД, отпуснати по Програма за развитие на
селските райони 2007-2013г. на ЕС, не може да се погасяват други вземания,
освен дължимите по договора за отпускане на финансова помощ, респективно
сключеният в изпълнение на него процесен договор от 21.04.2015г. Цитираната
законова норма в императивен порядък постановява забрана за извършване на съдебно прихващане срещу несеквестеруемо вземане на ищеца
при липса на дадено от същия съгласие. В този смисъл следва да се съобрази, че
безвъзмездната финансова помощ, която се предоставя от Европейския съюз и от
националния бюджет на бенефициери (частни или публични правни субекти) е
инструмент за осъществяване на политиката на ЕС за хармонично развитие чрез
икономическо, социално и териториално сближаване, целящо да намали разликата
между нивата на развитие на различните региони и изоставането на най-малко
облагодетелстваните региони, вкл. селските райони - чл. 174 от ДФЕС.
Политиката на сближаване е една от основните цели на ЕС - да насърчава
икономическото, социалното и териториално сближаване, както и солидарността
между държавите членки (чл. 3, § 3, ал. 3 от Договора). Като инструмент за
осъществяване на тази политика предоставянето на безвъзмездната финансова помощ
служи за удовлетворяване на публичен интерес - този на ЕС, на държавите членки,
следователно и на гражданите на ЕС. Вътрешното законодателство определя
средствата от ЕС по Структурните и Кохезионния фондове, както и националното
съфинансиране като публични финанси за финансиране на публични блага - чл. 8 във
вр. с чл. 3 от Закона за публичните финанси, като бюджетните
организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез нарочно открити
сметки за тях. Според чл. 7 от
Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции това са отдели или органи на
държавите членки ( в РБ това е Държавен фонд "Земеделие" създаден
съгласно чл.11 от ЗПЗП ), отговарящи за управлението и контрола на разходите
по чл. 5
- разходи по ЕЗФРСР. Съгласно чл. 17а от ЗПЗП тези
средства са публични, като в § 1, т. 50 от
ДРЗПЗП е дадена и легалната дефиниция на понятието „публично
финансиране“ - средства предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на
ЕС, независимо от органа, който ги предоставя. Следователно в конкретния случай
паричните средства, отпуснати на Общината Б. по мярка 4.1 „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013г., финансирана от ЕЗФРСР, като целево субсидиране по
еврофондовете са публични и затова и са несеквестируеми вземания и за
извършване на прихващане с друго вземане на Б.П. ООД, възникнало на различно
основание, следва да е дадено изрично съгласие от ищеца Общината Б., факт, който
не се доказа в процеса ( в този см. е Решение № 143 от 25.10.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 4666/2016 г., III г. о., ГК, и
др.) Ето защо въведеното като погасяващо правото на ищеца възражение от
ответника за извършено извънсъдебно прихващане с вземането на Община Б. по
обратния иск се явява неоснователно. Поради изложените до тук мотиви
неоснователно е и въведеното от ответника съдебно възражение за прихващане.
За разликата от 92 087,33
лева до пълния претендиран размер от 118 721,18 лева, а именно
26 633,85 лева, която сума представлява дължимо към цесионера ББР АД
обезщетение за забава от Общината Б. за периода от 20.12.2015г. до
25.10.2018г., предявеният обратен иск в тази му част се явява неоснователен и
затова ще следва да се отхвърли. Този си извод съдът основава на изложените по
– горе в решението съображения, че
длъжникът не се освобождава от отговорност за задължението в случай на плащане
на дълга на лице, различно от кредитора, както е в случая. Следователно
ответника по обратния иск Б.П. ООД не е допринесло за забавата на Общината Б.
да изпълни задължението си по договора за цесия, поради което и не следва да
носи отговорност за чуждото противоправно поведение.
Страните
в процеса са претендирали разноски.
Съдът
при съобразяване предпоставките на чл.78 от ГПК и с оглед изхода на делото
намира, че следва да се осъди ответната по главния иск Община Б. да заплати на
ищеца сторените от него разноски в размер на 6 290,49 лева, представляващи
платена държавна такса, възнаграждение на юрисконсулт и платено възнаграждение
на вещо лице. Ответникът по обратния иск Б.П. ООД дължи съразмерно на уважената
част от иска на Общината Б. сумата 7039,07 лева, представляваща сторени от
последната разноски в процеса за заплащане на държавна такса, адвокатски
хонорар и възнаграждение на вещо лице, изчислени по компенсация.
Воден от горното
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
Б., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Б., ул. „О.“ №**, ДА ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Дякон Игнатий“ №1, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.99 от ЗЗД сумата 92 087,33 лева, представляваща главница по
Договор за продажба на вземане от 21.10.2015 г., по силата на който дружество „Б.П.“
ООД, ЕИК ******, е прехвърлило на банката вземането си спрямо длъжника Община Б.,
произтичащо от Договор от 27.04.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Изпълнение на СМР на обект: „Център за временни изложения с
туристическа цел по пешеходната алея о.т.160 до о.т.189 по плана на гр. Б.“, финансирано по Договор № 36/3/3130566/16.05.2014 г. за безвъзмездна
финансова помощ между Община Б. и Държавен фонд „Земеделие“ по ПРСР 2007 г. -
2013 г. и сумата 26 633,85 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на 92 087, 33 лева за периода от 20.12.2015 г.
до 25.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на
92 087,33 лева за периода от датата на предявяване на настоящата искова молба в
съда – 31.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 6 290,49 лева, представляваща
сторени по делото разноски от ищеца.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.И.Х.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
Б., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. Б., ул. „О.“ №** на основание чл.55
ал.1 предл.3-то от ЗЗД сумата 92 087,33 лева, с която ответника се е
обогатил неоснователно, КАТО за разликата от 26 633, 85 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.И.Х.“ №*** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА Б., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. Б., ул. „О.“ №*** сумата 7 039,07
лева, представляваща сторени от последната разноски в процеса за заплащане
на държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице, изчислени
по компенсация съобразно уважената част от иска.
Решението
е постановено при участието на „Б.П.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.И.Х.“ №*** и като трето лице помагач на страната
на ответника Общината Б..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от датата
на връчването му на страните.
СЪДИЯ: