Решение по дело №6073/2019 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 23. 06. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети юни през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6073 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „***” ЕАД  ***против М.М.Г. ***. Твърди се, че че на ***год. между „***" ЕАД и ответника М.М.Г. е бил подписан рамков договор № ***за издаване и ползване на ***, с който е отпуснат кредитен лимит в размер на 500 лв. Твърди се, че кредитният лимит е бил напълно усвоен от кредитополучателя на ***год. Твърди се, че в чл. 33 от договора страните са уговорили, че за ползваната част от кредитния лимит кредитополучателят заплаща на ищцовото дружество годишна лихва в размер на 18.9 %,  като лихвата се начислява върху ползваната част от лимита за периода, през който е ползван. Твърди се, че в чл. 47 от договора страните са уговорили, че при изцяло или частично неплащане на минималната погасителна вноска в посочения в договора срок банката начислява обезщетение за забава- наказателна лихва в размер на 10 %  на годишна база върху забавената сума. Твърди се, че съгласно чл. 43 от договора дължимата минимална погасителна вноска е в размер на 5 % от общата дължима сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисиони), плюс непогасени минимални погасителни вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции, но не по-малко от 10  лв. /5 евро.  Твърди се, че съгласно чл. 139 от договора кредитополучателят е длъжен да погаси по всяко време използвания кредитен лимит. Твърди се, че съгласно чл. 144 от договора кредитополучателят е длъжен да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит в съответствие с условията по договора. Твърди се, че съгласно чл. 59 б „а“ от договора  банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими, в случай че кредитополучателят не е спазил което и да е условие от договора. Твърди се, че ответникът в качеството на кредитополучател не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати- 16. 10. 2018 год., 16. 11. 2018 год., 16. 12. 2018 год.,16. 01. 2019 год., 16. 02. 2019 год., 16. 03. 2019 год., 16. 04. 2019 год., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба във връзка с чл. 432 от ТЗ ищцовото дружество е обявило всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди се, че предсрочната изискуемост е била обявена на кредитополучателя М.М.Г. на 30. 04. 2019 год. с писмо с изх. № *** год. Твърди се, че видно от приложената обратна разписка писмото е достигнало до адреса на кредитополучателя, като на основание чл. 203 от договора се счита за надлежно получено. Твърди се, че  ищцовото дружество е депозирало пред Плевенския районен съд заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като е било образувано ч. гр. д. № ***год. и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищцовото дружество процесната сума в размер на 544, 74 лв., от които 500, 00 лв. представляващи главница, 23, 84 лв. представляващи изискуема редовна лихва за периода от 16. 09. 2018 год. до              16. 11. 2018 год., 0, 90 лв. представляващи изискуема  наказателна лихва за периода от 16. 09. 2018 год. до 16. 11. 2018 год. и  20, 00 лв. представляващи изискуема такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от                   31. 05. 2019 год. до окончателното й изплащане. В заключение ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи горните суми. При условие, че установителният иск срещу ответника бъде отхвърлен като неоснователен ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати процесните суми на основание предявените евентуално съединени осъдителни искове. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е неоснователен.

Вземането на „*** ЕАД“ ***произтича от рамков договор № ***от ***год. за издаване и ползване на ***, с който на ответника  М.М.Г. е отпуснат кредитен лимит в размер на 500 лв.                              За изясняване на размера на задължението на ответника към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че към 24. 02. 2020 год. задължението по процесния договор за издаване на кредитна карта е следното: главница- 500, 00 лв.; договорна лихва-  23, 89 лв.; наказателна лихва /обезщетение за забава/- 0, 85 лв. и изискуема такса- 20, 00 лв.

Възраженията на особения представител на ответника срещу предявения иск са в няколко основни насоки. Първото възражение касае действителността на сключения между страните договор. Твърди се, че последният нарушава императивната разпоредба на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил своите правни последици. Този довод се опровергава по категоричен начин от заключението на назначената съдебно- графическа експертиза, от което се установява, че процесният договор е изписан на формат „Arial“ и размер 12, който е еднакъв за всички страници. Следователно спазено е изискването цялото съдържание на договора да е отразено с еднакъв по вид формат и размер шрифт не по- малък от 12. Оспорването на автентичността на подписа за картодържател в процесния договор е неуспешно: назначената съдебно- графическа експертиза е дала заключение, че подписът в договора е положен именно  от ответника. Впрочем обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка се потвърждава и от заключенията на вещото лице Т.И., от които се установява, че ответникът е извършил няколко погасявания на задължения по процесния договор, като последната извършена от него вноска е била в размер на 500 лв. на 10. 05. 2018 год.

Следващото възражение по иска касае изискуемостта на вземанията на ищеца. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 59 б. „а“ от процесния договор банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми в случай, че картодържателят не е спазил което и да е условие от договора, а в чл. 60 б. „а“ от договора е предвидено, че изискуемостта настъпва, ако картодържателят не плати четири поредни месечни погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок. В настоящия случай е безспорно, че ответникът не е заплатил няколко вноски с падежи в периода от 16. 10. 2018 год. до                  16. 04. 2019 год., но това не води до извода, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 на тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. По делото е приложено писмо изх. № ***., с което ищецът уведомява ответника, че обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими суми по договор            № ***от ***год. Видно от приложеното известие за доставяне, че така изпратеното писмо не е било потърсено в срок от получателя. Няма отбелязване обаче, че адресатът е променил адреса си, поради което и не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 203 изр. 2 от процесния договор и да се приеме, че писмото е валидно получено от ответника и последният е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. При тези обстоятелства съдът приема, че ищецът е упражнил правото си да обяви просрочения кредит за предсрочно изискуем, но това едностранно волеизявление не е достигало до знанието на ответника. Това положение е съществувало и към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т. е. към 03. 06. 2019 год. вземането на ищеца не е било изискуемо в пълния му размер. Горното обуславя извода, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Що се отнася до предявените при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД съдът счита, че същите са частично основателни. Връчването на исковата молба на ответника представлява повторно уведомяване на последния за предсрочната изискуемост на вземането. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Ответникът се счита за уведомен и когато предсрочната изискуемост на вземането е съобщена на особения му представител, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.  При това положение следва да се приеме, че всички неплатени от ответника суми по процесния договор са станали изискуеми от датата на връчване на исковата молба. Заключението на вещото лице Т.И. е потвърдило размера на претенциите на ищеца за главница, договорна лихва и такса, поради което в тази й част исковата молба е основателна и следва да бъде уважена. По отношение на дължимата се наказателна лихва /обезщетение за забава/ се установява, че същата е в размер на 0, 85 лв., а не както се претендира от ищеца- 0, 90 лв. Следователно исковата молба в осъдителната й част следва да се уважи в размер общо на 544, 69 лв., като за разликата до 544, 74 лв. същата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 774 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Разноските, направени в заповедното производство, не следва да се присъждат с оглед отхвърлянето на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Отделно от това и с оглед т. 7 от тълкувателно решение  № 6 от                     06. 11. 2013 год., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд направените разноски за назначаване на съдебно- графическа експертиза в размер на 200 лв. и за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 100 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***“ ЕАД ***против М.М.Г. от                    гр. П. иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца за сумата от общо 544, 74 лв., от които 500, 00 лв. представляващи главница, 23, 84 лв. представляващи редовна /договорна/ лихва за периода от 16. 09. 2018 год. до 16. 11. 2018 год., 0, 90 лв. представляващи наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 16. 09. 2018 год. до                      16. 11. 2018 год. и 20, 00 лв. представляващи изискуема такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31. 05. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.М.Г. ***,   ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,                       ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „***“, представлявано от *** и ***, сумата от общо 544, 69 лв., от които 500, 00 лв. представляващи главница, 23, 84 лв. представляващи редовна /договорна/ лихва за периода от 16. 09. 2018 год. до 16. 11. 2018 год., 0, 85 лв. представляващи наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 16. 09. 2018 год. до                      16. 11. 2018 год. и 20, 00 лв. представляващи изискуема такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12. 09. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 544, 74 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА М.М.Г. ***,                         ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,                       ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „***“, представлявано от *** и ***, сумата от 774, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА М.М.Г. ***,                         ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд                          сумата от 200, 00 лв., представляваща направени разноски за назначаване на съдебно- графическа експертиза, и сумата от 100, 00 лв., представляваща направени разноски за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                   14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: