Решение по дело №5602/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 241
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120205602
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 241                                           21.02.2020 г.                           град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и девети януари                                              година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5602 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ю.М.Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***против Наказателно постановление № 19-0769-005520 от 07.11.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор пътна полиция Бургас, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен защитник. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.09.2019г. около 11:25 часа, в гр. Бургас, кв. „Крайморие”, на ул. „Христо Арнаудов”, в посока ул. „Перуника”, жалбоподателят управлявал МПС - лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с per № ***, собственост на М.С.Г., ЕГН: ********** като проверяващи – служители сектор ПП ОДМВР Бургас установили, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред. При направена справка с ОДЧ, проверяващите установили, че автомобилът е дерегистриран на 10.01.2019г, по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, който нарушителят подписал, без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя.

Фактическата обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, но същият, чрез процесуалния си представител излага доводи, че не е собственик на автомобила и същият е бил предоставян за ползване инцидентно, поради което не следва да носи административно наказателна отговорност.

От изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като е безспорно установено, че същият не е собственик на автомобила. В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя.

Предвид обстоятелството, че не е безспорно установено, че именно жалбоподателят е собственик на управлявания от него автомобил, а е установен друг собственик, ползвайки автомобила инцидентно, Ю. не би могъл да знае дали автомобилът е надлежно регистриран и съответно дали регистрацията е изтекла, т. е деянието, извършено от него е безвиновно – липсва вина за неговото извършване.

Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав намира, че жалбоподателят не е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

С оглед обстоятелството, че по настоящото дело, не е направено искане за разноски, настоящият състав не дължи произнасяне и същите остават както са направени от страните.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-005520 от 07.11.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор пътна полиция Бургас, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г. против Ю.М.Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ:

 

          Вярно с оригинала: Г.Ст.