№ 3994
гр. Варна, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501635 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №285562/29.04.2021г. по описа на ВРС на ответника
В. ЗДР. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат М.А.,
САК, уточнена допълнително с молба вх. №16741/24.08.2021г. по описа на ВОС.
Видно и от направените уточнения в изпълнение на указанията на въззивния съд
(определение №2808/09.08.2021г.), предмет на обжалване с подадената частна жалба
са:
1. определение, постановено в открито заседание на 19.06.2020г. по гр.д.
№13849/2019г. по описа на Варненски районен съд, 18-ти състав, с което, като е
констатирал неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на
предявения насрещен иск за сумата от 79,10 лева, съдът е отказал неговото приемане
за съвместно разглеждане в процеса;
2. определение №263674 от 15.04.2021г., с което е отказано допускане на изменение по
чл.214 ГПК на насрещен иск, предявен за сумата 79,10 лв., чрез увеличението му по
размер до сумата 9 192,93 лева.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
нередовности при предявяването на насрещния иск по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и
чл.128, т.2 от ГПК, като твърди, че както първоначално в отговора си на исковото
молба, така и впоследствие в подадената по реда на чл.129, ал.2 от ГПК молба
(заявление) ответникът е посочил ясно и изчерпателно всички обстоятелствата, на
които се основава иска, ясно формулиран е и неговия петитум, още към отговора на
исковата молба е бил приложен и документ, удостоверяващ внасянето на държавна
такса. Твърди се, че дадените от съда указания са били неточни, неясни и непълни
поради което евентуалното им неизпълнение (каквото в случая не е налице) не може
да има за последица връщане на исковата молба. С оглед на това неправилно
впоследствие е отказано и увеличаването по размер на този иск. Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваните съдебни актове и да върне делото на делото на
първоинстанционния Варненски районен съд за разглеждане по същество на
насрещния осъдителен иск, като се допусне и неговото изменение по размер.
1
При извършеното от районния съд администриране на частната жалба от насрещната
страна – ищеца Уникредит Булбанк АД, чрез пълномощника му по делото адвокат
Г.Д., САК, е подаден отговор вх. №289292/02.06.2021г., в който, на първо място, е
обосновано възражение за недопустимост на частната жалба. Твърди се в тази връзка,
че първото обжалвано определение е постановено на 19.06.2020г. в рамките на
проведено открито съдебно заседание, като ответниците са пропуснали срока за
неговото обжалване. В условие на евентуалност се поддържа твърдение, че е налице
нередовност при предявяването на насрещния иск, която не е била отстранена, поради
което правилно първоинстанционният съд е отказал неговото приемане за съвместно
разглеждане в процеса.
С оглед извършените от въззивния съд действия по уточняване на предмета на
въззивното производство, инициирано от ответника с подадената частна жалба, на
ищеца е дадена допълнително възможност да подаде отговор по уточнената частна
жалба. В подаденото допълнително становище по същество ищецът е преповторил
възраженията си срещу частната жалба като нейното „допълване, коригиране,
уточняване” намира за поредно „шиканиране и удължаване на процеса” от страна на
процесуалния представител на ответниците, което е недопустимо.
За да се произнесе, въззивният съдебен състав съобрази следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т.7 от ТР №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако
първоинстанционният съд не е отделил насрещния иск в друго производство, а е предприел
действия по отстраняване на констатирани нередовности при предявяването на насрещния
иск (оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за
отстраняване на нередовностите), след което поради липса на изпълнение е върнал
насрещната искова молба, определението /разпореждането/ за връщане подлежи на
обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.3 ГПК.
В конкретния случай насрещният иск е предявен с отговора на исковата молба.
Същият е заявен в общ размер на 7 400 лева, включващ недължимо платени суми от 7 320,90
лв. – платени разноски по първоинстанционното решение по т.д. №1539/2016г. на
Варненски окръжен съд, отменено впоследствие с решението на въззивния Варненски
апелативен съд по в.т.д. №603/2016г., и остатък от 79,10 лв. от платени при липса на
основание суми, включени в месечни погасителни вноски по кредита през периода
14.11.2014 - 31.12.2018 г., останал дължим след извършено прихващане на насрещни
дългове по изявление на ответника от 02.05.2017 г. Към отговора на исковата молба е
приложен документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса в размер на 296 лв., която
сума съответства на държавна такса от 4 % върху общо заявения размер на насрещния иск
от 7 400 лева.
След получаването на отговора на исковата молба първоинстанционният съд не е
постановил отделяне на основание чл.211, ал.2, изр.2 ГПК на насрещния иск в отделно
исково производство, а е пристъпил към отстраняване на констатирани нередовности при
неговото предявяване. Макар да липсва изричен диспозитив, че насрещната искова молба
(инкорпорирана в отговора на ответника) се оставя без движение, с оглед както на дадените
указания, така и на резултата от тяхното изпълнение няма никакво съмнение, че съдът е
процедирал по реда на чл.129, ал.2 и 3 ГПК. Видно от мотивите на определението,
постановено в първото по делото открито съдебно заседание, съдът изрично е приел, че с
изисканата уточняваща молба от 07.02.2020г. „ответникът не е отстранил нередовностите на
предявения насрещен иск за сумата от 79,10 лв., като към настоящия момент не е ясно на
какво точно основание претендира връщане на същата, нито има заплатена за същия
държавна такса”. С оглед на това обосновано следва да се приеме, че резултатът от
2
произнасянето му по същество съставлява връщане в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК на
насрещната искова молба поради неотстраняване на недостатъците й, независимо от
формулирания диспозитив, че искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещен
иск за тази сума (79,10 лв.) се оставя без уважение. Аргумент в тази насока се извлича и от
процедирането по иска за сумата 7 320,90 лв. (другата част от посочения в отговора общ
размер на насрещния иск от 7 400 лв.), за който в същото заседание е прието, че с
посочената уточняваща молба от 07.02.2020г. ответникът е отстранил нередовностите,
поради което същият следва да бъде приет за разглеждане. Че в случая съдът е процедирал
по реда на чл.129, ал.2 и 3 ГПК е видно и от мотивите на последващото определение на съда
(обжалвано понастоящем), с което е отказал допускане на изменение на насрещния иск за
сумата от 79,10 лв., сочещи, че този иск е бил приет за нередовен, съдът е дал изрични
указания в определението си от 20.12.2019г. за изправяне на нередовностите на иска, вкл. и
за заплащане на държавна такса, които не са били изправени от ответниците.
С оглед горното и като съобразява липсата на дадени каквито и да е било указания за
обжалваемостта на определението касателно насрещния иск за сумата 79,10 лв., реда и
срока, в който заинтересованата страна може да го обжалва, съставът на въззивния съд
приема, че настоящата частна жалба е подадена в срок.
Разгледана по същество, същата се приема и за основателна. Видно както от
изложеното в обстоятелствената част на отговора на исковата молба, така и от дадените в
изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК пояснения в уточняващата молба
(„заявление” вх. №10719/07.02.2020г.) обстоятелствата, на които се основава насрещния иск
за сумата 79,10 лв. са в достатъчна степен ясни и разбираеми. При посочен период, в който
са плащани погасителните вноски, и уточнението, че от страна на банката в тях са били
включвани и суми, чиято дължимост е отречена с влязлото в сила решение по предходно
водено между страните дело, изисканото уточняване на „недължимо платени погасителни
вноски – кога са платени вноските - всяка една поотделно по размер и дата на плащане,
защо се счита, че липсва основание за плащане” се преценява като прекомерно.
При положение, че още с отговора на ИМ (насрещна искова молба) е представена
вносна бележка за плащането на държавна такса по насрещния иск в размер на 296 лева, и
при липсата на каквито и да е било указания по основанието и размера на дължимата
държавна такса, неточно и неясно за страната е и указанието „в случай, че предявява
насрещен иск за 79,10 лв., да заплати д.т. за същия“. Следва да се отбележи и факта, че
внесената сума (296 лв.) надхвърля по размер държавната такса по първия насрещен иск (за
сумата 7 320,90 лв.), поради което и нередовността по чл.128, т.2 ГПК по отношение на иска
за сумата 79,10 лв., не е пълна, а частична. Безспорно е, че страната дължи предварителното
внасяне на държавната такса в пълния й размер, но за това следва да й бъдат дадени ясни и
конкретни указания (с посочване на размера на държавната такса, респ. сумата, която следва
да се внесе в указан срок).
По тези съображения определението от 19.06.2020г., с което е отказано приемането за
съвместно разглеждане на насрещен иск за сумата от 79,10 лева, поради неизпълнени
указания за отстраняване на констатирани нередовности при неговото предявяване, следва
да бъде отменено.
Като обусловено от това произнасяне следва да се отмени и второто обжалвано
3
определение №263674 от 15.04.2021г., И това е така, тъй като отказът на съда да допусне
заявеното изменение на иска е основан единствено на констатацията му, че „по делото няма
приет за съвместно разглеждане насрещен иск за сумата от 79,10 лв.“, съответно няма как
същият да бъде увеличен по размер. Произнасяне по това искане съдът дължи след
окончателното разрешаване на въпроса по редовността на насрещната искова молба по
отношение на иска за връщане на сумата 79,10 лева.
По тези съображения и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито заседание на 19.06.2020г. по гр.д.
№13849/2019г. по описа на Варненски районен съд, 18-ти състав, с което, като е
констатирал неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на
предявения от ответниците В. ЗДР. Д., ЕГН **********, и М.Н. Д.а, ЕГН **********,
насрещен иск за сумата от 79,10 лева, съдът е отказал неговото приемане за съвместно
разглеждане в процеса, както и определение №263674 от 15.04.2021г., с което е
отказано допускане на изменение по чл.214 ГПК на този насрещен иск чрез
увеличението му по размер до сумата 9 192,93 лева.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд, 18-ти състав, за извършване на
следващите се процесуални действия по предявения насрещен иск за сумата от 79,10
лева, в т.ч. и за събиране на пълния размер на държавната такса, при съобразяване на
изложеното в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4