№ 241
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110204268 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.***,
чрез адв. Г., ВАК срещу НП № 03 - 2200513/ 22.06.2022 год. на Директора
на дирекция „ Инспекция по труда” - Варна. С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като се твърди, че е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП, като се твърди, че между жалбоподателя
и Д. е имало сключен граждански договор за изработка – монтаж на
гипсокартон, като работата и била възложена за една седмица, не е имало
работно време и уговорена заплата, а е имало възнаграждение за услугата, с
оглед на което е било налице договаряне по смисъла на чл.258 от ЗЗД.
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното
административно наказание до минимума определен в закона.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М. Г., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено. Моли за присъждане на адвокатски хонорар за процесуално
представителство.
1
Въззиваемата страна – ДИТ - Варна, редовно призована се представлява от
юк. Б.Н. , който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Моли съда
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 13.05.2022 год. от страна на служители на Д ИТ Варна, свидетелите Б. Д.
и Д. Д. била осъществена проверка по спазване на трудовото законодателство
в строителен обект-жилищен комплекс „Сезони”-магазин № 7, находящ се в
гр.Варна, ж.к.”Възраждане I”, ул.”Анна Феликсова” № 18. При проверката в
обекта било установено физическото лице св. И.Н. Д. с ЕГН 8405041-08,
който монтирал гипсокартон. Д. попълнил обяснения на основание чл.402,
ал.1, т.2 от КТ, в което отразил като данни, че има длъжност монтажник на
гипскартон, както и че работи в обекта, като е бил нает от Д. М. да монтира
гипскартон в магазина от 13.05.2022 год., с работно време от 08.00 до 17.00
часа, като за извършената работа - монтаж на гипскартон - 125 кв. м. трябвало
да получи 575.00 лв..
За извършената проверка инспекторите съставили протокол № ПР. №
2216052/30.05.2022 г., връчен на Д. М. и в негово присъствие на същата дата
30.05.2022 г. св. Б. Д. съставил на жалбоподателя М. АУАН № 03-
2200513/30.05.2022 год., като приел, че М. в качеството си на работодател е
допуснал И.Н. Д. да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудови
функции, като монтажник на гипскартон, при определено работно място-
строителен обект – жилищен комплекс Сезонимагазин № 7, находящ се в
гр.Варна, ж.к.”Възраждане I”,ул.”Анна Феликсова” № 18 с определено
работно време, декларирано от лицето от 08:00 часа до 17:00 часа и
уговорено трудово възнаграждение в размер на 575.00 лв., преди да е сключен
в писмена форма трудов договор между страните по възникналото трудово
правоотношение. Нарушението е прието, че е извършено на 13.05.2022 год. в
обект - строителен обект – жилищен комплекс Сезони магазин № 7, находящ
се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане I”,ул.”Анна Феликсова” № 18, когато е
установено лицето И.Н. Д. да престира труд в полза на Д. Н. М. и към който
момент е следвало да има сключен трудов договор между страните по
възникналото трудово правоотношение - нарушение на разпоредбата на
чл.62,ал.2 от КТ, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без да
направи възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили възражения, в който жалбоподателя
възразява срещу констатациите направени в АУАН, като посочва, че не е
2
работодател на И. Д., а Д. е извършвал услуга по договор за изработка –
монтаж на гипскартон.
АНО не възприел така направеното възражение и въз основа съставения
АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на
извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл.62,ал.2 от КТ, във вр.
с чл.1,ал.2 от КТ, било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което директорът на Д "ИТ" Варна наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.. В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д., който
потвърждава констатациите в акта. Посочва, че жалбоподателя е бил
управител на дружеството „ Д. М.”.Потвърждава, че при проверката бил
представен граждански договор, но имало елементи на трудово
правоотношение.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел
И. Д..От показанията му се установява, че е присъствал по време на
проверката от служителите на Д ИТ Варна.Твърди, че от фирмата, в която
работил до датата на проверката били пуснати в отпуск. По същото време му
се обадил по телефона жалбоподателя М., който работил в същата фирма и го
попитал дали иска да му помогне с монтирането на гипскартон в обект, който
бил взел и не можел да се справи сам.Отишъл до обекта и М. му казал, че
може да се работи от 08.00 до 17.00 часа.След това му направил граждански
договор, за да нямал проблем с фирмата, в която работил.Уговорено било да
свърши работата за десет дни. След като дошли проверяващите се притеснил,
че ще се обадят на фирмата, в която работил и се отказал да работи, като М.
му платил за свършената работа.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. Д., Д. Д. и И. Д., тъй като
ги намери за обективни и кореспондиращи с останалите доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., Д.
и Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото
писмени доказателства – трудов договор № **********/05.05.2021 год.,
молба за платен годишен отпуск от 02.05.2022 год., граждански договор от
12.05.2022 г., протокол за извършена проверка ПР. № 2216052/30.05.2022 г.,
обяснение на осн. чл.402,ал.1,т.2 от КТ, призовка и др., прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция Инспекция по
3
труда Варна, съгласно приложената Заповед № 3 -0157/ 16.02.2022 год. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно
лице.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл.42 ал.1 и
чл.57 ал.1 от ЗАНН ,като при издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и
недвусмислено, като му е дадена съответстваща на фактическото описание
правна квалификация.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила
следва да се уреждат само като трудови, със сключване на предвидения в
чл.62 ал.1 от КТ писмен трудов договор преди постъпването на работа на
работника. Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската
власт на физическо или юридическо лице, което определя условията, при
които ще работи. Трудовите правоотношения имат специфични признаци,
които определят техния характер като такъв, а именно работно място, работно
време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за
положения труд, работодателска власт и т. н.
Съдът намира, че след анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч.
показанията на свидетеля Д. и обясненията попълнени от същия, не се
установи по категоричен и несъмнен начин, че са налице всички основни
елементи на трудово правоотношение между Д. М. и И. Д.. В показанията си в
хода на съдебното следствие И. Д. посочва, че е имал сключен граждански
договор за изработка. Съгласно правната теория и практика двете
правоотношения – трудовото и облигационното, имат като основна разлика
предметът на договора. При трудовия договор работникът дължи престиране
на труд, а при договора за изработка неговия резултат. В настоящия случай не
се доказа безспорно от въззиваемата страна, че св. И. Д. е дължал
престирането единствено на работната си сила чрез монтаж на гипскартон.
Липсват данни същият да е извършвал каквито и да е други дейности на
обекта, необхванати от приложното поле на търсения с договора за изработка
резултат. Следващият разграничителен елемент е заплащането на
изработеното. Докато при гражданските договори се дължи възнаграждение
за определен резултат, при трудовото правоотношение се дължи
възнаграждение за престиране на труд, като би следвало да има елемент на
периодичност при заплащането за престирания труд - на ден, на седмица, на
месец или др.
В случая видно от представения по делото писмен граждански договор и
обясненията по чл.402 от КТ е, че страните са уговорили възнаграждение в
размер на - 575.00 лв. за извършената дейност – монтаж на - 125 кв.м
гипскартон. По отношение на наличието на писмен граждански договор съдът
констатира, че същият е бил представен на инспектиращите преди съставяне
на АУАН, доколкото наличието на същия е потвърдено от показанията на
актосъставителя Д.. Поради това и по самото възнаграждение и начина му на
4
формиране не може да се направи категоричен извод за това в случая да се
касае за трудови отношения. Место изпълнението в жилищен комплекс
Сезони-магазин № 7, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане I”,ул.”Анна
Феликсова” № 18 също няма как да доведе до извод за разграничаване на
отношението като трудово или като облигационно, доколкото и в двата
случая би било едно и също мястото, където св. И. Д. е следвало да извърши
дейността, за която се е уговорил с Д. Н. М..
По отношение на работното време – същото е посочено в декларацията от
08: 00 до 17: 00 часа, видно от показанията на св. Д. е, че това е времето през
което обекта бил отворен, а уговорката с М. е била да монтира когато има
свободно време в рамките между 08:00 часа и 17:00 часа. Уговорката в
договора е да се извърши монтаж на гипсокартон и конструкция по стени и
тавани в размер на 125 кв. метра за срок от седем дни, а според свидетеля Д. –
10 ,които към момента на проверката не са изтекли. Посоченото съдът
определя по-скоро като елемент от облигационното правоотношение,
отколкото като такова на трудово.
От друга страна не са посочени почивки или отпуски от страна на св. И. Д..
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят Д. не е извършил
вмененото му нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
постановено в противоречие на материалния закон.
По разноските:
При този изход на делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание
чл.63д., ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 300 /триста/
лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение. Видно от
представеното по делото списък за разноските и разписка /л.25 и л.26 от
делото/ посоченото възнаграждение е платено на адв. М. Г., ВАК в брой.
Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да се уважи, с оглед
извода на съда за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и необходимостта от неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и чл.
63д., ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 - 2200513/ 22.06.2022 год. на Директора на дирекция
5
„ Инспекция по труда” - Варна, с което на Д. Н. М. с ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.***, за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1,ал.2
от КТ, на осн. чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/
лв..
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда - Варна да заплати на Д. Н. М. с
ЕГН ********** от гр.Варна, ул.***, сумата от 300.00 /триста/ лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
4268/2022 г. на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ДИТ – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6