Р Е Ш Е Н
И Е
№
177
25.07.2022
г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на тринадесети юли 2022 година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно
административнонаказателно дело № 188 по описа за 2022 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 217 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Директорът на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – КЮСТЕНДИЛ с адрес
за призоваване: гр. Кюстендил, кв.“Румена войвода“, ул.“Тинтява“ № 1, обжалва решението
по а.н.д. № 1268/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.
348 ал. 1 т. 1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с доказано деяние и спазена процедура по ЗАНН. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
е редовно призован по телефона чрез адв. А., не се явява и не се представлява. Съдът
е констатирал, че с вх. № 3021/12.07.2022 г. е постъпила молба от адвокат Р.А. – процесуален представител на С.Ш., с
която не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, сочи, че оспорва
касационната жалба, няма други искания за събиране на доказателства и моли
съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционния съдебен акт
като правилен и законосъобразен.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че въззивния
съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 029-МД/29.11.2021 г. на Директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил, с което на С.Й.Ш. на основание чл. 209а
ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лв. за нарушение на чл. 63 ал. 4 от Закона за здравето
във вр. със Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, издадена от
министъра на здравеопазването, изм. със Заповед № РД-01-496/15.06.2021 г. и
Заповед № РД-01-555/06.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 23.07.2021 г., в 12.15 часа,
в обект – Магазин за дрехи втора употреба, находящ се на адрес гр. Дупница, ул.
„Св. Иван Рилски“ № 1, в сградата на ГУМ-Дупница, ет. 3, стопанисван от „Чуан
ЦИ“ ЕООД, лицето С.Й.Ш., в качеството си на клиент, намирайки се в търговската
зала на горецитирания магазин, който представлява закрито обществено място със
стени и таван, в момента на проверката не е носила защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, поставена съгласно инструкциите, описани в
Приложение №3 към т.7 на Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра на
здравеопазването, като същата е била поставена под носа, на нивото на устата.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за нарушение
по чл. 42 т. 5 от ЗАНН досежно правната квалификация на нарушеното, тъй като
чл. 63 ал. 4 от ЗЗ визира правомощия на министъра на здравеопазването и не
съдържа предписание за поведение на останалите субекти. Също така съдът е
приел, че конкретния случай се явява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, налице
е деяние с ниска степен на обществена опасност, довело до незначително засягане
на охраняваните обществени отношения. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно, макар и по други съображения.
Настоящата
инстанция счита, че е налице нарушение при издаването на наказателното
постановление. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, като нарушение
е описано деяние на жалбоподателя, изразяващо се в присъствието й на закрито
обществено място без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, поставена съгласно инструкциите, описани в Приложение №3
към т. 7 на Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването,
като същата е била поставена под носа, на нивото на устата. Като нарушена
разпоредба АНО сочи разпоредбата на чл.
63 ал. 4 от ЗЗ във вр. с т. 7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. за въвеждане
на временни противоепидемични мерки на територията на Република България. При
така извършеното описание в НП липсва посочване на изпълнително деяние, което
да съответства на определените от АНО като нарушени разпоредби. При извършеното
описание като изпълнително деяние се сочи присъствието в закрито обществено
място без носене на защитна маска за лице, поставена съгласно инструкциите,
описани в Приложение №3 към т.7 на Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на
министъра на здравеопазването, а не нарушението или неизпълнението на въведени
противоепидемични мерки, макар самите те да са изложени при описанието на
фактическата обстановка. Липсата на изпълнителното деяние, изразяващо се в
нарушаване или в неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, макар и
описателно да се установява кои са въведените противоепидемични мерки, е
особено съществено нарушение, тъй като засяга съществено процесуалните права на
нарушителя. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Безспорното и
категорично установяване на нарушението като начин на извършване, като време и
място, не само правилно описва фактическата обстановка и установява
извършителя, но и е необходимо за правилното съотнасяне към съответстващите
правни норми, включително и санкционната такава. В случая соченият за нарушител
не може да извърши самостоятелна и безспорна преценка - без да допълва или
внася елементи на подразбиране, какво е вмененото му нарушение. Освен това
следва да се има предвид и че изпълнителното деяние по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е в две форми -
нарушаване или неизпълнение на мерки, а описанието на неправилно поставяне на
защитна маска не е достатъчно конкретизиращо коя от двете проявни форми се
възприема от административнонаказващия орган. Всичко посочено до тук води към
извод за невъзможност за нарушителя да организира своята защита, която
невъзможност произтича от неяснота за изпълнителното деяние на вмененото
нарушение. В този смисъл и доколкото е нарушена императивна разпоредба на ЗАНН
във връзка с описанието на нарушението, то това обуславя правилен извод на КРС
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 139/31.05.2022 г. по а.н.д. № 1268/2021г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Подписвам
решението с особено мнение, тъй като не съм съгласна с решаващите мотиви и
съдебния акт на мнозинството от касационния състав. Считам, че при
реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя не са
допуснати съществени процесуални нарушения,
включително във връзка с предявеното обвинение. Процесните АУАН и
НП съдържат реквизитите съответно по чл.
42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението, са описани пълно, точно и ясно, с което е
обезпечено в пълна степен правото на
защита на нарушителя. В съставените акт и наказателно постановление е посочена
нарушената противоепидемична мярка,
актът с който е въведена и правното основание за
въвеждането на мярката, а
именно разпоредбата на чл.
63, ал. 4 от ЗЗ. Посочено е, че
нарушителят се намира на закрито обществено място /магазин в гр. Дупница/ и
носи защитна маска
за лице, поставена под носа на нивото на устата в нарушение
на т.7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021г. на министъра на здравеопазването.
В
съответствие с описаните факти е административнонаказателното обвинение по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето.
Фактическият състав на санкционната норма включва от обективна страна
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. Видно е, че с
оспореното НП обвинението касае първата
хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Изпълнителното деяние е нарушаване на
противоепидемични мерки, въведени от министъра на здравеопазването в хипотезата по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Анализът
на горното сочи на пълно и точно описание на признаците от състава на
процесното административно нарушение, вкл. формата на изпълнителното деяние.
Следва, че предявеното обвинение е ясно,
с което е обезпечена в пълна
степен правната възможност на нарушителя да се защити. Предвид горното не споделям правните изводи
на мнозинството от касационни състав за наличие на формални предпоставки за
отмяна на НП.
От друга
страна, от анализа на доказателствата считам административното нарушение за
доказано, поради което дължимото произнасяне от касационната инстанция е с
решение по чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на въззивния
съдебен акт и за потвърждаване на НП.
Подписал
О.М. :
/Г.
Стойчева/