Номер 145816.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIV наказателен състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
Секретар:Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20205330205648 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № РД-04-ХІ-Б-
150/22.07.2020г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на С. И. С. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, *********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.63 ал.4 от Закона за
здравето /ЗЗ/ вр. т.4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а ал.1 от З3.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител юрк. Р.Г., която навежда доводи за правилно и
законосъобразно НП и пледира същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.07.2020г. в 13:50ч. от св. Н. С. К. - ***** в Дирекция „ОЗ“, Отдел
„ДЗК“ при РЗИ - Пловдив и Г.Т.М. - ****** по КОС, била извършена
проверка в обект – маркет „Синчец“, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Димитър
Талев“ № 2Б, представляващ закрито обществено място по смисъла на §1а от
ДР на ЗЗ и т.7 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването. В хода на проверката било констатирано, че
жалбоподателят С., като клиент на горепосочения обект, не изпълнява
1
противоепидемичните мерки, въведени с т.4 от Заповед № РД-01-
369/30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването, а именно – не е
поставила защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата.
Установеното по време на проверката било квалифицирано от св. К.
като извършено от С. С. нарушение на чл.63 ал.4 от ЗЗ вр. т.4 от Заповед №
РД-01-369/30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването, за което
държавният здравен инспектор съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 001520/06.07.2020г. Жалбоподателят
се запознала на място със съдържанието на акта и го подписала като вписала,
че няма възражения. Получила и препис от акта.
В законоустановения срок срещу АУАН не постъпило писмено
възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с
което на С. С. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.63
ал.4 от ЗЗ вр. т.4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а ал.1 от З3.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства - показанията на св. Н. С. К. /актосъставител/, кредитирани
изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и съответни на
приложените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра и на
показанията на св. Г.Т.Г., макар същите да не представляват източник на
обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и
обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение.
При така установените фактически положения съдът формира
безспорен и категоричен извод за извършено от страна на жалбоподателя С.
нарушение. Въпреки това обаче настоящата инстанция приема, че е налице
основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и отпадане
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл.63 ал.4 от ЗЗ. Като основание за този правен извод е
преценката на съда за неправилно приложение на материалния закон при
подвеждане на приетата в АУАН и НП фактическа установеност на
нарушението към уреждащата състава правна норма. Разпоредбата на чл.63
ал.4 от ЗЗ предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1
министърът на здравеопазването да въведе със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния ***** за територията
на страната или за отделна област. Видно от съдържанието на правната
норма, същата не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на
правните субекти, а регламентира правомощието на министъра на
здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме конкретно
поведение, като въведе със заповед временни противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. В случая вменената за
нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото и да било задължение за
санкционираното лице. Конкретното деяние от страна на жалбоподателя С.,
2
което в разглеждания казус се състои според доказателствата по делото в
неизпълнение на въведена в т.4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка за задължително
поставяне на закрито обществено място на защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, съставлява според настоящата инстанция
административно нарушение по смисъла на чл.209а ал.1 от ЗЗ, а не нарушение
на цитираната по-горе разпоредба на чл.63 ал.4 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.209а ал.1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директора на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и чл.63а ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а
при повторно нарушение – от 1 000 до 2 000 лв.
Изложеното според съда представлява неправилно приложение на
закона както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП
относно подвеждане на фактическите обстоятелства на нарушението към
приложимата правна квалификация, уреждаща състава на процесното
административно нарушение. Неправилното приложение на закона винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
опорочава производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице и води до отмяна на издаденото НП
като незаконосъобразно. Допуснатото нарушение е неотстранимо в
настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата,
поради което налага отмяна на атакуваното НП.
С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-150/22.07.2020г.
на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на С. И. С. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, *********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.63 ал.4 от Закона за здравето
/ЗЗ/ вр. т.4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а ал.1 от З3.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3