№ 251
гр. Варна, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900727 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И. Г. П. от гр.Варна, против ЕОС МАТРИКС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6, с която е предявен иск с правно
основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ЕОС МАТРИКС
ЕООД сумата от 45440,99евро, представляваща главница по договор за кредит №06-09036
от 30.05.09г. и анекс към него, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 27.12.11г.
по гр.д.№20362/11г. на ВРС.
В исковата молба твърди, че по гр.д.№20362/11г. на ВРС е издаден изп.лист от
27.12.11г., с който ищецът е осъден да заплати сумата от 45440,99 евро, представляваща
главница по договор за кредит №06-09036 от 30.05.09г. и анекс към него, ведно със
законната лихва за забава и договорна лихва от 2777,20 евро. Твърди, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано на 17.01.12г. изп.д.№23/12г. по описа на ЧСИ Н.Д., като
по молба на взискателя съдебният изпълнител е насрочил опис на дв.вещи на 05.07.17г.
Излага, че по изп.дело бил наложен запор на трудово възнаграждение на 28.07.17г. и
08.09.17г., а на 05.09.19г. като взискател в производството встъпил ответникът, който
придобил задължението по изп.лист, и на 10.08.21г. бил наложен запор на трудово
възнаграждение. Твърди, че до 05.07.17г. по делото не са извършвани изпълн.действия,
поради което и изп.дело се е прекратило на 17.01.14г. на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Счита, че
от 17.01.14г. е започнала да тече давността за вземането за главница от 45440,99евро и
същата е изтекла на 17.01.19г. Евентуално, в случай, че се приеме за приложимо ТР №2/15г.
на ВКС, счита, че от 17.01.12г. / образуване на изп.дело/ е започнал да тече 5 годишен
давностен срок по отношение на посоченото вземане, който е изтекъл на 17.01.17г. Предвид
това счита, че към датата на подаване на исковата молба процесното задължение се е
1
погасило по давност, поради което и не се дължи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва факта, че по ч.гр.д.№20362/11г. на ВРС е издадена
заповед за изпълнение и изп.лист от 27.12.11г., въз основа на който е образувано изп.д.
№23/12г. на ЧСИ Н.Д., както и че е конституиран като взискател по делото с постановление
на ЧСИ от 05.09.19г. Сочи, че след датата на цесията - 29.03.19г. има регулярно
предприемани действия и постъпили суми, като погас.давност била прекъсната. Счита, че до
постановяване на ТР №2/26.06.15г. давност не е текла, а искането на взискателя да бъде
приложен определен изп.способ прекъсва давността. Излага довод, че погас.давност води до
погасяване на възможността да бъде принудително изпълнено вземането, което продължава
да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е налице спор, че въз основа на заповед №12415 от 15.12.11г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№20362/11г. на ВРС е издаден изпълнителен лист в полза на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД, срещу ЕКСПРЕСКОМ 2006 ООД, С.Щ.П.. и И. Г. П., за солидарно
заплащане на сумата от 45440,99 евро - главница, ведно със законната лихва от 14.12.11г.;
сумата от 2777,20 евро - догов.лихва за периода 21.07.11г. до 12.12.11г.; сумата от 187,13
евро-такси за периода 31.05.10г.-12.12.11г., дължими по договор за кредит от 30.05.09г. и
анекс към него, и 3569,51лв- разноски.
Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист кредиторът
ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е поискал с молба от 11.01.12г. образуване на
изп.дело срещу горепосочените длъжници, като е образувано изп.д.№20128070400023 по
описа на ЧСИ Н.Д., рег.№*** при ВОС. Видно от преписката по така посоченото изп.дело с
молбата за образуването му взискателят е поискал както налагането на запори върху
банкови сметки, дружествени дялове и тр.възнаграждения на длъжниците, така и налагането
на възбрани върху недв.имоти, собственост на С.П.. и И. П., и налагане на запор на
вземането на И.П. от трето лице по договор за аренда. Няма спор, че на длъжника И. П. е
връчена покана за доброволно изпълнение на 18.02.12г.
С молба изх.№1079/08.02.12г. е наложена възбрана върху собствен на ищеца
И.П. недв.имот- ¼ ид.ч. от ПИ, находящ се в гр.Варна, р-н Вл.Варненчик,ЗПЗ, вписана под
вх.№2406/08.02.12г. на СВ-Варна, а със съобщение изх.№1083/08.02.12г. е наложен запор
върху притежаваните от ищеца дружествени дялове в ЕКСПРЕСКОМ 2006 ООД. С молба
изх.№1170/16.02.12г. е наложена възбрана върху собствени на ищеца И.П. недв.имоти – 1/5
ид.ч. от ниви в землището на с.Млада гвардия, вписана под вх.рег.№876/21.02.12г. на СВ-
Провадия. Впоследствие с изпратени до множество банки съобщения от 09 и 10.02.12г. е
2
наложен запор на банкови сметки на ищеца /писмо изх.№10717/13.02.12г. от Райфайзенбанк
/България/ ЕАД/. Със съобщение изх.№6402/31.10.12г. е наложен запор върху получаваната
от ищеца аренда /л.295/.
С молба от 24.09.12г. взискателят ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е
поискал насрочване на описи на недв.имоти и дв.вещи на длъжника И.П., а с молба вх.
№6372/05.07.17г. е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в имотите, обитавани
от длъжника.
Видно от приложеното съобщение изх.№9954/25.07.17г. и писмо от 03.08.17г.
е наложен запор върху сметката на ищеца в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
С молба вх.№17994/05.12.19г. отв.ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото в качеството му на цесионер по договор за цесия от
29.03.19г., сключен между него и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, като с резолюция от
06.12.19г. ЕОС МАТРИКС ЕООД е конституиран като взискател по изп.д.№23/12г. С
молбата взискателят ЕОС МАТРИКС ЕООД е отправил и искане за извършване на опис и
оценка на дв.вещи, находящи се на адреса на задълженото лице, а с молба вх.
№6260/14.06.21г. е отправено искане за налагане на запори върху доходи.
Със съобщение изх.№11625/10.08.21г., получено на 13.08.21г., е наложен запор
върху трудово възнаграждение на ищеца.
По делото нито се твърди от ищеца, нито се представят доказателства, същият
да е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като с изтичане срока за възражение,
което в случая е станало на 05.03.2012г. /предвид извършеното връчване в съботен ден/
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда
сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с
аналогично на силата на пресъдено нещо материално- и процесуалноправно действие и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, поради което и приложение намира
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Видно от гореизложеното върху вземане на ищеца за арендно плащане от
трето лице е наложен запор със съобщение изх.№6402/31.10.12г., който факт не се оспорва
от последния. Същият не оспорва и факта на ежегодното постъпване на сумите за аренда по
сметка на ЧСИ в резултат на така наложения запор, данни за което се съдържат във
вписванията на гърба на изп.лист по изп.дело и на корицата на същото. Напротив това
обстоятелство изрично се признава от ищеца в представената по делото декларация за
материално и гражданско състояние от 14.01.23г. След като в периода след 31.10.12г. до
05.12.22г. са постъпвали суми от третото задължено лице във връзка с наложения запор, то
следва да се приеме, че през това време се е осъществявал поискания изпълнителен способ
от взискателя, поради което и не е налице настъпване на сочената перемпция.
Според приетото в хода на процеса ТР №3/28.03.23г. по т.д.№3/20г. на ОСГТК
на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
3
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №2/26.06.15г. по т.д.
№2/13г. на ОСГТК на ВКС, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС №3/80г. Т.е. доколкото изп.д.№23/12г. не е било
перемирано, то давност за процесното вземане по него не е текла до обявяването на ТР
№2/15г.
Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и разясненията, дадени с ТР №2/26.06.2015г. по
т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В този смисъл
определящо е именно предприетото последно валидно изпълнително действие, от който
момент започва да тече нова погас.давност за вземането. Така в разглеждания случай
действия, годни да прекъснат давността, са искането на взискателя ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД по молба вх.№6372/05.07.17г. за извършване на следващи се изпълнителни
действия / опис на движими вещи/, искането на взискателя ЕОС МАТРИКС ЕООД по молба
вх.№17994/05.12.19г. за извършване на опис и оценка на дв.вещи и по молба вх.
№6260/14.06.21г. за налагане на запори върху доходи, съответно наложените запори по
изпълнителното дело чрез запорни съобщения, изпратени на 25.07.17г. и 10.08.21г. Всички
те прекъсват давността, която както бе посочено по-горе е петгодишна съгласно чл.110 от
ЗЗД, и към този момент не е била изтекла. Съответно от последното действие, извършено на
10.08.21г., е започнала да тече нова давност, която към приключване на устните състезания
по делото не е изтекла.
Ето защо предявеният иск за недължимостта на сумата от 45440,99евро,
представляваща главница по договор за кредит №06-09036 от 30.05.09г. и анекс към него, за
което вземане е издаден изпълнителен лист от 27.12.11г. по гр.д.№20362/11г. на ВРС, се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 0,40лв, представляващи заплатена д.т.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. П., ЕГН *********, с адрес
*********************, против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.Рачо Петков-
Казанджията №4-6, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД сумата от 45440,99евро, представляваща
главница по договор за кредит №06-09036 от 30.05.09г. и анекс към него, за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 27.12.11г. по гр.д.№20362/11г. на ВРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН *********, с адрес *********************, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-
4
6, СУМАТА от 0,40лв, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5