РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

                      

                      

                          

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      

        №1833

 

 

          гр. Пловдив, 30.10. 2020 год.

                 

                      

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

   ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                          

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

разгледа докладваното от съдията Мариана Михайлова административно дело  № 2625 по описа за 2020 год. на Административен съд – гр.Пловдив и взе предвид следното:        

             Производството е по реда на чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

             Образувано е по искова молба на „Солар сейфти сълюшънс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Скутаре, област Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 34, представлявано от управителите Г.Д.В., Г.К.К.и Д.Г.В., заедно и поотделно против Агенция по вписванията гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 315 лева, претърпени от отменен по съдебен ред с влязло в сила решение № 258 от 09.10.2020г. по възз. търговско дело № 20205001000512 на Апелативен съд Пловдив, отказ №20170621230158-2 от 15.06.2020г. на длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №.20170621230158 от 21.06.2017г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, ведно със законната лихва, считано от датата на предяваване на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

  Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че същата, е процесуално НЕДОПУСТИМА,  на основание чл. 130 ГПК във вр. чл. 144 АПК,  като аргументите в подкрепа на този си извод са следните :

  Отказът по чл. 24 ЗТРРЮНЦ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства подлежи на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел в 7-дневен срок от връчването му. Според алинея четвърта на същия чл. 25, съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс.

  От своя страна чл. 278, ал. 4 ГПК разпорежда, че доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. В тази последователност на препращания чл. 273 ГПК, който е в глава двадесета – "Въззивно обжалване" се определя, че доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

 Разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК въвежда изискване решението на съда да съдържа и в тежест на кого се възлагат разноските, а разноските на ищеца, в това число и възнаграждението за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска – чл. 78, ал. 1 ГПК. Чл. 81 ГПК пък определя, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Пренасянето на въпроса за разноските – чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК от бързото търговско, регистрационно производство в двуинстанционно исково по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неправилно от правна страна – чл. 81 ГПК. С оглед ангажираните ресурси и продължителността на времето се нарушават правата на страната за гледане на делото в разумен срок – чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Според Определение № 3734 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2540/2019 г., I о., докладчик председателят Й.К., в производството по обжалване на отказа за вписване пред окръжния съд на обжалващия се следват разноски по общия гражданско правен ред за разноските. Наличието на установен правен ред за присъждане на разноските изключва друг правен ред, в случая редът на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във връзка със ЗОДОВ. Това е така, тъй като нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изрично разпорежда, че когато закон или указ е предвидил специален ред на обезщетение, този закон не се прилага.

Ситуацията с въпросните разноски е аналогична с разноските в гражданския процес. В правната теория изрично се приема /учебникът на професор Живко Сталев "Българско гражданско процесуално право", издателство "Наука и изкуство" 1979 г., стр. 350/, че отговорността за разноски може да се осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. След като ищецът не може да претендира разноските по делото извън самото дело със самостоятелен иск, така и в случая жалбоподателят не може претендира направените разноски по оспорване на отказа за вписване в самостоятелно исково производство, извън самото дело по оспорване на отказа. Ако по някакви причини окръжните съдилища не спазват изложеното и не присъждат разноски в полза на жалбоподателите, то тази неправилна практика следва да бъде преодоляна по тълкувателен път, но това не прави предявеният иск процесуално допустим.

Според Определение № 9745 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 7245/2019 г. с докладчик Г.Х.– Съдебното производство по обжалване на акта на длъжностното лице по регистрацията не е охранително,  а спорно производство и разноските за адвокатско възнаграждение не са еднозначни на вреда по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона процесуален ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК. Специалният закон – ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред по чл. 274 – чл. 279 ГПК, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация.

В случая неблагоприятната промяна в имущественото състояние представлява платени съдебно деловодни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в едно гражданско съдопроизводство – чл. 274 и сл. от ГПК, като е налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане – чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 6, чл. 81 от ГПК.

Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, да се реализира, което изключва исковия ред за защита по специалния закон – ЗОДОВ.

 В изложения смисъл са Определение № 13059 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2020 г., III о., Определение № 11872 от 24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2020 г., III о,, Определение № 11773 от 18.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2020 г., III о, Определение № 11742 от 17.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2020 г., III о., Определение № 6621 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2020 г., III о, Определение № 6449 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2020 г., III о, Определение № 5257 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2020 г., III о и други.

  Водим от горното, Съдът

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ВРЪЩА искова молба на „Солар сейфти сълюшънс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Скутаре, област Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 34, представлявано от управителите Г.Д.В., Г.К.К.и Д.Г.В., заедно и поотделно против Агенция по вписванията гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 315 лева, претърпени от отменен по съдебен ред с влязло в сила решение № 258 от 09.10.2020г. по възз. търговско дело № 20205001000512 на Апелативен съд Пловдив, отказ №20170621230158-2 от 15.06.2020г. на длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №.20170621230158 от 21.06.2017г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, ведно със законната лихва, считано от датата на предяваване на исковата молба до окончателното й изплащане.

          ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2625 по описа за 2020г. на Административен съд – град Пловдив.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в  едноседмичен срок от съобщаването  му.

                    

 

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :