Р Е Ш Е Н И Е
№626
гр.
Хасково, 26.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 1195 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на М.П.Д. ***, против Уведомително писмо за неодобрение за участие по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР за периода 2014-2020г., с
изх.№02-260-6500/8323 от 15.11.2022г., издадено от зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд “Земеделие“.
Жалбоподателката
твърди, че оспореният акт е нищожен, незаконосъобразен, немотивиран и
постановен в противоречие с административнопроизводствените правила. Издаден
бил от орган без материална компетентност. Дори и да било налице делегиране на
права за издаване на писмото, това не ставало ясно от текста му. Противоречието
с административнопроизводствените правила се изразявало в неспазването на
чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК. Не било налице уведомяване на адресата на акта за
началото на производството и на оспорващата не била дадена възможност да
участва в производството пълноценно, което я лишило от правото ѝ да
направи искания и възражения. В оспорения акт липсвали мотиви. Не ставал ясен
начинът на формиране на сумата на намаленията, нито как се стигнало до извод за
плащанията в посочените размери. Липсвало посочване на това кои площи на какви
изисквания не отговаряли. Сочи се, че при
очертаване на площите през 2021г. съществувала разпоредбата на чл.26, т.4
(ДВ, бр.21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г., доп. -
ДВ, бр.32 от 2022г., в сила от 26.04.22г.), която предвиждала допустимост по
мярата на новозаявени парцели с трайни насаждения, за които не била
предоставена оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили
продължителността на периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения. Съществувала обаче и разпоредбата на § 25 от ПЗР на
Наредбата, (ДВ. бр.21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.), съгласно която за
трайни насаждения, създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР
2007-2013г. и ПРСР 2014-2020г., не се изисквало предоставяне на оценка, удостоверяваща,
че трайните насаждения са в периода на плододаване по Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения. Отбелязва се, че при подаване на заявленията
възможност за представяне на документи за доказване създаването на трайните
насаждения не била осигурена, като такива не били изискани и на по-късен етап. Функционалност
в ИСАК, чрез която да било отбелязано, че насажденията били създадени в рамките
на ПРСР и да се предоставят документи за това, била добавена през кампания
2022г.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката
на административния орган за продължаване на действията по преценка на
заявлението. Претендира се и присъждане на разноски. Допълнителни доводи в
насока незаконосъобразност на оспорения акт се навеждат в съдебно заседание и в
писмена защита, чрез пълномощник.
Ответната страна
– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник,
оспорва жалбата.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страната в с.
з., както и становището на ответника, и след като анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 15.04.2021г. от М.П.Д. е било подадено общо
заявление за подпомагане за кампания 2021г. (л.35), съответно и Заявление за
подпомагане 2021, форма за физически лица УИН 26/260521/13843 (л.47 гръб), като
заявила подпомагане по мерки и схеми, сред които и мярка 11 „Биологично
земеделие“, за която попълнила и съответно приложение (л.52 гръб),
представляващо и заявление за плащане. Видно от „Таблица на използваните
парцели 2021“ (л.49 гръб), наред със заявяването по различните мерки и схеми,
описаните парцели са заявени и по мярка 11, направление „Биологично
растениевъдство“, дейност БР 12, с култура череши (код 222040), находящи се в
землищата на гр.Симеоновград и с.Черногорово. Заявените парцели са 47278-3-1-3,
47278-4037-1-3, 47278-4042-1-2, 47278-4043-1-2, 47278-4045-1-2, 81092-517-4-1,
81092-517-5-1.
Към общото заявление за подпомагане Д.
приложила сключен на 31.03.2019г., между нея и „Нутранед“ ЕООД, Договор за
контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 №BG-BIO-22/31.03.2019г. (л.40), с предмет
контрол и сертификация на продуктите/дейностите, документирани в Приложение 1
към договора, съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 и Наредба №5 от
03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица. Приложила също и Сертификат за съответствие с Регламент
(ЕО) 834/2007 №99/12.07.2020г. (л.39 гръб) за био череши. Представила и Анекс
№1 към договора от 25.05.2020г. (л.39) за промяна в отглежданите култури,
представени в приложение №1. Съгласно същото контролът и
сертификацията на продуктите/дейностите се отнася до парцели със земеделска
култура „череши“, описани с номера по ЕККАТЕ.
При въвеждане на данните от подаденото
заявление са генерирани резултати от автоматични проверки, обективирани на л.45
от делото.
Като част от заявленията заявителката е
подала и подписните от нея декларации, задължителни за участие по направление
„Биологично растениевъдство“ (л.55), в която под т.3 от раздел „Специфични
документи по направление „Биологично растениевъдство“ е отразено, че копие от
оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения,
удостоверяваща, че заявените трайни насаждения са в период на плододаване с
номерата на заявените за подпомагане парцели, не е било представено.
До М.Д. е било адресирано Уведомително писмо
за предоставяне на документи по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСРС 2014 –
2020г. изх.№02-260-6500/9034 от 06.07.2021г. (л.59), с което зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, на основание т.IV от Заповед №РД-09-216 от
12.03.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, я уведомил,
че като земеделски стопанин, който ще заявява за подпомагане нови площи по
направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11, от групата на трайни
насаждения, лозя, маслодайна роза, и съгласно чл.39, т.1, буква „д“ от Наредба
№4 от 24.02.2015г., е необходимо в срок до 15 юли да предостави оценка по реда
на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че
заявените лозя и/или трайни насаждения са в период на плододаване. В писмото е
посочено, че въпросната оценка следва да съдържа номерата на новозаявените за
подпомагане по мярката парцели от ИСАК. Изрично са изброени случаите, в които
такава оценка може да не се предоставя – вкл. когато лозята и трайните
насаждения са създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 – 2013г.
и ПРСР 2014 – 2020г. Указано ѝ е също, че в случай, че не предостави
оценка, или същата не отговаря на изискванията на Наредба №4 от 24.02.2015г.,
ДФ „Земеделие“ щял да счита парцелите за неизбираеми за подпомагане и за тях
нямало да получи финансиране.
С писмо изх.№07-0400/3661/08.11.2021г.
(л.75) зам. изпълнителен директор на ДФЗ Петя Славчева е уведомила зам.
министъра на земеделието, че парцели, за които били информирани (от ДОППМРСР),
че били по мерки 112 и 6.1, щели да приемат, че не попадат в хипотезата на §25
от Наредба
№ 4 от 24.02.2015г., като с писмото е отправена молбата в случай, че избраният
подход се считал за неправилен – да се уведоми ДФЗ за това как следвало да се
администрират заявления, попадащи в описаната хипотеза.
В отговор с писмо 10-1126/14.01.2022г.
(л.73) зам.министър на земеделието посочил, че §25 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. освобождавал земеделските стопани от задължението за предоставяне
на оценка за трайни насаждения, с оглед на това, че тази информация можело да е
налична при административния орган.
С процесното Уведомително писмо за
неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. изх. №02-260-6500/8323 от
15.11.2022г., издадено от зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, М.П.Д. е
уведомена, че на основание чл.43, ал.1 и ап.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и
в резултат на извършените административни проверки в съответствие с глава четвърта
от същата наредба, по декларираните от нея данни в подаденото заявление за
подпомагане с УИН 26/260521/13843, не е одобрена за участие по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие”, тъй като не отговаряла на
изискването на чл.20, ал.1 от горецитираната наредба. Видно от приложената към
писмото Таблица №1 – Списък на неодобрените за участие парцели по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11, за всеки от посочените като декларирани парцели 47278-3-1-3,
47278-4037-1-3, 47278-4042-1-2, 47278-4043-1-2, 47278-4045-1-2, 81092-517-4-1,
81092-517-5-1, с отразени за същите култура, код култура, БР код и площ (ха) са
вписани следните причини/мотиви за неодобрение, а именно: заявеният парцел не
отговаря на изискванията на чл.26, т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.
От разпечатка от СЕУ на ДФЗ се установява,
че писмото е било връчено на Д. именно чрез тази система.
Наред с описаните документи по делото са
представени и Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1323-C01 (л.132), Декларация
за данните за определяне на стандартен производствен обем на стопанството към
датата на подаване на искането за плащане (л.256 гръб), Автоматичните справки
на ДФЗ (л.88-93, л.95), Удостоверение изх.№02-260-1100/10470#4 от 21.03.2023г.
(л.86) и др.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ
на обжалване административен акт, в изискуемия срок и от лице с правен интерес
да го обжалва.
Разгледана
по същество съдът приема жалбата за основателна, поради следните съображения:
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, а именно заместник изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“, съобразно делегирани правомощия със Заповед № 03-РД/3088 от
22.08.2022г. (л.31) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и в
съответствие с чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители,
съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността ѝ. Държавен
фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република
България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС (чл.11а от
ЗПЗП), като, съгласно §. 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Противно
на твърденията на жалбоподателката, актът съдържа императивно предвидените с
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването му. Посочени в приложението към оспорения акт са неодобрените по
направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 парцели, всички с код БР12,
като за всеки от тях е визирано и правното основание за неодобрение. Коментираните
реквизити на акта са достатъчни адресатът му да разбере съображенията,
мотивирали административния орган да постанови крайния резултат. Описаните в
Таблица №1 от писмото парцели, площи и причини за неодобрение, обективират ясно
волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на
защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт.
Относно
спазването на административнопроизводствените правила и съответствието на уведомителното
писмо с материалноправните разпоредби, съдът намира следното:
Към
момента на подаване на заявлението за подпомагане от жалбоподателката, в чл.39
от Наредба №4 от 24.02.2015г., редакция доп.ДВ бр.21 от 2021г., в сила от
12.03.2021г., са били изброени документите, които прилагат кандидатите за
подпомагане по мярка „Биологично земеделие“, като по т.1 – за дейностите по
направление „биологично растениевъдство“, с буква „д“ е предвидена за
представяне и оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните
насаждения, удостоверяваща, че заявените трайни насаждения са в период на
плододаване и че оценката съдържа номера на парцелите от ИСАК за заявените нови
площи, и се предоставя до 15 юли за годината на кандидатстване.
Със
същата редакция на наредбата – ДВ бр.21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.,
с
разпоредбата на § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба
№4 от 24.02.2015г. е предвидено, че за трайни насаждения, създадени чрез
одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 – 2013г. и ПРСР 2014 – 2020г., не се
изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в
периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.
Следователно
по отношение изискването на чл.39 от Наредба №4 от 24.02.2015г. е налице
изключение за визираните в § 25 от ПЗР на наредбата хипотези.
Съдът
намира, че в случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката
е заявила за подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, трайни насаждения,
създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2014–2020г.
От
представената по делото административна преписка се установява, че на
15.10.2019г. жалбоподателката е сключила с ДФЗ Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1323-C01 (л.132) по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020г. Видно от Решение №16/06/1/0/00621/2/01/03/01 на директора на
ОДЗ – Хасково (л.403 гръб и л.404), по силата на този договор на М.Д. са били
одобрени, оторизирани и изплатени суми (финансова помощ) в размер на
22 122.22 лева и 24 447.50 лева. От данните по административната
преписка, вкл. от подадената Декларация за данните за определяне на стандартен
производствен обем на стопанството към датата на подаване на искането за
плащане (л.256 гръб), става ясно, че към момента на подаване на искането за
плащане стопанството на Д., що се касае до подпомагането по по-горе посочената
подмярка, се е състояло от подробно описани имоти, в които отглеждала череши, а
именно ПИ с ЕКАТТЕ 47278 и №№ 005020, 005026, 005037, 005004, 005030, 111004,
111007. Последните, съгласно автоматичните справки на ДФЗ (л.88-93, л.95),
отговарят на парцели с №№ 47278-4043-1-2, 47278-3-1-3, 47278-4045-1-2, 47278-4037-1-3,
47278-4042-1-2, 81092-517-5-1, 81092-517-4-1,
, респ. и на описаните в оспорения акт.
Горното
не е спорно по делото и се потвърди в хода на съдебното производство
посредством Удостоверение изх.№02-260-1100/10470#4 от 21.03.2023г. (л.86), издадено от
директора на ОДЗ – Хасково.
Следва
да се отбележи също, че по отношение изключението по § 25 от ПЗР на наредбата е
било изразено становище от зам. министър на земеделието в писмо-отговор
10-1126/14.01.2022г., адресирано до зам. изпълнителен директор на ДФЗ.
Съгласно
чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл.36, ал.1 от АПК
доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в
предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а в чл.36, ал.4 от АПК
(в сила от 10.10.2019г.) изрично е предвидено, че административните органи не могат
да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях,
а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.
В
случая проведената процедура по издаване на оспорения акт не е съобразена с
цитираните изисквания, като административният орган е нарушил и задължението си
служебно да събере и прецени всички налични при него доказателства. Също така
административният орган е лишил жалбоподателката от възможността да ангажира
конкретни обяснения или представи допълнителни доказателства от значение за
крайния резултат на производството. В тази насока следва да се отбележи на
първо място, че по делото не се представиха доказателства за получаване на
Уведомително писмо изх.№02-260-6500/9034 от 06.07.2021г. от М.Д.. Освен това на
адресата на това писмо изрично е било посочено, че оценка по чл.39,
т.1, буква „д“ от Наредба №4 от 24.02.2015г. може да не се предоставя, когато
лозята и/или трайните насаждения са създадени чрез одобрени/финансирани проекти
по ПРСР 2007 – 2013г. и ПРСР 2014 – 2020г. Т.е. дори обсъжданото писмо да е
било получено от Д., при това указание в него, същата евентуално отново би
могла да се окаже лишена от възможност да ангажира конкретни обяснения или
представи допълнителни доказателства от значение за крайния резултат на
производството – в случай, че не изрази отношение по въпроса за оценката.
Следва
да се има предвид и че с преходни и заключителни разпоредби към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020г. (ДВ бр.32 от 2022г., в сила от 26.04.2022г.) е
създаден § 20, който гласи: „Не се изисква предоставяне на оценка,
удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на
периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения,
когато за съответните парцели такава е предоставена през предходна кампания или
когато за заявените трайни насаждения, лозя и маслодайна роза ДФЗ – РА може да
извърши проверка в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.“
Следователно
към датата на издаване на оспореното уведомително писмо – 15.11.2022г., нормативната
уредба вече изрично е допускала изключение от изискването за предоставяне на
оценка, в случаите, когато за заявените трайни насаждения и лозя ДФЗ може да
извърши служебно проверка в публичен електронен Регистър, поддържан от
Министерство на земеделието.
За отбелязване е и
фактът, че новата разпоредба на чл.26, т.4 от Наредба №4 от 24.02.2015г., след
влизането ѝ в сила на 12.03.2021г., също е претърпяла изменение – доп.ДВ
бр.32 от 2022г., в сила от 26.04.2022г., като към датата на издаване на процесния
акт непредоставянето на оценка вече не е достатъчно за неодобряване на
новозаявени парцели с трайни насаждения за участие в мярка „Биологично
земеделие“, а кумулативно е добавено и изискването при проверка по чл.39а, ал.2
да се установи, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни
за плододаване.
Според
чл.39а от Наредбата (Нов – ДВ, бр.32 от 2022г., в сила от 26.04.2022г.), ал.2
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, извършва проверки относно
пригодността на плододаване на заявените трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Министерството на земеделието предоставя информацията по изречение първо на ДФЗ
– РА, когато такава не се съдържа в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз.
Предвид
гореизложеното, Уведомително писмо за неодобрение за участие по Мярка 11
„Биологично земеделие“ по ПРСР за периода 2014-2020г., с изх.№02-260-6500/8323
от 15.11.2022г. се явява издадено при допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. Също така не е доказано да е налице
материалноправната предпоставка на чл.26, т.4 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за
неодобряване на изброените в Таблица №1 от писмото парцели.
При
това положение писмото следва да бъде отменено, а административната преписка –
да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на
указанията за провеждане на производството.
При
този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят претендираните
разноски. Същите са в общ размер на 710 лева, от които 10 лева държавна такса
за разглеждане на жалбата и 700 лева адвокатско възнаграждение, платими от
ответника.
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за неодобрение за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР за
периода 2014-2020г., с изх.№02-260-6500/8323 от 15.11.2022г., издадено от зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА
административната преписка на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – София за ново произнасяне по подаденото от М.П.Д. ***, Заявление
за подпомагане 2021 УИН 26/260521/13843, с което е завила подпомагане по мерки
и схеми, сред които е и мярка 11 „Биологично земеделие“, за култура с код
222040 (череши) на парцели 47278-3-1-3, 47278-4037-1-3, 47278-4042-1-2,
47278-4043-1-2, 47278-4045-1-2, 81092-517-4-1, 81092-517-5-1, при спазване
указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие”, да заплати на М.П.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото
в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: