Решение по дело №1215/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 178                                             06.06.2019г.                     гр.Стара Загора

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

на шести юни две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                                     ЧЛЕНОВЕ :    МАРИАНА МАВРОДИЕВА       

                                                                                      ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар Стойка Стоилова

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1215 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.278, ал.1 и 4 във вр. с чл.250, ал.3 и във вр. с чл.422 от ГПК, и във вр. с чл.232 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по подадена в законния 1- седмичен срок по чл. 275, ал.1 във вр. с чл.250, ал.1 от ГПК частната жалба вх.№ 11319/16.04.2019г. от двамата ищци по гр.д.№ 3281/2018г. по описа на РС- С. С.В.Ц. и В.Ц.В./***/, против  постановеното в з.з. Определение № 1219/29.03.2019г., с което е оставено без уважение искането им с Молба вх.№ 4037/08.02.2019г. на осн. чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото Решение по предявения установителен иск относно вземане в размер на 400 лв., представляващо обезщетение за дължимо едномесечно предизвестие при прекратяване на договор за наем, като неоснователно. Твърдят, че бил нарушен чл.250 от ГПК, тъй като със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК било направено искане за присъждане на главница в размер на 2 400лв., която се състояла от дължим наем за периода м.27.12.2015г. до 13.05.2016г. в размер на сумата 2000 лв., в тази претендирана сума от 2 400 лв. фактически бил включен освен
този наем и обезщетението за едномесечния срок на предизвестие по
чл.248 от ЗЗД, и това било изяснено с подадената искова молба за   предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.232 от ЗЗД , като според тях на стр.1 от исковата молба бил напълно изяснен произхода на претендираната със заявлението главница в размер на общо 2 400 лв. Считат, че с Решение № 51/11.01.2019г. по същото гр.д.№ 3281/2018г., РС- С. бил пропуснал да се произнесе за претендираното обезщетение за срока на предизвестие в размер на 400 лв., като бил приел за установено само дължимия наем за посочения период в размер на 2 000 лв. Следователно според тях искане за произнасяне на това задължение било направено, както със заявлението за издаване на заповедта, така също и с исковата молба по предявеният установителен иск, но РС не се бил произнесъл по цялото искане, и нито бил уважил, нито бил отхвърлил установителния иск по отношение на сумата от 400 лв., като дължимо обезщетение. Молят ОС- С. да отмени атакуваното Определение и да уважи установителния иск им иск и за останалата сума от 400лв., представляваща дължимо парично обезщетение по чл.238 от ЗЗД по
договора за наем между страните и да им присъди разноските по
делото. Нямат други доказателствени искания по спора.

 

Против тази ч.жалба в законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 във вр. с чл.250, ал.2, изр.1 от ГПК не е подаден писмен Отговор от ответника А.А.К. ***, същият не е взел становище по спора и няма свои доказателствени искания по делото.

 

Настоящият въззивен ОС- С., след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като взе предвид аргументите в атакуваното Определение на РС, приложимите материалноправни и процесуални норми, и провери допустимостта и основателността му, намери за установено и доказано следното :  

 

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежни двама ч.жалбоподатели/ищец по положителния установителен иск/, същата е процесуално допустимо и по нея настоящият въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

 

         Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява изцяло необоснована и недоказана, тъй като видно от материалите по приложеното приключено първоинстанционно гр.д.№ 3281/2018г. по описа на РС- С. и най- вече от мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение № 1219/29.03.2019г., с което е оставено без уважение искането им с Молба вх.№ 4037/08.02.2019г. на осн. чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото Решение по предявения установителен иск относно вземане в размер на 400 лв., представляващо обезщетение за дължимо едномесечно предизвестие при прекратяване на договор за наем, с Определение № 2697/08.10.2018г./л.27- 28 от делото на РС/, първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения установителен иск, касаещ установяване съществуването на вземане по отношение на ответника А.А.К., че дължи на ищците С. В.Ц. и В.Ц.В. сумата от 400 лв., представляваща парично обезщетение за 1- месечно предизвестие при прекратяване на писмения договор за наем, поради недопустимост на иска в тази му част. Това постановено в з.з. Определение е подлежало на евентуално самостоятелно обжалване с частна жалба чрез РС- С. пред въззвния му ОС- С. в законния 1- седмичен срок съобщението, което е станало още на 17.12.2018г. в проведеното по делото едно о.с.з., в което е съобщен окончателния доклад по делото в присъствието на процесуалния представител- адвокат на двамата ищци/ч.жалбоподатели/, който изрично е заявил, че няма възражения по доклада, съгласно който доклад на РС/видно от Протокола от това о.с.з./ процесната сума е в размер само на впоследствие признатите за установени 2 000 лв. за неплатена наемна цена за периода от 27.12.2015г. до 19.05.2016г./5 месеца по 400 лв./, както и 600 лв. неустойка за забава по чл.4.3, ал.2 от Договора за наем и 584, 99 лв. мораторна лихва от 19.05.2016г. до 20.04.2018г., ведно
със   законната   лихва   върху   главницата,   считано   от   20.04.2018г.   до
окончателното изплащане на сумите.

 

         Следователно законният 1- седмичен срок за евентуално обжалване на това частично прекратително Определение и за двамата ищци е започнал да тече от 17.12.2018г./понеделник/ и е изтекъл на 27.12.2018г./четвъртък/, като от 28.12.2018г. то е влязло в законна сила и тази първоначална искова претенция вече не е била част от исковите суми по делото.

 

Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е оставил изцяло без уважение това ищцово искане за допълване на Решението му по делото, тъй като към момента на подаването на процесната Молба от 08.02.2109г./л.43 от делото на РС/, в тази му част първоинстанционното установително съдебно производство е било вече окончателно прекратено, със законните последици от това.

 

Предвид на което процесната ч.жалба се явява изцяло неоснователна, необоснована и недоказана, атакуваното с нея отхвърлително Определение от з.з. на РС- С. се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

 

          Настоящото въззивно съдебно Решение прегражда по- нататъшния път на делото, но предвид ниския размер от само 400 лв., на осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК то е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 4 във вр. с чл.250, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.422 от ГПК, и във вр. с чл.232 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

 

  Р  Е  Ш  И  :

           

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1219/29.03.2019г. по гр.д.№ 3281/2018г. по описа на РС- С..

 

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :    

 

 

 

                               

ЧЛЕНОВЕ :