Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 19.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
Д.
КОВАЧЕВ
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 7840 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 16.04.2020г., постановено по гр.д. № 90601/2017г. по описа на СРС,
ГО, 118 състав, е уважен предявеният от А.А.С. срещу М.К.К. и Д.К.Л. иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят в
условията на пасивна солидарност сумата от 1 600 лева, предявен като частичен
от иск в пълен размер от 4 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане – повреждане на апартамент № 57, находящ се в
гр. София, ул. “********, в северната част на сградата, ет. 19, осъществено на
08.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника Д.К.Л., в която са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както
и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът неправилно
е приел, че ответникът е имал задължение да пази процесния имот, тъй като Д.Л.
никога не е давал съгласие да бъде назначаван за пазач на имота. Ето защо
счита, че не са налице основания за ангажиране на имуществената му отговорност.
Освен това по делото не било установено, че той е нанесъл някакви имуществени
вреди върху процесния имот. Вещото лице не било констатирало щети, които да са
оставени при изнасянето и демонтирането на мебелите, обзавеждането и
аксесоарите. Не било установено също дали тези повреди не са били налични и при
описа на недвижимия имот от 27.09.2011г., тъй като самото описване на
конкретното състояние на апартамента не е било достатъчно ясно. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната
страна А.А.С. оспорва въвзивната жалба като неоснователна. Счита решението в
обжалваната му част за правилно и обосновано като постановено в съотвествие със
събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че при всички положения – и
когато ползва лично имота, и когато го владее чрез трето лице, длъжникът е
длъжен на основание чл. 486, ал. 1 от ГПК да го пази с грижата на добрия
стопанин и да го предаде на купувача при извършване на въвода в състоянието, в
което е бил имотът при описа му. Твърди, че ответникът не е изпълнил това свое
задължение, в резултат на което ищецът е претърпял описаните в исковата молба
имуществени вреди, които са в причинна връзка с бездействието на длъжника по
изпълнението. Солидарната отговорност на ответниците е обоснована с изричната
норма на чл. 53 от ЗЗД.
Първоинстанционното
решение, в частта, в която е уважен предявеният срещу М.К.К. иск, е влязло в
сила като необжалвано.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на претърпени имуществени
вреди от противоправно поведение на ответника.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция за
обезвреда на имуществени вреди, нанесени
върху собствения на ищеца имот. Твърди се, че недвижимият имот бил придобит въз
основа на влязло в законна сила постановление за възлагане, както и че
ответницата М.К. е извършила на 08.04.2013г. /след влизане в сила на акта на
съдебния изпълнител/ противоправни действия, изразяващи се в демонтирана подова
настилка и первази във всекидневната с кухнески бокс; надраскани и изровени
стени и таван във всекидневната с кухненски бокс; демонтирана мивка,
демонтирана дограма с преградна врата към душ, демонтирани первази и вентилатор
във въздухоотвод в баня № 1; липсващи и счупени облицовъчни плочи, липсваща
мивка и радиаторна решетка в баня № 2; повредена ел. инсталация с изтръгнати и
липсващи ел. проводници, ел. ключове, ел. контакти и липсващи осветителна тела;
повредена водопроводна инсталация с отнети тръби, смесителни батерии, душове,
мивки и кранчета в кнухнята и банята; повреден и липсващ кухненски бокс с плот
и СКШ-та с кухненска мивка във всекидневното помещение; повредени и липсващи
плочки по стените на всекидневната над кухненския бокс; повредена и липсваща
подова настилка и первази в коридора; повредена дограма и липсващ обков,
патрони с ключалки, брави и дръжки по вътрешните интериорни врати; повредена и
липсваща подова настилка /мокет/ в спалня север; повредена и липсваща подова
настилка и липсващи подови первази в спалня юг. Сочи, се че държател на имота е
била именно ответницата М.К., която с личните си противоправни действия е
нанесла вреди върху апартамента чрез демонтиране, изнасяне и повреждане на
описаните вещи. По отношение на легитимацията на ответника Д.Л. се излагат
фактически твърдения, че същият е бил собственик на имота, предмет на
принудително изпълнение, и в качеството му на длъжник е определен за пазач на
имота за периода от извършване на описа до провеждане на проданта. Неговото
задължение произтича от разпоредбата на чл. 486, ал. 1 от ГПК, съгласно която
той е длъжен да управлява имота с грижата на добър стопанин, както и да го
предаде в същото състояние, в което го е приел. Предвид обстоятелството, че
ответникът Л. е бездействал и не е положил дължимата грижа по опазване на имота
/допуснал е повреждане на имота от трето лице/ и не е предал същия в
състоянието, в което е бил към момента на описа, се навеждат доводи, че следва
да се ангажира имуществената му отговорност в условията на пасивна солидарност
с лицето, извършило конкретните увреждащи действия.
За да постанови решението първоинстанционният съд е приел ответницата М.К. е извършила противоправни действия, довели до повреждане на чужда вещ – апартамента, придобит чрез публична продан от ищеца. Посочено е, че коркът като материал, оборудването на баните, електрическите ключове и контакти могат да притежават качеството самостоятелни движими вещи обект на търговския оборот, но до момента на монтирането им в жилището. След монтажа, подовата настилка от корк в апартамента губи самостоятелното си качество, тъй като трайно се прикрепя към недвижимия имот и става част от него. Премахването на подовата настилка представлява повреждане на имота. Същото е прието и за електрическите ключове и контакти, тъй като с монтажа им те стават част от апартамента, защото чрез тях той може да бъде ползван по предназначение. Премахването на елементите от електрическата схема на апартамента е прието за вредоносно действие, тъй като съществено се засягат качествата му да бъде ползван по предназначение. Посочено е още, че елементите от оборудването на баните, които не могат да бъде премахнати без да се повредят те или имота, също са неразделна част от апартамента. Повреждането на фаянсовата облицовка на стените в баните също е прието за повреждане на апартамента. Първоинстанционният съд е направил извод, че имотът е бил описан от съдебния изпълнител при изготвяне на описа в състоянието, в което е изнесен на публична продан – с подова настилка от корк във входното антре, всекидневната с кухненски бокс, функциониращ в отлично състояние /което предполага напълно функционираща електрическа инсталация/ с оборудвани бани, както и че в това състояние ищецът е купил имота на проведената публична продан, но фактически го е получил с щети по него. Конкретният размер на вредите е определен въз основа на приетото по делото заключение на техническа експертиза. По отношение на пасивната материална легитимация на ответника Д.Л. е посочено, че същият е бил собственик на процесния имот и е имал качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело. Прието е, че съгласно чл.486, ал.1 ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, а длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Изрично е подчертано, че имотът се оставя във владение на длъжника. Законодателят не ползва термина държане, тъй като обстоятелството кой упражнява фактическата власт върху имота е ирелевантно с оглед задължението на длъжника да управлява имота с грижата на добър стопанин и да го предаде на купувача в състоянието, в което го е приел – в което имотът е посочен в описа. Мотивирал е извод, че и след изготвяне на описа на имота, собственикът-длъжник продължава да го владее за себе си, като собственик, със съзнанието, че това ще продължи до публичната му продан, след което, като управител на чужд имот, дължи предаването му на купувача в състоянието, в което го е приел при описа. Съдът е приел, че е ирелавантно за спора дали длъжникът-собственик, който продължава да упражнява владение върху имота лично или чрез другиго /държател/, упражнява фактическата власт върху имота. При всички положения – и когато той фактически ползва имота, и когато се ползва от друго лице, длъжникът е длъжен на основание чл. 486, ал. 1 ГПК да го пази с грижата на добрия стопанин и да го предаде на купувача при въвода му във владение в състоянието, в което имотът е бил при описа. Въз основа на приетите и неоспорени писмени доказателства е направен извод, че ответникът не е изпълнил това свое задължение, в резултат на което ищецът е претърпял описаните по-горе имуществени вреди. Приета е за установена и причинна връзка между вредите и поведението на ответника Л., който не е положил необходимата грижа имотът да се запази в състоянието от описа и така да се предаде на купувача. Солидарната отговорност между ответниците е обоснована с нормата на чл. 53 ЗЗД.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди.
Не е спорно по делото, че ответникът Д.Л.
е бил собственик
на имота, върху който в полза на
кредитора “О.Б.Б.” е била учредена
ипотека за обезпечаване изпълнението на
задължението на кредитополучателя “Б.” ООД. Срещу кредитополучателя било
образувано изпълнително дело № 20118560400725 по описа на частен съдебен изпълнител Б.Б.за принудително събиране на парично вземане, обективирано в издаден
в полза на банката изпълнителен лист. Следователно
правното положение на ответника /ипотекарен длъжник/
при насочване
на изпълнението върху ипотекираните имоти е като на
длъжник по изпълнението, тъй като изпълнителният лист има сила
и срещу него, доколкото изпълнението е насочено върху ипотекираните имоти /чл.
429, ал. 3 ГПК/.
Изпълнителните действия били
насочени срещу собствения на ипотекарния длъжник недвижим имот, представляващ апартамент №
57, находящ се в гр. София, ул. “********, в северната част на сградата, ет.
19, с обща застроена площ от 107, 30 кв.м., заедно с прилежащото му таванско
помещение № 27, заедно с припадащите му се ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж. По отношение на така индивидуализирания имот
бил извършен на 27.09.2011г. от съдебния изпълнител опис, в който е посочено
състоянието на апартамента, включително вида на подовата настилка във всички
стаи, дограмата, стените и тавана на отделните стаи, облицовката на банята. В
протокола е посочено, че имотът е намерен в държане на М.К., както и че същият
се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, който получава
имота по описа и е дължен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
По делото е представена и
изготвената по изпълнителното производство експертна оценка на пазарната
стойност на процесния имот, чиято констативна част съдържа подробно описание на
състоянието на имота към момента на извършване на огледа от вещото лице –
27.09.2011г.
По отношение на недвижимия
имот била проведена процедура по публична продан. С постановление от
18.02.2013г. /влязло в сила
на 05.03.20013г./ по изпълнително дело №
20118560400725 частен
съдебен изпълнител Б.Б.е възложила
на А.А.С. недвижим имот
– апартамент № 57, находящ се в гр. София, ул. “********, в северната част на
сградата, ет. 19, с обща застроена площ от 107, 30 кв.м., заедно с прилежащото му таванско
помещение № 27, заедно с припадащите му се ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж, за сумата от 115 150 лева.
Съдебният изпълнител е
извършил посещение на процесния имот на 08.04.2013г. и е констатирал, че не е
намерено лице в апартамента. За извършените действия бил съставен протокол от
същата дата – 08.04.2013г. в него е посочено, че достъпът до имота е бил
осъществен от органът по принудително изпълнение след смяна на заключващото
устройство на вратата с помощта на ключар, като единственият ключ от имота е
останал на съхранение при съдебния изпълнител. Извършен бил
оглед на място в процесния апартамент, като е констатирано, че видимо има разлика между състоянието
на имота по време на извършения опис на същия и състоянието му към
08.04.2013г., като е установено следното: в имота са свалени ел. ключове
и контакти; видимо е нарушена стенната облицовка от фаянсови плочки до
душ-кабината и други места, което е извършено доста грубо; във
всекидневното помещение и кухненския бокс е премахната подовата настилка и
кухненското оборудване; констатирана е и разлика по отношение на
оборудване на баните – санитария и аксесоари, мивки, батерии, смесители.
С протокол от 11.04.2013г. съдебният
изпълнил на основание чл. 489 от ГПК е въвел собственика А.С. във
фактическо владение на гореописания недвижим имот, придобит от него на публична
продан по посоченото изпълнително дело, като е отстранил досегашния
държател и длъжника. В протокола е посочено, че длъжникът Д.Л. се е явил лично, но е отказал да
го подпише.
На
етапа на въззивното производство не се спори относно обстоятелството, че
ответницата М.К. е била ползвател /държател/ на процесния имот в периода от
извършване на описа на 27.09.2011г. до 08.04.2013г., както и че в този период именно
ответницата е извършила действия по премахване на корковата
настилка във входното антре и всекидневната с кухненския бокс, оборудването в
баните, с което е засегната фаянсовата облицовка по стените, както и ключовете
и контактите в жилището. Не е спорно и, че ответникът Д.Л.
не е упражнявал фактическа власт чрез лично ползване на имота през посочения
период
По делото е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира същото като пълно и
обективно. Вещото лице е дало отговор на въпроса относно стойността, необходима
за покупка на материали и оборудване и за ремонт с цел възстановяване на имота
от състоянието му, описано в протокола на съдебния изпълнител от 08.04.2013г.,
в състоянието, посочено в протокола
за опис от 27.09.2011г. От заключението се установява, че стойността на
видовете СМР необходими за отстраняване на причинените щети в процесния имот е
в размер на 8 791 лева.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Отговорността
при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има
увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или
бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна връзка между
виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до
доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника.
Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на противоправно
деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да
установи причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния
резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства.
В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът дължи пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
вредата; размера на вредата; противоправното деяние /действие и/бездействие/ на
ответника; причинната връзка между деянието и настъпилата вреда, а ответникът
дължи доказване на липсата на виновно поведение, с оглед установената в закона
оборима презумпция за вината на ответника.
Материално-правната
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди,
претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на
вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно
е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да
установи това свое качество.
Вредата
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от
закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото
имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е
вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е
засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено
увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на
този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите,
респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават
длъжници.
Основният
обективен елемент от правопораждащият фактически състав на деликтната
отговорност е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не носи
отговорност за повреждането на имота, тъй като не е давал съгласие да бъде назначаван за пазач на имота. Според
нормата на чл. 486, ал. 1 от ГПК имотът се
оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, който трябва да управлява имота като добър
стопанин. Той получава имота по описа
и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Съгласно
чл. 486, ал. 2 от ГПК ако
длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица,
съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. При тълкуване на тези
две разпоредби във връзката им една с друга е видно, че принципът е, че когато
се продава един недвижим имот на публична продан, от момента на извършване на
описа до приключване на проданта той се оставя във владение на неговия
собственик, който има качеството на длъжник в изпълнителното производство
/правило, важимо и за ипотекарния длъжник/, като само ако той не изпълнява
задължението си, предвидено в закона, да го управлява с грижата на добър стопанин
или пречи имотът да бъде огледан от трети лица, т.е. извършва действия, с които
цели осуетяване на продажбата в хода на изпълнителното производство, съдебният
изпълнител иззема имота от неговата фактическа власт и го предава за управление
на трето лице.
В случая се установява, че ипотекираният имот e
оставен във владение на ипотекарния длъжник с описването му от съдебния изпълнител на
27.09.2011г. Съгласно
законовата уредба, пазач се назначава при публична продан на движими вещи при посочените в чл. 470 - 472
ГПК предпоставки и със съгласието на
лицето, което съдебният изпълнител определя за такъв, а при изпълнение върху
недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето
лице, което е изразило съгласие за това, ако длъжникът
не ги стопанисва добре или препятства огледите /чл.
486, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК/, в какъвто смисъл е и решение № 47 от
26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г., IV ГО. Нормата на чл. 486, ал. 1 от ГПК не въвежда
изискване длъжникът да е изразил съгласие да продължи да владее собствения си имот
и след извършването на описа на същия. Както бе посочено по-горе, установеният
в чл. 486 от ГПК принцип, е че недвижимият имот остава във владение на неговия
собственик – длъжник по изпълнението, който в качеството си на собственик има
право да владее и да ползва имота. Той продължава да носи и риска от погиване
или увреждане на собствения му имот, без да е необходимо да изразява съгласие,
включително и в хипотезата на чл. 486, ал. 1 от ГПК.
При систематическото тълкуване на нормите на чл. 486, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в тяхната взаимна връзка и с оглед целта на
закона, на първо място следва, че отговорността на длъжника за обезщетяване на
вредите от повреждането на имота, предмет на принудителното изпълнение или
обект на изпълнително действие, не произтича от формалното му качество на „пазач“, определен с
нарочен акт на съдебния изпълнител - достатъчно е имотът да
е бил оставен във владение на длъжника за да възникне за него
задължението да го управлява с грижата на добър стопанин и да го предаде в
състоянието, в което го е приел, респ. в което той се е намирал към датата на
насочване на принудителното изпълнение върху него. Грижата на добрия стопанин на длъжника не следва да се разбира
единствено като задължение да не поврежда, изменя или унищожава имота с лични
действия. В съдържанието й се включва и задължението да не допуска извършване
на вредоносни действия в имота и от други лица, включително от такива, които държат
имота със знанието и съгласието на собственика му. Това задължение съществува
до предаване на имота във владение на купувача от публичната продан Този извод
следва от законово вмененото задължение на длъжника да предаде имота на новия
собственик в същото състояние, в което го е приел при извършване на описа.
В случая се установи, че процесният
имот е ползван в периода от 27.09.2011г. до 08.04.2013г. от ответницата М.К.,
която е държала същия със знанието и съгласието на собственика Д.Л.. След наложената върху имота
възбрана от съдебния изпълнител, длъжникът е останал във владение на имота
/упражнявано чрез трето лице/, но без право да се разпорежда с него, както и
под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта /чл.
451, ал. 1 ГПК/. След влизане в сила на възлагателното постановление,
апартаментът, ведно с всички вещи- принадлежности, включени в описа на имота и
предмет на извършената в изпълнителното производство оценка на възбранения
имот, е преминал в собственост на ищеца. Ответникът Д.Л. не е положил дължимата
грижа да опази собствения на ищеца недвижим имот и не е изпълнил задължението
си да предаде същия във вида, съществувал към датата на описа, поради което му
дължи обезщетение в размер на стойността на демонтираните вещи и увреденото
имущество. С оглед
изложените в исковата молба твърдения и фактически обстоятелства, отговорността
на жалбоподателя-ответник произтича от неизпълнение на задължението му за пазене на
имота и за предаването му на новия собственик в същия
вид, а не от нарушаване на забраната
да
извършва действия по изменяване или повреждане на имота. Ето защо
ирелевантно за ангажиране на имуществената отговорност на ответника Л. е
обстоятелството, че увреждането на недвижимия имот е извършено от друго лице. По делото е безспорно, а това
се установява и от събраните доказателства, че както до извършване на
публичната продан, така и през периода от издаване и влизане в сила на
възлагателното постановление до въвода на ищеца в него, недвижимият имот е бил
оставен във владение на длъжника Д.Л., поради което е налице първата предпоставка
за ангажиране на отговорността му за противоправното бездействие –
неполагане на дължимата грижа за опазване на вещта в състоянието, в което е
била към момента на описа и за предаването му на новия собственик в същия вид.
Конкретното състояние на имота към
датата на извършване на описа се установява от изготвения протокол от съдебния
изпълнител, който не е оспорен от ответника Д.Л.. В същият е посочено, че
подовата настилка във входното антре и всекидневната с кухненски бокс е коркова;
че стените са шпакловани и покрити с латекс; че двете бани са класически
изпълнени, т.е. могат да се използват по предназначение, което имплицитно
предполага, че баните са били оборудвани с минимално необходимите
принадлежности като мивки със смесител, душ, фаянс и теракот. Не е спорно, че
към този момент жилището е било в състояние, позволяващо да бъде ползвано по предназначение за
задоволяване на жилищни нужди, което предполага наличието на минимално необходимите
принадлежности, включително осветителна тела,
електрически ключове и контакти. По делото е установено, че М.К. е премахнала
корковата настилка във входното антре и всекидневната с кухненския бокс,
оборудването в баните, с което е засегната фаянсовата облицовка по стените,
както и ключовете и контактите в жилището, което е извършено в периода от
издаване на постановлението за възлагане до 08.04.2013г. За тези обстоятелства
е направено изрично извънсъдебно признание в протоколите за разпит на лицето,
проведени по досъдебно производство № Д 2271/2013г. по описа на 04 РУ „Полиция“
– СДВР, гр. София, пр. пр. № 12626/2013г. по описа на СРП, които се ползват с
доказателствена сила срещу К., тъй като съдържат изявления за неизгодни за нея
факти. От заключението на приетата в първоинстанционното производство техническа
експертиза се установява стойността, необходима за покупка на материали и оборудване и за ремонт с цел
възстановяване на имота от състоянието му, описано в протокола на съдебния изпълнител
от 08.04.2013г., в състоянието, посочено в протокола за опис от 27.09.2011г.
С оглед изложеното се налага извод,
че предявеният срещу ответника Д.Л. иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен. Налице са и предпоставките за ангажиране на
отговорността му в условията на солидарност с причинителя на вредите по
аргумент от нормата на чл. 53 от ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид
изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените
по делото разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените искове
настоящото решение е окончателно.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73627 от 16.04.2020г., постановено по гр.дело № 90601/2017г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д.К.Л., ЕГН **********,*** да заплати на А.А.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 сумата от 500 /петстотин/
лева
– съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.