Номер 133505.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100501544 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№ 12862/ 14.02.2020 от П. А. П. ЕГН
********** срещу решението на ВРС-ХХХІVс-в № 5938/23.12.2019 по гр.д.№ 8743/2019, с
което, на осн.чл.51 ал.4 СК, е постановено изменение на определения с определение от о.с.з.
на 19.02.2015г по в.гр.д.№ 5348/201Зг на СГС режим на личен контакт на бащата П. А. П.
с децата А.П.П. ЕГН ********** и Й.П.С.П. ЕГН **********, както следва:
за период от 6 месеца, считано от датата на предаване на децата А.П.П. ЕГН ********** и
Й.П.С.П. ЕГН ********** на майката Р. Д. С. ЛНЧ **********, бащата да има възможност
да ги вижда всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца в часовете от 09.00ч до 12.00ч,
като режимът се осъществява в присъствието на социален работник от компетентната
Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеенето на децата или на определено от
същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от
съответните специалисти на контактите на бащата с децата;
след изтичането на горепосочения 6-месечен период - да вижда и взема децата си
всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч в петък до 17.00ч в неделя, с преспиване;
тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
от 9.00ч на 24-ти май до 18.00ч на 25-ти май, с преспиване;
на православните великденски празници-от 09.00ч на велики петък до 18.00ч в неделя, с
1
преспиване;
всяка нечетна година на Коледа - от 09.00ч на 24-ти декември до 18.00ч на 26-ти декември и
рождения ден на детето Й. - от 09.00ч на 19-ти февруари до 18.00ч на 20-ти февруари;
всяка четна година на Нова година от 09.00ч на 31-ви декември до 18.00ч на 1-ви януари и
на рождения ден на детето А. - от 09.00ч на 19-ти март до 18.00ч на 20-ти март,
като във всички случаи бащата взема и връща децата в дома на майка им.
ИЗМЕНЕНИ са, на осн.чл.150 СК, размерите на определените с определение от о.с.з. на
19.02.2015г по в.гр.д. № 5348/2013г на СГС издръжки, дължима от П. А. П. в полза на
децата А. и Й., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. Д. С. , като са
увеличени по размер, както следа: за А. - от 250лв на 400лв и за Й. – от 250лв на 400лв
месечно, считано от датата на предаване на децата на майката, ведно със законната лихва
за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законно основание за тяхното изменение или прекратяване,
ОСЪДЕН Е П. А. П. да заплати на Р. Д. С. сумата от 339,29лв-сторени по делото разноски,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС, сумата от 432лв,на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита решението за необосновано, неправилно, противоречащо на материалния и
процесуален закон и доказателствата по делото, за което излага следните доводи:
Производството пред ВРС е образувано по насрещната ИМ на Р.Д.Ф.С. против П. А.
П. с правно основание чл.51 ал.4 СК и чл.150 СК за изменение на режима на лични
отношения между децата и П. А. П. , както и изменение размера на дължимата издръжка.
Необосноваността като порок се изразява в несъответствието на фактическите изводи
на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото фактически материал и
обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане
на правила от неюридически характер-на логиката, опита и научната теория, т. е. в
опорочаване на истинността на фактическите констатации на съда по материалноправния
спор /ТР № 2/2.07.2004г по гр.д. № 2/2004г на ОСГК/.
Решаващият състав е формирал неправилни изводи от фактическа страна поради
неправилно тълкуване на фактите и обстоятелства, установени в хода на производството.
Твърди се, че била проявена тенденциозност при уважаване на направените от страните
доказателствени искания и при обсъждането на събраните доказателства в полза на ищцата.
С това бил нарушен принципът на равнопоставеност на страните в процеса.
Неправилни били изводите на съда относно режима на упражняване на родителските
права и на лични отношения. Счита, че следвало да се постигне възможност и баланс децата
2
да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители. Право на всяко
дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.
При определянето на режима на лично отношения следвало да се вземе предвид
възрастта на детето, както и привързаността на децата към всеки от родителите. Към
настоящия момент детето А. е на почти 10 години, а Й. е на 8 години.
Счита, че определеният от съда режим на лични отношения между бащата и децата е
крайно недостатъчен, за да осигури възможност бащата да бъде свидетел на формирането на
дъщеря си и сина си като личности, както и да участва пълноценно в тяхното възпитание.
Нещо повече, такъв режим безспорно би прекъснал духовната връзка между тях. Счита, че
определеният режим на лични отношения следва да предостави най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения, като се изхожда изключително от
интереса на децата. (
Основната цел на уредбата за определяне на лични отнощения между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, е гарантираната защита на интереса на
малолетните и непълнолетни деца за преодоляването липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за
запазването на духовната и емоционалната връзка между родителя да изпълнява
родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формиране на личността му.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и
подмомагат, включително и от другия родител.
РС, въпреки, че изрично бил задължил изслушването на двамата родители в съдебно
заседание, е решил делото без това да е било сторено, без да има изготвен социален доклад
и без събирането на доказателства относно необходимостта за изменение на режима.
Пред РС били проведени три открити съдебни заседания, на които ищцата не се е
явила нито веднъж, въпреки изричното задължаване от страна на съда. Нещо повече, съдът в
свое нарочно определение от 9.09.2019г е отправил предупреждение към ищцата, че при
следващо неявяване ще цени поведението й по реда на чл.161 ГПК. В последното о.с.з. на
25.11.2019г е счел делото за изяснено и го е обявил за решаване, без да разпита допуснатите
на страните свидетели, без изготвяне и приемането на социални доклади и без изслушването
на страните, което било грубо нарушение на съдопроизводствените правила.
На следващо място изразява несъгласие с определения от съда размер на дължимата в
поза на децата издръжка, като счита, че не следва да заплаща такава в определения размер
от 400лв.
Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален
размер на същата-съгласно чл.142 ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата за
страната, която към момента е 560лв (ПМС № 316/2017г.) или минималният размер на
3
дължимата месечна издръжка е 140лв.
При определяне на размера на издръжка следва да се държи сметка за доходите на
родителя, който дължи същата. В случая РС неправилно е достигнал до извода, че
въззивникът получавал достатъчно средства.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищцата е било чрез главно и пълно доказване да установи четирите предпоставки за
уважаване на осъдителните искове за изменение размера на издръжката, а именно: че децата
не са навършили пълнолетие, че ответникът е техен родител и че е налице съществено и
трайно увеличение на нуждите им, продиктувано от промяна в обстоятелствата, при които е
бил определен размерът. Твърди, че по делото не били установени трайното изменение в
обстоятелствата и че податните възможности на бащата били увеличени.
Затова счита, че по делото не било установено, че въззивникът може да заплаща
издръжка над 250лв.
Освен това, не било установено наличието на извънредни нужди от допълнителни
средства извън обичайните.
Освен че изпълнявал вмененото му по закон задължение да заплаща издръжка,
въпреки, че децата живеели при него, бащата извършвал и допълнителни разходи - купувал
дрехи, храна и други ежедневни вещи, заплащал училищните такси и всички други разходи,
необходими за децата, включително правел им подаръци, което не било отразено в
постановеното решение.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените срещу въззивника искове.
Претендира присъждането на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 34659/05.06.2020г от
въззиваемата Р. Д. С. , в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и правилно, съобразено с
нацоналното и европейско законодателство, постановено при спазване на процесуалните
правила и отчитащо в пълна степен интересите на децата. Поради това моли за неговото
потвърждаване.
Излага следните доводи:
1/ относно оплакванията за необоснованост на решението – от жалбата не ставало
ясно какво конкретно води до твърдяната необоснованост на решението, тъй като
4
въззивникът се е ограничил да цитира теоретични постановки от практиката на ВКС, която
както съдът, така и процесуалните представители на страните, се предполага да познават.
2/ чисто пожелателната и теоретично правилна, но, за съжаление, в пълен противовес
с поведението на бащата постановка, че децата следвало да растат с грижата и подкрепата на
двамата родители по никакъв начин не била накърнена от определения от ВРС режим на
лични контакти. Точно обратно, давала възможност на майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права, да възстанови нормалното хармонично общуване на
децата си, грубо прекъснато от бащата и да създаде хармонична среда за тяхното развитие с
присъствието и на двамата родители в живота на децата,
3/ невъзможността да бъдели изслушани родителите и допуснатите свидетели се
дължала на очевидния стремеж на ответника за шиканиране на процеса и разтягането му
безкрайно дълго във времето, като с неявяването си и неводенето на допуснатите свидетели,
самият той поставял съда в невъзможност да събере тези доказателства.
По делото за промяна упражняването на родителски права съществували безкрайно
много доказателства, водещи до извода, че поведението на бащата било отчуждаващо и
вредно за децата.
В кориците на настоящото дело се намирали и доказателства за възможността на
бащата да дава издръжка на децата в размер по-голям от минималния - удостоверение за
размера дохода на бащата, служебни бележки за заплащане на частното училище, в което
именно бащата е записал децата и с оглед необходимостта децата да запазят досегашния си
статус на живот, създаден отново от бащата, видимо без затруднения,. Затова РС е присъдил
по висок размер на издръжката.
Поради изложеното моли за потвърждаване решението на ВРС, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПО МАГАНЕ“-
гр.ВАРНА, редовно призована, не е изразила становище по жалбата
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. С. срещу П. А.
П. , в която излага, че ответникът не изпълнявал постигнатото между тях споразумение
относно личните му отношения с децата А. и Й..
В периода м.08.2014г-м.06.2015г ищцата работила в Американската английска
академия и след приключването на бракоразводния процес се преместила с децата в с.Л. с
оглед близостта на жилището до работното й място и по-ниския наем.
5
Излага, че получаваният от нея доход, освобождаването на децата от годишни такси
за образованието им, разходите за транспорт /еднократно пътуване на ищцата и децата до
Б./ и едновременно с това получавания доход от труд, полаган в БАН, й позволявал да
осигури желания от нея висок стандарт на децата, осигурявайки им всички материални,
образователни, социални и културни потребности.
Твърди още, че поведението на ответника, изразяващо се в непрекъснатото звънене в
училището, посещения и вдигане на скандали, станало повод А. да напусне училище, а
ищцата изгубила работата си. Поради това и предвид полученото предложение за работа тя
и децата се преместили в гр.Варна по новата работа на Р. С., за което ответникът бил
уведомен.
През м.август 2015г бащата взел децата за осъществяване на режима на личен
контакт, като следвало да ги върне на 17.08.2015г. Това свое задължение, обаче, той не
изпълнил, като поставил условието, че ще ги върне, ако тя се завърне да живее в София, без
значение къде, и той се задължавал да поеме разходите за месечния наем, независимо от
размера му.
Поставена в такова положение, ищцата подписала споразумението с П.П., като в
деня на сключването му той й върнал децата.
Тъй като П. не изпълнил задължението си за заплащане на наема на жилището, в
което ищцата и децата живеели, те се върнала отново в гр.Варна.
През периода от 17.09. до 20.10.2015г бащата не бил търсил децата.
Твърди още, че от 20.10.2015г и към датата на депозиране на ИМ, ответникът
нарушавал режима на личен контакт, като от посочената дата контактът й с децата бил
почти невъзможен и зависел само от волята на бащата. Така била напълно лишена от
участие в живота на децата си.
Затова се обръща към съда с искане за постановяване на решение, на осн.чл.51 ал.4
СК, за изменение режима на личен контакт на децата с бащата, определен с протоколно
определение от 19.02.2015г по в.гр.д.№ 5348/201Зг на СГС, като бащата вижда и взема
децата всяка първа и трета събота от месеца, в часовете от 9.00ч до 18.00ч, в присъствието
на социален работник; режимът да бъде осъществяван по местоживеенето на децата, при
промяна на което майката се задължава да уведомява бащата в едноседмичен срок от
настъпване на това обстоятелство
Отправя и искане, на осн.чл.150 СК, за изменение размера на издръжката, дължим от
бащата в полза на малолетните деца, който да бъде увеличен от 250лв на 700лв за всяко
едно от децата, платими на 5-то число на текущия месец.
Излага, че при определянето на размера ищцата все още работела в Американската
6
английска академия, което й позволявало да покрива нуждите на децата и те имали
възможност да изучават английски език, без за това да се дължат такси.
Поради това сумата от 250лв на месец за всяко дете като участие на бащата била
достатъчна за нуждите им от облекло, храна и други битови потребности.
Поради поведението на бащата децата били лишени от висококачественото
образование, което обуславя и необходимостта от задоволяване на потребностите им с
частни уроци.
Сочи още, че до момента децата били отглеждани в триезична среда - говорят
майчиния си португалски език, бащиния български език и общия за родителите - английски
език. Това налагало нивото на знание на трите езика да се поддържа.
Наред с това децата било необходимо да са ангажирани със спортни занимания и
такива, свързани с изкуство, които да отговарят на интереса им.
С оглед осигуряване всички тези потребности на децата, вкл. и разходи по
пътуването им до Б. с оглед възможността да контактуват с близките, счита, че месечната
издръжка от 700лв на дете, би покрила тези разходи.
Поради твърденията на бащата, че бил добре материално обезпечен, счита, че
издръжката в посочения размер не би била непосилна за него. Затова отправя искане за
изменени на първоначално определения размер на издръжките, като бъдат увеличени до
претендирания такъв от 700лв за всяко едно от децата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П. А. П. е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Признава, че от м.октомври 2015г и към датата на подаване на отговора, децата А. и Й.
фактически пребивават при него.
Оспорва изложените в молбата на Р. С. твърдения, като твърди, че те разкривали единствено
субективното й негативно отношение към него, но не й обществено укоримо и вредоносно
поведение на бащата спрямо децата. Излага още и твърдения за родителския капацитет на
ищцата и този на ответника.
Поради горното моли за отхвърлянето на предявените искове.
Контролиращата страна дирекция „Социално подпома- гане"-Варна не е
изразил становище по исковете.
Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл.51 ал.4 СК и чл.150 СК.
СЪДЪТ, въз основа становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са родители на децата А., род.19.03.201Ог и
Й., род.19.02.2012г.
С протоколно определение от 19.02.2015г по в.гр.д.№ 5348/ 2015г на СГС е
7
одобрена сключената между Р. Д. С. и П. А. П. спогодба, като родителските права по
отношение на децата са били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим
на лични отношения с децата Й. и А., както следва:
- всеки вторник от всяка седмица от месеца и във вторник и в четвъртък от всяка четна
седмица между 15.00ч. и 16.00ч., като бащата взема децата от училище (детска градина) и ги
връща в дома на майката в 19.00ч. Когато децата не са на училище, бащата ще ги взема от
дома на майката в 16.00ч. и ще ги връща там;
- всяка нечетна седмица от месеца в четвъртък от 18.00ч. до неделя 18.00ч., с преспиване;
- 20 дни през лятото за периода от 1-ви август - 15-ти септември, както и за 10 дни през
зимата в периода 1-ви февруари-7-ми март, като бащата уведомява майката до един месец
предварително за точния период на осъществяване на личните контакти, като последваща
промяна на периода може де се извършва по общо съгласие на родителите;
- от 9.00ч. на 24-ти май до 18.00ч. на 25-ти май, с преспиване;
- от 9.00ч на 6-ти септември до 18.00ч на 7-ми септември, с преспиване;
- православните великденски празници - от 09.00ч. на велики четвъртък до 18.00ч. в неделя,
с преспиване;
- за рождения ден на бащата от 09.00ч. на 16-ти юни до 18.00ч. на 17-ти юни, с преспиване;
- всяка нечетна година на Коледа - от 09.00ч. на 24-ти декември до 18.00ч на 25-ти декември
и рождения ден на детето Й. - от 09.00ч на 19-ти февруари до 18.00ч на 20-ти февруари;
- всяка четна година Нова година и рождения ден на детето А.. Уговорен е и период от
време, през който бащата няма да има право да претендира осъществяване на седмичния
режим на личен контакт, който период децата ще прекарват с майка си.
С одобреното споразумение бащата се задължил да заплаща в полза на всяко едно от
децата месечна издръжка в размер на 250лв.
Още с подадения от бащата писмен отговор се признава фактът, че от м.окт.2015г
децата А. и Й. фактически пребивават при техния баща П. А. П. и затова с изготвения
по делото проект за доклад, обявен впоследствие за окончателен в с.з. на 9.09.2019г, това
обстоятелство е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване.
Видно е от приложеното гр.д.№ 52556/2015г на СРС, че на л.249, се намира
подаденото от Р. Д. С. молба от 30.12.2015г до ДСИ при СРС по образуваното изп.д. №
20151110400728, в която са обективирани изявленията й, че в указания от СИ срок -
30.12.2015г децата А. и Й. не й били върнати и затова е отправила искане за предприемането
на принудителни изпълнителни действия за връщането им.
По приложеното гр.д.№ 10906/2016г на ВРС-Хс-в, на л.126 от същото е представен
протокол от 16.12.2016г за предаване на дете по изп.д.№ 20168400400156 на ЧСИ М.Ц.,
образувано по искане на ищцата за предаване на двете деца въз основа на одобреното от
съда споразумение относно упражняването на родителските права върху децата. На
посочената дата в детска градина в гр.София се явили майката и децата, доведени от техния
баща, като последният заявил, че няма да ги предаде. Отразено е в протокола, че на въпроса
на ЧСИ дали искат да отидат при майка си, децата отговорили, че не искали и поради това
изп.действие не било извършено.
Приобщено към доказателствения материал е гр.д.№ 372/ 2016г на РС-Костинброд.
8
От данните по него /л.286-291/ е видно, че с протоколно определение от о.с.з. на 6.02.2017г
съдът, на осн.чл.127 ал.3 СК, е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на децата А. и Й. на бащата, като на майката бил определен режим на личен
контакт с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч в
съботния ден до 20.00ч в неделния, както и 30 дни през лятото, които не съвпадали с
платения годишен отпуск на бащата.
В изготвения в рамките на горепосоченото производство социален доклад от
6.01.2017г било отразено, че О“ЗД“ към Д“СП“ - Своге било работило с децата А. и Й. от
20.04.2016г до 21.11.2016г, през който период били направени многократни опити за
регламентиране регулярни срещи между майката и децата. С оказаното от социалните
работници съдействие майката била посещавала три пъти адреса в с.М., където били
провеждани срещите й с децата в присъствието на бащата. Имало и данни за провеждани
срещи между майката и децата в О“ЗД“ /л.260-266 от гр.д. № 372/2016г/.
В изготвения последващ социален доклад от 2.05.2018г, приет във въззивната
инстанция /л.41-48 от в.гр.д. № 117/2018г на ОС-София/, е отразено, че майката последно
била виждала децата на 16.12.2017г в дома им в с.М., като била общувала с детето Й. по
телефона Посочено е още, че А. била записана първи клас в частно училище „Еспа" в
гр.София за учебната 2017/2018г, а Й. посещавал частна детска градина „Патета"-гр.София.
Бащата съобщил, че имал собствена фирма, на която бил управител с твърдение, че
трудовото му възнаграждение било достатъчно, за да осигури всичко необходимо за
правилното отглеждане и възпитание на децата си.
С влязлото в законна сила на 5.03.2019г решение № 227/22.06.2018г по гр.д.№
117/2018г на ОС-София е отменено решението на РС-Костинброд № 225/03.11.2017г по
гр.д.№ 372/2016г, като е отхвърлен предявеният от П. А. П. против Р. Д. С. иск с правно
основание чл.59 ал.9 СК за изменение мерките за упражняване на родителските права на
децата А.П.П. и Й. Петров С. П., чрез предоставянето им на бащата, които мерки са били
определени с влязло в сила определение от 19.02.2015г за одобряване на спогодба по гр.д.№
5348/201Зг на СГС.
С определение № 1045/04.10.2018г по гр.д.№ 117/2018г на ОС-София са отменени и
привременните мерки, постановени с определението на РС-Костинброд от 6.02.2017г по
гр.д.№ 372/ 2016г и ОС-София е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на децата А. и Й. на майката Р. Д. С. , като е определил режим на лични
контакти на бащата П.А.П. с децата, сходен с този по постигнатото между страните
споразумение по гр.д.№ 5348/201Зг на СГС.
По делото са приобщени като доказателство представената от отв.П. заповед за
незабавна защита от 19.07.2018г по гр.д. № 635/2018г, с която Р. Д. С. е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата и й е било забранено да ги
приближава. С последващо определение от 5.06.2019г местоживеенето на децата е било
определено временно при бащата. С решение от 20.11.2019г по същото дело спрямо децата
са били приложени идентични защитни мерки, като било определено местоживеенето им
при техния баща за срок от шест месеца.
Пред настоящата инстанция е представено копие от решение на Софийски ОС №
156/8.05.2020 по в.гр.д.№ 82/2020, с което е било отменено изцяло решението на РС-
Костинброд № 307/20.11.2019 по гр.д.№ 635/2018 и е отхвърлена молбата на П. А. П. с
правно основание чл. 5 ЗЗДН, като същевременно е била уважена подадената насрещна
молба от Р. де Ф. С. – издадена е заповед за защита и са постановени по отношение на П. А.
П. мерките по чл.5 ал.1 т.1 и чл.5 ал.4 ЗЗДН. Решението не подлежи на обжалване и влиза в
сила веднага.
9
Макар представеното копие да не е заверено, съдът извърши служебно справка чрез
системата за отдалечен достъп и се установи наличието на електронен документ на
решението с посоченото съдържание
Наред с горепосочените съдебни актове, в с.з. на 9.09.2019г ответникът е представил
пред ВРС и решение по гр.д.№ 1185/2017г на РС-Костинброд, с което майката отново била
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата, като й било
забранено ги приближава за срок от три месеца.
Към датата на представянето на соченото доказателство на отв.П. очевидно е бил
известен фактът на отмяната на решението по гр.д.№ 1185/2017г с решението на ОС-София
от 1.06.2018г по в.гр.д.№ 235/2018г /л.159-165 по в.гр.д.№ 117/2018г на ОС-София/, и
въпреки това се е въздържал от представянето на този съдебен акт.
Освен това, пред настоящата инстанция бе представено и копие от решението на СРС
от 20.01.2020 по гр.д.№ 53697/2018, с което е уважена молбата на Р. С., като е задължен П.
А. П. , на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, да се въздържа от домашно насилие; задължен е да
посещава специализирана програма за лица, извършили домашно насилие, на осн.чл.5 ал.1
т.5 ЗЗДН; наложена му е глоба в размер на 800лв, на осн.чл. 5 ал.5 ЗЗДН, и е отправено
предупреждение към същия, на осн.чл.21 ал.3 ЗЗД, че при неизпълнение на настоящата
заповед, полицейските органи са длъжни незабавно да го задържат и да уведомят за това
органите на Прокуратурата. За последното няма данни дали към настоящия момент
решението е влязло в законна сила.
Горната фактическа установеност, налага следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.51 ал.4 СК.
Изменението на мерките относно децата се съдържа в разпоредбите на чл.51 ал.4 СК
и чл.59 ал.8 СК, които предвиждат, че изменението на първоначално определените мерки се
допуска при настъпила промяна в обстоятелствата.
Задължителните за съдилищата разяснения са дадените с ППВС № 1/1974г. Промяна
е налице, когато : са изменени обстоятелствата, които са били взети предвид при определяне
на първоначалните мерки; когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки; или
когато мерките на практика са променени.
Тези разяснения са доразвити в редица решения в по-новата практика на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК. В тях е прието, че промяната може да бъде свързана с
промяна в родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващия
мерките родител; или да са свързани със социалната среда, в която живее детето след
първоначалното решение. За изменение в обстоятелства се счита нововъзникналите права и
задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки;
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратното; пречки
на родителя, при когото е детето, за осъществяване на лични отношения с другия родител;
невръщането на детето след осъществяване на РЛО от родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето. Съобразено и това, че е необходимо тази промяна в
обстоятелствата да се отразява на положението на детето.
В процесния случай родителските права по отношение на двете малолетни деца А. и
Й. са били предоставени за упражняване на майката по силата на одобреното от съда
10
споразумение по в.гр.д.№ 5348/2015г на СГС, като на бащата е бил определен разширен
режим на лични отношения с тях.
С настоящата молба майката е отправила искане за изменение в РЛО на бащата с
децата, като бъдат приложени защитни мерки по смисъла на чл.59 ал.8 т.1 СК поради
твърдението, че последният не изпълнявал установения за него режим на личен контакт,
като е задържал децата при себе си от м.окт.2015г. Оттогава контактът на майката с децата й
бил почти невъзможен и зависел изцяло от волята на отв.П.П..
Фактът, че децата живеят при своя баща от м.октомври 2015г. е безспорен между
страните.
Установеното от бащата ново фактическо положение е едностранно, против волята
на другия родител, тъй като не почива нито на постигнато между тях споразумение, нито е
въз основа на влязло в сила съдебно решение. Следователно, същото се явява неправомерно,
тъй като с това му поведение се ограничава възможността на майката да реално да
упражнява предоставените й родителските права. Същевременно, така децата биват лишени
от контакта с майката. При това, създаденото положение е поддържано от бащата за
продължителен период от време – от м.окт.2015 до 6.02.2017г и понастоящем, когато са
били постановени привременните мерки в производството пред РС-Костинброд. Същите,
обаче, са отменени, както и постановените срещу майката по реда на ЗЗДН. С това е
отпаднало законовото основание за задържането на децата от бащата.
Съзнателното неправомерно задържане на децата съставлява изменение на
обстоятелствата по смисъла на цитираните по-горе правни норми, което се е отразило
негативно върху психо-емоционалното състояние на децата. За да достигне до такъв извод
на съда не са необходими специални знания и същият е формиран на базата съвкупен анализ
на събрания по настоящото дело многоброен доказателствен материал, вкл. и приобщеното
гр.д.№ 372/2016г на РС-Костинброд.
По делото еднозначно се установи, че двамата родители са в изключително обтегнати
отношения до степен на нетърпимост, имат непреработени емоционални турбулентности
поради раздялата им и това състояние продължава, без да същите /особено бащата/ да
полагат усилия да общуват помежду си поне заради децата А. и Й.. Влошените отношения
между страните, съпроводени с конфликти и многобройни сигнали и от двамата, са ощетили
психиката на двете деца, които макар да са в ниска възраст /към настоящия момент на 10год.
и 8год. съответно/, са вече достатъчно осъзнати за случващото се между родителите им.
Изключително бедната на компоненти картина на семейството, в която фигурата на майката
е възприета като „лошият родител", говорят за игнориране потребността им да общуват с
майка си, за да останат лоялни към родителя, който в момента ги отглежда. Потискането на
потребността да общуват свободно с всеки от родителите раздвоява децата, едновременно
приемайки и отхвърляйки фигурата на майката. Поради това същата е имала кратки
епизодични срещи с децата си в продължение на повече от 5 години. И това не се е дължало
на липсата на желание от нейна страна за пълноценна връзка с малолетните й деца.
Поведението на бащата, който очевидно не проявява никаква критичност към
собствените си действия, несъобразявайки се и нарушавайки правилата, установени с
влезлия в сила съдебен акт относно мерките за УРП и РЛО, се възприеме като насочено към
отчуждаването на децата от майката от /не се констатира такова поведение от нейна страна/.
С това същият поставя децата си в риск от психо-емоционален дискомфорт, а това следва да
се разглежда като проява на психическо насилие спрямо децата и това не се толерира от
съда. Децата не бива да бъдат поставяни пред избор с кого от родителите си да общуват, без
д изпитват страх или притеснение от евентуална санкция. Това е тяхно право, с което всеки
от родителите следва да се съобрази и да даде възможност децата да изградят стабилна
емоционална връзка с другия родител.
11
Мотивиран от изложеното съдът приема, че определеният режим на личен контакт на
бащата с децата следва да бъде изменен, като бъдат приложени защитните мерки по чл.59
ал.8 т.1 и т.2 СК , за да се избегне всякаква възможност за противоправно задържане на
децата от страна на бащата извън определения режим на лични отношения.
Така за период от 6 /шест/ месеца, считано от датата на предаване на децата на
майката, режимът на лични отношения на бащата с децата следва да бъде :
всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца в часовете от 09.00ч до 12.00ч,
който режим да се осъществява в присъствието на социален работник от компетентната
Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеенето на децата или на определено от
същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от
съответните специалисти на контактите на бащата с децата.
След изтичането на горепосочения 6-месечен период – бащата да има възможност
да вижда и взема децата си, както следва
всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч в петък до 17.00ч в неделя, с
преспиване;
тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
за празника на славянската писменост и култура - от 9.00ч. на 24-ти май до 18.00ч. на
25-ти май, с преспиване;
на православните великденски празници - от 09.00ч на Велики петък до 18.00ч. на
Велика неделя, с преспиване;
всяка нечетна година на Коледа-от 09.00ч на 24-ти декември до 18.00ч на 26-ти
декември и рождения ден на детето Й. - от 09.00ч на 19-ти февруари до 18.00ч на 20-ти
февруари;
всяка четна година на Нова година от 09.00ч на 31-ви декември до 18.00ч на 1-ви
януари и на р ождения ден на детето А. - от 09.00ч. на 19-ти март до 18.00ч. на 20-ти март.
По отношение претенциите за издръжка с правно основание чл.150 СК
За основателността на претенциите е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение в нуждите на издържания.
От момента на присъждане на първоначалната издръжка през 2015г са изминали
четири години, който период се явява продължителен и през него децата са пораснали. Това
дава отражение и върху разходите, необходими за покриване ежедневните нужди на децата
от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, транспорт, както и средства за
допълнителни занимания със спорт, изучаване на езици или занимания с различни видове
изкуство.
Ето защо се налага изводът за доказаност на исковете по основание - налице е трайно
и съществено изменение в обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на своите деца; изменение са и потребностите им поради тяхното
порастване.
12
По данни на Националния статистически институт общият разход на член от
домакинство за второто тримесечие на 2019г е бил средно в размер на 1401,99лв. След
изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за непълнолетно лице /за
алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие
възлиза на 1022,88лв, респ. за месец-340,96лв, необходими за задоволяване само на
базисните потребности. В процесния случай съдът отчита и това, че за децата са необходими
допълнителни разходи, свързани с обучението им, а разходът по статистическите данни за
свободно време, културен отдих и образование възлиза на 18,84лв средномесечно /за
тримесечие 56,53лв/, съдът определи горния размер на издръжката.
Що се отнася до размера на дължимите издръжки. При определянето му съдът следва
да съобрази възможностите на родителите според получаваните от тях доходи,
квалификацията им, имотното състояние, имат ли алиментни задължения към други
низходящи непълнолетни лица.
В настоящия случай липсват данни за конкретния реализиран от бащата доход, но
същият е направил изявления, че има собствен бизнес, без да уточнява какъв и какви са
реалните доходи от него. Освен това, пред социалните работници е поддържал, че получава
високи доходи, поради което децата са били записани от него да посещават частни учебни
заведения, таксите на които са значителни.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че общият размер на месечната
издръжка за всяко едно от децата следва да възлиза на 600лв, от които бащата да поеме
сумата от 400лв, която е в неговите податни възможности, а остатъкът следва да се поеме от
майката. Преимущественото парично участие на бащата е обусловено от това, че върху
майката е задължението да полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на децата. Чрез определянето на посочените размери на издръжките за децата
биха се осигурили такива условия на живот, каквито биха имали, ако родителите живееха
заедно.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи от датата на предаване на
децата на майката, с падеж до 5-то число на текущия месец, за който се дължи издръжка,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции налагат извода за
неоснователност на жалбата и потвърж даване решението на ВРС в обжалваните му
части.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК и с оглед отправеното искане, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за заплатена държ.такса по иска с правно
осн.чл.51 ал.4 СК в размер на 25лв.
13
В полза на страната следва да се присъди и адв. възнаграждение. Видно от договор за
правна защита и съдействие уговореното и заплатено такова възлиза на 800лв. Същото касае
оказването на правна защита и съдействие по първоначално предявения от П.П. иск
/прекратен с влязло в сила определение/ и насрещната претенция на Р. Д. С. , предмет на
настоящото произнасяне, без обаче да е посочено какъв е размерът за правната помощ по
първоначалния и насрещния иск. При това положени съдът приема, че възнаграждението е
уговорено поравно – по 400лв за защита по иска срещу Р. Д. С. и 400лв по предявената от
нея насрещна претенция. От последната сума в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 200лв по уважения иск за промяна на режима на личен контакт и
114,29 лв по уважените искове за изменение размера на издръжката. Или, общо в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 339.29лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответника се полагат разноски съразмерни на
отхвърлената част от исковете за издръжка. Доколкото по делото липсват доказателства за
сторени такива, то на страната не следва да бъдат присъждани такива.
Следва да се посочи, че решението в тази част не е било обжалвано и е влязло в
законна сила.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС държ.такса в размер на 432лв върху изменения размер на
издръжката.
За въззивната инстанция, с оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото в размер на 400лв, както
своевременно са били поискани и са представени доказателства за реланото из заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІVс-в № 5938/ 23.12.2019 по гр.д.№
8743/2019, с което, на осн.чл.51 ал.4 СК, е постановено изменение на определения с
определение от о.с.з. на 19.02.2015г по в.гр.д.№ 5348/201Зг на СГС режим на личен
контакт на бащата П. А. П. с децата А.П.П. ЕГН ********** и Й.П.С.П. ЕГН **********,
както следва:
за период от 6 месеца, считано от датата на предаване на децата А.П.П. ЕГН **********
и Й.П.С.П. ЕГН ********** на майката Р. Д. С. ЛНЧ **********, бащата да има
възможност да ги вижда всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца в часовете от
09.00ч до 12.00ч, като режимът се осъществява в присъствието на социален работник от
компетентната Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеенето на децата или на
определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва
наблюдение от съответните специалисти на контактите на бащата с децата;
след изтичането на горепосочения 6-месечен период - да вижда и взема децата си
всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч в петък до 17.00ч в неделя, с преспиване;
14
тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
от 9.00ч на 24-ти май до 18.00ч на 25-ти май, с преспиване;
на православните великденски празници-от 09.00ч на велики петък до 18.00ч в неделя, с
преспиване;
всяка нечетна година на Коледа - от 09.00ч на 24-ти декември до 18.00ч на 26-ти декември и
рождения ден на детето Й. - от 09.00ч на 19-ти февруари до 18.00ч на 20-ти февруари;
всяка четна година на Нова година от 09.00ч на 31-ви декември до 18.00ч на 1-ви януари и
на рождения ден на детето А. - от 09.00ч на 19-ти март до 18.00ч на 20-ти март,
като във всички случаи бащата взема и връща децата в дома на майка им.
ИЗМЕНЕНИ са, на осн.чл.150 СК, размерите на определените с определение от о.с.з. на
19.02.2015г по в.гр.д. № 5348/2013г на СГС издръжки, дължима от П. А. П. в полза на
децата А. и Й., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. Д. С. , като са
увеличени по размер, както следа: за А. - от 250лв на 400лв и за Й. – от 250лв на 400лв
месечно, считано от датата на предаване на децата на майката, ведно със законната лихва
за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законно основание за тяхното изменение или прекратяване;
ОСЪДЕН Е П. А. П. да заплати на Р. Д. С. сумата от 339,29лв-сторени по делото разноски,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС, сумата от 432лв,на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението в частите му, с която са отхвърлени претенциите за изменение размера на
издръжките в поза на двете деца за разликата над 400лв до 700лв, не е обжалвано и е влезло
в сила .
ОСЪЖДА П. А. П. ЕГН ********** от с.М., община Г., да заплати на Р. Д. С. ЛНЧ
********** с адрес: ***, сумата от 400лв /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15