Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1880 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от С.С.И. от гр.Варна, срещу
ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.
"Витоша" №89Б, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на С.С.И. както следва: сумата в размер на
30000лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на настъпило ПТП на 06.04.18г., причинено при управление на МПС от
водача на л. а. „Хонда” с ДК № *****, и сумата в размер на 694,10лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания
по фактури №№ **********/13.04.18г., **********/13.04.18г.,
**********/08.05.18г., **********/10.05.18г. и 2492/30.05.18г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на ПТП - 06.04.18г. до оконч.изплащане на
сумите. С допълнителна молба в
срока по чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на иска с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ като претендира осъждане на ответника да му заплати
сумата от 50000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на
06.04.2018г. в гр.София, на бул.Св.Г.Софийски, на кръстовището с
бул.П.Славейков, в района на пешеходна пътека М8.2, л.а. „Хонда” с ДК № *****,
управляван от М. Е. К., при извършване на десен завой, удря пешеходката С.И..
След ПТП ищцата била приета в УМБАЛ Александровска и оттам насочена към МБАЛСМ
Н.И.Пирогов , където се установило, че е получила открита рана на главата, рана
на дясната вежда и травми в шийната област и крайниците. Излага, че след ПТП се
проявила начална фемуро-пателарна артроза, както и страдала от увреждане на
междупрешленните дискове, болки в лявата коленна става, ограничени движения в
шията, мравучене на ръцете, главоболие и световъртеж, болки в шията и лявото
рамо, тремор на клепачите и проблеми с координацията. Твърди, че в резултат на
стреса се изострили и симптомите на Базедова болест, от която страдала отпреди,
което довело до допълнителни мед.маницулации и лечение. Сочи, че са се засилили
и симптомите на пролапс на митралната клапа. Излага, че след ПТП е изпитвала
силни болки, както и по-слаби такива към момента, като се притеснявала и от
външния си вид предвид хирургичното зашиване. Сочи, че е извършила и разходи за
изследвания и медикаменти на стойност 1253лв. Излага, че е предявил претенцията
си към застрахователя по действаща застраховка ГОА №BG/0611800679989, валидна от 08.03.18г.
до 07.03.19г. , като същият е изплатил обезщетение за неимущ.вреди в размер на
5000лв, а за имущ.вреди – 533,75лв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск
по основание и размер. Не оспорва наличието на застр.договор, обективиран в
застр.полица №BG/06/************/28.02.18г.,
факта на настъпване на процесното ПТП, както и заплащането на обезщетение на
пострадалата в размер на 5000лв за неимущ.вреди и 533,75лв за имущ.вреди.
Оспорва посочените в молбата увреждания да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, и че вследствие на него са настъпили
посочените усложнения и оплаквания, като твърди, че тя е страдала от множество
заболявания преди ПТП, които са се отразили негативно на здравословното й
състояние. Оспорва претенциите по размер. Намира, че липсва причинна
обусловеност между посочените разходи за имущ.вреди и травмат.увреди, както и
че лихва за забава се дължала от извършването на всеки един разход.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото между страните няма спор
относно факта на настъпило на
06.04.2018г. в гр.София, на бул.Св.Г.Софийски, на кръстовището с
бул.П.Славейков, в района на пешеходна пътека М8.2, ПТП , при което е
пострадала ищцата. Не се спори и относно механизма на произшествието, при който
л.а. „Хонда” с ДК № *****, управляван от М. Е. К., при извършване на маневра
завиване на дясно, отнема предимството на пресичащият пътното платно по
пешеходна пътека пешеходец С.И. и реализира ПТП-то. Това безспорно се
установява и от приложеният по делото констативен протокол от 06.04.18г. на
СДВР, Отдел “ПП“.
По делото
не е спорен между
страните и факта на наличието на застр.договор,
обективиран в застр.полица №BG/06/************/28.02.18г., по риск ГО на
автомобилистите , валидна за периода 08.03.18г. до 07.03.19г., сключена за л.
а. „Хонда” с ДК № *****. Безспорно е и обстоятелството, че от страна на
ответника е заплатено обезщетение на пострадалата в размер на
5000лв за неимущ.вреди и 533,75лв за имущ.вреди.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Г. А., които
показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно
заключението по допуснатата комплексна СМЕ, кредитирано от съда, се установява,
че в резултат на ПТП ищцата е получила контузия на главата с разкъсно-контузна
рана на дясна вежда, контузия на ляво коляно и контузия на шията, обусловили
заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи
се, че обичайния период на лечение на раната на главата, която е обработена
хирургично, е 10 дни. Излага се, че търпените болки са средни по сила и за
период от 10-15 дни, като болките в шийния и поясен отдел на гръбн.стълб могат
да се провокират от физическо претоварване, рязка промяна на времето
периодично. Дава се заключение, че към момента
лечението е завършило и ищцата е възстановена от травмата. Експертизата
сочи, че уврежданията на междупрешлените дискове в шийната и поясната област и началната
феморо-пателарна артроза са съществували преди травмата и са израз на
дегенеративните промени, които настъпват по костно-мускулната система с
времето, като травмата дава тласък на този процес и проявлението е болка и
ограничаване на движенията. В с.з. вещото лице Р.М. пояснява, че дегенеративни
проблеми при ищцата са били налични към датата на ПТП, като последното е
допринесло за тяхното проявление, като е възможно периодично това да се изостри
във възрастта, в която е тя. Дава се заключение, че след травм.увреди от ПТП не
е настъпила промяна в щитовидната функция, като оплакванията на ищцата не могат
да се свържат с щитовидната патология, а по-скоро със силния стрес, преживян от
ПТП. В с.з. в.л. М.Б. сочи, че обострянето на автоимунното щитовидно заболяване
може да се провокира от силен психичен стрес, като ПТП-то било такъв стрес, но
това не се било случило, като оплакванията на ищцата били емоционални такива,
провокирани от стрес. Сочи още, че проблемите с репродуктивните функции на
ищцата нямали пряка обусловеност със самото събитие, а в пряка връзка с тях бил
диагностициран генетичен синдром.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай между страните по делото не е налице спор както относно факта на настъпилия деликт, така и че към датата
на ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” между
ответното застр.дружество и собственика на
автомобила. С оглед на това, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По
несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
болки и страдания, вследствие на
нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП – контузия
на главата с разкъсно-контузна рана на дясна вежда, контузия на ляво коляно и
контузия на шията /съгласно заключението на медиц. експертиза/. От събраните
по делото доказателства се установява, че раната на главата е била обработена
хирургично, като периода на лечение е продължил около 10 дни, а проявилите се
болки в резултат на ПТП са били средни по сила за период от около 10-15 дни. По
несъмнен начин от заключението на експертизата се установи, че уврежданията
на междупрешлените дискове в шийната и поясната област и началната
феморо-пателарна артроза са съществували преди травмата и са израз на дегенеративните
промени, които настъпват по костно-мускулната система с времето, като в случая
ПТП само е допринесло за това те да се проявят, което се изразява в болка,
ограничение на движенията и скованост на мускулатурата. Видно от показанията на
св.А. ищцата е изпитвала силни болки в областта на кръста, които са продължила
за период около 2 месеца и заради които тя все още избягвала
физич.натоварвания. Свидетелят сочи още, че след ПТП тя била стресирана и
уплашена, като почти нешофирала, и пресичала само през подлези. Безспорно по
делото от експертизата се установява, че макар и ищцата да е преживяла силен
емоционален стрес, то това не се е отразило на функцията на щитовидната жлеза,
съответно липсвало пряка обусловеност между ПТП-то и нарушените й репродуктивни
функции. Следователно по делото не бе доказано наличието на твърдяната пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и констатираните увреждания на
междупрешлените дискове в шийната и поясната област и установената начална
феморо-пателарна артроза. Не се установява такава връзка и спрямо твърдяното
изостряне на симптомите на Базедова болест / диагностицирана преди ПТП-то/, нито
спрямо репродуктивните проблеми на ищцата.
Отчитайки степента
на болките и страданията, свързани с удара от автомобила, характера на получените телесни увреждания, които не
препятстват воденето на пълноценен живот, краткия
възстановителен период и липсата на трайни увреждания и усложнения, които да са резултат от ПТП / доколкото проявяващите се
болка и ограничаване на движенията са следствие от настъпили извън ПТП
дегенеративни промени/, съдът намира, че сумата от 20000лв. в случая е
справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
Доколкото е безспорен факта, че от страна на застрахователя е заплатена сумата
от 5000лв като обезщетение за неимущ.вреди, то след нейното приспадане от
размера на определеното обезщетение следващото се обезщетение за неимущ.вреди
възлиза на сумата от 15000 лв., до който размер предявеният иск по чл.432, ал.1
от КЗ се явява основателен и следва да се уважи, като за разликата до претендирания размер от
50000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до предявеният иск за
заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 694,10лв, изразяващи се в заплатени средства за
лечение на получените при ПТП увреждания по фактури №№ **********/13.04.18г.,
**********/13.04.18г., **********/08.05.18г., **********/10.05.18г. и
2492/30.05.18г., доколкото по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи причинно-следствената връзка между така извършените разходи и
травматичните увреждания, получени при ПТП, а в по-голямата си част те касаят
съществуващо вече заболяване на щитовидната жлеза на ищцата, то съдът намира
тази претенция за недоказана. Ето защо предявения иск за заплащане на сумата от
694,10лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Това обуславя и
неоснователност на иска за присъждане на законна лихва върху тази сума.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимущ.вреди, то съдът
съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3
от Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е предявил претенция пред
застрахователя–ответник на
19.09.2018г., като липсват
данни за по–ранното уведомяване на застрахователя, поради което и съдът счита, че върху
присъденото
обезщетение се дължи
законна лихва от 19.09.2018г. до окончателното плащане. За
периода от 06.04.2018г. до 18.09.2018г.вкл, искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ищцата се дължат
разноски по делото, съобразно представените доказателства и съразмерно с
уважената част от исковете, а именно сумата от 1288,17лв.
Във връзка
с направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът
като съобрази отхвърлената част от исковете, намира, че в тежест на ищцата
следва да се възложи сумата от 1235,36лв, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул. "Витоша" №89Б,
ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 15000лв / петнадесет хиляди лева/ , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на настъпило ПТП на 06.04.18г., причинено при управление на МПС от
водача на л. а. „Хонда” с ДК № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди за горницата над 15000лв до пълния му размер от
50000лв и на законна
лихва за периода от 06.04.2018г. до 18.09.2018г.вкл. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №89Б,
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати
сумата в размер на 694,10лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените
при ПТП увреждания по фактури №№ **********/13.04.18г., **********/13.04.18г.,
**********/08.05.18г., **********/10.05.18г. и 2492/30.05.18г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на ПТП - 06.04.18г. до оконч.изплащане на сумата,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №89Б, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И., ЕГН **********, с
адрес ***, СУМАТА от 1288,17лв. / хиляда двеста осемдесет и осем
лева и 17ст. /, представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №89Б, СУМАТА от 1235,36лв / хиляда двеста тридесет и пет лева и 36ст/,
представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: