РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. В. 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело №
20231300500321 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. А. К., с ЕГН: **********
чрез адв. И. И. против Решение № 570 / 20.07.2023 г. по гр. д. № 736 / 2022 г.
по описа на РС - В.
Въззивникът счита, че постановеното решение на РС-В. е неправилно и
необосновано. Оспорва направената констатация от районния съд, че в
производството по ИД 2041/2018 на ДСИ при РС-В. е прекъсната давността,
чрез поискано извършване на изпълнително действие- опис на движими вещи
и насрочването на същия, като с това прекъсване на давността, същата не е
изтекла, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Излага доводи за смесване на понятията „поискане“ и „предприемане“,
като сравнява давностите по чл. 433 ал. 1, т. 8 и общата погасителна годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД. Посочва се, че погасителната давност е изтекла на
26.06.2020 г. – преди налагане на запор на МПС по ИД № 3173/2021 г. Не се
сочи нови доказателства, няма направени нови доказателствени искания.
1
В съдебно заседание поддържа депозираната жалба. Счита, че
поисканото изпълнително действие не прекъсва давността, като ако същото е
било извършено от съдебния изпълнител, то тогава ще е налице прекъсване
на 5-годишната давност. Моли да се присъдят разноски за производството.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът Агенция за
социално подпомагане е подал отговор. Оспорва подадената жалба като
неоснователна и необоснована. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е
правилен, мотивиран и законосъобразен. Не сочи нови доказателства, няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение.
Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства и тези пред окръжен съд, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
2
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
писмени доказателства. Следва да се подчертае, че страните също не спорят
по отношение на същата, а въззивникът оспорва само изводите, до които е
достигнал първоинстанционния съд от нея.
Основният предмет на жалбата си въззивника очертава с това, че е
допуснато смесване на понятията „поискване“ и „предприемане“ на
изпълнителното действие. Жалбоподателят посочва, че поискването прекъсва
двегодишната давност – тази по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК и че ако
изпълнителното действие не е поискано, това води до прекратяване на
изпълнителното производство. Посочва, че това поискване не е основание за
прекъсване на общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Действително по изпълнително дело № 2041/2018г. по описа на ДСИ
при РС – В. има доказателства, че Агенция за социално подпомагане с молба
от 20.03.2018г. е поискала от съдебния изпълнител насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника. С протокол от 26.04.2018 г. съдебният
изпълнител е отбелязал, че не извършил поискания и насрочен опис на
движимите вещи на длъжника / в настоящото производство въззивник/,
поради нередовното призоваване на същия. Отбелязано е, също така, от
длъжностното лице – призовкар, че г-жа К. живее в чужбина заедно със
своите роднини. Правени са няколко опити за връчване на разпореждането за
насрочване на опис на движимите вещи на Н. К., като накрая разпореждането
е връчено, чрез залепване, което практически прави невъзможно
извършването на поискания опис на движимите вещи от съдебния
изпълнител.
Следва да се подчертае и фактът, че от приетите доказателствата, е
видно, че взискателят по изпълнителното дело, преди да поиска насрочването
на опис на движими вещи е извършил имуществено проучване, като е
установил, че единствения възможен способ за насочване на изпълнение е
именно поисканият опис на движими вещи.
Настоящата инстанция, счита че районния съд е постановил допустимо
и правилно решение, изцяло съобразено със закона и съдебната практика.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013
3
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също,
че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Анализът на практиката на ВКС до този момент сочи, че е даден
приоритет на активността на взискателя и за поддържане висящността на
изпълнителното дело е от значение единствено и само фактът на
предприемане на действия от негова страна, защото активната страна в
4
изпълнителното производство е именно взискателят. Да се обвърже
негативният резултат от поисканите от взискателя и предприети от съдебния
изпълнител действия със санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК или с още
по-голямата такава - изтичане на общата 5-годишна давност би означавало
взискателят да бъде лишен от възможността да реализира вземането си, макар
и в един по-късен момент, независимо, че не е преустановил активността си
по водене на изпълнителното дело и въпреки демонстрираното желание да
получи изпълнение. От друга страна длъжникът пък би черпил права от
собственото си неправомерно поведение и би бил толериран от закона да не
плаща при наличието на законно закрепена възможност за това.
Въззивният съд, счита че с поискването на опис на движими вещи от
взискателя, обективирано в молба от 20.03.2018г. е започнала да тече нова
погасителна давност, която е прекъсната с наложен запор върху МПС на
длъжника на 04.01.2022г. по третото образувано изпълнително дело №
3173/2021г и към момента на завеждане на спора пред Районен съд- В., не е
изтекла общата 5-годишна давност предмет на настоящия спор, съгласно
разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД.
Окръжен съд – В. счита, че първоинстанционния съд правилно е
извършил преценката, като е взел предвид всички гореизброени
обстоятелства и правилно е определил ,че в нито един момент от образуване
на заповедното производство до завеждане на отрицателно-установителния
иск не е изтекла 5-годишната давност.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна.
Предвид, липсата на претенция от нея, разноски в настоящото производство
не следва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на иска настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 570 / 20.07.2023 г. по гр. д. № 736 / 2022 г. по
описа на РС – В. като правилно и законосъобразно.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6