Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 20.01.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в
открито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар К.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17543 по описа за 2013г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 365 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано е
по исковата молба вх. № 146924/21.12.2013г. на Д.Х.Р., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. В.Р., гр. ********************* срещу Д.П.Я., ЕГН **********,
с адрес: **** , с която е поискала от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 и чл. 537 от ТЗ да признае за установено съществуване
на вземането й срещу ответника за заплащане
на сумата от 20 000 евро, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението-13.08.2013г.., до изплащането й,
представляваща неплатена главница по
запис на заповед издаден на 11.03.2009г. с падеж за плащане 09.09.2010г., за което е издадена заповед по реда на чл.
417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист по заповедно дело № 34140/2013г. по описа на Софийски районен
съд, 65-ти състав. Навела е твърдения, че записа на заповед е редовен от
външна страна, бил подписан от ответника и удостоверява вземането й. Претендирала е
разноски.
Ответникът в
предоставения му срок за отговор е оспорил иска, като е посочил, че не е имал
каквито и да е било отношения с ищеца, не е подписвал записа на заповед.
Претендирал е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 34140/2013г. по
описа на СРС, 65-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление от
13.08.2013г., съдът на 16.08.2013г. е издал заповед по реда на чл. 417 вр. с
чл. 418 от ГПК за заплащане на
процесната сума от 20 000 евро ведно със законна лихва от 13.08.2013г. до
изплащането, представляващи главница по запис на заповед от 11.03.2009г., както и за разноски по делото от 1622,33лв. в
полза на Д.Х. Р. срещу Д.П.Я. , за така
издадена заповед длъжник е уведомен на
18.11.2013г, на 20.11.2013г. е подал
възражение, с което е оспорил дължимост на сумите без да излага съображения за
същото , на 09.12.2013г. заявителят е уведомен за задължение да представи
доказателства в 1-месечен срок от съобщението,
че е предявил иск за установяване съществуване на вземането си, за което
е издадена заповед за изпълнение.
По делото е приет
заверен по реда на чл. 183 от ГПК препис на документ, озаглавен запис на
заповед, с който Д.П.Я. като издател се е задължил без протест и разноски безусловно
и неотменимо да заплати на Д.Х.Р. сумата
от 20 000 евро. В текста на
документа се съдържа заглавието „запис на заповед”, посочено е място на плащане
и място на издаване, както и падеж – 09.09.2010г. , като е положен подпис за
издател .
С прието по делото
заключение по единична съдебно-почеркова
експертиза, оспорено като неправилно от
ищеца, вещото лице е посочило, че подписа положен за издател на процесния запис
на заповед не е положен от ответника. Вещото лице е посочило, че е работило по
оригинала на изследвания документ, документи за самоличност на ответника ,
условно свободни и експериментални образци от почерка и подписа на ответника,
както и копия на подписа му по споразумение от 25.03.2011г., нотариален акт
№3/2014г., Протокол от събрание на директори от 22.02.2010г. Посочило е че
различия има в общи признаци – транскрипция, степен на обработеност, като и в
по-характерните частни признаци- форма, направление на движение, количество на
движение, вид на свързване, относително разположение на точки за начало и край,
пресичане.
С прието по делото
заключение по тройната съдебно-почеркова експертиза, оспорено като неправилно
от ответника, вещите лица са извели единодушен и категоричен извод, че подписа
положен за издател на процесния запис на заповед, е положен от ответника. Вещите лица са посочили,
че са работили по оригинала на процесния
запис на заповед, както и възражението по заповедно дело от 20.11.2013г.,
поканата за доброволно изпълнение о връчена на 18.11.2013г. в заповедно дело,
договора за правна помощ и съдействие от 01.04.2014г., пълномощното от същата
дата, които са по делото и разписка за връчена призовка по делото, документи,
които се намират в Търговския регистър – отчети за приходи и разходи,, за
собствен капитал, за парични потоци, протокол от заседание на директори и от общо
събрание на ІІІ-то лице. Посочили са, че при подписа на ответника има
вариативност в графична форма и конфигурация на отделни елементи, както и в
конфигурацията и структурата на подписите като цяло, има два основни подписи с
наличие на относителна вариантност в тях. Посочили са, че подписите отразяват
индивидуализиращите признаци на пишещия, които много трудно се възпроизвеждат.
Първия вид подпис на ответника е със смесена транскрипция сложни по сложен по
строеж, втория вид е с по-прост строеж , но отново труден за възпроизвеждане и
със смесена транскрипция. И при двата варианта подписите са високо обработени и
с висока степен на свързаност, големи по размер и положени с висок темп на
движение при подчертан десен наклон, преобладават праволинейни и дъгови движения при изпълнение на елементи,
а при свързващите преобладават смесените движения. Посочили са, че подписа,
положен на процесния запис на заповед отговаря на всички характеристики на
подписа на ответника –високо обработен почерк, висок темп на движение, висока
степен на свързаност, голям по размер, с подчертано десен наклон с изявени и
устойчиви рефлекторни движения , получени от високия темп на полагане. Налице
били съвпадения между подписа на процесния документ и подписа на ответника по
общите признаци- конфигурация, транскрипция, степен на обработеност и темп на
полагане, размер, наклон, разположение спрямо хоризонтална линия. Съвпадения
установили и по частни признаци- относително разположение на точки на начало,
завършване; форма и размер на начален елемент; размер на свързващ елемент;
размер и форма на елипсовиден елемент
със следващи нечетливи щрихи; размер и форма на примковиден перафен елемент;
изправяне на дъговидна щриха при буква „С“; рефлекторни окончания на парафна
линия. В двата условно разделени вида подписи на ответника имало голяма
относителна вариационност и не можело да
се откроят отделни различаващи се
признаци. Посочили са че с оглед на обема на съвпадащите и относително различаващи
се признаци, но и тяхното проявление и значимост с оглед на качествените
показатели, то извода е , че подписа е положен от ответника. Посочили са, че
извода им не би се променил ако от сравнителния материал се изключат
счетоводните документи, които са обявени в търговския регистър. Посочили са, че
са работили по сравнителния материал, по който е работила единичната
експертиза, но и по допълнително посочения такъв. В случая целият сравнителен
материал носел подпис на едно и също лице, същото, което било положило подпис и
на процесния запис на заповед и това бил ответникът.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с 535 вр. чл. 537 от ТЗ– иск за
установяване съществуване на вземане на ищеца като поемател срещу ответника
като издател по задължение по запис на
заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл.
418 от ГПК.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че между страните е възникнала валидно
правоотношение по запис на заповед, отговарящ на изискванията по чл. 535 и сл. от ТЗ, съгласно което ответник като издател
се е задължил да отговаря пред ищеца
за заплащане на сумата по записа на заповед, като това задължение е изискуемо.
При така депозирания
отговор в тежест на ответника е да докаже, че подписа, положен за него като
издател не е положен от него, тоест неавтентичност на записа на заповед.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя
възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели
пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това
волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо
пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при
съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният
ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други
допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на
допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по
първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради
недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който
законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са
посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води
до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна определеност, както относно
правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на задължаване не
е елемент от фактическия състав на абстрактни правни сделки, какъвто е записа
на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън задължителното съдържание
на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ.
Съдът приема, че процесния документ, озаглавен „запис
на заповед” отговаря на изискванията на
чл. 535 от ТЗ и представлява запис на
заповед, с който ответникът като издател
безусловно без протест и разноски се е задължил да заплати на ищеца като
поемател сумата от 20 000 евро на падеж
09.09.2010г. Това е така, защото този документ съдържа всички задължителни
реквизити по чл. 535 от ТЗ , включително и наименованието „запис на заповед“ в
текста и безусловно е поето задължение за плащане на сумата от ответника на
ищеца на определена дата. По делото се
установи от прието заключение по тройната съдебно-почеркова експертиза, че
подписа, положен за издател на записа на заповед, е положен от ответника. Съдът
кредитира заключението на тройната експертиза, като задълбочено, вярно,
единодушен и категоричен извод на три вещи лица. Съдът не кредитира
заключението на единичната експертиза, извело обратния извод. Вещото лице по
единичната експертиза е работило само по част от сравнителния материал, по
който е работила тройната експертиза. Отделно, част от ползвания от единичната
експертиза сравнителен материал е бил в копие. Същевременно, тройната
съдебно-почеркова експертиза, в състава на която е бил включен и вещото лице по единичната експертиза, е работила по оригиналите на сравнителния
материал, който е включвал и материала, ползван от единична експертиза, но и много
други документи. Съдът приема, че при установена вариантност в подписите на
ответника количеството изследван материал е от значение, както от значение и
дали той изцяло е бил в оригинал. При
така възприето и като съобрази подробното обосноваване на изводите на тройната
експертиза, установили вариантност на подписи на ответника, но и специфичните
индивидуални белези на подписа му, които белези са проявени и в подписа,
положен на процесния запис на заповед, то съдът приема, че по делото е
установено, че процесния запис на заповед е подписан от ответника.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на
сумата по процесния запис на заповед от 20 000 евро . Съдът приема, че по делото е
установена и изискуемост на процесното вземане. С менителничния ефект е
уговорен падеж за плащане – 09.09.2010г., който падеж е настъпил. Неоснователни
са доводите на ответника, че доколкото ищецът не сочел и не доказвал каузално
правоотношение, което обезпечава процесния запис на заповед, то искът следва да
се отхвърли. При редовен от външна страна менителничен ефект и при общо
оспорване от страна на ответника на задължението, ищецът не е длъжен да сочи и
да докаже каузално правоотношение за обезпечаване на изпълнение на задълженията
по което, да е издаден записа на заповед. В хипотеза, в която нито една от
страните в предвидени от закона срокове не е въвела твърдения на наличие на
каузално правоотношение, то не е част от правоотношенията, които се изследват
по делото, тоест няма въведено по делото преюдициално правоотношение, поради
което и неустановяване на същото не може да послужи за основание да се отхвърли
иска по чл. 422 от ГПК. (В този смисъл т.17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС). В конкретния случай нито една от страните не е
посочила по делото конкретно каузално правоотношение, за обезпечаване на което
е издаден процесния запис на заповед,
оспорването на задължението на ответника е общо, поради което и в тежест на
ищеца не следва да се поставя доказване на конкретно каузално правоотношение
между страните, за обезпечение на което да е издаден записа на заповед.
Доколкото по делото ответника не е ангажирал
доказателства за погасяване на процесното вземане, то съдът приема, че искът
следва да бъде уважен изцяло.
Следва да се присъди и лихва от подаване на
заявлението.
По
разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:
С подаване на възражение
срещу заповедта и образуване на исково дело по реда на чл. 422 вр. к чл. 415 от ГПК изпълнителната сила на заповедта по чл. 417
от ГПК отпада, като заповедния съд не разполага с правомощие да издава
изпълнителен лист за същите. Разноските по заповедно дело не са самостоятелна
претенция, която да подлежи на установяване в хода на исково дело.
Същевременно, произнасянето на съда по иска по чл. 422 от ГПК предоставя
правомощието на исковия съд да разпредели отговорността за разноски по
заповедно дело и съдът дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на исковото
дело по тези разноски. Това е така, защото отговорността за разноски по
заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на делото по иска по чл. 422 от ГПК и съобразно разпоредба на чл. 81 от ГПК именно исковия съд следва да разпредели тази отговорност, като съд , слагащ
край на спора по вземането по повод на което тези разноски са направени.. (В
този смисъл т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС)
С оглед гореизложеното и като
съобрази че със заповедта в тежест на ответник
е поставена сумата от 1622,33лв.
разноски по заповедно дело, от които 782,33лв. за държавна
такса и сумата от 840лв. възнаграждение за адвокат, като съобрази изхода
на делото по исковете по чл. 422 от ГПК , то съдът приема че следва да постанови
осъдителен диспозитив в настоящото дело в полза
на ищеца за тези суми.
По отговорността за разноски по исковото дело:
Съдът приема, че тежестта на
разноските по делото следва да се разпредели между
страните съобразно изхода на делото като ответник следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 782,33лв. разноски за държавна такса, сумата от
650лв. разноски за вещо лице и сумата от
1800лв. разноски за адвокат. Не следва да се присъждат на ищеца сумата
от 100лв. разноски за вещи лица, доколкото такива не са определени за възнаграждение
за приети по делото експертизи и не платени на вещите лица, а за тази сума
ищецът разполага с възможност да иска освобождаването й, но тя не следва да се
поставя в тежест на ответника.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по положителни установителни
искове, предявени с исковата молба вх. №
146924/21.12.2013г. на Д.Х.Р., ЕГН ********** срещу
Д.П.Я., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 535 и чл. 537 от ТЗ, че
Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес: ***3 дължи
на Д.Х.Р., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.Р., гр. *********************
заплащане на сумата от 20 000 евро, (двадесет хиляди евро),
ведно със законна лихва от подаване на заявлението-13.08.2013г., до изплащането й, представляваща неплатена главница
по запис на заповед, издаден за 20 000 евро на 11.03.2009г. с падеж за
плащане 09.09.2010г., за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заповедно дело
№ 34140/2013г. по описа на Софийски
районен съд, 65-ти състав.
ОСЪЖДА Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на Д.Х.Р.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:
адв. В.Р., гр. *********************, на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 3232,33лв.(три
хиляди двеста тридесет и два лева и 0,33лв) разноски по исково дело, като
отхвърля като неоснователно искането за присъждане на разноски от 100лв. за вещи лица.
ОСЪЖДА Д.П.Я.,
ЕГН **********, с адрес: **** да заплати
на Д.Х.Р., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. В.Р., гр. ********************* на основание на чл. 81 и 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1622,33лв (хиляда шестстотин
двадесет и два лева и 0,33лв) разноски по заповедно
дело № 34140/2013г. по описа на
Софийски районен съд, 65-ти състав.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане на
настоящото решение да се изготви служебно препис на съдебния акт с отбелязване
за момент на влизане в сила и същият да се изплати за съобразяване по заповедно дело 34140/2013г. по
описа на СРС, 65-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: