Р Е Ш Е Н И Е №
107
гр.
Сливен, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
Сливен в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
СЪДИЯ: Детелина
Бозукова
при участието на
секретаря Радостина Желева и при участието на прокурора ……….., като разгледа
дело номер 95 по описа за 2021 година, докладвано от съдията, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 197, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Сандкорп“ ЕООД гр. Сливен, подадена от у.Д.А.С.,
против Решение № 1/12.01.2021 г. на директора на Териториалната дирекция на
НАП- Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 113/06.01.2021г.,
подадена от дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, изх. № С200020-023-0003820/22.12.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, издадено на основание чл.121 ал.1 от ДОПК.
В жалбата се твърди, че
решението и постановлението са незаконосъобразни, издадени в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Липсвали предпоставките, заложени в
разпоредбата на чл.121 ал.1 от ДОПК за издаване на ПНОМ; самото постановление
не съдържало фактически и правни основания, липсвало и мотивирано искане, с което да се сезира публичния изпълнител да
издаде искания акт; липсвала яснота на какво основание се твърди
предполагаемото публично вземане и как е определен неговия размер; не бил
спазен принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл.6 от АПК, както
и принципа на обективност, приложими в производството по силата на §2 от ДР на
ДОПК. Моли съда да отмени решението и потвърденото с него постановление. В
съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощен представител - адв. Н. К. - АК Сливен, който поддържа жалбата и моли съда
да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът – Директор на
ТД на НАП - Бургас, не изпраща представител. В писмено становище, чрез
юрисконсулт Д. Ж. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Ангажира доказателства.
От доказателствата,
съставляващи административната преписка и приети без оспорване от страните се
установяват следните факти и обстоятелства.
На дружеството –
жалбоподател е възложена със заповед от 14.12.2020 г. ревизия, за установяване
на задължения по ЗКПО. Ръководителят на ревизиращия екип е предложил на
публичния изпълнител с искане от 22.12.2020 г. /л.15 от делото/ да наложи
предварителни обезпечителни мерки, за обезпечаване последващото
събиране на публични задължения, в размер на 20 000 лв. – главница и 5 000
лв. лихви, които предстои да бъдат установени с ревизионен акт. С Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С200020-023-0003820/22.12.2020
г. (л. 25) публичен изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи по
банкови сметки на дружеството суми, до размер от 25 000 лв. (главницата и
лихви).
По делото е приобщена
справки от информационната система на НАП /л.30-л.36/, от която е видно, че
дружеството не разполага с други активи, освен банкова сметка.
Административен съд -
Сливен, след извършената в резултат на обсъждане на доказателствата и на
доводите на страните проверка за законосъобразност, според изискванията на чл. 160, ал. 2, вр. чл. 144, ал. ал. 1, 2 ДОПК, излага следните мотиви по
съществото на спора:
Жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 1/12.01.2021
г. териториалният данъчен директор се е произнесъл по жалбата, против ПНПОМ с
изх. № С200020-023-0003820/22.12.2020 г. и след като е обсъдил всички
възражения на дружеството, е потвърдил постановлението. Предмет на оспорване
пред съда, предвид чл. 197, ал. 2, изр.
първо ДОПК е именно това решение.
Институтът на
предварително обезпечаване на притезание е характерен
за гражданското право и преценката за използването му винаги е свързана с
вероятна основателност. Разпоредбата на чл. 121,
ал. 1 ДОПК, с наименование "Предварително обезпечаване на вземанията" дава
възможност на орган по приходите, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт, ако прецени, да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки, с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Редът за налагането на мерките е
указан в ал. 2, а обектът на обезпечаване и ограниченията за това са очертани в
ал. 3. Несъмнено, тежестта да докаже съобразяване с тези изисквания/ограничения
е върху публичния изпълнител, а съдебният контрол е в обхвата, очертан с чл. 197, ал. 3, предл. трето, вр. чл. 121,
ал. 1, ал. 2, ал. 3, вр. чл. 195, ал. ал. 1-4 ДОПК и включва установяване на
следното: 1. Дали "събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни" (чл.
121, ал. 1 от ДОПК); 2. Дали обезпечителните мерки са наложени върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, а ако това не е възможно - наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност – чл. 121, ал. 3 от ДОПК.
В случая обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, определени в чл. 195 - чл. 197 от ДОПК, в необходимата
писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Основната цел на
всяко обезпечение е да се запази имуществото на длъжника, за да се гарантира
успешното и безпрепятствено събиране на публичния дълг. Нуждата от налагане на
обезпечителни мерки зависи от размера на публичното задължение и възможността
за погасяването му с цялото разполагаемо имущество на длъжника.
Изпълнението на
публичното задължение ще е невъзможно или сериозно затруднено, когато
задълженото лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства,
за да го изпълни, или когато стойността на годните за разпореждане активи на
длъжника покрива размера на очакваните задължения, но видът или правното им
положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване (т.
е. не са ликвидни).
Публичният изпълнител
няма задължение и не разполага с обективна възможност, а дори и с компетентност
да обсъжда по същество констатациите на органите, извършващи ревизията, вкл.
доводите и аргументите им, касаещи предполагаемия размер на задълженията.
Публичният изпълнител, като орган, който е оправомощен
да наложи предварителните обезпечителни мерки следва да съобрази единствено
дали предложението е мотивирано, и дали мерките ще бъдат съобразени с
установените в ал. 3 на чл. 121 от ДОПК изисквания и условия. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че искането на органа по приходите, отправено до
публичния изпълнител е мотивирано - в искането се съдържа информация за причините
за планиране и извършване на ревизията – същата е възложена въз основа на
Постановление на специализираната прокуратура с вх.№ 558/2020 от 01.12.2020 г.,
като е установена схема за осъществяване на вторична престъпна дейност и
участниците в нея регистрират и контролират ЮЛ, чиито банкови сметки са били
нареждани парични суми с цел финансови операции да прикрият престъпния характер
на имуществото - предмет на операциите. Нуждата
да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради
опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят
публичния взискател. Ето защо, в чл. 195, ал. 2, във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение. Действително, обезпечителната мярка представлява
едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно
вземане. Следва обаче да е налице съответствие между същата и справедливия
интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател, без ненужно обременяване на длъжника. Това
произтича пряко от основните принципи в административното производство, част от
което е и събирането на публичните вземания. Касае се за принципа на
съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК /приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство/.
Съдържанието на посочения принцип се свежда до упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. И накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Проявна
форма на този принцип е и правилото, залегнало изрично в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията
трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините. В конкретния
случай, противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, този принцип не е
нарушен. Това е така, защото публичният изпълнител е предприел всички
необходимо мерки за издирване имуществото на длъжника, върху което да наложи процесните предварителни обезпечителни мерки, така че те да
съответстват на вземанията на държавата. Данните и доказателствата за
имущественото състояние на дружеството, с които са разполагали органите по приходите,
са позволявали да бъде направено обосновано предположение, освен за размера на
публичните задължения на ревизираното дружество, така и за това, че
предварително обезпечаване може да бъде насочено само върху активната банкова
сметка. Видно от доказателствата по преписката ревизираното лице не притежава
недвижимо имущество, нито МПС, върху което да бъдат наложени обезпечения.
Оспорващият не твърди, а и не представя доказателства, че запорирането
на банковата сметката в случая води до "сериозно възпрепятстване" на
дейността му и/или са причина за спиране на тази дейност, по смисъла на чл. 121, ал. 3 ДОПК.
В съдебното производство
по оспорване на решението на териториалния директор, с което е потвърдено
постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки съдът
разполага с възможност, предвидена в чл. 197, ал. 3 ДОПК да отмени обезпечителната мярка,
ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията на чл. 121,
ал. 1 ДОПК за налагане на предварителните обезпечителни мерки. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция не намира основание да отмени оспореното решение и
потвърденото с него постановление на публичния изпълнител, тъй като, от една страна
длъжникът не представя доказателства за обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа на предполагаемото
задължение, а от друга – не сочи/не представя доказателства за "сериозно
възпрепятстване", по смисъла на чл. 121,
ал. 3, изр. първо ДОПК на дейността на дружеството.
Предвид горното жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли.
Подателят й дължи да
заплати на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя в размер на 500 лева.
Водим от горните
съображения и на основание чл. 160, ал. 1, ал. 2, чл. 161, ал. 1, вр. чл. 197, ал. ал. 1 – 4, вр. чл. 121, ал. 2 от ДОПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сандкорп“ ЕООД гр. Сливен, подадена от у.Д.А.С., против
Решение № 1/12.01.2021 г. на директора на Териториалната дирекция на НАП-
Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. № 113/06.01.2021г., подадена
от дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, изх. № С200020-023-0003820/22.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП Бургас, издадено на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Сандкорп“ ЕООД гр. Сливен, с управител Д.А.С. ЕИК: ******седалище
гр.С., ул. “И. А.“ № . да заплати на Териториалната дирекция на НАП Бургас юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500 лв. (петстотин
лева).
Съдебното решение на
основание чл.197 ал.4 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: