Решение по дело №107/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 145
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20214200100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Габрово, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20214200100107 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Б. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. "***" № 1, вх. Б, чрез адв. И. С., против
ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Красно село,
бул. "Черни връх" № 51, въз основа на която е образувано настоящото
гражданско дело № 107/21 по описа на ГбОС.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2019 г., около 6:45 ч. ищецът
отивал на работа и слизайки от служебния автобус тръгнал с група колеги
към портала на предприятието в което работи - "Резбонарезни инструменти
Габрово" ЕООД. Той се движел най - вляво и когато стигнал до портала на
фирмата усетил силен удар отзад в кръста. От силния удар паднал напред по
лице. Автобус „Сетра" на другата фирма, който извозва хора, с водач В.Г.Г.,
при маневра завиване го блъснала отзад, като той не го видял, от удара
политнал и паднал на ръката си по лице. Не можел да стане, усещал силни
болки по цялото тяло, изпитвал уплаха, изпаднал в шок, колеги му задавали
въпроси, но не бил бях в състояние да им отговори. Изправили го на крака, не
могъл да върви и усещал неописуема болка. Откарали го в МБАЛ „д-р Тота
Венкова", където бил настанен за лечение в отделение по Ортопедия и
1
травматология. Тъй като имал счупвания на II -ри ломбален прешлен веднага
го оперирали. Имал и травма на ръката. Около седмица след операцията
изпитвал неимоверни болки. Не можел да се движа и да се обслужва сам.
След това 7 месеца бил с ограничен обем на движенията си, нуждал се
постоянно от чужда помощ. Нощите били кошмарни, изпитвал силни болки.
В последствие започнал да се движи, но движенията му били ограничени, не
можел да се навежда рязко и да вдига тежко.
С решение № 298/08.07.2020 г., постановено по АНД 1298/19 г. по описа
на ГРС, В.Г.Г. е признат за виновен, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б"
от НК, признат за виновен в това, че около на бул. „Столетов" № 157 в град
Габрово, при управление на автобус „Сетра", с per. № ЕВ 72 22 ВК, нарушил
правила за движение по пътищата- чл. 5, ал.2, т. Л, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от
ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Н. Б. СТ. от гр. Габрово средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на втори поясен
прешлен, довела до трайно затрудняване движението на снагата -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б", предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в полза на
държавата в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. С решението е
признат, обвиняемият В.Г.Г., със снета по делото самоличност, за невинен да
е извършил горното и посредством нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан в тази част от предявеното
му обвинение.
Превозното средство, с което е причинено ПТП -то, а именно - автобус
„Сетра", с рeг. № ЕВ 7220 ВК, управлявано от правоспособния водач В.Г.Г.,
притежава валидна гражданска застраховка № 71925205 валидна от 11:52 ч.
на 08.01.2019 г. до 23:59 ч. на 08.01.2020 г. издадена от ЗК "Лев Инс" АД .
В следствие на ПТП- то е получил травматично увреждане, а именно
клиновидна деформация на прешлено тяло Л2 - компресна фрактура.
Травматичното увреждане се състояло в счупване на тялото на П-ри поясен
прешлен. В болницата му е извършена пред оперативна подготовка и му е
направена репозиция, с упойка ледокаин, като операционния достъп е бил
„закрито". Приложено му е и консервативно лечение- обездвижване с поясен
2
корсет за период от 1,5 месеца и постелен режим на легло за 20 дни. От
направеното му рентгеново изследване на 02.07. 2019 г. се виждало, че
травмата му причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок
от 6-7 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. При
инцидента получил и травма на лявата ръка, от падането му напред. Травмите
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота за
срок от 2-3 седмици. В следствие на всички причинени му от ПТП травми
изпитвал силни болки дължащи се на самата травма и на претърпяната
операция. През този период се налагало негови близки да му помагат
ежедневно. Този период на възстановяване продължи около 3 месеца и към
момента не се е възстановил напълно, все още усеща болка при движение на
тялото, не може да ходи изправен. При движение повече от 4-5 минути, както
и от по резки движения изпитва силни болки в тялото, и постоянно гълта
обезболяващи. Корсета, който носи постоянно, също ограничава движенията
и променя обичайния му начин на живот. След това до седмия месец можел
да се обслужва, но движенията му били ограничени и позволявали
извършването на леки ежедневни действия. Болките продължили и не можел
да спи. Произшествието му причинило и негативни психически последици,
изразяващи се в страх от приближаващи автомобили, изпитва страх и паника,
ако зад гърба си усети шум от кола. Към момента още се възстановява,
изпитва болки при резки движения и смяна на времето в кръста, изтръпване
на десния крак. Налага се да ходи на физиотерапия.
Излага, че с оглед претърпените болки, страдания, притеснения,
хирургически интервенции, както и обстоятелството, че възстановителния
период е продължил над 1 година, като и към момента изпитва болки и
страдания, следва да му се определи обезщетение за неимуществени вреди от
40 000 лв. за травмата на гръбначния стълб и 1 500 лв. за травмата на ръката.
От ПТП-то претърпял и имуществени вреди в размер на 131, 87 лв. -
заплатени от него медикаменти и консумативи за лечението му.
Твърди, че изпратил покана на ответното дружество, на основание чл.
380 от КЗ, както и всички необходими документи и е представена банкова
сметка на пострадалия, като същият е завел щета №0000-1000-03-19-
7535/29.07.2019 г., но до момента плащане не е извършвано и не е правено
предложение за споразумение. Претендира да му бъде присъдена и лихва за
3
забава от датата на отправяне на поканата 29.07.2019 г. до подаване на
настоящата молба в размер на 6 720, 69 лв. при главница за неимуществените
вреди от 41 500 лв., както и законна лихва върху претенциите от до подаване
на настоящата молба 02.03.2021г. до пълното им изплащане.
Моли да се осъди ответното дружество да му заплати за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените му телесни увреждания, сумата в размер на 41 500
лв., ведно с лихвата върху сумата от 29.07.2019 г. до подаване на исковата
молба в размер на 6 720, 96 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 131 лв., ведно с лихвата за забава от
29.07.2019 г. до подаване на исковата молба в размер на 21, 12 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендира се на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да се определи
възнаграждение за един адвокат съобразно уважената част от иска.
В срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който изцяло се
оспорват исковите претенции - по основание и по размер.
Оспорва се механизма на ПТП-то и че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача В.Г., както и че е
налице причинно - следствена връзка между получените травматични
увреждания и ПТП- то. Поддържа, че ПТП-то е в причинна връзка с
поведението на ищеца С., като пешеходец, поради извършено нарушение на
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. същият е нарушил и задължението си по чл.
114, ал. 1 от ЗДвП. Същият е създал предпоставки за настъпване на
произшествието, в степен равна на поведението на водача на ППС-то.
Оспорват се твърденията, че поради осъществяване на пътно -
транспортно произшествие от 16.05.2019 г., за ищеца да са настъпили
описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
Изцяло се оспорват твърденията, че от получените травматични увреждания
ищецът е търпял болки и страдания за непосочен период от време, че не е
могъл да се обслужва и е бил в тежест на близките си. Съобразно
представените медицински документи, установяващи здравния статус на
ищцата след ПТП, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са
4
налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили
неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва
извод за незавършено лечение. Оспорва, е ищецът е получил посттравматично
стресово разстройство от ПТП-то.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като силно завишен. По отношение на претенцията за неимуществени
вреди се оспорва, че е недължима и поради съпричиняване на сочения
вредоносен резултат, поради което иска да се приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди
- по основание и по размер, както и че същият е извършил заплащането им и е
намалил собственото си имущество.
Оспорват се исковете за присъждане на лихва по съображения за
неоснователност на главните искове.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С.
поддържа исковата молба и претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответното дружество, чрез адв. М. И. оспорва исковата молба, поддържа
отговора и претендира разноските по делото.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: решение №
298/08.07.2020г., постановено по АНД 1298/19г. по описа на ГРС и
приложеното АНД, епикриза по ортопедия и травматология , болнични
листове с № Е20197331620, Е20198015366, Е20197772649, рентгеново
изследване, амулаторни листи № 1001, 1134, 347,986, покана от ищеца до ЗК
%Лев Инс" АД на осн. чл. 380 от КЗ с приложено доказатество за
получаването й, отговор от отнетното дружество във връзка със заведенета
щета и поканата с изх.№ 6413/31.07.2019 г., фактури № 8724/16.05.2019 г. и
№ 1625/19.05.2019 г., три броя касови бонове,справка от ГФ за застраховка
ГО на МПС, приетата съдебно - медицинска експертиза, приетата съдебно -
автотехническа експертиза и съдебно - психологична експертиза,
изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
5
С влязло в сила решение № 298/08.07.2020 г., постановено по АНД №
1298/2019 г. по описа на ГРС, В.Г.Г. е признат за виновен в това, че около
7:30 ч. на 16.05.2019 г. на бул. "Столетов" № 157 в гр. Габрово, при
управление на автобус Сетра, рег. № ЕВ 7222 ВК, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 5, ал. 2,, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Н. Б. СТ. от гр. Габрово средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на тялото на втори поясен прешлен, довел
до трайно затрудняване движението на снагата - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. ІІ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание "ГЛОБА".
От приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза се
установява, че водачът Генчев при управлението на автобуса се е движел в гр.
Габрово по бул. "Столтов", от север към юг, през светлата част на
денонощието. Без спиране, водачът на автобуса е предприел маневра "завой
наляво" към подхода на "Резбонарезни инструменти Габрово" ЕООД и
"Цератицит България" АД, като в края на маневрата, при движение със
скорост около 16 км/ч - 4, 44 м/с, автобусът застига движещия се попътно
пешеходец Н. Б. С.. В следствие на траекторията на движение на автобуса с
тази на пешеходеца е настъпил удар с предна дясна част на автобуса и задна
част на пешеходеца. След удара водачът на автобуса спира, а пешеходеца
загубва равновесие и пада на асфалта. Автобусът и пешеходецът са се
движили попътно в една посока. Пътната настилка е била мокра, като на
мястото на ПТП-то няма регистрирани и описани следи и находки. От
заключението се установява, че водачът на автобуса е имал техническа
възможност, по време на извършване на маневра "завой наляво" да наблюдава
пътната обстановка и да забележи движещите се пешеходци и след като
промени траекторията си (осигури достатъчно странично разстояние между
предната дясна част на управлявания автобус) и/или промени скоростта на
движение на автобуса или предприеме интензивно спиране на разстояние не
по - малко от 7,34 м. преди удара, да предотврати настъпването на ПТП-то.
Пешеходецът не е имал видимост към приближаващия го автобус, но е имал
техническата възможност след пресичане на бул. "Столетов" да осъществи
движението си от запад към изток, в посока на "Резбонарезни инструменти
6
Габрово" ЕООД по изградения тротоар, находящ се южно от обособения
паркинг на фирмата. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че групата
пешеходци, с която се е движил пострадалият, не е представлявала опасност
за движението, тъй като се забелязват, паркингът е широк. Постаралият е бил
в групата, в най - лявата част, но групата се е виждала през панорамното
стъкло на автобуса. Не може да каже дали пешеходеца е могъл да чуе
автобуса, но като вземе предвид, че е доста дълъг и двигателя му е отзад, на
празен ход не издава чак такъв звук, вероятно не е могъл да го чуе, но не е
виждал самия автобус за да отговори точно.
От приетата епикриза от отделение по ортопеди и травматология при
МБЛА "Д-р Тота Венкова", гр. Габрово е видно, че Н. Б. СТ. е бил приет за
лечение с диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната област.
От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че
ищецът от процесния инцидент на 16.05.2019 г. е получил счупване на тялото
на 2-ри поясен прешлен на гръбначния стълб, от компресорен тип, с частичен
фрагмент от горна повърхност на прешлен отпред, счупване на задния
(спинозен) израстък на 11-ти гръден прешлен на гръбначния стълб. От
документацията вещото лице е приело, че има данни за охлузвания на лакътя
на дясна ръката, което е възможно. Получената травма е довела до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок на обездвижване 1, 5 месеца (с
корсет, включващо 20 дни постелен режим и последващ периода на
постепенно раздвижване - ходене с патерици) и срок на възстановяване от 6-
7 месеца. Счупването на задния гръбначен израстък допринася за това
затруднение на движението на снагата, но само по себе си води до временно
разстройство на здравето, с болки и страдания от 1 месец - 1,5 месеца.
Проведено е лечение чрез екстензия и репозиция на гръбначния стълб под
анестезия и поставяне на обездвижващ корсет на тялото в засегнатия сегмент
- лумбостат. Развили са се усложнения - засягане на нервните коренчета в
поясния отдел, поради което е проведено допълнително лечение чрез
физиотерапия. Възстановителният период е продължил около 6 - 7 месеца,
като постепенно състоянието се подобрява и подвижността се възвръща.
Деформацията на прешлена е необратима, по тази причина възстановяването
е свързано с възстановяване на здравината на костната структура, но без
пълно възстановяване на формата и функцията на поясния прешлен. Като
7
остатъчно явление могат да се наблюдават болки при натоварване и лека
деформация на снагата. Работоспособността е възстановена с известни
ограничения - като болки при продължително натоварване и същите
ограничават подвижността, след появата си. Ищецът се е нуждаел от чужда
помощ през първия 1,5 месец от лечението. В последния възстановителен
периода, поради възвръщане на подвижността му и нуждата от чужда помощ
намалява. Има данни за проведено физиотерапевтично лечение. Закупеният
толако- лумбален корсет е бил абсолютно наложителен и предписан в хода на
болничното лечение. Заплащането на потребителската такса за до 10 дни
също е била неизбежна. Предписа е бил фастум гел, а след изписването от
болницата фраксипирин за инжекционно приложение, като закупените
витамини и обезболяващи са уместни за лечението и подобряването на
неврологичното състояние.
От събраните гласни доказателства, а именно свидетелските показания на
св. М. М., съпруга на ищца и св. С. Цв., сестра на ищеца се установява, че
същият непосредствено след инцидента е изпитвал силни болки и не е могъл
да става от леглото. След изписването му от болницата в къщи е бил месец,
месец и половина на легло. Съпругата му помагала за личната хигиена и го
придружавала до тоалетна, защото не можел да се придвижва сам, като му
помагала в къпането и обличането. След това започнал леко да се раздвижва,
като ходил с патереци 4 месеца. Домашното лечение продължило четири- пет
месеца, като през този период изпитвал силни болки. После не се е
възстановил напълно, бил неспокоен, притеснявал при пресичане, като
болките продължават и сега. Преди обработвал едно място, но сега го
изоставил, карал колело, сега не, има книжка, но се страхува да шофира.
Работата му е свързана с прав стоеж, като при продължително време прав
изпитва болки. И двете свидетелки са се грижили за ищеца докато се е
възстановявал.
Не е спорно по делото, че за процесното ППС, към датата на
произшествието 16.05.2019 г., е действала застраховка гражданска
отговорност № 71925205 валидна от 11:52 ч. на 08.01.2019 г. до 23:59 ч. на
08.01.2020 г. издадена от ЗК "Лев Инс" АД.
Не е спорно, че ищецът, по реда на чл. 380 от КЗ, е уведомил
8
застрахователя за настъпилите вреди, като същият е завел щета №0000-1000-
03-19-7535/29.07.2019 г., видно от писмо с изх. № 31.07.2019 г. от ЗК "Лев
Инс" АД до процесуалния представител на ищеца, но до момента плащане не
е извършвано и не е правено предложение за споразумение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86
ЗЗД, а именно пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
гражданската отговорност на застрахования водач, причинил процесното
ПТП. С разпоредбата на чл. 432 КЗ законът признава в полза на пострадалото
лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди. Така предявените искове с правно основание
чл. 432 от КЗ са допустими, на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3
от КЗ. От приложените към исковата молба доказателства се установява, че
преди сезиране на съда е отправена застрахователна претенция от увреденото
лице, като в срока по чл. 380 от КЗ не е налице произнасяне от страна на
ответното дружество. Застрахователят не оспорва наличието на покритие по
застрахователната полица ГО, но оспорва механизма на ПТП-то и релевира
възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца, оспорва причинно -
следствената връзка между травматичните увреждания и ПТП-то, оспорва
вида на получените травми и твърдения период на възстановяване, и не на
9
последно място оспорва размера на вредите – имуществени и неимуществени,
като прекомерен, оспорва исковете за лихви.
Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на застрахователно
събитие, от което са настъпили вреди за ищеца – имуществени и
неимуществени, причинно- следствената връзка между вредите и процесното
ПТП, както и наличието на валиден застрахователен договор.
От приетата автотехническа експертиза се установи механизма на
процесното ПТП, а именно, че около 7:30 ч. на 16.05.2019 г. на бул.
"Столетов" № 157 в гр. Габрово, при управление на автобус Сетра, рег. № ЕВ
7222 ВК, от север към юг, през светлата част на денонощието В.Г.Г., без
спиране е предприел маневра "завой наляво" към подхода на "Резбонарезни
инструменти Габрово" ЕООД и "Цератицит България" АД, като в края на
маневрата, при движение със скорост около 16 км/ч - 4, 44 м/с, автобусът
застига движещия се попътно пешеходец Н. Б. С.. Водачът на автобуса е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б"
предл. ІІ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, с решение № 298/08.07.2020 г.,
постановено по АНД № 1298/2019 г. по описа на ГРС, а именно, че е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил на Н. Б. СТ. от гр. Габрово средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на втори поясен
прешлен, довел до трайно затрудняване движението на снагата. Във връзка с
влязлото в сила решение по посоченото АНД извършването на деянието,
противоправността му и виновността на водача на ППС-то, както и
квалификацията на престъплението, в състава на което е включена средна
телесна повреда нанесена на пострадалия, не може да се преразглежда от
настоящия състав, тъй като същото на осн. чл. 300 от ГПК е задължително за
гражданския съд.
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство трябва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Същите са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразят с конкретни условия на видимост за да
са в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
10
опасност за движението (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), като водачът има вменено
задължение да бъде особено внимателен към пешеходците съгласно чл. 116
от ЗДвП. В конкретния случай и видно от решението постановено по АНД №
1298/2019 г. по описа на ГРС, водачът на автобуса, с което е причинено ПТП
е нарушил всички тези вменени му задължения. От приетата автотехническа
експертиза е видно, че водачът на автобуса е имал техническа възможност, по
време на извършване на маневра "завой наляво" да наблюдава пътната
обстановка и да забележи движещите се пешеходци и след като промени
траекторията си (осигури достатъчно странично разстояние между предната
дясна част на управлявания автобус) и/или промени скоростта на движение на
автобуса или предприеме интензивно спиране на разстояние не по - малко от
7, 34 м. преди удара, да предотврати настъпването на ПТП-то.
От събраните доказателства не се установява съпричиняване на
вредоносните последици от пешеходеца. Действително същият се е движел
по пътното платно, но е бил в група от хора, която е била видима за шофьора
на автобуса от панорамното стъкло. Водачът е предприел маневра "завиване
на ляво" при условие, че обективно е могъл да възприеме движещата се, с
гръб към него, група от хора (попътно на посоката на автобуса). Т.е. той е
могъл обективно да възприеме пешеходците и е бил длъжен да осигури
тяхната безопасност на пътното платно, още повече те не са се появили
внезапно на пътното платно. От доказателствата - решението по АНД и
автотехническата експертиза, е видно, че водачът на ППС-то не се е
съобразил с пътната обстановка и въпреки, че е видял групата от хора и в
частност пострадалия, не проявил необходимото внимание и не е изпълнил
задължението си да опази пешеходеца от инцидент с управлявания от него
автобус. Освен това пострадалият пешеходец, макар че се е намирал на
пътното платно, не е могъл да възприеме движещия се зад него автобус и
извършваната от него маневра, най - малкото защото е бил с гръб към него и
не го е виждал. Предвид гореизложеното, съдът намира, възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия съгласно чл. 51 от ЗЗД, за неоснователно.
Причинната връзка между ПТП-то и настъпилите увреждания при ищеца
се установява, както от решението по АНД № 1298/2019 г. по описа на ГРС и
съдебно -медицинската експертиза, така и от свидетелските показания на св.
11
М. М., съпруга на ищца и св. С. Цв.. В резултат на процесното ПТП ищецът е
получил счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен на гръбначния стълб, от
компресорен тип, с частичен фрагмент от горна повърхност на прешлен
отпред, счупване на задния (спинозен) израстък на 11-ти гръден прешлен на
гръбначния стълб. Тази травма е довела до трайно затрудняване на
движението на снагата за срок на обездвижване 1, 5 месеца (с корсет,
включващо 20 дни постелен режим и последващ периода на постепенно
раздвижване - ходене с патерици) и срок на възстановяване от 6-7 месеца.
Счупването на задния гръбначен израстък допринася за това затруднение на
движението на снагата, но само по себе си е довело до временно разстройство
на здравето, с болки и страдания от 1 месец - 1,5 месец.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, са довели до
значителен по интензитет и продължителни във времето болки и страдания, и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП,
причинено от застрахования Генчев, то те подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по
сходни случаи. Отчете вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания – счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен на
гръбначния стълб, от компресорен тип, с частичен фрагмент от горна
повърхност на прешлен отпред, счупване на задния (спинозен) израстък на
11-ти гръден прешлен на гръбначния стълб, поради което ищецът е бил
напълно обездвижен около месец и половина, а за последващото му
възстановяване е било необходимо между 6 и 7 месеца, имал е нужда от
чужда помощ за задоволяване на битови потребности в периода, в който е бил
обездвижен и след това докато се е възстановявал, ограниченията, които е
търпяла и търпи пострадалия и към момента – деформацията на прешлена е
необратима, по тази причина възстановяването е свързано с възстановяване на
здравината на костната структура, но без пълно възстановяване на формата и
функцията на поясния прешлен. Съдът взе предвид, че е проведено лечение,
12
чрез екстензия и репозиция на гръбначния стълб под анестезия и поставяне на
обездвижващ корсет на тялото в засегнатия сегмент - лумбостат, развили са
се усложнения - засягане на нервните коренчета в поясния отдел, поради
което е проведено допълнително лечение. При определяне на размера на
обезщетението съдът взе предвид и че ищецът продължава да търпи болки и
страдания и не се е възстановил напълно, същият е в работоспособна възраст,
като работоспособността е възстановена с известни ограничения - като болки
при продължително натоварване и същите ограничават подвижността, след
появата им, той продължава да търпи болки и страдания, което се отразява
върху начина му на живот, психическото и емоционалното му състояние,
както и факта, че ще продължи да изпитва болки, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на
Н.С., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза в размер на исковата сума от 41 500 лева.
По предявената искова претенция за претърпени имуществени вреди във
връзка с процесното ПТП, настоящият състав намира, че същата е изцяло
основателна. От съдебно -медицинската експертиза се установява, че
медикаментите и консумативите, чийто суми се претендират в настоящото
производство, са свързани с лечението и възстановяването на ищеца.
Предвид изложеното следва изцяло да се уважи предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 131 лв. (каквато е исковата претенция в
петитума на исковата молба) – заплатен болничен престой и медикаменти и
консумативи.
По акцесорните искови претенции за присъждане на лихва за забава, с пр.
осн. чл. 86 от ЗЗД, върху присъдените суми за имуществени и неимуществени
вреди от датата на завеждане на щетата при застрахователя 29.07.2019 г. до
подаване на исковата молба 02.03.2021 г., съдът намира, че същите са
основателни и следва да бъдат уважени в предявените размери, а именно 6
720, 69 лв. лихва за забава върху сумата от 41 500 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди и 21, 21 лв. лихва за забава върху сумата от 131 лв. -
обезщетение за имуществени вреди.
13
При така уважените искове, настоящият състав на съда намира следното
по разноските:
Ищецът е освободена от държавна такса и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплти в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на
1 934, 91 лв. и 270 лв. разноски за съдебно - медицинската експертиза
заплатена от бюджета на съда.
С оглед изхода от делото и заявеното искане в предявената искова молба,
в полза адв. И. С., на осн. чл. 38 от ЗАдв. следва да се присъди
възнаграждение определно от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 5 е 1 979, 84 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н
Красно село, бул. "Черни връх" № 51, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. "***" № 1, вх. Б, на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 41
500 лв. (четиредесет и една хиляди и петстотин лева) - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило окло 7:30 ч. на 16.05.2019 г. на бул. "Столетов" №
157 в гр. Габрово, при което В.Г.Г. управлявайки автобус Сетра, рег. № ЕВ
7222 ВК, със застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователното
дружество № 71925205, по негова вина, неспазвайки правилата за движение,
блъска пешеходеца Н. Б. СТ., за което има влязло в сила решение №
298/08.07.2020 г. по АНД 1298/19 на ГРС, както и ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на завеждане на щетата при застрахователя 29.07.2019 г. до подаване
на исковата молба 02.03.2021 г. в размер на 6 720, 90 лв. (шест хиляди
14
седемстотин и двадесет лева и 90 ст.), ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане сумата.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-
н Красно село, бул. "Черни връх" № 51, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. "***" № 1, вх. Б, на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 131 лв. (сто
тридесест и един лева) - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
следствие от пътно- транспортно произшествие настъпило окло 7:30 ч. на
16.05.2019 г. на бул. "Столетов" № 157 в гр. Габрово, при което В.Г.Г.
управлявайки автобус Сетра, рег. № ЕВ 7222 ВК, със застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователното дружество № 71925205, по
негова вина, неспазвайки правилата за движение, блъска пешеходеца Н. Б.
СТ., за което има влязло в сила решение № 298/08.07.2020 г. по АНД 1298/19
на ГРС, както и ДА ЗАПЛАТИ на ищеца законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на завеждане на щетата при
застрахователя 29.07.2019 21, 21 лв. (двадесет и един лева и 21 ст.), ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане сумата.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н
Красно село, бул. "Черни връх" № 51, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Габровския окръжен съд държавна такса и разноски за експертизи в общо в
размер на 2 204, 91 лв. ( две хиляди двеста и четири лева и 91 ст.), на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н
Красно село, бул. "Черни връх" № 51, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.С., със съдебен
адрес гр. Габрово, ул. "Юри Венелин" № 8 адвокатско възнаграждение в
размер на 1 979, 84 лв., на осн. чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
15