Решение по дело №4433/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1803
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 8 февруари 2019 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20185330204433
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1803

гр. Пловдив, 25.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                                                                                         

                                                                                                            при участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД4433/2018 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 337329-F367378   от 15.05.2018 г. на Х.Г.Х.– Директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  "**" ЕТ, БУЛСТАТ **, представлявано от Е.М.Х., ЕГН ********** на основание чл. 180, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 666.73 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, излагат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от адв.И.Й., който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.

 Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрк. Е.Ф., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

 Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

ЕТ „**” осъществявало търговска дейност основно свързана с предоставяне на услуги с фадрома. За периода от 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС над 50 000 лева – 50 359.42, но не подало заявление за регистрация в срок, макар да било длъжно. За данъчния период 01.05.2017 г.-31.05.2017 г. била реализирана облагаема доставка на услуги с фадрома по фактура 112/31.05.2017 г. на стойност 4001.41 лева и не било начислено ДДС в размер на 666.73 лв. по облагаема доставка, в това число данъчна основа 3 333.68 лв. С оглед на това било установено, че ЕТ „**” е следвало да подаде в ТД НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.11.2016 г. включително. Към датата 30.11.2017 г. облагаемият оборот е паднал под 50 000 лева – 45 406.06 лв. и за търговеца е отпаднало задължението за регистрация по ЗДДС. За периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация /28.11.2016 г./ до датата предхождаща основанието за отпадане задължението за регистрация ЕТ „**” е имало качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС и е следвало да начислява ДДС за извършваните от него облагаеми доставки. Такова е било дължимо и за сочената по-горе доставка за данъчния период 01.05.2017 – 31.05.2017 г., като издадената фактура е следвало да се включи в дневника за продажби за месец май 2017 г. и да се включи в размера на данъка в справката – декларация за данъчен период май 2017 г., която е следвало да се подаде до 14.06.2017 г., което не било сторено.

Проверката на търговеца била възложена с Резолюция П-16001617104796-0РП-001/16.07.2017 г. В хода на проверката с Искане за представяне на документи  от 11.07.2017 г. били изискани документи установяващи оборотите на търговеца. На 03.08.2017 г. били представени два кочани с фактури, договор за наем, книга за разходи, книга за приходи, три папки счетоводни документи. В последствие на 28.09.2017 г. били представени и договор за работа, договор за банков кредит и банкови извлечения. Въз основа на тези документи било установено, че За периода от 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС над 50 000 лева.

Във връзка с установеното била изпратена покана за съставяне на АУАН, като такъв бил съставен на 19.12.2017 г. спрямо ЕТ „**” за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр. чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС. Копие от същия било връчено на Е.Х., като същия посочил като възражение, че нарушението е извършено без умисъл и не е искал да ощети бюджета.

НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта Ж.Г., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, дружеството не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да  начисли дължим данък в размер на 666.73 лв. за данъчния период 01.05.2017 – 31.05.2017 г. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. Същият е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН и да съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити.

Следва да се има предвид, че правилно актосъставителят е приел, че нарушението е станало известно на дата 28.09.2017 г., а не по-рано, тъй като именно на тази дата са представени всички изискани от търговеца документи с Искане за представяне на документи  от 11.07.2017 г. Действително част от исканите документи са представени по-рано – на 03.08.2017 г., но според настоящия съдебен състав за проверяващите е станало възможно да установят по категоричен и безспорен начин дали е налице нарушение едва след представянето на всички изискани документи. В този смисъл и от датата 28.09.2017 г. следва да бъде изчисляван законоустановения срок за съставяне на АУАН, който изтича на 28.12.2017 г. Ето защо и съставянето на АУАН на дата 19.12.2017 г. се явява законосъобразно действие, доколкото към тази дата не е били изтекъл законоустановения за това срок. Ето защо и съдът счита за неоснователно направеното от жалбоподателя, чрез повереника му възражение за допуснато съществено процесуално нарушение поради изтекъл срок за съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай, дружеството жалбоподател е осъществило състав на административно нарушение по смисъла на чл. 86, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, като не е изпълнило задължението си да начисли за данъчен период 01.05.2017 – 31.05.2017 г. дължимо ДДС в размер 666.73 /шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ лева и не е включил същия в справката – декларация за месец май 2017 г.

Наложената санкция е правилно определена, доколкото разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС препраща към разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, която предвижда като санкция размерът на данъка, но не по-малко от 500 лева. Доколкото се установява, че размерът на дължимия и неначислен данък е 666.73 /шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ лева то няма как да се приложи размер на санкцията 500 лева, доколкото този размер е приложим, ако размерът на дължимия данък е под 500 лева.

Същевременно обаче съдът счита, че в конкретния случай не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото от доказателствата по делото се установява, че дружеството не е предприело действия по регистрация по ЗДДС и начисляване на дължимото ДДС дори в последващ период, поради което съдът счита, че конкретния случай не се явява с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

С оглед на горепосоченото обаче съдът приема, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 337329-F367378   от 15.05.2018 г. на Х.Г.Х.– Директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  "**" ЕТ, БУЛСТАТ **, представлявано от Е.М.Х., ЕГН ********** на основание чл. 180, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 666.73 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.