№ 131
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1527, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от управителя Янислав Бориславов Янакиев
против разпореждане № 8411/19.11.2021г., постановено от Районен съд- Бургас по ч. гр. д.
№ 7781/2021г. С това разпореждане е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. ЯНЧ. ГЮР., ЕГН: ********** от гр.
Бургас, ж. к. "М.р.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за сумата от 165,12 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 23.08.2018г. до 14.07.2020г. поради противоречие на искането с добрите
нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД (основание за нищожност,
различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК), тъй като уговореният годишен лихвен процент от
43,20 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата за нея се
явява нищожна.
Частният жалбоподател оспорва извода на районният съд, че уговорката за
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като лихвата надвишава
трикратния размер на законната такава. „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД посочва, че към датата на сключване на процесния договор, съществуват законови
разпоредби, които определят предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е
само един от компонентите от ГПР и размерът подлежи на преценка от кредитодателя и се
договаря с кредитополучателя, като единственото условия е същата, наред с другите общи
разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, което в процесния случай е спазено. Жалбоподателят
развива тезата, че уговорения ГПР не надвишава законоустановения размер на ГПР. Поради
изложеното е ненужно и необосновано да се изследва въпроса за противоречие с добрите
нрави, което би било необходимо и обосновано само в случай, че липсва законова норма,
изрично регулираща пределите на оскъпяване на потребителския кредит. Отделно от това,
частният жалбоподател подчертава, че свободата на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД и няма пречка страните да уговарят договорна лихва над
размера на законната такава.
Частният жалбоподател иска от съда да отмени оспореното разпореждане и да
1
разпореди на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 165,12 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
23.08.2018г. до 14.07.2020г.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 04.11.2021г. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД подава
заявление да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника М. ЯНЧ. ГЮР., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж. к. "М.р.", бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* за следните суми:
200 лева – главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 553064/29.03.2019г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и М.Г.;
165,12 лева - договорна лихва за периода от 23.08.2018г. до 14.07.2020г. и
30,34 лева – законна лихва за периода от 15.07.2020г. до 22.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане на
сумите.
На 19.11.2021г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3314/19.11.2021г. за сумата от 200 лева, представляваща
главница по договора за кредит и за сумата от 30,34 лева, представляваща законна лихва за
периода от 15.07.2020г. до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите. С разпореждане №
8411/19.11.2021г. Районен съд – Бургас отказва да издаде заповед за изпълнение за сумата от
165,12 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2018г. до 14.07.2020г. В
мотивите на разпореждането, заповедният съд приема, че искането за договорна лихва
противоречи на добрите нрави, което е основание за нищожност по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
вр. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като уговореният
годишен лихвен процент от 43,20 % надвишава значително трикратния размер на законната
лихва и клаузата за нея се явява нищожна.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
обжалваното разпореждане поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение на парично задължение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай уговорената от страните годишна договорна лихва е в
размер на 43,20 % и надвишава трикратния размер на законната лиха по просрочени
задължения, определена с ПМС на РБ. Разбирането, че клаузата, с която е уговорена тази
лихва, противоречи на добрите нрави, се основава на съдебна практика, която не е актуална
към настоящия момент и е преодоляна от последваща такава. Тази практика, към която се
отнасят и цитираните в разпореждането решения, е постановена във времето, когато Законът
за потребителски кредит не предвиждаше пределна горна граница на договорната лихва за
потребителските кредити и единственото ограничение на свободата на договаряне бяха
правилата на добрите нрави по чл.9 от ЗЗД. С изменението на чл.19, ал.4 от ЗПК в
редакцията, обн. в ДВ, бр.35/2014г. законодателят въведе горна граница на годишния
2
процент на разходите в размер на пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Нарушаването
на тази норма е скрепено със санкция в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузата, в която
е уговорен ГПР в размер, надвишаващ този по ал.4. Целта на тази норма е да се ограничи
възлагането на несъразмерна тежест върху икономически по-слабата страна по договор за
финансова услуга – потребителят. В конкретния случай договорената лихва е в размер на
43,20 % и не надвишава петкратния размер на ГПР, което означава, че същата е договорена
в рамките на закона. След като не противоречи на закона, възнаградителната лихва не може
да противоречи на правилата на добрите нрави. В този смисъл е константната практика на
Окръжен съд – Бургас (определение № 260110/18.01.2021г. по възз. ч. гр. д. № 2859/2020г.;
определение № 831/29.07.2021г. по възз. ч. гр. д. № 781/2021г.; определение №
336/14.05.2021г. по възз. ч. гр. д. № 640/2021г.). По тези съображения, разпореждането, с
което е прието обратното на това разбиране, и е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за възнаградителна лихва в размер на 165,20 лева за периода от
периода от 23.08.2018г. до 14.07.2020г., е незаконосъобразно и трябва да се отмени със
следващото от това задължаване на районният съд да издаде заповед за изпълнение за тази
сума.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 8411/19.11.2021г., постановено от Районен съд- Бургас
по ч. гр. д. № 7781/2021г., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.
София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от управителя Янислав
Бориславов Янакиев за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. ЯНЧ.
ГЮР., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж. к. "М.р.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за сумата от 165,12
лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2018г. до 14.07.2020г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3,
представлявано от управителя Янислав Бориславов Янакиев против длъжника М. ЯНЧ.
ГЮР., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж. к. "М.р.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за сумата от 165,12
лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2018г. до 14.07.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3