РЕШЕНИЕ
№
09.08.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански състав
На 19.07. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 407 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 127, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба от Д.Е.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** против М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът
твърди, че с М.В.Б. заживели на семейни начала в края на 2010 г. в дома на
родителите му. От съвместното им съжителство имали едно родено дете - синът им Д.
Д. Б., роден на *** г. Сочи, че живеели добре, като и двамата работили. След
раждането на сина им, ответницата излязла в отпуск по майчинство, а ищецът
осигурявал издръжката за семейството. От раждането на детето до момента в
грижите по неговото отглеждане помагала бабата по майчина линия - С. Х.. Когато
детето навършило две годинки и започнало да посещава детска ясла, ответницата
се върнала на работа. Твърди, че оттогава отношението ѝ към него и детето
коренно се променило. Често закъснявала. Не давала обяснения къде и с кого
прекарвала времето си. Вкъщи не обръщала внимание на детето, не се интересувала
от нуждите на семейството им. По цяла вечер говорела по телефона, пишела
СМС-си. Ако детето потърсело вниманието ѝ, тя ставала нервна и започвала
да му крещи. Сочи, че правел опити да разговаря с Б., да разбере каква била причината
за студеното ѝ и пренебрежително отношение към него и сина им, но тя
отказвала да разговарят по тази тема. Ответницата не проявявала нужната
отдаденост като родител към детето си, а по-скоро поставяла собствените си цели
и желания на първо място, което все повече обтягало отношенията им. Твърди, че
скандалите, инициирани от нея, станали почти ежедневни, като тя не се
интересувала, че детето било свидетел на случващото се. Обстановката в дома им
била нетърпима. Агресивният характер на майката водела до разстройване на
детето, което започвало да плаче, а ищецът го прегръщал и се опитвал да го
успокои. Имал съмнение, че промяната в отношението ѝ, провокираните
скандали и нетърпимостта ѝ спрямо него се дължали на вероятна нова
връзка, с неин колега. По-късно от нейната майка разбрал, че това действително
било така, като отношенията им датирали от април 2018 г. Така на 31.01.2019 г.,
докато бил на работа, тя събрала своите вещи и тези на детето и заедно с него
напуснала дома им. Сочи, че я потърсил по телефона, за да разбере къде са. От
нея разбрал, че вече живеела с колегата си, новия мъж в живота ѝ, в дома
му в с. Р.. Многократно я търсил да поговорят, да се върне и да живеят отново
като семейство, най-вече заради детето, но тя категорично отказвала. Твърди, че
от раздялата им ответницата възпрепятствала контактите на ищеца с детето,
лишавала го от срещи с него. Оставяла го при него, единствено, когато Д. бил
болен, за да се грижи за него, докато оздравее. Всички действия на ответницата
говорели, че тя не се интересувала от състоянието на сина им. Отвела го от дома
им и го принудила да живее в непозната за него обстановка, в дома на друг мъж,
чужд за него. Счита, че детето не се чувствало добре там, още повече, че
разбрал от познати, че вечер тя и новият и партньор излизали и оставяли детето
в компанията на родителите му, които детето реално не познавало добре. Твърди,
че от раздялата им синът им бил променен. Госпожите в детската градина
споделяли, че бил затворен и тревожен. По време на следобедния сън спял
неспокойно, стряскал се, започвал да плаче и да търси баща си. Това му
поведение било установено и от психолога към детската градина. На основание
изложеното до тук, моли да бъдат призовани на съд с ответницата и след като
съдът събере и обсъди доказателствата по делото да постанови решение, с което:
да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Б.,
ЕГН ********** на бащата Д.Е.Б., като занапред то да живее с него, на адреса на
който е живяло до сега, а именно: ***, а на майката да бъде определен подходящ
режим на лични контакти с детето; да осъди ответницата да заплаща на Д.Е.Б.,
ЕГН **********, като баща и законен представител на детето Д. Д. Б., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от влизане в сила на решението
по делото до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването
ѝ, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на
изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира за
присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани и като такива, моли съда да ги отхвърли изцяло. Не
отговаряли на истината твърденията в исковата молба - не било вярно, че
ответницата не притежавала родителски капацитет за отглеждане на сина им. Не
било вярно, че системно закъснявала от работа и не се грижила за домакинството
и детето. Не било вярно, че възпрепятствала контактите на бащата с детето,
напротив, той почти всеки ден виждал сина им, а по някога дори детето
преспивало при него. Не било вярно, че когато детето боледувало само бащата се
грижил за него, напротив почти винаги ответницата се грижила за Д., когато
боледувал и винаги тя купувала и му давала лекарствата, а бащата дори не знаел
схемите на лечение. Счита, че Д. не притежавал родителски капацитет за
правилното отглеждане на сина им, защото често го удрял и наказвал, не играел с
него, не му четял книжки и не се занимавал с детето. След работа сядал с часове
на компютъра - гледал филми, играел игри. Освен това, Д. бил много сприхав,
раздразнителен, често вдигал безпричинни скандали, чупел посуда, замервал
ответницата и то винаги в присъствието на детето, което безспорно се отразявало
негативно върху психиката му, до такава степен, че детето, виждайки поведението
на баща си спрямо ответницата, започнало също да я удря. Поведението на детето
било капката, която преляла чашата на търпението ѝ и се изнесла от
семейното жилище, вземайки със себе си сина им. Твърди, че през периода на
семейното им съжителство с бащата на сина им изцяло тя заплащала консумативите
за жилището, в което живеели, плащала тока, водата. Само тя плащала таксите за
детската градина и лекарствата на детето. Не знаела колко заплата получавал Д.
- не ѝ казвал. Не знаела къде били парите от кредитите му. Знаела само,
че вноската му по кредита била много голяма и след като му я удържали, от
заплатата оставала сума около 300,00 лв. месечно. Д. работел като военен и
често давал наряди, които не можело да бъдат отказвани. В предвид
гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да предостави на М.В.Б.
упражняването на родителските права по отношение на Д. Д. Б., ЕГН **********,
роден на *** г.; да постанови местоживеенето на Д. Д. Б., ЕГН **********, роден
на *** г. да е при майката, в жилището, в което живее; да определи на бащата
режим на лични контакти с детето Д. Д. Б., ЕГН **********, роден на *** г.,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа в неделя, както и един месец пред лятото, когато той не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; да осъди бащата да заплаща
месечна издръжка на Д. Д. Б., ЕГН **********, роден на *** г., в размер на
200,00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на настоящата молба до
настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да се
заплаща по банковата сметка на майката, до 5-то число на текущия месец, за
който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли
да бъдат присъдени сторените разноски по делото.
Страните, редовно призовани за датата на
съдебното заседание се явиха лични и чрез процесуалните си представители
поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
РС-К., като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните имат родено от съвместното си съжителство едно
малолетно дете Д. Д. Б., роден на *** г., видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № *** г.
на Община К..
По делото е представено Удостоверение с изх. № ***г.
от ВФ ***, от което е видно, че Д.Е.Б. е зает по трудово правоотношение на
длъжност военнослужещ и за периода 01.02.2018 г. до 01.02.2019 г. е получил
брутно месечно възнаграждение в размер на 11574,28 лв.
Съгласно Наредба № Н-18/19.12.2012 г. за реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и дните на официални
празници в чл. 23 е посочено, че не се разрешава назначаването за носене на
дежурства, включващи в продължителността си служебно време от 22:00 часа до
6:00 часа, освен със съгласие, изразено писмено с декларация-съгласие по
образец, съгласно Приложение № 1, от военнослужещи жени: 1. майки с деца до
6-годишна възраст. Съгласно чл. 24 от Наредбата, правата на майката
военнослужещ по чл. 23 могат да се ползват от бащата военнослужещ, когато
майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи
военнослужещи.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***
на нотариус Николай Калчев, е че на 18.03.2019 г. Д.Б. е станал собственик на
недвижим имот – апартамент, находящ се в ***.
Видно от представения Трудов договор № *** г. М.Б. ***,
на длъжност „фрезист“, като получава основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 570 лв., към което се прибавят и допълнителни възнаграждения.
Работното ѝ време е пълно, по 8 часа на ден, като при необходимост е
уговорено, че ще работи на смени.
Към момента М.Б. е студентка последен курс на
обучение, специалност „***“, което се установява от представеното копие от
студентска книжка на Т.У. – С.З.,
Стопански факултет.
Видно от социален доклад, изготвен от Д. „С.п.“ – К. е
че детето Д. е на три години и девет месеца. Посещава ЦДГ ***, като цяло добре
се адаптира в средата, има приятели, приет е от колектива и няма конкретни
проблеми на този етап. Детето трудно приема раздялата на родителите си, видимо
неспокоен е в детската градина, често плаче за баща си през деня и по време на
следобедния му сън. Детето е във възраст,
в която има нужда от пълноценно и качествено общуване и с двамата си
родители. Той не може да осъзнае случващото се и тази рязка раздяла оказва
негативно влияние спрямо развитието му. Затова е необходимо да се осигури
гъвкав режим на контакти с другия родител, по-честа комуникация, а също така и
възможност за общуване с двамата родители едновременно. От извършеното социално
проучване се установява, че и двамата родители заемат основно място в живота на
малолетния Д. Б., и двамата желаят и разполагат с необходимия ресурс да
упражняват родителските права спрямо него и имат възможност да задоволят
базисните му потребности.
Видно от психологическо заключение, изготвено на
07.02.2019 г. на детето Д. Д. Б. от И.С. – психолог в ДГ ***, гр. К.е, че след
трикратен опит и недостигане на първоначалния критичен праг от пет точки на
първите 11 айтема от скрининг тест за ранното оценяване на децата от три години
до три години и шест месеца при постъпване на детето за първи път на детска
градина, същият е бил прекратен. Детето Д. е включено на обща подкрепа за
личностно развитие за формиране и затвърждаване на пасивен и активен речник,
съставяне на прости изречения, формиране и усъвършенстване на представи за
последователност на действия, повишаване на двигателната активност и
психомоторните умения, като естеството на затрудненията му са свързани с това,
че разбира и посочва предмети от заобикалящата среда избирателно, но няма
формирана свързана реч. Детето често е било разконцентрирано и вниманието му се
задържало трудно. Имало наличие на ехолалични прояви, т.е. повтаряне на
подадена дума от отсрещната страна към детето, присъщо за бебета и кърмачета.
Детето е включено към допълнителна ресурсна, индивидуална работа. По време на
пребиваването на детето в детската градина и извършване на ежедневните му
занимания в групата, през последния месец се наблюдавала тревожност в
поведението му, съпроводена с плач. Често през деня и по време на следобедния
сън се случвало детето да плаче за баща си.
Видно от представения болничен лист за временна
нетрудоспособност за периода 11.02.2019 г. до 15.02.2019 г. майката М.Б. е
ползвала отпуск за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст с
диагноза „Вирусна инфекция – неуточнена“.
Видно от логопедично становище на детето Д. Б. от
19.04.2019 г., съставено от Б.Ч. – логопед, въз основа на направената оценка на
индивидуалните потребности на детето Д. е предложено да получава интензивна
подкрепа от логопед в рамките на седмично разписание.
Видно от представения индивидуален логопедичен
терапевтичен план на детето Д., е че същото е водено от майката в Терапевтичен
център „***“ ЕООД при логопед С. Б..
В хода на съдебното заседание се установи, че след
като двамата родители, независимо един от друг, са водили детето на различни
логопеди, те са се обединили и са взели решение, че в интерес на детето е да
посещава един логопед, поради което към настоящия момент детето следва само
един индивидуален логопедичен терапевтичен план в Терапевтичен център „***“
ЕООД.
От представените амбулаторни листи от 28.01.2019 г.,
02.02.2019 г., 06.02.2019 г., 07.02.2019 г., 08.02.2019 г., 11.02.2019 г.,
09.11.2018 г., 08.10.2018 г., е видно, че детето Д. Д. Б. е посещавало д-р Р.П.,
поради остри вирусни инфекции.
От представеното по делото Прокурорско постановление
от 20.06.2019 г., наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно
производство за престъпление от общ характер по чл. 182, ал. 2 от НК срещу М.В.Б.. В хода на проверката е установено, че
макар и да се съдържат от обективна страна признаци на противоправно деяние,
прокурорът е счел, че неговата обществена опасност в случая е явно
незначителна, деянието е малозначително, т.е. съгласно чл. 9, ал. 2 от НК,
същото не съставлява престъпление.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката Г.Б.С., работи в детска градина *** ,
която посещава детето Д.. Виждала е и двамата родители да водят и да вземат
детето, като последно това е майката. Забелязала, че в последно време Д. бил
неспокоен. Често плачел. Той стоял сам, седнал и си плачел тихо и кротко.
Питали го защо плаче, не разбирали какво точно говори, но думата „тате“ се
откроявала в потока на речта. В последните 2-3 седмици той заспивал трудно и
като го питали защо плаче, той казвал: „тати“. Детето се хранело, на моменти обядвало и
плачело. Често тъгувал и плачел. Всички били седнали на масичките, не обядвал,
а казвал: „Тати и баба“. Разбрали преди 2-3 седмици, че родителите се
разделили. След като разбрали за радялата си обяснили поведението на детето.
Заяви, че не била чувала детето да плаче за майка си. Когато идвал да го взема
бащата Д. бил видимо по-щастлив. Хвърлял се да го посреща и викал. С майката
бил по-обран. Не смята, че детето било тормозено от бащата. Имало случаи,
когато детето влизало с усмивка в детската градина, имало случаи, когато не
искало да влезе. В градината имало екип, който работел към приобщаващо
допълнителна подкрепа и обща подкрепа. Д. посещавал тази група, защото имал
проблем с говора. Той често боледувал, но това, че не говори не било свързано с
това. Според свидетелката детето имало нужда от внимание. В последно време бил
видимо разтревожен, преживявал нещо.
Свидетелката С. Н. Х., майка на М.Б., даде показания,
че в момента детето било много стресирано, тъжно, избивало го на плач. Виждала,
че бил много разстроен. Почвал да плаче, казвал: „Не искам мама, не искам
мама.“ Като видел баща си започвал да го прегръща. Свидетелката била с детето
от раждането му. Детето било много по-привързано към баща си. Явно повече си
допадали, повече играели заедно. Виждала как скубел майка си, драскал я. И
двамата се грижели за детето, но то било по-привързано към баща си. Гледала
детето много и болно, и здраво. Сега го гледала само когато било при бащата,
иначе нямала достъп до него. Сега не поддържали връзка с дъщеря си. Като било
при бащата го виждала. Апартаментът бил изпразнен от всички играчки и дрехи на
детето. Докато дъщерята била на работа, дъщеря ѝ с любовника си
изпразнили апартамента. Това дете все едно нямало да ходи при баща си. Смята,
че било логично, нормално, човешко, да се остави нещо там. Детето от раждането
си било доста болнавичко. Налагало се бащата да взема болнични да гледа детето,
когато тръгнало на ясла и детска градина. Майката почти не си вземала болнични.
Уж в работата била ангажирана, но се оказало, че тя си намерила сегашния приятел. След като родителите се разделили и бил
изпразнен апартамента, детето след 2-3 дена се разболяло и трябвало отново
бащата да си вземе болничен или отпуска за да го гледа. Детето повръщало, имало
разстройство. Лекарства се купували. Изключително много обичала това дете и се
грижила за него. Не можела да каже, че семейството живели в нищета. Бащата
ходил да работи на частно да изкарва пари. Свидетелката гледала напоследък
детето, той да ходи и да си изкарва допълнително пари. Той имал кредит, но като
ходел да работи извън работата си той го погасявал. Живели добре с М., в началото питала М. как
са, а тя казвала: „Всяка сутрин ме целува и ме завива“. Големи букети ѝ
подарявал. Не мисли, че бащата бил със сприхав характер, може би даже М. била
по-сприхава. Веднъж дъщеря ѝ казала, че той я замерил с нещо си, но тя го
предизвиквала. Тя била такъв характер. Влошаването на отношенията им датирало
след като се появил любовника. Свидетелката виждала как като се прибере бащата
и детето почвало да вика: „Тати, тати.“ Бащата помагал и в домакинската работа.
Не била ходила при М. откакто се изнесла от жилището. Обаждала ѝ се по
телефона, но тя не вдигала. Заявява, че не одобрявала това, че се разбили две
семейства. Последиците били за детето. То не се чувствало добре. То страдало.
За него това били чужди хора. Свидетелката не ги познавала. Приятелят на
майката си изпъдил жената, с две деца, едното от които болно. Майката водила Д.
болен на градина. Според свидетелката дъщеря й трябвало да си запази
семейството, защото това било важно и детето щяло да страда. Свидетелката
заяви, че не била виждала М. да е малтретирана от Д.. Смята, че при бащата следва
да бъде оставен Д. и че по всяко време можела да отиде денонощно да им помага. Детската
градина на Д. била буквално на десет метра от блока, в който живеел бащата. Детето,
дори когато го прибирали от детска градина като влезело вътре казвало: „У дома,
у дома.“ М. можела да бъде майка, но тя нямала условия в чуждата къща, при
чуждите хора. Тя нямала кръвна връзка с тях. Според свидетелката М. направила
голяма грешка. Времето щяло да покаже това. Д., за да ходел в с. Р., трябвало
да пътува сутрин и вечер. Това било наказание за детето и стрес. Свидетелката
купили апартамент, декември месец, ново строителство за М., но тя предпочела
приятеля си.
Свидетелката К.А.К., приятелка на семейството, заяви,
че не знаела как се стигнало до тази ситуация, защото Д. бил един от
най-отговорните бащи и хора като цяло. Никога не било имало ситуации в които да
се показвали негативни отношения и конфликти преди детето и след като детето се
явило на бял свят. Нямало видими проблеми. Имали спречквания, но това били
ежедневни, нормални неща. По информация на свидетелката, при всяко боледуване,
отсъствие на детето, Д. бил ангажиран с грижите за детето, майката обикновено
била на работа. За домакинската работа нямала наблюдения, но за грижите за
детето да. Детето било много привързано към баща си. Болезнено привързано било
към него. Идвали на гости на свидетелката, М. решавала да си тръгне по-рано, Д.
не се задължавал да се прибере, но детето си тръгвало с рев и прегръдки към
баща си. В повечето случаи, когато били на заведение, детето търсело предимно
баща си. Нямала наблюдения бащата да удрял детето, да повишавал тон. Д. следвало да бъде по-строг като родител, но
не бил агресивен нито към М., нито към Д.. По-скоро майката в повечето случаи
повишавала тон.
Свидетелката И. Й.Д., бившата съжителка на мъжа, с
когото към настоящия момент живеела М.. Имали с Г. две деца, малкият ѝ
син бил със синдром на Даун. Г., когато се приберял, първата му работа била да
си налее бира. Употребявал алкохол, всяка вечер 100 гр. алкохол и 2,5 литра
бира. Това било всяка вечер. Той бил агресивен спрямо свидетелката и по никакъв
начин не се занимавал с децата. Г. я изгонил с децата. Търпяла го, защото имала
две деца. Цялата къща била заключена като си събирала багажа, децата били
вътре. М. я гледала как си събира багажа от гаража и на М. детето било там. Свидетелката
не се била изнесла, а М. веча била там. Багажът се изнасял от гаража навън.
Когато давала децата, синът ѝ казвал, че стои при баба си и дядо си, а не
при Г.. Г. й бил казал, че нямало да се меси в отношенията на М. и Д., тъй като
се била натресла при него самичка и който бил баща на детето, да идвал и да си
го прибира, както той правел с неговите деца. Знаела и за други връзки на Г.
преди М.. Той бил с нея и още две жени. Детето на Д. и М. спяло при Г. и М. на
кошарата, която Г. не ѝ върнал за нейното дете. Не била виждала детето на
М.. Имало дни, когато се засичали. Големият ѝ син бил нахапан от Д..
Свидетелят А.Х.Х., приятел на Д., заяви, че в края на
януари М. му съобщила, че с детето Д. няма да живеят у тях. М. била своенравна жена, не се държала много
добре с детето си. Доста често я виждал да крещи. Д. ѝ правел забележка,
че не бил това начина, казва ѝ: „По този начин го травмираш това дете“. Д.
се държал много добре. Детето го чакало да се върне от работа за да излязат в
парка. Детето се радвало, закачало се, прегръщало го. Когато трябвало да го
връщат при М., Д. като усетил се скрил под масата, започнал да плаче и да
казва: „Не искам при мама, не искам на село. Вкъщи, тате.“ Бащата му казвал, че
пак щял го вземе, нямало да го остави. Д. никога не бил казвал лоша дума за
майката. Казвал: „Няма страшно, мама иска да те види, пак ще те взема“. Като се
разделяли детето винаги плачело. Като видело майката, имало някакво нежелание
на детето към нея. Не я прегръщало, започвало да я скубе, да я удря. Когато били у тях на гости Д. сервирал
и отсервирал, а М. си играела с телефона и не обръщала внимание на Д.. Д. не употребявал алкохол. Пиел, но не
злоупотребявал. Свидетелят не бил свидетел на агресивно поведение от страна на Д..
Той бил спокоен човек. Д. приел като
зрял мъж, това че М. го напуснала и заживяла с друг мъж. Твърденията на М. за
интимни отношения между Д. и майка й
били глупости, които само един болен мозък можел да го каже. Майката на М.
ходила в събота, когато и свидетелят бил там. Веднъж Д. карал свидетеля на работа с колата, М. ги
видяла, обърнала се и му показала среден пръст. Д. като вземел детето се
обаждал на свидетеля, за да види детето в какво състояние е. Детето било със
скъсано по дрехите и мръсно. Майката не пращала допълнителен чифт дрехи. Ходили
да купуват дрехи.
Свидетелят Х.Д.Д., колега на Д., заяви, че бащата бил
грижовен родител, защото много пъти се обаждал, че малкия бил болен и излизал в
отпуска. Ако му били присъдени родителските права, докато детето не навършело 6
години, нямал право да дава наряд. Виждал Д. с детето в парка зад училище „Вапцаров“,
виждал го пред техния блок. Майката не я бил виждал и не я познавал. Ако Д.
употребявал алкохол и злоупотребявал, нямало да бъде в армията. Той бил един от
най-добрите войници в ротата.
Свидетелят Г.К.Х., съжителствал с М., заяви, че нямал
лични наблюдения. М. му споделяла, че Д. я тормозел и я удрял, наказвал детето.
Замерял я с предмети, с играчки. Детето сега живеело в неговото жилище. Д.
идвал на работното ѝ място. Все имал изисквания, карали се за нещо.
Свидетелят не се месил, това били техни отношения. Д. имал изисквания и към
свидетеля, по отношения на това, дали детето щяло да му казва „тате“ или други
неща. Свидетелят предложил М. и детето да живеят в неговото жилище. Обяснил им,
че щял да им помогне, ако имали нужда, живеел сам в голяма къща. Предварително
говорили. Детето се чувствало добре, играело. Имало пространство, играчки,
хранело се много добре. По принцип само когато го вземали, детето тъгувало, но
всичко минавало за минута-две. После се успокоявало, ходели по магазини,
купували си неща. Родителите на свидетеля се отнасяли добре с детето, играело с
майка му. Викало ѝ баба. Не се случвало с М. да излизат само двамата и да
оставят детето при родителите на свидетеля. М. се грижела добре за детето.
Хранела го, говорели си, рисували. Имали си стая за игра, там си играели. Вечер
се приспивали, почивали си. Детето не се събуждало вечер, не плачело. Не били
говорили детето да бъде прехвърлено на детска градина в с. Р.. Когато го
вземали от бащата детето плачело. Бащата го дърпал, не го пускал да дойде и
това го провокирало да плаче. Не можел да каже нищо за родителските качества на
бащата. М. не повишила тон на Д. от както били при свидетеля. Не знаел майката
да е удряла детето. Спели всички в една стая с детето. Първо го хранела, къпела
го. Д. си играел, бил щастлив, бягал.
Имало пространство, карал коли и мотори. Свидетелят нямал нищо против. Последно
го гледала М. като бил болен, преди това баща му го гледал. Свидетелят бил баща
на две деца, те не живеели с него. Децата щели да остават при него като идвали,
къщата била огромна, имало втори етаж. Имало легла. Едното му дете на било на
пет години, другото било на една година.
Свидетелката В.М. Х., майка на съжителя на М., даде
показания, че Г. не бил гонил предишната си съжителка, която си тръгнала,
защото имали проблеми. От два месеца и половина М. и Г. живеели заедно. Г. се
отнасял добре с детето на М.. Играели си, забавлявали се. Детето било спокойно,
игриво, закачливо, хранело се, уникално дете. М. била много грижовна майка, не била
лоша. Не се карала на детето. В самото начало, когато дошли в къщата на
свидетелката, Д. не бил спокоен, имало напишквания. Сега бил съвсем друг,
близкия месец. Неспокоен бил като се връща от К., изнервен. Когато бил при тях Д.
не търсел баща си. Нищо не можела да каже за бащата на Д.. Правело ѝ
впечатление, че когато М. му звъняла, за да пита как бил Д., той не ѝ
вдигал телефона.
Свидетелката И.И.П., приятелка на М., заяви, че от М.
знае, че Д. бил агресивен, карал се на детето, биел го. М. се отнасяла много
добре с детето, тя била грижовна майка. Стриктна била към хигиената на детето.
Виждали се на детски парк. Струвало ѝ се, че детето било спокойно след
раздялата на родителите. Не била посещавала дома им.
Свидетелката Т. Р.К., приятелка на М., която от 7 години
живее в Англия, заяви, че М. й се оплаквала, че докато живеели заедно не
получава достатъчно помощ от Д.. Свидетелката я посетила в новия ѝ дом.
Детето се чувствало добре, било обгрижено. Виждала, че М. се чувствала добре,
по-спокойна била и детето се чувствало добре. Лошо впечатление ѝ направило,
че детето било малко и повтаряло някаква чужда реч, обидна за новия партньор на
майката.
По делото е изготвена комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза от вещите лица К.Д.Я. и М.Н.И., която съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвена. Видно от
заключението на К.Д.Я., не се регистрират находки за импулсивно поведение и
нарушен самоконтрол при освидетелствания Д.Е.Б.. Нямало данни за зависимости у
изследваното лице – наркотични или алкохолни. Не било налице личностово
разстройство. Изследването констатирало леко повишение на социалната желателност
при освидетелствания Д.Б. в един от тестове, което не се потвърдило в други
тестове. Според вещото лице, това би могло да се приеме като желание на
изследваното лице да се представи в благоприятна светлина, която би му
помогнала да получи родителските права над сина си Д.. Имало изградена силна
емоционалната връзка на детето с бащата, от която то получавало необходимото
внимание, емоционална сигурност и подкрепа предвид неговата възраст и пол. Поради говорни проблеми детето не било
в състояние да изрази своето волеизявление, но повишената тревожност след раздялата
на родителите била индикатор, че имало необходимост от пълноценно и качествено
общуване и с двамата родители. Вещото лице счита, че е желателно да се осигури
гъвкав режим на контакти, по-честа комуникация и възможност за общуване с
двамата родители, за да се чувства сигурен и защитен, което би подобрило психоемоционалното
му състояние. Резултатите от изследването характеризирали родителския стил на бащата
Д.Б. към детето Д. като много висока топлота и откликване на неговите желания и
в границите на нормата взискателност и контрол. Изследването констатирало
родителският капацитет, уменията на бащата за родителстване и емоционалната му
зрялост като добри. Не се констатирало
при детето Д. синдром на родителско отчуждение към бащата Д.Б.. Преместването
на детето от жилището, в което са живели родителите преди раздялата, както и
преместването от мястото, където живее на новото такова, се отразило на психиката на детето чрез кумулиране на стрес и
повишена тревожност. Срещаните реакции на стрес при деца в ситуация на развод, за
4-годишна възраст били: нервност, често и безпричинно плачене, проява на
капризи, тъга, промяна в навиците, отказ за разговори, страх да заспива само. Когато стресът продължал дълго време, продължителната
тревожност била възможно да породи гневни изблици и агресивно поведение,
придружени със соматични прояви (главоболие, болки в стомаха, нощни
напикавания). В училищна възраст били вероятни поведенчески проблеми, агресивни
и противообществени прояви. Възможен бил
отказ от контакт с единия родител, тъй като било вероятно детето да вземе
страна в отношенията и да обвинява другия родител за раздялата, и ако не се
вземат мерки, да се появи синдром на родителско отчуждение. При
проведеното събеседване с майката М.Б., вещото лице не е регистрирало находки
за импулсивно поведение и нарушен самоконтрол у освидетелстваната. Нямало данни
за зависимости у изследваното лице – наркотични или алкохолни. Не било налице
личностово разстройство. Изследването констатирало повишение на социалната
желателност при освидетелстваната М.Б., което можело да се приема като стремеж
на изследваното лице да се представи в нереално благоприятна светлина, за да
получи родителските права над синът си Д.. Имало изградена емоционалната връзка
на детето с майката, от която то получавало необходимата емоционална сигурност
и подкрепа предвид неговата възраст. Детето живеело с майката, но
психоемоционалното му състояние би се подобрило, ако живеело с двамата си
родители. Резултатите от изследването характеризирали родителския стил на
майката М.Б. към детето Д. като топлота и откликване на неговите желания - в
норма, съчетани с взискателност и контрол - също в граничите на нормата.
Изследването констатирало родителският капацитет, уменията на майката за
родителстване и емоционалната ѝ зрялост като приемливи. Не се констатирало
при детето Д. синдром на родителско отчуждение към майката М.Б.. Изслушано в
съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение. В много от психологическите тестове и задачи, решаваща била
скалата за „откритост“, така наречената „скала на лъжата“. Когато преминела
границата в сурови стойности на изследването, не можело напълно да се приеме,
че отговорите на поставените въпроси отговаряли на действителността. При
майката се наблюдавало това. При бащата не се наблюдавалa в такава степен социалната желателност
или „скалата на лъжата“. Резултатите във всички изследвания показвали, че при
бащата емоционалната зрялост била на по-високо ниво. Това било обвързано и с
неговата професия. Нямало как да бъде изпратен на мисия, без това да било
свързано със самоконтрол и овладяване. При бащата родителския стил бил с много
по-висока топлота, спрямо родителския стил на възпитание на майката. Вещото
лице констатирало, че емоционалната връзка между Д. и майката била добра и
много силна към бащата. Самите родители си признали, че са допуснали грешка, че
давали на детето по-дълго време да работи с таблет, но осъзнавайки грешката си,
сега се контролирали. Родителите осъзнавали, че това било неправилно и започвали
да го контролират като давали на ден по 10-15 минути и като награда за добро
поведение. Взискателността и при двамата била в норма. Вещото лице препоръчва родителите
да увеличат освен топлотата и взискателността към детето.
От изготвеното от вещото лице М.Н.И.
заключение е видно, че при
проведеното психологично изследване не се установили данни за импулсивно
поведение и нарушен самоконтрол у М.В.Б. и у Д.Е.Б.. Не се установили данни за наличие на разстройство
вследствие употреба и/или зависимост от психоактивни вещества, в това число и
алкохол. Не се установили клинични данни за нарушения в структурата на
характера и на поведението на освидетелстваната, кореспондиращи с форма на
личностово разстройство или патология. Не се установили особености на
личността, които да са извън нормата и при двамата родители. Към момента майката не била в състояние да осигури на
детето стабилни взаимоотношения със значимите възрастни, към които то било
привързано. Все още било налице
недостатъчно осъзнаване от страна на освидетелстваната на важността и мястото,
което би следвало да отреди и даде на другия родител в отглеждането на детето. Установили
се данни за прояви на недостатъчна емоционална зрялост у освидетелстваната.
Между бащата и малолетното дете съществувала силна емоционална връзка. Детето
предпочитало общуването с баща си. Освидетелстваният имал необходимия
родителски капацитет да задоволява базисните и емоционални потребности и да
осигурява сигурна материална и социална среда, както и стабилна семейна среда
за детето. Изслушано в съдебно заседание вещото лице М.И. поддържа изготвеното
заключение. Заявява, че докато
живели заедно, детето хапело майката, това било показано и в детската ясла. Имало
данни по делото, че детето и по-късно проявявало агресивни действия с хапане. Вероятно
цялата ситуация, която го натоварвала емоционално, му влияела, раздялата на
родителите, преместването при новия съжител на майката. Към детето имало
повишени извиквания то да се адаптира към една нова среда. Отново била
констатирана високи стойности на скалата, която измервала откровеността при майката.
При бащата това не се констатирало, макар, че бил използван друг въпросник. Обикновено
така реагирали особен тип личности, ставало въпрос за майката, хора, които се
стремели към одобрението на околните и не били склонни да споделят свои
проблеми или неприемливи черти. Те изграждали изцяло положителен образ при
общуването си с другите хора. Това била така наречената социална желателност.
Това говорело, че човекът недостатъчно се познавал себе си, недостатъчно
осъзнавал своите състояния и не бил готов да се подложи на критика и да
признае, че не бил идеален. Това било проява на недостатъчна емоционална
зрялост. Това можело да се преодолее с осъзнаването на проблема и работа със
специалист. Такива хора винели околните за проблемите си. Не били склонни да
приемат грешките си. В емоционално-натоварващи ситуации, вземат решения под влияние на моментна
емоция. И при двамата бил констатиран
индекс за ниска агресивност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 143, ал.2 от СК.
При така
установената фактическа обстановка по делото и съобразно исканията на страните
по делото, съдът намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за основателна и
доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред, изхождайки от фактическата
обстановка по делото, а именно, че страните не са в брак и живеят разделени. По
тези съображения съдът счита, че следва да се произнесе по претенциите за
предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и
личните контакти с родителя, които не упражнява родителските права. Установи се
в настоящото производство, че страните по делото нямат сключен граждански брак,
както и че същите имат родено от съвместното си съжителство малолетно дете. От
31.01.2019г. живеят разделени, като
майката, заедно с детето, е напуснала съвместно обитаваното жилище в гр. К.и се
е нанесла в къщата на новия си партньор в с. Р.. И двамата родители претендират
за упражняване на родителските права спрямо детето Д. Д. Б..
От събраните доказателства по делото,
преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че независимо, че и двамата
родители разполагат с родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето Д.
при съобразяване със задължителните указания, дадени в Постановление №
1/12.11.1974 г. по гр.дело № 3/74 г. на Пленума на ВС и интереса на детето,
който в случая е определящ, а не желанията на родителите упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се възложат на бащата. При
преценката си съдът съобрази с оглед на § 1, т.5 от ДР на
ЗЗДетето и, че най-добър интерес на детето, който е определящ е
преценка на желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото, опасността или вредата,
което е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителя да се грижи за детето, последиците, които ще настъпят
при промяната на обстоятелствата и други обстоятелства имащи отношение към
детето.
При съвкупната преценка на доказателствата
по делото, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С. Н. Х., майка на М.Б., К.А.К., приятелка на семейството
и А.Х.Х., приятел на Д. Б., които имат непосредствени
впечатления от отглеждането на детето, от поведението на двамата родители към
детето и грижите, които всеки един от тях полага, както през периода в който
родителите са живеели заедно, така и след раздялата им когато детето е посещавало
бащата при режима на постановените по делото привременни мерки. От показанията на свидетелите и заключението
по комплексната съдебно – психологическа и психиатрична експертиза може да се
направи извод, че майката М. независимо, че е полага непосредствените грижи за
детето от най-ранната му възраст не е имала нужното търпение, емоционална зрялост
и стабилност в поведението. Св. Х. заяви, че детето от раждането си било
доста болнавичко. Налагало се бащата да взема болнични да гледа детето, когато
тръгнало на ясла и детска градина. Майката почти не си вземала болнични, под
претекст, че била ангажирана на работа. Според
свидетелката Д. не бил със сприхав характер, дори М. била по-сприхава. Отношенията
им се обтегнали, когато се появил любовникът на майката. Свидетелката К.А.К.
сподели, в повечето случаи, когато били
на заведение, детето търсело предимно баща си. Нямала наблюдения бащата да е
удрял детето, да повишавал тон. В
повечето случаи майката повишавала
тон. Наблюденията на свидетеля А.Х.Х. са, че
М. била своенравна жена, не се държала много добре с детето си. Доста
често я виждал да крещи. Д. ѝ правел забележка, че по този начин го
травмира. Детето чакало с нетърпение бащата да се върне от работа, за да
излязат в парка. Свидетелката Х. заяви, че докато бащата бил на работа, дъщеря
ѝ М. с любовника си изпразнили апартамента, като взели дрешките и
играчките на Д., като че ли детето повече няма да ходи при баща си. Детската градина на Д. била буквално
на десет метра от блока, в който живеел бащата, докато от дома, в който живеела
майката в с. Р. трябвало да пътува
сутрин и вечер. В новия дом на
майката детето не се чувствало добре, страдало. Живеело при чужди хора. Свидетелят
А.Х.Х. заяви, че когато ходил с бащата да вземат Д., той бил със скъсано по
дрехите и мръсен. Когато трябвало да го връщат при майката се случвало детето
да се скрие под масата и плачейки да казва: „Не искам при мама, не искам на
село. Вкъщи, тате.“ Като видело
майка си, имало някакво нежелание на детето към нея. Не я прегръщало, започвало
да я скубе, да я удря. След раздялата на родителите при детето се наблюдавало
агресивно поведение свидетелката И. Д. заяви, че големият ѝ син бил
нахапан от Д.. Учителката на детето в детската градина Г.С. заяви, че след
раздялата на страните детето било неспокойно, стояло само, седнало и плачело
тихо. По отношение на поведението на родителите и
посочване на конкретните им прояви не са налице противоречия в показанията на
горепосочените свидетели, същите не са заинтересовани от изхода на делото,
възпроизвеждат конкретни случили се пред тях действия и поведение на родителите,
имат непосредствени впечатления и то за продължителен период от време, за
разлика от свидетелите на ответницата, които независимо, че не са
заинтересовани от изхода на делото/ нейни приятелки - И.И.П. и Т. Р.К./,
нямат непосредствените впечатления от ежедневието на майката и детето и
преценка за родителския капацитет на майката. Новият съжител на М.Б. и неговата
майка, който въпреки, че живеят в една къща нямат трайни впечатления относно
грижите, които двамата родители са полагали за детето Д.. Те заявиха, че не
познават добре бащата на детето и всичко, което знаят за съжителството на
страните им е казано от М..
Вещите лица по изготвената по делото комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза са установили, че имало изградена силна емоционалната
връзка на детето с бащата, от която то получавало необходимото внимание,
емоционална сигурност и подкрепа предвид неговата възраст и пол. Изследването
констатирало родителският капацитет, уменията на бащата за родителстване и
емоционалната му зрялост като добри. А тези на майката като приемливи. Резултатите във всички изследвания
показвали, че при бащата емоционалната зрялост била на по-високо ниво. При
бащата родителския стил бил с много по-висока топлота, спрямо родителския стил
на възпитание на майката. Бащата имал необходимия родителски капацитет да
задоволява базисните и емоционални потребности и да осигурява сигурна
материална и социална среда, както и стабилна семейна среда за детето. Вещите
лица констатирали, че емоционалната връзка между Д. и майката била добра и
много силна към бащата. Към момента майката не била в състояние да осигури на
детето стабилни взаимоотношения със значимите възрастни, към които то било
привързано. Все още било налице недостатъчно осъзнаване от страна на майката на
важността и мястото, което би следвало да отреди и даде на другия родител в
отглеждането на детето. Констатирани са високи стойности на скалата на лъжата,
която измервала откровеността при майката, което се обяснявало с желанието й
детето да остане да живее при нея. При бащата това не се констатирало в такива
високи стойности. При двамата родители бил констатиран индекс за ниска
агресивност.
Преместването на детето от мястото,
където живее на новото такова, се отразило на психиката му чрез кумулиране на
стрес и повишена тревожност. Имало
данни по делото, че детето и по-късно проявявало агресивни действия с хапане. Вероятно
цялата ситуация, която го натоварвала емоционално, му влияела, раздялата на
родителите, преместването при новия съжител на майката.
При определяне при кой
от двамата родители да живее детето, независимо от това, че с оглед възрастта
на детето то се нуждае от майчини грижи. По делото се установи, че детето е
по-силно емоционално привъзрано към своя баща. Детето е момче и има нужда от
полово - ролеви модел на идентификация - този на бащата. С оглед събраните по
делото доказателства, чрез които се създаде пълна и цялостна преценка, както за
всеки от родителите, така и за отношенията на детето към всеки от тях и при
цялостния анализ и на поведението на страните през време на процеса, съдът
намира, че бащата, в случая е по - отговорния родител и по пригоден да отглежда
и възпитава детето Д., да му осигури сигурна семейна среда, с която то е
свикнало и се чувства спокойно под всеотдайните и отговорни грижи на бащата и
материална издръжка, с подкрепата на близки и роднини, включително бабата по
майчина линия, с които дете е израснало и в чието присъствие се чувства сигурно
и обичано.
В случая водещ е
интересът на детето и той се обуславя от съвкупността на обстоятелства по
конкретния случай, като следва да се отчетат всички обстоятелства, относими за
определяне на всестранния интерес на детето и не само свързани с неговата
възраст, като то би могло да живее добре и при всеки един от двамата си
родители, които имат родителски капацитет, както и следва да се отчетат
обстоятелствата, които имат правно значение за упражняването на родителските
права. При тази преценка с оглед на по-добрите възпитателски качества на
бащата, който е способен да се грижи за детето и при ниската му възраст, като
полага грижи не само за неговата прехрана, с материална издръжка, водене и
вземане от детската градина, преобличане, извеждане на игра по паркове и
градинки, но и с осигуряване и на психическото му спокойствие. Майката като е преместила детето от
мястото, където то е свикнало и е живяло досега на ново такова му е причинила
стрес, поради което се е повишила тревожността у Д.. Раздялата на родителите му
също му е повлияла емоционално. Към детето имало повишени извиквания
то да се адаптира към една нова среда и непознати за него хора. Ставало въпрос
за малко дете и децата били много по-уязвими, докато майката взела съзнателно
решение да заживее с друг мъж.
Бащата има трайно
установената работа и регламентирано работно време и съответно почивка, като
при предоставяне на него на родителските права ще бъде освободен от даването на
наряди. Майката е започнала нова работа сравнително скоро, при което при необходимост с работодателя са
договорили, че ще работи на смени. При голямата взаимна привързаност и
предпочитание на детето към бащата и при отчитане на това, че детето не се
нуждае от такива родителски грижи, които да могат да бъдат полагани само от
майката, същевременно при констатираната по - ниска емоционална зрялост на майката ,
при наличието на подкрепа от роднини и близки, на която бащата разчита, добрите
материални възможности на бащата, без да има задължения към други деца и
семейство и с осигуреното пространство за детето в собственото жилище на бащата,
след като се установи по делото, че в дома на майката детето няма самостоятелна
стая, а спи в стаята на майката и новия й съжител, в интерес на детето Д. е упражняването
на родителските права по отношение на него и местоживеенето му да бъдат
предоставени на бащата Д.Б.. Детето се нуждае от сигурна и спокойна среда, от
внимание, търпение и всестранна грижа и каквато бащата е осигурявал и разполага
с възможности да осигури, като запази и съдейства за обичайните контакти и
общуването на детето с майката.
Следва да бъде определен
режим на лични контакти между детето Д. и неговата майка М.Б., като се даде
възможност за пълноценно общуване на детето с майката, като се съобрази със
становището на експертите, че е желателно
да се осигури гъвкав режим на
контакти, по - честа комуникация и възможност за общуване с двамата родители намира,
че е подходящ и в интерес на детето следния такъв режим на лични контакти:
майката да има възможност да вижда и взима детето, както следва: всяка сряда да
взема детето от детска градина и да го води на другия ден в четвъртък на детска
градина; всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18-часа в петък
до 17 часа в неделя, както и за един месец през лятото, през време, което не
съвпада с годишния отпуск на бащата, както и всяка нечетна календарна година
детето да бъде при майка си за коледните празнини за времето от 24.12. до
26.12, включително/от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден/ и при
баща си по време на новогодишните празници за времето от 31.12. до 02.01.,
включително/ от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден/, а всяка четна
календарна година да бъде при своя баща по време на коледните празници от 24.12.
до 26.12., включително/от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден/ и
при своята майка по време на новогодишните празници от 31.12. до 02.01.,
включително/от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден/, така и по
време на великденските празници /неделя и понеделник/ всяка нечетна календарна
година детето да бъде при своя баща, а всяка четна година при своята майка, на
4 – ти май всяка години, рождения ден на майката, от 10- часа до 17-часа; на 30
май рождения ден на Д. от 09.00 часа до 14.00 часа детето да бъде при бащата, а
от 14.00 часа до 19.00 часа при майката, като майката следва да взима детето от
дома на бащата и да го връща в дома му.
Предявена е претенция по чл. 143 ,
ал.2 от СК, която е основателна по следните съображения:
Задължението за заплащане на необходимата издръжка е
безусловно и не зависи от това дали имащият право на издръжка е трудоспособен и
може да се издържа от доходите си. Имайки предвид обстоятелството, че бащата ще
упражнява родителските права и при него ще е местоживеенето на детето, то
майката следва да осигури парични средства за издръжка на детето. При
определяне на издръжката, съдът изхожда от материалните възможности на
родителите и от потребностите на детето. Установи се, че майката на детето
работи по трудов договор № *** г. в „А.“
АД – К., на длъжност „фрезист“, като получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 570 лв., към което се прибавят и допълнителни
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит. Същата живее в жилището на
своя приятел и няма задължение за заплащане на наем. М.Б. е в добро
здравословно състояние и няма задължения за заплащане на издръжка към други
лица. Преценявайки нуждите на детето Д.,
който е на четири години и се нуждае от средства за храна, облекло,
заплащане таксите за детска градина и
логопед съдът приема, че майката следва да заплаща месечната издръжка по 160
лв., която да бъде заплащана по банков път до
пето число на текущи месец, считано от влизане в сила на решението по
делото до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 992,80 лв., от които 550 лв. заплатено адвокатско възнаграждение;
30 лв. заплатена държавна такса; 412, 80 лв. разноски за експертиза.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М.В.Б.
следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС-К.държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 230, 40
лв., както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на държавното вземане.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото
от съвместното съжителство между Д.Е.Б., ЕГН ********** и М.В.Б., ЕГН **********,
малолетно
дете Д. Д. Б., с ЕГН ********** на бащата Д.Е.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Д.
Д. Б., с ЕГН **********
при бащата Д.Е.Б., ЕГН **********,
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката
М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с малолетно дете Д. Д. Б., с ЕГН **********,
както следва: всяка сряда да взима детето от детска
градина и да го води на другия ден в четвъртък на детска градина; всеки първи и
трети петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 17 часа в неделя,
както и за един месец през лятото, през време, което не съвпада с годишния
отпуск на бащата, както и всяка нечетна календарна година детето да бъде при
майка си за коледните празнини за времето от 24.12. до 26.12, включително/от 10
часа на първия ден до 17 часа на последния ден/ и при баща си по време на
новогодишните празници за времето от 31.12. до 02.01., включително/ от 10 часа
на първия ден до 17 часа на последния ден/, а всяка четна календарна година да
бъде при своя баща по време на коледните празници от 24.12. до 26.12.,
включително/от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден/ и при своята
майка по време на новогодишните празници от 31.12. до 02.01., включително/от 10
часа на първия ден до 17 часа на последния ден/, така и по време на
великденските празници /неделя и понеделник/ всяка нечетна календарна година
детето да бъде при своя баща, а всяка четна година при своята майка, на 4 – ти
май всяка години, рождения ден на майката, от 10- часа до 17-часа; на 30 май
рождения ден на Д. от 09.00 часа до 14.00 часа детето да бъде при бащата, а от
14.00 часа до 19.00 часа при майката, като майката следва да взима детето от
дома на бащата, с адрес: *** и да го връща в дома
му.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща месечна издръжка на
малолетното дете Д. Д. Б., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Д.Е.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** в размер на 160,00 лв. (сто и
шестедест лева), платима по банков път до 5-то число на текущи месец, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването ѝ, ведно
със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска
до нейното окончателно изплащане.
Издръжката да се изплаща по банкова сметка: ***: *** - „***” АД.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 992,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС-К.държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на
230,40 лв., както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ОС-С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: