№ 119
гр. Ихтиман, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200160 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. АС. Д. против Наказателно постановление
№ 21-1204-001053/01.09.2021 г. на началник група към ОДМВР София,
сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на:
чл. 41, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.,
чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
В депозирана писмена защита оспорва жалбата. Прави искане за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
1
На 30.04.2021 г. около 11:55 часа по автомагистрала „т“, 27 – 30 км., с
посока на движение към гр. Пловдив, лек автомобил марка „ф“, модел „г“ с
рег. № .... в условията на натоварен трафик, образувал се в следствие на ПТП,
се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента).
Това било възприето от свидетелката Р.А., която изготвила снимков
материал (видеоклип и 1 брой снимка) с мобилния си телефон и го изпратила
на органите на МВР посредством платформата „Гражданите“ на 01.05.2021 г.
В сигнала посочила, че по време на затруднено движение поради пътен
инцидент на автомагистрала „т“ автомобилът се движи в аварийна лента.
Попълнила и сведение в същия смисъл.
По сигнала била образувана преписка в ОДМВР – София. След
извършени оперативно издирвателни дейности било установено, че лекият
автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. № .... се управлява от жалбоподателя
К.Д.. Същият бил призован да се яви в сградата на ОДМВР-София за
извършване на проверка по случая, като в призовката му било указано да носи
СУМПС и контролен талон. При явяването си в ОДМВР – София
жалбоподателят попълнил собственоръчно обяснение, в което посочил, че на
30.04.2021 г. е управлявал личния си автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. №
.... по автомагистрала „т“ в района на км. 27-30, в условията на натоварен
трафик, образувал се в следствие на ПТП. Управлявал автомобила, който бил
технически изправен, водачът пътувал сам и бил в добро здравословно
състояние. Посочил още, че не е извършил маневра изпреварване. При
снемане на сведението в ОДМВР – София не представил контролен талон към
СУМПС.
При тези данни свид. Б.Б., в качеството му на младши автоконтрольор
при ОДМВР София, Сектор ПП, съставил срещу жалбоподателя Акт №
272227 от 28.07.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл.
41, ал. 1 ЗДвП, чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. за това, че
на 30.04.2021 г. около 11:55 часа по автомагистрала „т“, 27 – 30 км., с посока
на движение към гр. Пловдив управлявал собствения си лек автомобил марка
„ф“, модел „г“ с рег. № .... в условията на натоварен трафик, образувал се в
следствие на ПТП извършил маневра изпреварване от дясната страна на
движението по лента за принудително спиране (аварийна лента), както и че не
носи контролния талон към свидетелството за управление.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството
Наказателно постановление № 21-1204-001053 от 01.09.2021 г. на началника
група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
на чл. 41, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на
въззивника е наложено наказание глоба в размер на 150 лв., на чл. 58, т. 3
ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца, а за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалб. Д., показанията на
свидетелите Б.Б., Р.А. и И.М., подадения сигнал от гражданин, оглед на
веществени доказателства снимки и видеоклип, сведение, обяснения на жалб.
Д., справка собственици на превозно средство и АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.
От огледа на веществени доказателства – снимка и видеоклип, в
съвпкупност с показанията на свид. Р.А. и сведението, изготвено от същата,
писмено обяснение от жалбоподателя и частнично от обясненията му дадени
в съдебно заседание, се установява несъмнено, че на 30.04.2021 г. около 11:55
часа по автомагистрала „т“, 27 – 30 км., с посока на движение към гр.
Пловдив въззивникът управлявал собствения си лек автомобил марка „ф“,
модел „г“ с рег. № .... в лента за принудително спиране (аварийна лента) без
да автомобилът да е технически неизправен и без здравословни проблеми на
водача и пътниците в автомобила. Изброените доказателствени източници са
логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви, като по тези
съображения следва да бъдат кредитирани в цялост.
Не се кредитират твърденията, развити в жалбата, както и изложени при
разпита в съдебно заседание, че не жалбоподателят, а лицето В.М. е
управлявал автомобила. Тази теза е категорично оборена от собственоръчно
попълненото от жалбоподателя обяснение. Няма никаква логика, ако
действително същият не е управлявал автомобила, както е посочил в
писменото обяснение, да излага, че го е направил, вместо да посочи
действителния водач В.Л..
Следва още да се посочи съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая е установено, че автомобилът се
ползва от жалбоподателя Д., същият собственоръчно е обяснил, че той е
управлявал автомобила, с оглед на което отговорността му е правилно
ангажирана. Представянето на последваща декларация, след издаване на НП,
в която твърди, че друго лице е управлявало автомобила има характер на
защитна версия и цели осуетяване на административнонаказателното
преследване и срещу двамата. Спрямо първия поради недоказаност на
авторството, спрямо втория поради изтичане на предвидените в закона
давностни срокове за осъществяване за реализиране на отговорността му.
Подобно положение е нетърпимо от правовия ред, тъй като всеки нарушител
следва да понесе отговорността си своевременно. След като преди издаване
на АУАН въззивникът не е посочил друго лице, което е управлявало
автомобила, е потвърдил, че лично е управлявал, то отговорността му е
правилно ангажирана.
3
Недоказано е приетото от АНО, че жалбоподателят е извършил маневра
изпреварване от дясна страна на движение от лентата за принудително
спиране. Такива данни по делото липсват, като в собственоръчно изготвеното
обяснение жалбоподателят изрично е отрекъл да е осъществил такава
маневра.
Недоказано е и приетото от АНО, че към 30.04.2021 г. жалбоподателят
Д. не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
Същият не е бил проверен на дата 30.04.2021 г., а много по-късно – 28.07.2021
г., поради което остава неясно на каква фактическа основа актосъставителят и
впоследствие административнонаказващият орган е приел, че на 30.04.2021 г.
жалбоподателят не е носил контролния талон към СУМПС. Следва да се
посочи, че дори при проверката по случая по документи на 28.07.2021 г.
жалбоподателят да не е носил контролния талон към СУМПС, то деянието не
представлява нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като задължението за
носене на талона е само за водачи. Т.е. лица, които осъществяват управление
на МПС и към момента на това управление не носят контролен талон. При
проверката в ОДМВР няма данни жалбоподателят да е управлявал МПС,
поради което няма основание и за ангажиране на отговорността му.
По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата
обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
4
извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно
нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички
съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО. Относно нарушението
по чл. 58, т. 3 от ЗДвП Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят правилно е ангажирана.
Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по
автомагистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази
забрана не е изпълнена от жалбоподателя Д., като без техническа
неизправност или здравословен проблем на водача или пътниците в
автомобила, той се е движел в лента за принудително спиране на
автомагистрала „т“. Поради това на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП
законосъобразно е подведен под административнонаказателна отговорност.
От обективна страна на 30.04.2021 г. около 11:55 часа жалбоподателят
Д. е управлявал лек автомобил марка „ф“, модел „г“ с ДКН № .... в района на
27-30 километър на АМ т, с посока на движение към гр. Пловдив, общ.
Ихтиман в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по
автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътника в
превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено умишлено във форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че управлява лек автомобил в
лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без
да са налице здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното
средство и пряко целял.
По отношение на вменените нарушения чл. 41, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 150 лв. и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв., то същите са недоказани. Ето защо на
5
основание при издаване на АУАН, като е наказан за тях, АНО е допуснал
неправилно приложение на материалния закон и в тази част на основание чл.
63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – глоба и лишаване от право
да управлява МПС.
Размерът на всяко от наказанията е правилно определен съобразно
абсолютно определения в съответната нормата. Поради изложеното
наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за
процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е
представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено
посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 и
т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1204-001053 от 01.09.2021
г. издадено от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“,
В ЧАСТТА, с която К. АС. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „ка“
№ 117 е наказан за нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1204-001053 от 01.09.2021
г. издадено от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“,
В ЧАСТТА, с която К. АС. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „ка“
№ 117 е наказан за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-001053 от
01.09.2021г. издадено от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна
полиция“ в останалата част.
ОСЪЖДА К. АС. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес“ гр. София,
бул. „ка“№ 117 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – СОФИЯ сумата от 50 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
6
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7