Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
гр.Русе, 24.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева и прокурора Дилян Михайлов, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 266
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Ц.К.Б. ***, чрез процесуалния му
представител, против Националния осигурителен институт, с която е предявен иск
за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
причинени му от незаконосъобразни административни актове – решение №
Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за
безработица при ТП на НОИ – Русе, отменени с решение № 23/18.11.2020 г.,
постановено по адм.д. № 533/2020 г. по описа на Административен съд – Русе. В
исковата молба и представената писмена защита се поддържа, че в резултат на допуснатите
пропуски при събирането на доказателствата в административното производство,
изразяващи се несвоевременното отправяне на искане до компетентните органи в
Италия за информация относно пребиваване с формуляр Н005, се стигнало до продължително забавяне при произнасянето на
административния орган, който в крайна сметка постановил отказ за изплащане на претендираното
парично обезщетение за безработица. Признава, че такова обезщетение му било
изплатено, но едва през месец януари 2021 г., след като съдът отменил решението на горестоящия административен орган и разпореждането за отказ, потвърдено
с него, и преписката била върната за ново произнасяне на административния орган
при съобразяване на дадените указания. Твърди, че в периода след подаването
на 03.01.2019 г. на заявлението за отпускане на парично обезщетение за
безработица и до произнасянето на Административен съд – Русе с отменителното
решение през месец ноември 2020 г., станал унил, бил притеснен и нервен.
Основна тема на разговор в семейството му и с негови близки било обезщетението
за безработица. Отношенията в семейството му сериозно се влошили, ищецът бил
упрекван от съпругата си за липсата на пари, който той, поради неизплащане на
претендираното обезщетение, не можел да осигури. Това наложило да поиска заеми
от своите родители, за връщането на които се притеснявал отново поради
несигурността около отпускането на обезщетението. Започнал да страда от
безсъние и депресия, изпитвал психическо напрежение и чувство на проявена
спрямо него несправедливост. Твърди, че описаните неимуществени вреди са пряк
резултат от незаконосъобразните и отменени от съда административни актове и продължителното
забавяне при отпускането на обезщетението, за чието репариране претендира
обезщетение в размер на 5000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата молба в съда. Претендира направените
деловодни разноски.
Ответникът –
Националният осигурителен институт, чрез процесуалните си представители, е
депозирал писмен отговор и писмени бележки, в които оспорва предявения иск.
Счита, че обстоятелството, че административните актове са отменени и преписката
е върната на органа за ново разглеждане, не води автоматично до извода, че са
настъпили вреди за ищеца и то в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените
актове. Поддържа, че с връщането на преписката административното производство е
продължило със законосъобразното издаване на ново разпореждане № 171-00-21-7/31.12.2020
г., с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
20.12.2018 г. до 19.04.2019 г., в размер на 9 лева дневно, което, в общ размер
от 738 лева, на 14.01.2021 г. било изплатено на ищеца по посочената от него банкова
сметка. ***, че в административното производство не е допуснато неоснователно
забавяне, доколкото в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 липсват
конкретно уредени срокове, в които следва да се извършва електронният обмен на
информация чрез структурирани електронни документи (СЕД), издавани от
компетентните институции, а в чл.76, § 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 било
предвидено това да става „в разумен срок“. Поддържа също, че описаните в
исковата молба отрицателни психически изживявания се недоказани, тъй като за
тях липсват представени медицински документи, с които те да се установяват. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявения
иск. Счита, че отменените като незаконосъобразни административни актове са от
естество да рефлектират единствено в имуществената сфера на ищеца, поради което
неимуществените вреди, за които същият претендира обезщетение, не са пряка и
непосредствена последица на увреждането. В условията на евентуалност – ако
съдът намери иска основателен, сочи, че размерът на претендираното обезщетение
е твърде завишен.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно
процесуално легитимиран ответник (чл.205, ал.1 от АПК, чл.33, ал.2 от КСО и
чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ), след отмяната
на административните актове – решение на директора на ТП на НПО – Русе и
потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение
за безработица, от които се претендират да са настъпили вредите, поради което е
допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен.
Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки, включени в неговия
фактически състав: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; настъпила вреда от такъв административен акт, респ.
действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата
на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на
доказателствената тежест и дадените на последния указания с определение от
съдебно заседание от 15.06.2021 г.
В случая незаконосъобразността на административните актове, от които се
претендират вредите, е установена с влязлото в сила решение № 23/18.11.2020 г.,
постановено по адм.д. № 533/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, с
което те са отменени, което обстоятелство, от своя страна, е условие и за
допустимост на иска – арг. от чл.204, ал.1 от АПК.
Въз основа на показанията на св.В. П. (тъст на ищеца) може да се приеме, че
поради отказът за изплащане, респ. късното изплащане на обезщетението за
безработица ищецът бил потиснат, защото семейството му изпитвало финансови
затруднения, което наложило свидетеля няколкократно да ги подпомага с пари, за
да покриват издръжката си.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че след
отмяната на решение № Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Русе, в изпълнение
на съдебното решение, било издадено ново разпореждане № 171-00-21-7/31.12.2020
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 20.12.2018 г.
до 19.04.2019 г., в размер на 9 лева дневно. Сумата от общо 738 лева била
изплатена по банковата сметка на ищеца на 14.01.2021 г. (справка на л.39 от
делото).
В случая обаче не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните
и отменени от съда административни актове и настъпилите неимуществени вреди,
каквато връзка се изисква съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ.
За да е налице такава причинна връзка, вредата следва по необходимост,
закономерно, да произтича от деянието (незаконосъобразния административен акт),
а не да бъде негово случайно следствие. Следователно, тук следва да се извърши
преценка на принципната възможност дали отмененият административен акт може да
причини вреди от вида, за които се претендира присъждането на обезщетение. Тази
преценка изисква да бъде даден отговор на въпроса какво би било положението на
увреденото лице, ако вредоносното деяние не беше се реализирало, а вместо него беше
издаден един законосъобразен административен акт, в изпълнение на който
претендираното обезщетение за безработица беше своевременно отпуснато.
Административното производство, по което са издадени отменените
административни актове, било образувано по заявление с вх.№
171-00-21/03.01.2019 г., с което ищецът пожелал да получава парично обезщетение
за безработица в страната след последна заетост в Италия. Както е видно и от
текста на чл.54а от КСО, обезщетението за безработица е именно парично. Парите са родово определени, заместими
движими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност
и на платежно средство. Следователно, щом обезщетението за безработица е именно
парично и поради това правото да се получи то представлява по естеството си
едно вземане срещу държавата, отказът да бъде отпуснато това обезщетение би
рефлектирал негативно единствено в имуществената сфера на ищеца, тъй като
неговият патримониум не би се увеличил с една парична сума, на която той има
право. В този случай вредите, които биха настъпили за ищеца, биха били
единствено имуществени.
В случая обаче ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в отрицателните психически изживявания от отменения от съда отказ
да му бъде отпуснато обезщетение за безработица. Макар съдът да приема, че такива
неимуществени вреди като претендираните да могат да възникнат, тъй като
незаконното лишаване от едно имуществено право е нормално да доведе до
притеснения, потиснатост и др. подобни у титуляра на това вземане, тези
отрицателни изживявания представляват само отражение (рефлексия) на
неблагоприятното въздействие на незаконосъобразния административен акт върху
имуществената сфера на ищеца. Самото разпореждане за отказ да бъде изплатено
едно парично обезщетение, както и решението на горестоящия административен
орган, с което то е потвърдено, не са от естество да засегнат неимуществената
сфера на ищеца, поради което неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетението, не са пряка и непосредствена, а само косвена последица от
незаконосъобразния административен акт. В случая административният акт
въздейства пряко не в личната, неимуществена сфера на ищеца (така би било напр.
при една заповед за задържане на лице по чл.74 от ЗМВР, при временно
настаняване на деца извън семейството по административен ред по чл.27 от ЗЗДт и
в др. подобни случаи), а в неговия патримониум (имуществената му сфера), поради
което въздействието му е опосредено. Щом тези неимуществени вреди не са пряк и
непосредствен резултат от незаконосъобразните административни актове, то обезщетение
за тях не се дължи на ищеца. Това разрешение се следва и в практиката на ВС и
ВКС (вж. решение № 1102 от 9.IV.1981 г. по гр. д. № 623/81 г., I г. о. и
решение № 50 от 13.II.1979 г. по н. д. № 19/79 г., II н. о.). В цитираните
решения например се приема, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди
за преживените емоционални страдания във връзка с наблюдаван палеж на лично
имущество, доколкото при него деликтът засяга само имуществото на пострадалия.
За пълнота следва да се отбележи, че на 14.01.2021 г. на
ищеца, макар и след отмяната на незаконосъобразните актове и връщане преписката
на административния орган за ново произнасяне, е изплатено дължимото му парично
обезщетение за безработица в размер на 738 лева. По тази причина ищецът би имал
право на обезщетение само за неговото забавено изплащане, което обезщетение,
доколкото се касае именно до парично вземане, би било в размер на законната
лихва върху посочената главница за периода на забавата.
По изложените съображения предявеният главен иск се явява
неоснователен и като такъв той следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за законната лихва върху главницата, чието присъждане се иска от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.К.Б., с ЕГН **********,***, пл.“Оборище“ № 4, бл.“Бозвели“, вх.“Б“, ет.14,
против Националния осигурителен институт, със седалище в гр.София, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, представляван от управителя Ивайло
Цветанов Иванов, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни
административни актове - решение № Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП
на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Русе, отменени с решение
№ 23/18.11.2020 г., постановено по адм.д. № 533/2020 г. по описа на
Административен съд – Русе, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
– за лихвата върху посочената главница, считано от депозиране на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.К.Б.,
с ЕГН **********,***, пл.“*“ № *, бл.“*“, вх.“*“, ет.*, да заплати на
Националния осигурителен институт, със седалище в гр.София, бул. "Александър
Стамболийски" № 62-64, представляван от управителя Ивайло Цветанов Иванов,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: