Решение по дело №6792/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260366

гр. Сливен, 15.06.2021  год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

     Сливенски районен съд, гражданско отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИНА КОРИТАРОВА

 при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 6792/2019 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

Предявен e иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствен имот, като производството е във фаза по извършване на делбата. С влязло в сила Решение № 476 от 03.06.2020 г. е допусната да се извърши съдебна делба между Н.Д.С., ЕГН: ********** *** и С.Д.Ц., ЕГН: ********** *** и С.Д.Г., ЕГН: ********** *** като наследници на Драгомир Стефанов Якимов и Дена Стоянова Якимова, по отношение на следните недвижими имоти,  а именно:

-недвижим имот с идентификатор № 67338.420.231- представляващ имот с планоснимачен номер 4167 в местността „Барутни погреби” в землището на гр. Сливен, състоящ се от 600/1000 ид.ч. при съседи имоти с идентификатори- № 67338.420.279, № 67338.420.230, № 67338.420.208 ведно с построените върху имота сгради – с идентификатор № 67338.420.231.1, със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор № 67338.420.231.2, със застроена площ от 10 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор № 67338.420.231.3, със застроена площ 38 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.4, със застроена площ 32 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.5, със застроена площ 4 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.6, със застроена площ 7 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда при следните квоти за съделителите:при квоти 1/3/ за всеки един от съделителите- Н.Д.С., С.Д.Ц., и С.Д.Г..

В съдебно заседание ищцатаНедялка Д.С. е заявила претенция за възлагане на съсобствения имот по реда на  чл. 349, ал. 2 ГПК и моли по този начин да бъде извършена делбата.

В съдебно заседание особеният представител на ответницатаСтефанка Д. Гаджеваадв. С. моли съдът да постанови решение, което да бъде съобразено със събрания по делото доказателствен материал.

Другата ответница С.Д.Ц. не се явява и не взима становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното: Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза (неоспорено от страните), което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, процесния поземлен имот ведно с построената в него сграда е реално неподеляем, като пазарната стойност на допуснатия до делба имот като земя и сграда се равнява на 21 650 лв., като паричната равностойност на дела на всеки един от съделителите, който е 1/3 ид.ч. от имота се равнява на 7216,67 лв.

От изслушания по делото свидетелДрагомиров, който е син на ищцата се установява, че от 2006 г. неговата майка живее в процесния имот в м. „Барутни погреби“, като към този момент неговите баба и дядо били живи и я били приели да живее при тях. Дядо му бил починал през 2005 г., а баба му била починала през 2016 г. Къщата била на два етажа, като първият етаж бил изгорял и майка му била живяла на втория етаж, а банята и тоалетната били в двора. Ищцата се била грижила за своята майка след като била счупила тазобедрена става до смъртта й . Ответниците не били живеели в процесния имот и си били имали други имоти.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Митев, който е съсед на ищцата, тъй като в близост има автосервиз ищцата била живеела в процесния имот в м. „Барутни погреби“ от 2005 г., когато той самият започнал да работи в автосервиза. От този момент ищцата заедно със съпруга й били живеели в имота, като бащата на ищцата бил починал през 2005 г., а майка й се била запалила и починала, като за нея до смъртта й единствено се била грижила ищцата.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като еднопосочни и взаимодопълващи се, като по делото не се събраха доказателства, които да оборват или поставят под съмнение тяхната достоверност.

По делото не се твърди и не се установи ищцата да е собственик на друго жилище.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

Разпоредбата на чл. 69 от ЗН, приложима, на основание чл. 34, ал. 2 ЗС, предвижда, че всеки един от сънаследниците, респ. от съсобствениците, трябва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.

От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, т. е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, както и дали съществува възможност всеки съделител да получи в дял имоти от един и същи вид, ако до делба са допуснати имоти, които са различни по вид и предназначение.

В случая, видно от заключението на вещото лице по СТЕ процесния имот веднос жилищна сграда построена в него е неподеляем при определените от съда квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от съделителите. Едновременно с това, в първото по делото заседание, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ищцата е заявила претенция по  чл. 349, ал. 2 ГПК.

 

От събраните по делото по делото доказателства се установяват по безспорен начин предпоставките на  чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на ищцата на делбения имот, а именно: в съсобствениятделбен имот е построена  жилищна сграда, която енеподеляема, съсобствеността е възникнала от наследяване, ищцата е живеела трайно в имота, включително е живяла там и към момента на откриване на наследството, не притежава друго жилище. Останалите съделители не са заявили претенции по  чл. 349, ал. 2 ГПК.

Предвид гореизложеното, процесната жилищна сграда следва да бъде поставена в дял на ищцата, а останалите съделители следва да бъдат уравнени парично съобразно дяловете им в съсобствеността, като се изхожда от определената от вещото лице по СТЕ пазарна стойност на имота, а именно сумата от 21 650 лева. Извършвайки необходимите математически изчисления, съдът намира, че ищцата следва да заплати на останалите съделители следните суми за парични уравнения на дяловете им: на С.Д.Ц., сумата от 7216,67 лв. и на С.Д.Г. сумата от  7216,67 лв.

Относно разноските:

Съгласно чл. 355 ГПК във връзка с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. С оглед стойностите на дяловете, то съделителите следва да заплатят държавни такси, както следва: всеки един от съделителите притежава по 1/3 ид.ч. от имота или паричната равностойност на неговия дял е 7216,67 лв., като 4 % от тази сума се равняват на 288,67 лв.

Тъй като в производството по извършването на делбата всички страни са едновременни ищци и ответници, за възнаграждението на вещото лице всеки от съделителите дължи разноски по делото също съобразно правата /квотите/ му в съсобствеността. В случая разноските по делото за възнаграждението за вещото лица по СТЕ възлизат на 300 лева и те изцяло предварително са заплатени от ищцата. Затова останалите страни по делото следва да бъдат осъдени да заплатят на  ищцата приспадащите им се части от това възнаграждение съобразно квотите им, както следва: Всяка ответница дължи на ищцата по 100 лв. за внесения от нея депозит за вещото лице в пълен размер.

При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им (както е в случая) всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в т. 9 от ПП ВС № 7/1973 г. Доколкото обаче в настоящото производство ответницатаСтефанка Д.Г. бе представлявана от особен представител, възнаграждението на който бе предварително заплатено от  ищцата, то ответниците дължат заплащане на ищцата и сумата от 848,29 лева., съобразно техните квоти по 1/3 от сумата или всяка една от ответниците следва да заплати на ищцата и сумата от 282,76 лв. Всяка една от ответниците следва да заплати на ищцата и сумата от 21,14 лв., равняваща се на 1/3 от сторените от нея разноски за извършени административни услуги-издаване на скица, издаване на удостоверение за наследници и такса вписвания.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

На основание  чл. 349, ал. 2 ГПК, ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.Д.С., ЕГН: ********** ***, -недвижим имот с идентификатор № 67338.420.231- представляващ имот с планоснимачен номер 4167 в местността „Барутни погреби” в землището на гр. Сливен, състоящ се от 600/1000 ид.ч. при съседи имоти с идентификатори- № 67338.420.279, № 67338.420.230, № 67338.420.208 ведно с построените върху имота сгради – с идентификатор № 67338.420.231.1, със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор № 67338.420.231.2, със застроена площ от 10 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор № 67338.420.231.3, със застроена площ 38 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.4, със застроена площ 32 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.5, със застроена площ 4 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.6, със застроена площ 7 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда.

ОСЪЖДАНедялка Д.С., ЕГН: ********** *** да заплати на С.Д.Ц., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 7216,67 лева за уравнение на дела й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение за възлагане на имота до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДАНедялка Д.С., ЕГН: ********** *** да заплати на  С.Д.Г., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 7216,67 лева за уравнение на дела й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение за възлагане на имота до окончателното й изплащане

На основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6 от ГПК УКАЗВА на Н.Д.С., ЕГН: ********** ***, че в 6- месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за възлагане на имота, следва да изплати определените парични уравнения, посочени по – горе, ведно със законната лихва. УКАЗВА й, че ако не бъдат изплатени в срок, решението по възлагане на имота се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

ОСЪЖДАНедялка Д.С., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 288,67 лева, върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 288,67 лева, върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 288,67 лева, върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ Н.Д.С., ЕГН: ********** *** сумата от общо 403,90 лв., съставляваща сбор от следните суми съобразно нейния дял от съсобствеността – сумата от 100 лв. депозит за вещо лице, сумата от 282,76 лв. депозит за особен представител и сумата от 21,14 лв., административни разходи.

ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ Н.Д.С., ЕГН: ********** *** сумата от общо 403,90 лв., съставляваща сбор от следните суми съобразно нейния дял от съсобствеността – сумата от 100 лв. депозит за вещо лице, сумата от 282,76 лв. депозит за особен представител и сумата от 21,14 лв., административни разходи.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: