№ 105
гр. Велико Търново , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
Членове:ДИАНА ВАСИЛЕВА
Пламен Попов
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Димитър Янков Лещаков (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Пламен Попов Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600206 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК по искане на осъдения П. М. АС., чрез защитника адв. П.П. от ВТАК,
за възобновяване на НОХД № 609/2019 г. на Районен съд Габрово и на
ВНОХД № 10/2021 г. на Окръжен съд Габрово.
В искането са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство – нарушение на
закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.
Същата била постановена в противоречие на материално правните разпоредби
на чл. 343б, ал. 3 от НК, както и процесуалните норми на НПК. В хода на
съдебното производство съдът допуснал съществени процесуални нарушения,
които не били отстранени и във въззвното производство. Тяхното извършване
довело до грубо ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Било
1
допуснато грубо нарушение на разпоредбата на чл. 283 от НПК, уреждаща
какви действия следва да извърши съда при прочитане на протоколите за
извършените процесуално - следствени действия. От събрания доказателствен
материал било видно, че съдът не изпълнил задължението, което имал
съгласно чл. 283 от НПК, да прочете и предяви на страните протоколите и
другите доказателствени източници, съдържащи факти, които имат значение
за изясняване на обстоятелствата по делото. Това следвало да стори, като в
протоколното определение същите да се впишат с точно обозначение и
наименование. Само чрез изчерпателно отбелязване на отделните
доказателствени източници и предявяването им на страните можело да се
извърши включването им в доказателствения материал. В случая бил
накърнен принципа на непосредствеността, съгласно който съдът при
решаване на делото можел да се позовава само на доказателствени материали,
които лично е събрал и проверил и по изключение на такива, събрани от
други органи в случаите, предвидени в НПК. Спазването на императивните
изисквания по отношение на доказателствените източници и
последователността на действията по тяхното включване в доказателствената
основа по делото било условие, без което подсъдимият не можел да
организира защитата си по делото, тъй като изначално щял да бъде лишен от
възможност да се позове или да оспори и да се противопостави по отношение
достоверността на съдържанието и формата на доказателствените източници,
които ще използува съдът при постановяване на присъдата. В този смисъл
било решението по Наказателно дело № 1777/2012 година на ВКС, трето н.о.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се
доказвало по безспорен и категоричен начин, че П.А. не е извършил
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, доколкото това не било
доказано по безспорен и категоричен начин от страна на обвинението. В
първоинстанционното производство били събрани изключително много
противоречиви доказателства, а постановената осъдителна присъда трябвало
да бъде доказа безспорно и категорично. Съгласно разпоредбата на чл. 303 от
НПК, присъдата не можело да почива на предположения, какъвто бил
настоящия случай. Съдът признавал подсъдимият за виновен единствено и
само тогава, когато обвинението е доказано по безсъмнен начин. В
конкретният случай това не било налице. Въззивната инстанция по ВНОХД
2
№ 10/2021 г. постановила решение, с което потвърдила изцяло Присъда №
260018/23.10.2020 г. по НОХД № 609/2019 г. по описа на PC гр. Габрово.
Осъденото лице и неговият защитник категорично не споделяли мотивите,
както на въззивния така и първоинстанционния съд, че обвинението спрямо
А. е доказано по безспорен и категоричен начин. Всички свидетели в своите
показания били категорични, че П.А. не е нанасял удари на пострадалото
лице, а се опитвал единствено и само да разтърве биещите се помежду си
участници в инцидента. Доказателство за това били видеозаписите от
камерата, намираща се в заведението. От тях много ясно се виждало кои лица
нанасят удари на пострадалия и как П.А. се опитвал да предотврати побоя.
Дори пострадалият в своите показания посочвал другите двама подсъдими
като лица, които са му нанасяли удари по тялото и никъде в своите показания
не твърдял, че П. М. АС. го е удрял. П.А. бил осъден неправилно, въз основа
на взаимно противоречиви и изключващи се доказателства, без да е налице
каквото и да е виновно поведение от негова страна.
Претендира се да бъдат отменени присъдата на ГРС и решението на
ГОС по делото и същото да бъде върнато за ново разглеждане, като се посочи
стадия, от който да започне новото разглеждане.
Алтернативно се претендира да бъдат отменени присъдата на ГРС и
решението на ГОС по делото и Апелативният съд да прекрати наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или да оправдае
осъдения П. М. АС. в рамките на фактическите положения по влязлата в сила
присъда.
В съдебно заседание упълномощеният защитник адв. П.П. и осъденото
лице П. М. АС. поддържат направените искания.
При упражняване правото на последна дума, осъденото лице заявява,
че иска намаляване на размера на наложеното наказание.
Прокурорът от ВТАП изразява становище, че искането следва да се
остави без уважение като неоснователно. Счита, че съдилищата не са
допуснали нарушение на материалния и процесуалния закон, а извършването
на престъпление е доказано по безспорен и категоричен начин.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
3
наличие на заявените в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането на осъденото лице П. М. АС. за възобновяване на
наказателното производство е подадено в предвидения шестмесечен срок чрез
първоинстанционния районен съд. Същото е допустимо. Искането е подадено
от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и в
предвидения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по
съществото си е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 260018/23.10.2020 г. по НОХД № 609/2019 г. на РС
Габрово съдът е признал подсъдимия Н. Я. М., роден на 25.11.1998 г. в гр.
Троян, живущ в град Габрово, български гражданин, без образование,
осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2019
г. в магазин „2+2” на *********** в гр. Габрово, в съучастие като извършител
с Й. М. А. и П. М. АС., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце
и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в
качеството му на длъжностно лице - „продавач - консултант”, при изпълнение
на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите
на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с
кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от
вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от
вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане,
подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия
на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и
трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр.
с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.
54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Една година и девет месеца лишаване от
свобода”.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът е
4
ОПРЕДЕЛИЛ на Н. Я. М. общо по-тежко наказание по настоящата присъда и
по Присъда № 192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на РС –
Габрово, в законна сила от 17.06.2019 г., в размер на „Две години лишаване от
свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС е постановил
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на
определеното общо наказание „Две години лишаване от свобода”
изтърпяното по Присъда № 192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по
описа на РС – Габрово, в законна сила от 17.06.2019г.
Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при
изпълнението на определеното общо наказание „Две години лишаване от
свобода” времето, през което спрямо подсъдимия Н. Я. М. е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело с Определение
№ 211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово, както и на
основание чл. 59, ал. 2 от НК времето, през което същият е бил задържан с
Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един
ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
Съдът е признал подсъдимия Й. М. А., роден на 16.04.1999 г. в гр.
Габрово, живущ в град Габрово, български гражданин, с начално
образование, осъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
07.04.2019 г. в магазин „2+2” на *********** в гр. Габрово, в съучастие като
извършител с Н. Я. М. и П. М. АС., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от
гр. Габрово в качеството му на длъжностно лице - „продавач-консултант”,
при изпълнение на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на
клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа
с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от
вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от
вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане,
подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия
на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и
трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
5
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр.
с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Една година и девет месеца лишаване от
свобода”, което на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим.
Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при
изпълнението на определеното наказание „Една година и девет месеца
лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимия Й. М. А. е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело с
Определение № 211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово,
както и на основание чл. 59, ал.2 от НК времето, през което същият е бил
задържан с Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г. за срок до 72
часа, като един ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от
свобода”.
Съдът е освободил изцяло на основание чл. 69, ал. 2 от НК Й. М. А. от
изтърпяване на наказанието „Една година и три месеца лишаване от свобода”,
наложено му с Присъда № 672 от 05.12.2016 г. по НОХД № 1697/2016 г. на РС
- Габрово, в сила от 21.12.2016 г.
Съдът е признал подсъдимия П. М. АС., роден на 06.02.1989 г. в гр.
Габрово, живущ в град Габрово, български гражданин, с начално
образование, осъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
07.04.2019 г. в магазин „2+2” на *********** в гр. Габрово, в съучастие като
извършител с Н. Я. М. и Й. М. А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от
гр. Габрово в качеството му на длъжностно лице - „продавач-консултант”,
при изпълнение на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на
клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа
с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от
вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от
вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане,
подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия
6
на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и
трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр.
с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Една година лишаване от свобода”, което на
основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
строг режим.
Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при
изпълнението на определеното наказание „Една година лишаване от свобода”
времето, през което спрямо подсъдимия П. М. АС. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело с Определение №
211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово, както и на основание
чл. 59, ал. 2 от НК времето, през което същият е бил задържан с
Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един
ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Н. Я. М., Й.
М. А. и П. М. АС. да заплатят при условията на солидарност на В. Б. И. от гр.
Габрово, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение
за нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 07.04.2019 г., до окончателното им
изплащане, като над този размер до пълно претендираните 12 000 лева е
ОТХВЪРЛИЛ така предявения граждански иск, като неоснователен и
недоказан.
Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата приложените
веществени доказателства – 2 бр. оптични носителя със записи от камери и 1
бр. диск със запис от тел. 112, да останат на съхранение по делото.
Съдът е осъдил на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимия Н. Я. М. да заплати по
сметка на РС-Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 40 лева.
Съдът е осъдил на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
7
които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимия Й. М. А. да заплати по
сметка на РС-Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 40 лева.
Съдът е осъдил на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимия П. М. АС. да заплати по
сметка на РС-Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 40 лева.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. Я. М.
да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 89,85 лв., както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Й. М. А.
да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 89,85 лв., както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. М.
АС. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 89,85 лв., както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. Я. М.
да заплати по сметка на Районен съд – Габрово направените по делото на
съдебната фаза разноски в размер на 10 лева, както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Й. М. А.
да заплати по сметка на Районен съд – Габрово направените по делото на
съдебната фаза разноски в размер на 10 лева, както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П. М.
АС. да заплати по сметка на Районен съд – Габрово направените по делото на
съдебната фаза разноски в размер на 10 лева, както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
8
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. Я. М.
да заплати на В. Б. И. от гр. Габрово сумата от 500 лева, явяващи се
направените от него разноски за ангажиране на повереник.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Й. М. А.
да заплати на В. Б. И. от гр. Габрово сумата от 500 лева, явяващи се
направените от него разноски за ангажиране на повереник.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. М.
АС. да заплати на В. Б. И. от гр. Габрово сумата от 500 лева, явяващи се
направените от него разноски за ангажиране на повереник.
С Решение № 8 от 15.03.2021 г. по ВНОХД № 10/2021 г. на Габровски
окръжен съд е потвърдена Присъда № 260018/23.10.2020 г. по НОХД №
609/2019 г. на РС Габрово.
Доводите за нарушение на закона са неоснователни. Защитата счита, че
от показанията на разпитаните свидетели и приложените видеозаписи се
установявало, че П. М. АС. единствено разтървал биещите се и не проявил
агресия. По делото са разпитани свидетелите очевидци на инцидента. В
искането за възобновяване избирателно се цитират само показанията, в които
се твърди, че А. първоначално се е опитал да прекрати конфликта, но се
пропускат тези за следващите му действия.
Свидетелката Ц. П. също е продавач - консултант в магазин „2+2” на
*********** в гр. Габрово. Била е на смяна по време на нападението от
тримата подсъдими. Тя е помолила пострадалия В. Б. И. да вземе отношение в
конкретната ситуация, за да не възникне по-сериозен конфликт. На л. 99 от
НОХД № 609/2019 г. тя казва: "Третият ги разтърваше. После В. се държа
достойно и опонираше. Защитаваше се и третият впоследствие започна да го
удря /посочва П.А./... Третият явно като видя, че В. се справя добре, че се
брани добре, и че не могат да го надвият, реши да им помогне". На л. 100
същата свидетелка казва: "Третото лице, може би като видя В., че се
съпротивлява упорито, се включи с дърпане, блъскане, удряне, като другите
двама... чуха се неща от сорта на: "Да спрем". Не знам кой го каза. В този
момент последваха удари. Мисля, че бяха от момчето зад мен /посочва Н. М./.
Другите двама също се включиха, като паднаха на земята след двата удара. В.
9
загуби съзнание. Падна върху стъклената витрина, почнаха до го ритат". Тези
показания на свид. П. не се цитират в искането, а от тях става ясно, че подс.
П. М. АС. е имал намерение да разтърва биещите се само в началния момент.
След като е забелязал, че В. И. може да надделее над останалите нападатели, е
решил да им помага, като е дърпал, блъскал, удрял, а в последствие и ритал
пострадалия.
Защитата претендира да се обърне особено внимание на показанията на
самия пострадал В. И.. Те са снети на л. 103 - 105 от НОХД № 609/2019 г. В
тях на л. 104 е записано: "П. беше обърнат към мен и тогава той ме изтласка и
аз паднах на земята със спънка... П. в този момент все още опитваше да ни
разтърве... След това, на следващите удари аз отговарям, събарям Н. на земята
вследствие на борбата и усещам П. и Й. на гърба ми веднага да ме дърпат мен
и ме удрят". Казва също: "П. ни разтърваше в началото, но тогава вече аз
виждах как не дърпа неговите хора, за да предотврати и прекрати конфликта,
а дърпа мен". Това изявление на И. се потвърждава и от записите от
охранителните камери в магазин „2+2”, от които е видно, че П.А. блъска
предимно В. И., за да го отдалечи от останалите. По-нататък на същият лист
свид. И. казва: "Това не се вижда много от камерите, защото се случи на
първата каса в магазина и там не се вижда много. Там най-много се усети как
тримата се борят срещу мен. Знам, че бяха и тримата. Аз се извивам и ставам
и виждам как всичките са срещу мен, а не някой да разтърва останалите... Ако
не беше П., нямаше да се стигне до там. Те нямаше да вземат преимущество в
схватката, убеден съм". От тези изявления на свид. В. И. става ясно, че подс.
А. първоначално е извършвал действия, изглеждащи като "разтърване", макар
и насочени предимно към И.. Впоследствие, след като е забелязал, че
неговите приятели могат да изгубят схватката, се е включил активно да им
помага в побоя, нанасяйки удари с крака и ръце и пречейки на И. да се
отбранява. Пострадалият е категоричен, че намесата на А. е подпомогнала
останалите двама да приключат успешно своите нападателни действия. Тази
част от показанията на свид. В. И. също се пропуска в искането и пледоарията
на защитата.
Свидетелят Р. Д. е момчето, с което подсъдимите са започнали
конфликта първоначално и са го извели извън магазина. На л. 102 от НОХД
този свидетел казва: "Не мога да кажа със сигурност дали П. ги разтърваше.
10
Аз лично видях да удря В.". На л. 103 на въпрос на съда - Видяхте ли П. да
удря В., да го бута или изобщо някакво физическо съприкосновение?, свид. Д.
отговоря: "Да имаше". По-долу свидетелят пояснява, че не е имал видимост
през цялото време, но е категоричен, че е видял А. да нанася удари на
И..
Свидетелят Х. К. също е очевидец на побоя. На л. 124 от НОХД казва:
"Единият от подсъдимите тръгна да бие продавача първи с юмрук в лицето,
това се сещам. Стана голям бой в магазина. Другите двама след това
започнаха да го налагат". В показанията си на л. 43 - 44 от ДП, приобщени по
съответния ред, свид. К. казва: "Третият циганин се намеси първоначално, за
да ги разтърве... Размениха се някакви реплики с продавача, не чух какви, но
тогава и третият циганин удари продавача - нанесе му два-три удара с юмрук
в главата и човекът мисля, че падна пак на земята". След прочита, свид. К.
поддържа тези показания. Видно е, че и този свидетел очевидец е възприел
ясно удари от страна на П.А. по отношение на И. - удари с юмрук в главата.
Последователно се твърди, че това се е случило, след като А. първоначално се
е опитвал да "разтърва" биещите се.
Свидетелят В. С. е друг очевидец на случката. На л. 147 от НОХД казва:
"Другите двама първоначално стояха, но после се намесиха и те с удари...
Мисля, че едното от по-едрите момчета беше най-активен. Другите двама и те
се биеха, но бяха по-малко активни". В показанията си на л. 41 от ДП,
приобщени по съответния ред, свид. С. казва: "И тримата роми нападнаха
мъжа, удряха го с юмруци и ритници пред входната врата първоначално,
после се изместиха към касата". След прочита, свид. С. поддържа тези
показания. Потвърждава се изнесеното от останалите свидетели, че между
нападателите не е имало такъв, който да е пасивен и единствено да се опитва
да прекрати боя. И тримата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия И..
Пред съда свидетелят П. А. няма съвсем ясни спомени, което е
наложило прочитане на показанията му, дадени на л. 39 - 40 от ДП. Там
същият казва: "Според мен, въпросните роми търсеха разправа с някого,
мнението ми беше, че бяха влезли с такава цел в магазина... пак казвам,
техните намерения бяха да предизвикат конфликт и да се забавляват". От
показанията на този свидетел е видно, че тримата подсъдими още в началото
11
са търсили конфронтация с произволно избрано от тях лице измежду
присъстващите в магазина. Това изключва възможността П.А. да е бил
изненадан от действията на останалите двама и да е имал силно желание да
предотврати възникването на конфликт. Потвърждава се изнесеното от
пострадалия, че участието на А. е станало по-интензивно, след като е разбрал,
че Н. М. и Й. А. може да не се справят сами със съпротивата на И..
Свидетелят Д. Н. също е присъствал в магазина и е възприел действията
на подсъдимите. На л. 149 от НОХД казва: "Тримата подсъдими бяха срещу
В.. Не са били двама на двама, а трима срещу един. Впоследствие един от
подсъдимите се опита да потуши боя. Това беше впоследствие. Мисля, че
беше този с червено /посочва П.А./. Той се опита по средата на боя да ги
разтърве, а не първоначално. Преди това участваше и той в боя. Имаше
юмруци и удари с крака към лицето на В.". Предвид, че сбиването се развива
на различни места в магазина, през продължителен период от време /поне 5 -
6 минути/ и с различно участие на всеки от нападателите, трудно е да се
определи какво свид. Ненов определя като "начало" и "среда" на боя. Същият
обаче ясно сочи А. като лице, което е участвало в нападението и е нанасяло
удари заедно с останалите двама подсъдими.
Показанията на разпитаните свидетели са логични, последователни и
непротиворечиви. Вярно е, че свид. В. И. е граждански ищец и е
заинтересован от изхода на делото, но неговите изявления се подкрепят от
показанията на свидетелите Ц. П., Р. Д., Х. К., В. С., П. А. и Д. Н.. Последните
са лица, чужди на правния спор и нямат стимул да изнасят неверни данни. От
техните показания става ясно, че П.А. в даден момент наистина е имал
намерение да възпре биещите се, най-вече, като блъска В. И.. След като е
забелязал, че Н. М. и Й. А. може да не се справят сами с И., активно е взел
участие на тяхна страна, нанасяйки удари на пострадалия, а също и като го
държи докато останалите двама продължават нападението. Представените по-
горе фрагменти от показанията на В. И., Ц. П., Р. Д., Х. К., В. С., П. А. и Д. Н.
се пропускат в искането за възобновяване, тъй като очевидно не са в негова
полза.
Защитата счита, че районният и окръжният съд не са обърнали
достатъчно внимание на записите на охранителните камери в магазин „2+2”.
12
Прегледът на файловете, фиксирани във веществените доказателства - 2 бр.
оптични носители със записи от камери също не води до извод за нарушение
на материалния закон. На първо място следва да посочим, че записите не
представят цялостна картина от побоя, тъй като действията на подсъдимите
са се развили в различни части на магазина, включително и непокрити от
видео наблюдението. От свидетелските показания става ясно, че боят е
продължил поне 5 - 6 минути. На кадрите може да се наблюдава не повече от
минута от цялото нападение, като участниците често остават извън кадър. В
своите показания свид. В. И. изрично заявява, че голяма част от побоя е
осъществен до първата каса на магазина, която е извън обхвата на камерите.
Независимо от горното, на файл с наименование 20190407221800-
20190407222559 в 22,20 часа може да се види как подс. П.А. посяга да нанесе
удар към главата на И., а в 22,21 часа го държи, препятствайки съпротивата
му, докато останалите двама нанасят удари. Описаните в искането записи от
охранителните камери не са в състояние да разколебаят свидетелските
показания.
Окръжният съд е отговорил на възраженията от въззивната жалба.
Правилно е изложил, че престъплението е извършено от тримата подсъдими в
съучастие като извършители. Съобразена е трайната съдебна практика,
съгласно която съизвършителство и общност на умисъла е налице, когато
съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно. Това
предполага задружно умишлено участие на две или повече лица, чиито
действия в своята цялост водят до осъществяването на престъплението, при
което те съзнават, че осъществяват същото заедно с други лица. Правилен е
извода, че активността на всеки един от подсъдимите е била насочена към
осъществяването на общия престъпен резултат - телесните увреждания по
хулигански подбуди, действайки с общност на умисъла. Този престъпен
резултат е постигат чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние,
при което в случая е налице различен каузален принос на отделните
съучастници, обединени обаче от общ умисъл. Когато няколко лица нанасят
удари на пострадалия е налице съизвършителство, независимо от
обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат било с един удар,
било с няколко такива, а когато в рамките на общия умисъл съизвършителите
използват различни увреждащи средства и/или нанасят различни по сила и
13
насоченост удари, нито един от тях поотделно не може да се позовава на
ексцес на умисъла, когато възприема и се съгласява с действията на
съучастника си. По тези съображения, след като П.А. е нанасял удари на И.,
държал го е за да могат останалите подсъдими да го удрят, независимо, че в
един предходен момент е имал намерение да прекрати побоя, предимно чрез
блъскане на пострадалия, същият е участвал в изпълнителното деяние,
правилно е признат за виновен и му е наложено наказание. Доводите на
защитата за липса на виновно поведение от страна на А. са неоснователни,
тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила също са
неоснователни. Защитата твърди, че районният съд не изпълнил
задължението, което имал съгласно чл. 283 от НПК, да прочете и предяви на
страните протоколите и другите доказателствени източници, съдържащи
факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Горното не отговаря на истината, тъй като на л. 245 от НОХД № 609/2019 г.
/протокол от 23.10.2020 г./ изрично е записано, че на основание чл. 283 от
НПК съдът прочита материалите от ДП, като същите са изчерпателно
изброени. След това, на основание чл. 284 от НПК, съдът е предявил и
веществените доказателства - оптични носители /Си Ди/ чрез
възпроизвеждане на съдържанието им. Изготвените по реда на чл. 311 от
НПК съдебни протоколи служат като доказателство за извършване на
отразените в тях процесуални действия, включително и прочитането на
протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за
следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите
документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, на основание чл. 283 от
НПК. По делото няма искане за поправка и допълнение на този протокол,
каквато възможност дава чл. 312 от НПК, което следва да се възприеме като
съгласие на страните с отразеното от секретар - протоколиста съдържание,
подписано и от председателя на състава. Разпоредбата на чл. 283 от НПК
предвижда прочитане на материалите, но не и тяхното предявяване. Доводите
на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение са
неоснователни, тъй като от надлежно протоколираните действия на съда се
установява законосъобразно провеждане на съдебния процес.
14
Едва във фазата по същество, осъденото лице П.А. навежда доводи за
ново касационно основание - несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода и моли за намаляване на размера му. Тези доводи са
недопустими, тъй като остават извън предмета на настоящото производство.
В шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 от НПК е подадено единствено искане
от осъденото лице за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Липсват както доводи, така и искане за изменение на
присъдата поради явна несправедливост на наказанието. В производството по
възобновяване, съгласно чл. 426 от НПК, се прилагат правилата за
касационно производство доколкото няма особени правила. От изявленията
на осъденото лице във фазата по същество и при последната му дума следва,
че се поддържа ново основание от предвидените в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и
по същество представлява ново искане. Законодателят е предвидил
възможността за допълнение с нови доводи и данни, които подкрепят
посоченото основание, но не и с нови основания, поради което доводите за
явна несправедливост на наказанието са неотносими към направеното искане.
В този смисъл е Решение № 124 от 16.05.2013 г. на ВКС по н.д. № 375/2013 г.,
II н.о., НК. Пределите на извършваната касационна проверка се очертават от
молителите или прокурора чрез посочване на отменителните основания и
доводите, които ги подкрепят. Процесуалният закон не предвижда право на
допълнителна жалба/искане или протест. Недопустимо е въвеждането на нови
основания, извън посочените в искането за възобновяване на делото. Още по-
малко това може да се направи в пледоарията по съществото на делото. В
този смисъл е Решение № 569 от 09.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 2796/2011 г.,
I н.о., НК.
Независимо от горното ще посочим, че в мотивите на решението на
окръжния съд е даден убедителен отговор за съответност на наложеното
наказание за извършеното престъпление по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. По
отношение на П.А. е отчетена доминация на облекчаващи наказателната
отговорност факти и най-вече второстепенната роля в извършването на
процесното деяние. Съобразено е, че П.А. първоначално е направил опит да
спре действията на другите двама подсъдими, и е нанесъл значително по-
малко удари на В. И.. Отчетено е тежкото му материално положение, макар
15
същото да няма отношение към нанасянето на телесна повреда по хулигански
подбуди. Като отегчаващо вината обстоятелство е ценено обремененото
съдебно минало на А.. Наложеното наказание - една година лишаване от
свобода е под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и кореспондира с установения баланс между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на
осъденото лице П.А. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като
няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на
дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Правилно съдът е постановил
наказанието да се изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС, тъй като А. е осъден за умишлено
престъпление и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода с присъда по НОХД №
215/2015 г. на ГРС, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК.
Настоящият състав на ВТАС намери, че липсват основанията за отмяна
и изменение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като законът е спазен, а
соченото в искането съществено процесуално нарушение не е налице.
По изложените съображения, направеното искане за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. АС. за
възобновяване на наказателното производството по ВНОХД № 10/2021 г. на
Габровски окръжен съд и по НОХД № 609/2019 г. на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17