Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на първи март 2023г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 88/2023г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.84 ал.3 от Закон
за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано е по жалба на В.О.С., ЛНЧ **********, гражданин на
Руската Федерация, с адрес на пребиваване: гр.В.,
против Решение № 17004/21.11.2022г. на Заместник
председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което му е
отказано предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен,
като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че
изводите на административния орган са базирани единствено на база откъслечна
информация от пресата, без да се познава в дълбочина руската действителност,
начина на мислене и действие на руските власти. Оспорва твърдението в ата, че
наборниците не могат да се изпращат на война. Сочи, че това е официално тиражираната версия от властите, но в
действителност наборниците са принуждаване да подписват договор за назначавани
на военна служба, веднага след което могат да се изпратят на война.
За да обоснове извода, че
отговаряна изискванията на закона за получаване на хуманитарен статут, се
позовава на получени 4 бр. повиквателни за отбиване на военна служба, като
твърди, че по смисъла на чл.328 от Наказателния кодекс НК/ на Руската
федерация, това се счита за престъпление. Счита, че с оглед няколкократното му
умишлено неявяване и напускането на страната именно с цел отклоняване от военна
служба, то при евентуалното му завръщането би търпял по-тежката санкция –
лишаване от свобода до две години. Позовава се на данни от руските медии, че до
от пролетта до м.септември вече са образувани 410 наказателни дела с такъв
предмет. Заявява, че не е съгласен с водената държавна политика, с т.н.
„специална военна операция“ и не желае да воюва срещу най-близкия по душа и
манталитет украински народ. Счита, че с подаване на молбата за убежище, дава
повод властимеещите хора в Русия да изопачат думите му и да го обявят за
„обществен враг“, „предател“, лице на което да бъде забранено до края на живота
си да се завърне в родината си и да бъде лишен от правото на труд и доходи за
руски компании.
Твърди, че изложените от него
обстоятелства не са само хипотетични и абстрактни, а напълно реални основания
за преследване поради политическите му убеждения и наказания за отказ да бъде
отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би
предполагала извършването на престъпление срещу личността, поради заплаха от
нечовешко или унизително отнасяне или наказание – предпоставки по смисъла на
чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
На изложените основания моли
постановяване на решение, с което да се отмени оспорения отказ на
Зам.Председателя на ДАБ.
В съдебно заседание, проведено в
присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл.14 ал.2 вр. ал.4 от АПК,
жалбоподателят моли отказът да бъде отменен. По съществото на спора сочи, че
възможността за него да участва против волята си във войната в Украйна не е
нито хипотетична, нито абстрактна, а е съвсем реална възможност. Счита, че е
постъпил правилно като е напуснал Руската федерация без да информира Военния
комисариат и разбира, че носи отговорност за тази постъпка. Страхува се, че
срещу него може да бъде приложено наказание и да го изпратят директно на фронта,
поради което моли решението да бъде отменено. Жалбоподателят се представлява от
адв. Ж., която поддържа жалбата и сочи нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. В подробни писмени бележки излага съображения за
основателност на жалбата.
Ответникът, Заместник председател на ДАБ,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Чрез процесуален представител –
ю.к. Здравко Топалов, редовно
упълномощен, представя Писмени бележки /л. 71/, в които оспорва жалбата и настоява да бъде оставена
без уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за основателна. Счита, че по
делото се установяват обстоятелства, които сочат на реална заплаха за живота и
личността на жалбоподателя, а именно представените 4 броя повиквателни за
наборна военна служба. Излага съображения, че в представената от ответника
справка има данни, че наборни военнослужещи без подготовка или с минимална
такава се включват във военните действия. Сочи, че са налице и данни за
завишени наказания за отклонение от военна служба. С оглед изложеното твърди,
че са налице основанията за предоставяне на международна закрила в хипотезата
на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В подкрепа на становището си сочи Решение на СЕС
№ С-465/2007 година. В заключение моли решението да бъде отменено.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е започнало
по молба вх. № 213/26.05.2022г. на ДАБ при МС,
от С.В.О., роден на ***г.
в Москва, гражданин на Руска
федерация, за предоставяне на международна закрила, в частност на хуманитарен
статут.
При подаване на молбата, В.С. е
попълнил регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиран е информация и от други органи; а
в последствие и Молба - декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова
сметка на адрес в гр.В., като е декларирал наличието на достатъчно лични средства
и е представил Договор за наем и декларация от собственика на имота.
С писмо рег. № М-13634/27.06.2022
г. /л. 50 от преписката/ Държавна агенция „Национална сигурност“ е изразила
становище, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в Република
България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен
статут е проведено интервю на 10.08.2022г. /л. 42 от преписката/, в присъствието на преводач, при което С. сочи, че е напуснал страната си със
задграничен паспорт, паспорт на Руската федерация и виза за България. На
13.03.2022 г. е отпътувал за Киргизия и от там на 14.03.2022 г. със самолет е
отпътувал за България, като е имал прикачване в гр. Истанбул. Влязъл е в
страната легално, тъй като има българска виза, която му е издадена още през
2019 г., когато е бил на почивка в гр. Варна. Заявителят сочи, че не е
посещавал посолството на собствената си страна в България. Не е подавал други
молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в държавата си на
произход. Няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група.
Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не участва в религиозни
организации, общност, секта. Преди да напусне страната си е живеел в гр.
Москва, заедно с майка си, баща си и брат си. Не е отбивал военна служба. Бил е
задържан няколко пъти на митинги срещу властта в Руската федерация, но не е бил
арестуван. Напуснал е страната си, тъй като е трябвало да постъпи в армията, но
той не подкрепя политиката на страната и не желае да служи на държавата.
Твърди, че не може да ходи спокойно по улиците, тъй като има непрестанно
полицейско присъствие. Полицаите дърпат гражданите и ги проверяват. Не одобрява
войната в Украйна, не подкрепя политиката за Навални. Посещава митинги от 2017
г., на които е ставал свидетел на полицейско насилие. Не желае да постъпи в
армията, тъй като я определя като престъпна организация. Не желае да живее в
Руската федерация, не одобрява законодателството в страната. Получил е призовка
на 10.03.2022 г. да се яви на военна комисия на 24.05.2022 година. След като е
дошъл в България отново е получавал повиквателна през април месец, но лично не
са го търсили в дома в гр. Москва. Не е имало заплаха и не му е оказвано
насилие лично на него, само е виждал насилие срещу други хора. Избрал е този
момент да напусне страната си, тъй като е започнала войната и не е бил сигурен
за живота си, ако постъпи в армията. Знае че има много загинали войници,
въпреки, че руските власти не признават това. Подава молба за закрила сега, тъй
като не иска да се връща в Русия и да постъпва в армията. Не желае да се връща
в държавата си по произход, тъй като няма какво да прави там. Притеснява се, че
ако се върне в страната си ще го осъдят за престъпление, тъй като не е влязъл в
армията. Иска да остане в България и да работи тук.
С молителят е проведено второ
интервю на 24.08.2022 г. /л. 35 от преписката/, в присъствието на преводач, с
цел изясняване на бежанската история на С.. При второто интервю жалбоподателят
сочи, че има незавършено висше образование, което е прекъснал през 2020 г., по
семейни причини. Отново посочва, че е напуснал страната си, тъй като е
започнала войната и е получавал постоянно повиквателни за постъпване в армията,
както и заради неговите политически убеждения. Повиквателните за отбиване на
военна служба е получавал в пощенската кутия. Първата повиквателна е получил на
10.03.2022 г., след като е заминал е получил още две повиквателни. Едната
повиквателна е от 02.06.2022 г., посочено е, че следва да е яви на 08.06.2022
г., не знае след получаването на тези повиквателни дали е търсен в дома си.
Живее с родителите си, но те не са му казвали дали е бил търсен на адреса.
Отсрочката за отбиване на военна служба е една година след напускане на
университета, неговите повиквателни са започнали да идват през 2022 година.
Може да бъде подведен под отговорност за това, че не се е явил, тъй като е
Русия това е престъпление, защото военната служба е задължителна. Не иска да
участва в армията, тъй като я определя като престъпна организация. Определя
войната в Украйна като престъпление. Посочва, че брат му е над определената
възраст за отбиване на военна служба и не е получавал повиквателни. Посещавал е
два митинга в подкрепа на Навални, както и един протест след като Навални е бил
арестуван. Бил е задържан през февруари 2021 г. за проверка на документите. По
време на митингите той не е бил задържан, но други хора са били. Има информация
от социалните мрежи, че всички хора, които са с различно мнение вече не са в
Русия. Молбата за закрила е подал едва сега, тъй като не е знаел какво да
направи. Дошъл е в България, защото е имал виза за тук, както и позната.
Представени са справки от Дирекция
„Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ МД-266/21.04.2022 г. / л.26-31 от адм. преписка/ и № МД-552/14.04.2022 г. /л. 23-25 от преписката/.
Със становище рег. № УП 3055 от 18.10.2022
г. на старши експерт в РЦП – с. Баня е предложено на заместник-председателя на ДАБ – МС да откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут на В.С..
След проведените интервюта
Заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците е счел, че не са налице предпоставките за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя в
резултат, на което е издал Решение
№ 17004/21.11.2022
г., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, с което е отхвърлена молбата на
Стрижик.
Допълнително от жалбоподателя са
представени: 4 бр. повиквателни за явяване на военна служба от м. май, юни,
октомври и декември 2022 година, ведно с превод на български език; разпечатки
от информационни руски сайтове, ведно с превод на български език.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат
на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, по
следните съображения:
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от заместник – председателя на Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет, който е компетентен орган на основание
чл.48, ал.2 от ЗУБ във връзка със Заповед № 03-15/03.05.2022 г. /л.21 от
преписката/ на председателя на ДАБ, по силата на която са му делегирани
правомощията по чл.48, ал.1, т.1-4 от ЗУБ, с изключение на правомощията да
отнема международна закрила.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч.
изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е
валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да водят до нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат
отмяната на оспорения акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на
адресата на език, който той владее, като всички процесуални действия в
особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян
от търсещия закрила чужденец.
При постановяването му обаче са
допуснати нарушения на материалния закон.
В
разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са установени предпоставките, при
кумулативното наличие на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Молителят трябва да се намира извън държавата си по
произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава
или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно
опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое
от алтернативно изброените: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ преследването представлява
нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят
до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество
или повторяемост, а в чл.8, ал.5 от ЗУБ са изброени следните видове действия
на преследване: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално
насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3.
наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или
дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в
непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване
или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни
действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление
или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата
по причина на техния пол или срещу деца.
Наличието
и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на
информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно
производство, като се вземат предвид всички доказателства, в случай, че той
разполага с такива и като се отчете какво е естеството на преследването и
неговият интензитет, дали последното води до нарушаване на основни права на
човека.
Анализът
на фактите, изложени от В.С. в хода на проведеното с него интервю, както и на
събраните доказателства в хода на административното и настоящото производство,
сочи на извода, че по отношение на него е осъществено преследване по смисъла на
чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата
норма, поради което са налице
субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба
понятие „основателни опасения от преследване“. В настоящия случай, видно от
протоколите от проведените с оспорващия интервюта по реда на чл.63а от ЗУБ,
същият е заявил, че напуснал Русия, защото е трябвало да постъпи в армията.
Това обстоятелство се потвърждава от представените от същия повиквателни
заповеди от месеците май, юни, октомври и декември. С. сочи, че причината да
напусне държавата си на произход е именно получаването на първата повиквателна
заповед на 10.03.2022 година. Същият категорично заявява, че не желае да
участва във водената война срещу Украйна. Определя армията като престъпна
организацията, тъй като това което се случва от 24.02.2022 г. е престъпление.
Категорично заявява, че е против водената в страната му политика.
Жалбоподателят твърди, че не желае да се връща в държавата си по произход.
От
изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протоколи рег. №
УП 3055/10.08.2022 г. и рег. № УП
3055/24.08.2022 г., не се установява срещу него да е било осъществено
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ до момента на напускането му
на Руската федерация, но съдът намира, че съществува реален риск от бъдещо
такова. Този извод на съда се подкрепя от представеното по делото /в превод/
Постановление на пленума на Върховния съд на Руската федерация № 3 от
03.04.2008 г. /л. 55-71 от делото/ за практиката при разглеждане от съдилищата
на наказателни дела за отклонение от наборна и военна служба и отбиване на
гражданска служба. От същото се установява, че отговорността по чл.328 от
Наказателния кодекс на Руската федерация възниква независимо от начина на извършването
му, както и от това дали наборникът се е отклонил само от поредното призоваване
за наборна служба или е целял напълно да избегне носеното на военна служба.
Отклоняването от наборна военна служба може да бъде извършено чрез неявяване
без уважителна причина на повиквателната на военния комисариат за медицински
преглед, заседание на наборната служба или неявяване във военният комисариат за
изпращане до мястото на отбиване на военна служба.
Съгласно
т.5 от Постановлението при решаването на въпроса относно вината на лицата при
извършване на престъплението, предвидено в чл.328, ал.1 от НК на РФ, съдът е
необходимо да установи факта на надлежно призоваване на наборника за явяване
във военния комисариат за мероприятия, свързани с призоваването към военна
служба. Видно от доказателствата по делото С. е получил поне четири
повиквателни заповеди /л. 10-17 от делото/ и същият не се е явил пред военният
комисарят на посочените в повиквателните, дати, а е напуснал пределите на
Руската федерация, без да информира военния комисариат. С тези си действия е
нарушил нормата на чл.328 от Наказателния кодекс на Руската федерация, поради
което настоящият съдебен състав счита, че за него са налице основателни
опасения от преследване, предвидено в чл.8 от ЗУБ. Освен това по делото са
представени множество сведения, обосноваващи тезата на жалбоподателя, че същият
ще бъде наказателно преследван за отклонение от военна служба. Видно от,
представена в превод, статия от интернет сайт /https://www.rbc.ru/society/02/10/2022/631b76ff9a7947b437fcf810 – л. 31-36 от делото/, публикувана на 02.10.2022 г., броят
на делата за отклоняване от военна служба от пролетта е достигнал своя максимум
за последните 10 години. В статията се
сочи, че наказателните дела по чл.328 от НК на Руската федерация за отклоняване
от военна служба след пролетната кампания за наборници е достигнал 410 дела. В
статията е посочено, че такъв тип дело се завежда след като наборникът е
оповестен с повиквателна и не се е явил във военният комисариат, какъвто именно
е и настоящият случай. В друга, приложена по делото статия /https://www.consultant.ru/document/cons
doc LAW 10699/4dda14adcf5cf9cff02b704102e58b6877c80362 л. 39-42 от делото/,
се посочват предвидените
наказания при липса на законни основания за освобождаване от военна служба,
като най – тежкото предвидено сред тях е лишаване от свобода за срок до 2
години. С идентично съдържание са и други представени по делото статии /https://dalmdr.ru/node/3577 и https://prizyvanet.ru/uklonenie-ot-armii от 03.02.2023 година - л. 45-52 от делото/.
В
съдебно заседание, проведено на 01.03.2023г. жалбодателят лично дава обяснения
по реда на чл.176 от ГПК вр. чл.144 АПК като заявява, че ако се завърне в Русия
срещу него ще бъдат наложени санкции и ще бъде преследван от властите в
страната. Сочи, че разбира, че като е напуснал страната без да информира
Военният комисариат и като не се е явил по повиквателните пред Военният
комисариат е нарушил закона, но това е неговият начин да изрази несъгласието си
с военната операция в Украйна. Твърди, че след като е получил повиквателна
няколко дни след като за почнала войната в Украйна възможността за него да
участва в тази война против волята си е била напълно реална. Страхува се освен
от наказание, но и че ще бъде преследван като предател на родината си. Страхува
се, че като наказание може да бъде изпратен директно на фронта.
Съдът
намира, че неправилно при постановяване на решението си органът се е позовал единствено
на т.167 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН. На първо
място при постановяване на решението си Заместник – председателят не е цитирал
точката в цялост. Видно от целия текст същата съдържа още едно изречение, в
което е посочено, че дезертьорството или опитът за бягство от военна служба не
изключват възможността лицето да е бежанец и дадено лице, освен че е бежанец,
може да е и дезертьор или беглец от военна служба. Съгласно т. 170 от Наръчника
съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба,
е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето
докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във
военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни
или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Съдът счита, че в
настоящия случай жалбоподателят е положило всички усилия да докаже, че военните
действия, в които има възможност да участва, противоречат на неговите действителни
религиозни и морални убеждения. В проведените със С. интервюта той многократно
посочва, че не одобрява водената война, не желае да участва в нея и не подкрепя
политиката на държавата си по произход. Самият кандидат сочи, че има приятели в
Украйна, които отказват да общуват с него след започването на военните действия
в страната. Счита украинския народ за близък и не желае да служи в армията, тъй
като я смята за престъпна организация.
Съгласно
т.171 от Наръчника не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то,
представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след
дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е
съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно
военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не
желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо
на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или
бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на
определението, може да се счита за преследване. Водената от Русия война срещу Украйна
е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за
човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления.
Налице са множество данни от международни източници свидетелстващи в тази
насока. Това допълнително мотивира съда да приеме, че за С. е налице реална
опасност от преследване.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че
жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по
произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина
неговата националност – гражданин на Руската федерация, и принадлежност към
определена социална група – лице от мъжки пол, на възраст между 18 и 27 години
/жалбоподателят е на 23 години/, което подлежи на наборна военна служба.
Настоящият съдебен състав счита, че административният орган неправилно е
преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю от негова страна не са
изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени
в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Анализът на
заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в предметния
обхват на закрила по ЗУБ. Изтъкнатата причина да напусне Русия може да бъде
квалифицирана като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.5 от
ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо
заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил
обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с
официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ, но както
беше посочено в предходния абзац за него е налице реален риск за бъдещо такова
преследване.
По
делото е представена и статия /л.37/, видно от която Руската дума е приела на
първо четене законопроект, съгласно който „Престъпления извършени на
окупираните райони на Украйна от граждани на Руската федерация не са
престъпления, ако са извършени в името на „защитата на интересите на Русия“. В
статията се сочи, че се очаква окончателното приемане на текста до 17.12. м.г.,
като в законопроекта не се уточнява какви престъпления следва да се считат за
извършени в името на Русия и на практика с него се декриминализират всякакви
престъпления извършвани от руската армия срещу гражданите на Украйна.
Горното
води до обоснован извод за наличие и на втората предпоставка по чл.8 ал.5 т.5
от ЗУБ, а именно военната служба да предполага извършването на престъпление или
на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3.
Неправилен
е изводът на административния орган, че от материалите по преписката не се
установява срещу С.В.О. да е осъществено визираното от ЗУБ преследване. В този
смисъл необосновано е прието с оспореното решение, че не са налице
предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на
чужденеца.
Според
съда са доказани предпоставките на закона и по чл.9 от ЗУБ, за предоставяне на
хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност
от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото се
съдържат доказателства, подкрепящи извод в тази насока.
От
интервюиращия орган не са изложени законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини
за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, съгласно
който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или
2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл.9, ал.2 от
ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1.
държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде
доказано, че субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни
организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки
посегателства.
След
преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. №
МД-496/16.08.2022г. за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ при МС, административният орган неправилно е приел, че за гражданина на
Русия не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут
съобразно тълкуването на чл.15, б. “в“ от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в
решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които
се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В мотивите,
на решението съдът на ЕС изрично сочи, че молителят на субсидиарна закрила
(хуманитарен статут) не било необходимо да доказва, че той индивидуално е застрашен в страната си на
произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства.
Съгласно даденото тълкуване на чл.15, б. „в“ от Директивата като изразяващо се
в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една
по-обща опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на
„въоръжен вътрешен или международен конфликт“.
Според
т.2 от решението на СЕС, съществуването на такива заплахи може по изключение да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия
въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Неправилно
административният орган приема в оспореното решение, че кандидат може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу
живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на
въоръжен конфликт. В настоящия случай жалбоподателят е напуснал държавата си на
произход, поради нежеланието си да служи в армията, за което, както вече беше
обсъдено, е получил поне 4 броя повиквателни заповеди. В проведените две
интервюта с кандидата той споделя, че не желае да воюва срещу Украйна. В
дадените обяснения пред съда същият посочва, че се страхува, че ще бъде
изпратен в директно на фронта.
Съдът
счита, че от представените по делото доказателства се установява, че за С.
съществува реална възможност като наборен войник да бъде изпратен да се сражава
в Украйна. Този извод се подкрепя от представената справка вх. №
МД-266/21.04.2022 г. за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ при МС. В същата е посочено, че новите военнослужещи преминават едно
двумесечно основно обучение, последвано от три-шест месеца напреднало обучение,
преди да пристигнат в определените им части. Посочено е също, че действащото
законодателство не позволява на наборниците да се разгръщат в бойни действия с
по – малко от четири месеца обучение, обаче военното положение или общата
мобилизация биха могли да заменят сегашната политика, позволявайки незабавно
използване на новобранци или мобилизирани резервисти. Изрично се сочи, че някой
от наборниците от есента на 2021 година вероятно вече служат в части, воюващи в
Украйна. Посочено е, че Кремъл е признал, че в Украйна са изпращани
наборници /именно за какъвто е призован да се яви жалбоподателят/. Твърди
се, че с пролетната кампания, целяща да назначи 134 500 новобранци, се
предизвикват опасения от изпращане на новите наборни военно служещи в Украйна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че направеният от административният орган
извод, че за молителя няма опасност да бъде изпратен да воюва в Украйна, е
неправилен. Този извод на административния орган се опровергава и от
представените по делото статии, в превод. От приложената на л.18 от делото
статия /https://newstula.ru/fn 1192850.html/ се установява, че предлагат на
наборници, които са принуждавани да сключват договори, да се жалват във
военната прокуратура. Статията е публикувана 06.10.2022 г., т.е. само месец
преди органът да се произнесе с процесното решение. От друг материал, приложен
по делото – л. 20 /https://zmina.info/ru/news-ru/v-rossyy-srochnykov-zastavlyayut-zaklychat-kontakt%D1%8B-y-veroyatno-falsyfyczyruyut-yh-razvedka/ от 10.05.2022 г., се установява, че
властите в Русия продължават да изпращат наборници на война срещу Украйна, в
частност насилствено принуждават войниците да сключват договори и вероятно ги
фалшифицират. Като в материала е посочено, че именно военнослужещите на наборна
служба загиват първи по време на бойните действия. В идентичен смисъл е
представеният по делото материал, приложен на л.25, като същият от дата
04.02.2023 година. Ето защо съдът приема, че и към настоящия момент наборни
войници се изпращат да воюват в Украйна. Освен това следва да се отбележи и
факта, че В.С. е призован за наборна служба две години след като е прекъснал
обучението си в Московския технически университет, въпреки че възможната
отсрочка за отбиване на военна служба е една година след прекъсване на
обучението. Това е допълнително подкрепя извода на съда, че призоваването на С.
за отбиване на наборна военна служба е свързано с провежданата военна операция
в Украйна.
С
оглед всичко изложено съдът счита, че неправилно административният орган е
приел, че за В.С. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла
на чл.9, ал.1 от ЗУБ.
В
подкрепа на всичко изложено до тук е и писмо рег. № М-13634/27.06.2022 г. от
Директора на Специализирана дирекция „М“ в Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което са уведомили председателя на Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет, че не възразят да бъде предоставена закрила в Р.
България на лицето С.В.О., в случай че отговаря на условията ЗУБ.
Следва
да се направи извод, че към настоящия момент са налице материалноправните
предпоставки за предоставяне на С. на статут на бежанец или хуманитарен статут.
Видът на статута, следва да се определи от административния орган, който след
връщането на преписката да анализира описаните фактите и в зависимост от това
да вземе решението си, което да се съобрази с мотивите на настоящето решение,
целта на Закона за убежището и бежанците и основните принципи, залегнали в АПК.
Обжалваният акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа
обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата,
а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за
предоставяне на международна закрила.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна. Обжалваният
административен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, като
преписката бъде върната на Заместник –
председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за
ново произнасяне съобразно дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
По
делото не е направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски, поради което въпреки изхода на спора, такива не се следват.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 17004/21.11.2022г. на Заместник
председател на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на В.О.С., ЛНЧ **********, гражданин на
Руската Федерация, с адрес на пребиваване: гр.Варна, „Вилна зона“, ул.“21-ва“ №
8, е отказано предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут.
ВРЪЩА
преписката
на Заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски
съвет
за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания
по тълкуване и прилагане на закона.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: