Р Е Ш Е Н И Е №443
04.02.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13513 по описа на същия съд за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искова молба на „Терамар - БГ„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ЖК Тракия бл. 203 вх.
А, против „Балнеоложки комплекс Х.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Х., бул. Генерал Гурко № 1, с предявени искове с правно основание
в чл. 266 ал. 1 във връзка с чл. 79 и 92 от
Закона за задълженията и договорите.
Исковете са допустими като осъдителни, при
твърдения за наличие на неудовлетворено притезание на ищеца.
Според
изложеното в исковата молба , между страните – търговци имало договор за строително-монтажни работи от
дата 01.03.2016г, по силата на който ищецът се задължил да извърши със
собствени материали строителство на четири броя детски басейни, находящи се в пристройка
към основната сграда на балнеоложкия комплекс, и прилежащите към басейните
водни атракциони – джакузи , водни
душове, водни ефекти –гейзер, оръдие и
делфин. Работата започнала през
март 2016г. била изпълнена съобразно уговореното и приета от ответната страна
без възражения, въпреки че възложителя под различни предлози отказвал да
приподпише съставените за извършеното протоколи „образец 19”. Отделните видове
строително – монтажни работи били индивидуализирани чрез посочване на влаганите
материали ( части ), труд и допълнителни
разходи на изпълнителя, вкл. и по стойността си.
Уговорено било между страните, че работата ще бъде извършена и съответно
платена съгласно линеен график с уговорени между страните срокове за всеки
отделен етап на работата. Етапите били пет, като за включените във всеки един
такъв монтажни операции се плащало предварително. Общата цена по договора
възлизала на 84198.12 лева, от които етап І – 26760.77 лева , етап ІІ –
10799.69, етап ІІІ – 27670.02 , етап ІV – 11575.67 лева, и 7391.98 лева – етап
V от линейния график. За предвидените по конкретния етап СМР следвало да се
състави протокол от т. нар. „Образец 19”, като такива били съставяни от
изпълнителя , но останали неподписани от възложителя. На база включените в
протокола и остойностени там строителни операции , изпълнителят следвало да издаде данъчна фактура за стойността на извършеното , която
да се плати от възложителя в срок от 5 дни от датата на издаването й. Работата
била извършена съобразно уговорката. Предвидените фактури били издадени и
осчетоводени както от ищеца , така и от ответника. Имало и допълнителна
неформална уговорка между тях, на готовите за въвеждане в експлоатация басейни
да се извършат допълнителни водни проби; за извършването им, ищецът съставил
фактура № **********, на стойност от 120 лева. Тя останала неплатена .
Първото плащане по договора е авансово,
преди започване на работата, като по
фактурата № **********/11.03.2016г са платени на ищеца 5000 лева, с ДДС, на
11.03.2016г. Последващи плащания по договора:
По фактурата с номер **********/17.03.2016г -
21760.76 лева, на дата 18.03.2016г; по фактурата с номер *********/09.05.2016г
– 10799.69 лева, платени на 16.05.2016г .
Фактурата
с № *********/09.05.2016г била платена на 03.06.2016г.
Фактурата с № *********/ 01.08.2016г, която
е на обща стойност от 10000 лева, е платена на две части от по 5000 лева, последното от които – на дата
18.08.2016г .
По фактура № ********* /26.07.2016 е
платена изцяло в срок. Фактурата с № ********* е издадена на 01.09.2016г , но е платена на 06.10. същата
година. Фактурата с № ********* е издадена на
01.09.2016г , но е платена на 09.11 същата година.
Фактурата с № ********* е на стойност от
3820 лева , издадена на 19.10.2016г , но
е платена на 23.11. същата година.
По фактурата с номер 1563 са платени 2000
лева - на 21.12.2016 и 1600 лева – на
02.02.2017г; общата стойност на тази
фактура е 13150.06 лева и е издадена. 04.11.2016г. Остатъкът от 9550.06 лева
останал неплатен. По фактурата ищецът издал кредитното известие № ********* от
дата 14.12.2016г., на стойност от 1795.82 лева , тъй като била постигната
допълнителна договорка да се вложат по -
евтини от първоначално предвидените компресори. Стойността на кредитното
известие е разликата н цената на двата вида такива агрегати.
Между
страните имало и договорка, изпълнителят да предостави на възложителя
гаранция срещу некачествено изпълнение в
размер на 10 % от общата стойност на плащанията по договора , или 8419.82 лева ( с ДДС ) , от която възложителя
да прихваща вземането си за отстраняване на недостатъците на изработеното, в двоен размер. Ако в рамките
на 60 от датата на пускането на обектите в експлоатация се констатирало
некачествено изпълнение, гаранцията следвало да се удържи от последното плащане
по договора, тоест от това по етап V, което възлизало по договор на 7391 лева. В противен случай, се дължало
плащане на пълната цена по договора. Основание да се задържа гаранцията нямало, изпълнението било качествено, а срокът
за задържането на гаранцията изтекъл.
Затова
се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от
7874.24 лева. Сумата на главницата, съставляваща неплатен остатък от възнаграждение по
договора, се формирала като остатък за плащане по фактурата № 1563 - 9550.06
лева и цялата сума по фактурата 1440 – 120 лева, общо 9670.06 лева, от които се приспада сумата на кредитното
известие 1574/17.12.016г. Иска се и 1087.80 лева неустойка за забава в
плащането на фактурите с №№ 1434, 1506, 1540, 1539, 1563 , от датата на
падежите до датите на плащанията, и законната лихва върху главницата от датата
на подаването на исковата молба – 28.08.2017г до окончателното изплащане на
вземането.
Ответното
дружество оспорва иска като неоснователен, в своевременно (според чл. 131 от ГПК) подаден отговор.
Възразява се, че ищеца не е изпълнил
задължението си да предостави на възложителя цялата екзекутивна документация по
строежа, което било основание по договора за последния да откаже извършването
на последното плащане. Не било и установено
работата да е приета от възложителя.
Имало и неточно – некачествено – изпълнение на част от договорените
работи, както следва:
Съоръжението „водно оръдие” било монтирано на
неподходящо място и изпръсквало голямо количество вода по прозорците на
фасадата и облицовката на стените.
Имало теч в помпеното помещение на новия
басейн;
Имало теч между коритото на бебешкия басейн
и бордовия камък, с който този басейн било облицован отвън;
Дефектирал мотора на една от хидромасажните
помпи, което наложило нейната замяна;
Горното наложило ответника да направи
разходи за отстраняването на това неточно в качествено отношение изпълнение. Тези недостатъци били отчасти
отстрани от трети на спора лица, срещу съответно заплащане на сума над 9000
лева. Доколкото това била и целта на договорената гаранция – защита срещу некачественото изпълнение, то било
налице основание тя да бъда задържана от възложителя, респ., искът, включително за неустойката , бил неоснователен до размера на уговорената гаранция.
Евентуално, ако това му възражение не се уважи , ответникът иска на основание
чл. 265 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите намаляване на цената по
договора със сумата, необходим за отстраняването на недостатъците. Евентуално,
при неоснователност на горните две възражения, прави се и такова за прихващане
на насрещното вземане на ответника срещу ищеца за заплащане на необходимите за
поправките разходи. Твърди се и съществуването на вземане на ответника срещу
ищеца за неустойки по същия договор, за което се иска , отново при условията на
евентуалност, да се допусне съдебно прихващане. Оспорва се доказателствената
годност на приложените протоколи образец № 19 , с мотив, че не са подписани от
възложителя. Липсвало и споразумение между страните за възлагане на
водните проби , за който била съставена фактурата с № 1440. Моли се исковете да
се отхвърлят и да се присъдят на ответника сторените за защитата му разноски.
Вещото лице по проведената съдебно –
техническа експертиза дава заключение, че монтираните за басейните компресори
за въздух са били неподходящи предвид
завишената си мощност( 2.2 КВт), което наложило да бъдат заменени с такива с
мощност 1.1 КВт. Скимерът на джакузито ( хидромасажната вана) бил неправилно
преработен в преливник, а филтрационната система била свързана неправилно – към
преливника. Спукват се корпуси на хидромасажни помпи, които недостатъци са отстранен от трето лице за сметка на
възложителя ; дефекта бил резултат от неправилно изчисление на броя
монтирани в масажната вана дюзи – по малката им бройка пренатоварвала помпите и
те дефектирали. Неправилно било избрано
мястото на водното оръдие , и се наложило то да бъде преместено, отново за
сметка на ответника. Пясъчните филтри дефектирали , тъй като не били съвместими
с водните помпи; тръбите на водата били изпълнени неправилно ,с твърде много
ъгли , което водело до спукването им
вследствие т. нар „хидравличен удар”. Вложената в парапетите стомана не е подходяща – не е достатъчно устойчива на
корозия, заваръчните шевове на тези парапети са изпълнение некачествено. Отстраняването
на тези недостатъци струва по пазарни цени 23906.40 лева. Платено е на трети
лица да отстранят определени дефекти – 1713 лева.
Според проведената съдебно – счетоводна
експертиза , всички издадени между страните фактури са осчетоводени както при
ищеца , така и при ответника и са на обща стойност от 86027.25 лева , като по
банковата сметка на ищеца има постъпили по тях плащания в размер на 78153.01
лева. Към 31.12.2017г и към датата на проверката по експертизата , по партидата
на ответника в сметка 411 „клиенти „ ,
водена при ищеца , е налице неплатено
салдо в размер от 7874.20 лева формиращо се от неплатена фактура № **********,
на стойност от 120 лева и остатък от неплатена фактура 1563 - 7754.24 лева. Общият размер на дължимите
неустойки е 1285.62 лева , като вещото лице не е изчислило неустойка върху
гаранционната сума – 7754.24 лева .
Съдът, предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства,
установи следното от фактическа и правна страна:
Съществуването на договора между страните
не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт. То е и доказано от приложеното
на л. 8 и следващите - и неоспорено от
ответната страна – копие. Установява се от същия , че срещу сума от 84198.12
лева, ищецът се е задължил да извърши строително – монтажни работи, изразяващи
се в ( най – общо ) детски басейни, джакузи, бебешки басейн, и стъклокерамична
облицовка на душове и стълба. От своя страна , възложителят следвало да заплати
възнаграждение, и не се спори , че по – голямата част от същото , до размер от 78153.01 лева ,
е платена на изпълнителя, макар съставените за установяване на извършените СМР
актове „образец 19 „ да останали неподписани от възложителя.
І.
По изпълнението на задълженията на изработващия и приемането на работата ( чл. 264 от ЗЗД).
Договорът между страните е такъв по смисъла
на чл. 258 от Закона за задълженията и договорите – за изработка, и в частност
– за строителство по чл. 160 ал. 2 от Закона за устройството на територията, след като
басейните са строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на същия закон. Този извод на
съда не се променя от факта, че не се твърди изпълнителят да е вписан като
строител в регистъра по чл. 3 ал. 2 от
Закона за камарата на строителите. Това е така, тъй като басейните, обема на
които не надвишава 100 куб. метра , са строежи от категория VІ от предвидените
в чл. 137 ал. 1 т . 6 от Закона за устройството на територията, по силата на
препращането към чл. 147 от същия закон , където фигурират (изпълнителят не е
бил ангажиран със строителството на самата пристройка). Оттук следват два
извода на съда : първо, липсва задължително за страните удостоверяване на
строителството чрез някой от предвидените в НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството ( обн.,
ДВ, бр. 72 от
15.08.2003 г., последно изменена бр. 56
от 11.07.2017 г., в сила от 11.07.2017 г.), и на следващо място, неподписването
на актовете „образец 19 „ ( каквито
обаче коментираната Наредба № 3 не предвижда ) не може да е основание да се
приеме от съда , че работата не е
извършена. Тъй като актовете образец 19 не са подписани от ответника , то може
чрез свидетелски показания да се
установява изработеното по договора. В това отношение , съдът кредитира
показанията на свидетелят Т. И., от които се установява , че през 2016г,
ищцовото дружество изпълнило в хотел „Х. „ джакузи, детски басейн и един малко
– по голям басейн. Направена била тръбната инсталация, хидроизолацията ,
плочките на басейните , ( с изключение
на бордовия камък, който бил изпълнен от друго) дружество ), атракционите около
басейните , между които - водно оръдие ,
като във всички случаи , било работено по предоставен за одобрение от
възложителя , но изготвен от изпълнителя проект. За всичко извършено се
съставяли протоколи образец 19, които обаче оставали неподписани по преценка на
управителя на възложителя.
Показанията на свидетеля се подкрепят и от
приложените на л. 68: протокол за пускане на басейн в експлоатация
, на л. 72: констативен протокол за затапване на инсталация , на л. 73 :
протокол за липса на течове по четирите басейна, на л. 74 : протоколи за
извършен монтаж (без забележки по същия), протоколи на л. 75 – 77, 97, 98 от делото. Протоколите са подписани и от двете страни, не
са оспорени касателно доказателствената си
годност, при което съставляват годни доказателства да удостоверят
извършването и преглеждането на работата
Или , всичко договорено е изработено.
На следващо място , съдът приема , че
възложителят е прегледал работата и я е приел. Според заключението на вещото лице по проведената
счетоводна експертиза, всички съставени между страните фактури са осчетоводени
както при ищеца ,така и при ответника , който за тях е ползвал и данъчен кредит
по смисъла на Закона за данък „добавена стойност”. Съдебната практика е приела
еднопосочно ( решения № 138/
17.10.2011 по т.д. № 728/ 2010г. на II ТО на ВКС, решение № 42/ 15.04.2010г. по
т.д. № 593/ 2009г. на II на ВКС, решение № 166/ 26.10.2010г. на II ТО на ВКС,
решение №№ 65/ 16.07.2012г. по т.д. № 333/ 2011г. на II ТО на ВКС и др. ) че „ ако възложителят е подписал издадена от изпълнителя
фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество-
възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е
налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи” (решения № 138/ 17.10.2011 по т.д. № 728/
2010г.).
Действително , по делото има данни, изпълнителят да е канен нееднократно да
отстранява появили се дефекти, но това се е случило след като работата е била
приета. В тази връзка , всичко описано в отговора като недостатъци на
изработеното не може да се открие при обичайното преглеждане , тъй като се
касае за такива дефекти , които проявяват своето действие едва след период на
употреба, по - голям от три дни , колкото са проведените водни проби. За да се
открие и отстрани повредата на
хидромасажните помпи например, е било необходимо да се отстрани предният
капак на всяка от тях; несъответствията на предвиденото и изпълненото не са
очевидни, и затова и съдът приема , че изработеното е имало такива недостатъци
, които не биха могли да бъдат открити при обичайното приемане на работата –
визуално и чрез 72 – часови ( три денонощия ) водни проби за течове в
басейните. Следователно, касае се не за неприемане поради съществували към
датата на приемане недостатъци на изработеното, а за специалната гаранционна
отговорност за качествено извършване, предвидена в чл. 160 ал. 3 от Закона за
устройството на територията. (срв. също така Тълкувателно решение № 88 от
28.II.1984 г., ОСГК, д.№
1075/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и др. ).
Или, работата е извършена и приета, при което за
възложителя възниква облигационно задължение да плати цената. Протоколите
образец 19 предхождат с няколко месеца коментираните по гора констативни протоколи, при което няма как да обосноват
извод за неприемане на работата, а и в повечето от тях има записи, според
които липсват забележки по
констатираното.
ІІ. По задължението на възложителя да плати
цената :
То е частично изпълнено , по делото
фигурират копия от платежни нареждания , които са на обща стойност от 78153.01
лева, като в това отношение съдът кредитира заключението на вещото лице по
ССчЕ. Факта на частичните плащания не е спорен, не се оспорва доказателствената
годност на платежните нареждания , а по делото , на л. 69 от същото , е
представено и заверено от страната копие
от „потвърждение на разчети”, според което , ответното дружество признава
съществуващ на дата 31.12.2016г дълг към ищеца на стойност от 9474.24 лева. На 07.02.2017г има частично плащане по
фактура ********** / 04.11.2016г , в размер на 1600 лева, или , остават за
плащане 7874.24 лева, общо по двете фактури с №№ 1563 и 1440. Съдът приема за
достоверно заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза и в частта му , с която се твърди, че
съставената за допълнителните водни
проби фактура № **********/17.05.2016г.
е осчетоводена и при двете
страни, и по нея е ползван кредит
съобразно ЗДДС. Затова не може да се отрече съществуването на допълнителната
договорка за извършването на такива проби, респ. задължението на ответника да
плати по фактурата ( пробите са извършени), плащането по фактурата се дължи.
ІІІ. Искането да се присъди неустойка за
забава върху неплатената част също е основателно. Такава е договорена при неизпълнение
на задължението на възложителя да плати цената, в размер от 0.25 % за всеки
ден, върху просрочената сума , но не повече от 5 % от стойността на фактурата;
всяка фактура подлежи на плащане в срок от 5 дни от представянето. Фактурите се
представени своевременно, което се установява от показанията на свид . М. К.
Съдът ги кредитира въпреки наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК ( свидетелят е ***************) , тъй като кореспондират със заключението
на вещото лице по счетоводната експертиза , че фактурите са осчетоводени .
ІV. Възраженията на ответника:
Основателно се явява възражението на
ответната страна , че има право да задържи предвидената в чл. 44 ал. 2 от
договора гаранция , което по своя характер всъщност е друго възражение за
прихващане на суми, дължими за отстраняване на скрити дефекти след приемането на работата по
смисъла на чл. 21 от НАРЕДБА № 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти. Такава – гаранционна – отговорност е предвидена между страните именно с тази цел - да гарантира „ качествено изпълнение”, тоест
отстраняването за сметка на изпълнителя на дефекти , настъпили след приемането
на работата , но преди изтичането на гаранционните срокове, така както са
уговорени в чл. 43 от същия договор. Предвидения в чл. 44 ал. 2 срок ( шейсет дни) тече от датата на
пускането на обекта в експлоатация , както е договорено , или най – късно от
20.09.2016г, според копието от
разрешение на л. 313 от делото. Изтича
съответно на 20.11.2016г., но към 22.09 същата година, преди да изтече срока за
връщането , изпълнителят е бил уведомен за наличието на недостатъци на
изработеното – проведено джакузи и спрян ефект „гейзер”, който изпръсквал
непредвидимо количество вода по прозорците на фасадата. На 30.09. се наложило изпълнителят да
отстранява и друг недостатък - теч от тръби . Впоследствие дефектират
хидромасажните помпи , за което
изпълнителят е своевременно уведомен. Тук следва да се каже, че съдът кредитира
заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза, а според
същото, изработката е некачествена , а отстраняването на недостатъците на
същата струва по пазарни цени 23906.40 лева. Затова и съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в
частта им, с която се твърди , че посочените от възложителя недостатъци били
отстранени, тъй като противоречат на констатациите на вещото лице.
Или, в рамките на гаранционните срокове по
чл. 44 ал. 1 от договора, са се появили дефекти на изработеното. Тези дефекти
не са били отстранени , като впоследствие, през юни 2017г се наблюдава повторна
дисфункция на хидромасажните помпи и течове по коритата на басейните . След
като е имало констатиран дефект на
изработеното, за които изпълнителят да е
уведомен и да не го е отстранил, то и
възложителя има основание да търси прихващане на сумите за гаранционния
ремонт. Размерът на договорената гаранция е 8419.81 лева , а цената на иска е 8962.04 лева
, а съдебното прихващане се извършва до размера на по – малката от двете суми,
която в случая е тази на гаранцията. Следователно , не се погасява чрез това
прихващане пълният размер на исковете; при липса на посочване от страна на
ответника кое задължение погасява, съдът следва да приложи нормата на чл. 76 от
Закона за задълженията и договорите и да
приеме , че е погасено задължението на ответника за цената по договора , в пълен размер съгласно двете процесни
фактури , и част от задължението за неустойката – до размер от 542.23 лева. Това погасяване съставлява
основание исковете да се отхвърлят до размер на погасената част.
Останалите 545.57 лева от дължимата неустойка
остават непогасени, затова и съдът трябва да се произнесе и по останалите
възражения на ответната страна.
Съществените елементи на договора са два: цената – задължение на
възложителя ответник, и изпълнение
конкретизирани по вида си и количеството си СМР – като задължение на
изпълнителя. Договорката на чл. 36 ал. 1 от договора – изпълнителя да предаде
на възложителя заверени копия от всички строителни и технически документи ,
съставени за строителството, не е съществен елемент на този договор. Дори да се
приеме, че задължението на ищеца да предаде екзекутивната документация не е
изпълнено, то това възражение на ответната страна не е нито с характер на
такова за неизпълнен договор, нито правопогасяващо такова , и не води до
неоснователност на иска: цената се дължи именно заради изпълнението на
определеното строителство.
Следва да се каже също така , че
одобряването на работата на поръчващия само по себе си обуславя невъзможността
в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда,
установен в чл. 265 и сл. ЗЗД. (Решение № 240 от 14.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 1026/2006 г., ТК).
Затова няма как да се сподели възражението на ответната страна за намаляване
на цената по договора със сумата,
необходима за поправките, или да се прихване вземането със насрещното
вземане за същата сума, като се има
предвид, че е недопустимо според закона
двете възражения да се уважат кумулативно , тъй като касаят едно и също
насрещно вземане на възложителя.
Не може да се сподели и друго възражение на ответната
страна: за прихващане на вземането на ищеца с насрещно парично вземане на
ответника за неустойки за забава и неизпълнение, произтичащи от разпоредбата на
чл. 46 от договора , в общ размер на 18
000 лева , тъй като право на неустойка
има само изправната страна, каквато ответника не е, предвид забавата в
плащанията.
Затова основателен отчасти, до размер от
545.57 лева е иска за неустойка за забава , който следва да се отхвърли за
останалата си част, а иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
цената да се отхвърли изцяло , предвид погасяването на вземането чрез
прихващане в хода на делото.
Разноските се присъждат в тежест на страните
пропорционално на изхода на спора.
Предвид значителната фактическа и правна сложност на делото ,
възраженията за прекомерност на договорените от адвокатите на двете страни
възнаграждения няма да бъдат уважени. Разноските на ищеца са общо 1764 лева , като това включва и
тази ,направени за обезпечението на иска; дължат му се за уважената част от
исковете 107.38 лева. Разноските на ответника са 2630 лева , от които му се
дължат предвид изхода на спора 2470.87 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
УВАЖАВА възражението за прихващане на
исковите суми със сума от 8419.81 лева, представляваща гаранционно вземане на
„Балнеоложки комплекс Х.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Х., бул. Генерал Гурко № 1, срещу „Терамар - БГ„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ЖК Тракия бл. 203 вх. А, за
отстраняване на дефекти в строеж по чл.
44 ал. 2 от договор между страните от
дата 01.03.2016г, до размера на по –
малката сума - 8419.81 лева.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на исковите суми
със сумата от 18000 лева, представляваща насрещно парично вземане на ответника
„Балнеоложки комплекс Х.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Х., бул. Генерал Гурко № 1, срещу „Терамар - БГ„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ЖК Тракия бл. 203 вх. А, за неустойки за забава и неизпълнение,
произтичащи от разпоредбата на чл. 46 от договора от дата 01.03.2016г ,като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА „Терамар - БГ„ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ЖК Тракия бл. 203
вх. А , да се осъди „Балнеоложки
комплекс Х.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Х., бул.
Генерал Гурко № 1, да заплати на ищеца сумата от 7874.24 лева - неплатен
остатък от възнаграждение по договор от дата 01.03.2016г, по фактури №№ 1563 и 1440,
като неоснователен поради погасяване чрез прихващане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Балнеоложки комплекс Х.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Х. , бул. Генерал Гурко № 1, да заплати на
„Терамар - БГ„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ЖК Тракия бл. 203 вх. А , сумата от 545.57 лева неустойка за забава в
плащането на сумите по фактурите с №№ 1434, 1506, 1540, 1539, 1563 , от датата
на падежите до датите на плащанията , като за разликата над размер от 545.57
лева до пълния предявен размер от 1087.80 лева , ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
неоснователен поради погасяване чрез прихващане в хода на процеса.
Осъжда „Балнеоложки комплекс Х.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Х., бул. Генерал Гурко № 1, да заплати на „Терамар - БГ„ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ЖК Тракия бл. 203
вх. А , сумата от 107.38 лева разноски по делото.
Осъжда „Терамар - БГ„ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, ЖК Тракия бл. 203 вх. А, да
заплати на „Балнеоложки комплекс Х.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Х., бул. Генерал Гурко № 1,
сумата от 2470.87 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ